БЛОГ ЗА СТОЙО ИВАНОВ КРУШКИН: 2019

понеделник, 24 юни 2019 г.

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА ЗА СТОЙО КРУШКИН ВЪВ ВОЕННИЯ ТЕЛЕВИЗИОНЕН КАНАЛ

https://www.youtube.com/watch?v=l3ikUoNQsT0&fbclid=IwAR0Qu3SCQQayDWRPzH7L_ZMzM3Rf-9CVU6NfVs4lllBEDMvjTbYZhPIXWtY

понеделник, 3 юни 2019 г.

ВОЕННИ МУЗИКАНТИ ОТБЕЛЯЗАХА ПРОФЕСИОНАЛНИЯ СИ ПРАЗНИК

Празникът на военните духови оркестри тази година
беше отбелязан с празничен концерт пред
Народния театър „Иван Вазов“ в София,
в навечерието тържествения ден.

По време на тържеството беше почетена паметта на маестро Стойо Крушкин

Венцислав ЖЕКОВ

Гвардейският представителен духов оркестър изнесе концерт по повод празника на военните духови оркестри – 31 май. Денят на военните духови оркестри е обявен със заповед на министъра на отбраната на 31 май 2001 г. Събитието се състоя пред Народния театър „Иван Вазов“ в София, а един от акцентите беше представянето на гвардейския музикант и емигрантски капелмайстор Стойо Крушкин, за който вестник „Българска армия“ е писал нееднократно.

Главния диригент на Българската армия и началник на Гвардейският представителен духов оркестър подполковник Ради Радев разказа и интересни случки от живота и дейността на гвардейските музиканти през годините и подчерта значението на приемствеността в историята на гвардейската музика.

Появата на първия военен оркестър в България предхожда подписването на Търновската конституция, създаването на първото българско правителство и избирането на Александър Батенберг за княз.

Първият военен оркестър се заражда, когато единствената действаща институция у нас е Учредителното събрание. Той е първият професионален оркестър в новоосвободената България. Заради големите политически събития хората тогава едва ли са осъзнавали значението от създаването му в по-нататъшното развитие на музикалната култура в България.

Първият български военен духов оркестър включва 21 души, съставен е от капелмайстора Йозеф Хохола.

За първи път оркестърът се появява пред обществото на 17 април 1879 г., на тържествата около провъзгласяването на Александър I Батенберг за княз на България и подписването на Търновската конституция.

Във Велико Търново оркестърът пребивава около месец, след което е зачислен към Първа пехотна Софийска дружина и на 19 май 1879 г. се премества в София. В продължение на пет години това е единственият щатен оркестър към армията. По-късно неговите музиканти са назначени като капелмайстори на новосформирани оркестри към пехотните части.

По време на концерта пред Народния театър „Иван Вазов“, главният диригент на Българската армия подполковник Ради Радев получи подарък от семейството на нашия колега, журналистът във военния вестник Венцислав Жеков – копие на уникална фотография на оркестранти от Лейбгвардeйския ескадрон от 1903 г. в София. Снимката вече е част от фонда на Регионален исторически музей-София, но беше обработена от специалисти от музея, специално за случая.

Събитието съвпадна и с излизането на книга за живота и дейността на Стойо Крушкин и неговия оркестър в САЩ - „Bulgarian Balkan Band“.

Празникът на военната духова музика пред Народния театър „Иван Вазов“ в София привлече вниманието на софийската общественост. Особено впечатлени бяха японски туристи, които заснеха почти изцяло концерта на гвардейските ни музиканти.

Фото Николета РАЙДОВСКА

за вестник "Българска армия"

НА ПРАЗНИКА СИ ГВАРДЕЙСКИТЕ МУЗИКАНТИ ПОЧЕТОХА И ЕМИГРАНТСКИ КАПЕЛМАЙСТОР

Гвардейският представителен духов оркестър
изнесе концерт по повод празника на
военните духови оркестри – 31 май.

Гвардейският представителен духов оркестър изнесе концерт по повод празника на военните духови оркестри – 31 май. Денят на военните духови оркестри е обявен със заповед на министъра на отбраната на 31 май 2001 г. Събитието се състоя пред Народния театър „Иван Вазов“ в София, а един от акцентите беше представянето на гвардейския музикант и емигрантски капелмайстор Стойо Крушкин, за който вестник „България“ публикува серия от статии през годините.

Родствениците на големия български музикант и създател на първия български оркестър в САЩ – „Bulgarian Balkan Band“, в Стилтън, Пенсилвания, през 1915-1916 г, бяха представени от главния диригент на Българската армия и началник на Гвардейският представителен духов оркестър подполковник Ради Радев. Той разказа и интересни случки от живота и дейността на гвардейските музиканти през годините и подчерта значението на приемствеността в историята на гвардейската музика.

Специален гост на тържеството беше правнукът на маестро Стойо Крушкин, Венцислав Жеков, който има честта да пише тези редове. Той подчерта, че гвардейските музиканти винаги са били в авангарда на армията и са повдигали бойния дух през всичките пет войни, в които страната ни е участвала, за защита на своята национална идентичност и суверенитет.

Подполковник Ради Радев получи копие на уникална снимка
на оркестранти от Лейбгаврдейския ескадрон от 1903 г.

Първият български военен духов оркестър включва 21 души, съставен е от капелмайстора Йозеф Хохола и музикантите Томаш Кулхави, Мартин Шилханек, Венцел Вапенка, Антонин Чихак, Едуард Краузе, Франц Лудвиг, Антонин Новотни, Кайетан Новотни, Йозаф Ванята, Йозеф Лубаш, Вацлав Пелишек, Ян Вахмайстер, Ян Албрехт, Карел Рацински, Венцел Леховец, Йозеф Ратаутски, Ванцел Кучера, Емануел Блански, Матей Вондрачек и Матей Прел.

Правнукът на Стойо Крушкин припомни някои моменти
от биографията на маестрото и разказа интересни факти
от историята на военните духови оркестри.

Капелмайсторското емигрантско присъствие в България играе основна роля за съхранението и разгръщането на българския музикален фолклор и развитието на музикалната ни култура. С ръководените и създадени от чужденци духови оркестри се поставя началото на оркестровото дело у нас.

В първите години след Освобождението духовите военни оркестри са единствените разпространители на музикална култура, извършват голяма музикално-възпитателна и просветна дейност. Те са първите професионални инструментални състави, които насочват слушателите към значителни произведения на европейската класическа и на българската народна музика.

През 1912 г., по време на Лозенградската операция на Българската армия, след битката се оказва, че няма нито един музикален инструмент от военния оркестър, който да няма пробойна от вражески куршум. Това само по себе си говори много за ролята и мястото на военните музиканти в годините на войните за национално освобождение и обединение.

Факсимиле от корицата на книгата на Венцислав Жеков
за Стойо Крушкин и първият български
емигрантски оркестър в САЩ.

По време на концерта пред Народния театър „Иван Вазов“, главният диригент на Българската армия подполковник Ради Радев получи подарък от семейството на Венцислав Жеков – копие на уникална фотография на оркестранти от Лейбгвардeйския ескадрон от 1903 г. в София. На снимката е и гвардейският музикант и емигрантски капелмайстор маестро Стойо Крушкин. Фотографията вече е част от фонда на Регионален исторически музей-София, но беше обработена от специалисти от музея, специално за случая.

Събитието съвпадна и с излизането на книга за живота и дейността на Стойо Крушкин и неговия оркестър в САЩ - „Bulgarian Balkan Band“, с автор, правнукът на музиканта – Венцислав Жеков. Книгата е в ограничен, бутиков тираж, но ще бъде предоставена за ползване в Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в София, както и в библиотеките на читалищата в софийските райони Бистрица, от където е родом Стойо Крушкин и Железница, както и в библиотеката при читалището в Сапарева баня, от където е най-близкият приятел, съратник и съдружник на Стойо Крушкин – Христо Серафимов. Скоро книгата ще бъде на разположение с няколко бройки и в редакцията на вестник „България“ в Чикаго.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на в-к „България“ в София

Снимки: Николета Райдовска

понеделник, 13 май 2019 г.

ГВАРДЕЙСКИ ОРКЕСТЪР - 1908 Г.

ГВАРДЕЙСКИ ОРКЕСТЪР - 1903 Г.

четвъртък, 28 март 2019 г.

НОВА ПУБЛИКАЦИЯ ЗА СТОЙО КРУШКИН ВЪВ ВЕСТНИК "БЪЛГАРИЯ" - ЧИКАГО/САЩ

вторник, 26 февруари 2019 г.

НЯКЪДЕ ТУК СЕ Е НАМИРАЛА КЪЩАТА НА СТОЙО КРУШКИН В СТИЛТЪН, ПЕНСИЛВАНИЯ

Някъде на това място се е намирала къщата на Стойо Крушкин в град Стилтън, Пенсилвания. Вероятно е и да е някоя от съществуващите и в момента къщи, но това е малко вероятно, защото говорим за преди повече от 100 години

ТУК Е БИЛ ДОМЪТ НА СТОЙО КРУШКИН ПРИ НАТУРАЛИЗАЦИЯТА МУ ПРЕЗ 1940 г.

На мястото на този паркинг, някога се е намирала къщата, в която е живял Стойо Крушкин със своите близки, в Сиракюз, на адрес: 790 Hasrrison Street Syracuse, New York
Мястото се намира срещу Медицинския университет и в непосредствена близост до Института за човешки дейности.

ПРЕДПОЛАГАЕМАТА КЪЩА НА СТОЙО КРУШКИН В САНТА АНА - ПРЕДИ И СЕГА

КЪЩАТА НА СТОЙО КРУШКИН В САНТА АНА, ОРИНДЖ КАУНТИ, КАЛИФОРНИЯ, НА АДРЕС 927 SOUTH ROSSS STREET

ПРЕДИ

И /ВЕРОЯТНО/ СЕГА, ИЛИ ПОНЕ ТОВА Е ТОЧНОТО МЯСТО,
НА КОЕТО СЕ Е НАМИРАЛА ТОГАВА

понеделник, 25 февруари 2019 г.

БУМЪТ НА ЕМИГРАНТСКИТЕ ОРКЕСТРИ В САЩ ЗАПОЧВА ОТ ПЕНСИЛВАНИЯ

Мартин Герхард

Емигранти са в основата на създаването на едни от най-популярните оркестри в САЩ. Гнездото, така да се каже, се явява малкото градче, предградие Стилтън, което днес е почти квартал на столицата на Пенсилвания – Харисбърг. За наша чест, единият от тези емигранти е човек, свирил малко по-късно в първия български оркестър в САЩ – „Bulgarian Balkan Band“, именно в Стилтън. Става дума за Мартин Герхард. Първите данни за него откриваме в местната преса от 1913 г.

„На среща на членовете на Либърти банд в Маркли Хол… бяха избрани отговорници за следващата година... Всички членове гласуваха за диригент да бъде избран Дионисио Зала, единодушно, широко известен музикант и диригент на оркестъра в Стилтън. Мартин Герхард собственик на Герхард Студио беше избран за президент и управител на оркестъра. Либърти бенд, въпреки че е един от младите музикални състави в градчето, бързо става един от най-популярните оркестри в централна Пенсилвания. Той беше създаден през септември 1911 г. в който бяха само петима души. През 1912 г. Дионисио Зала беше избран за директор на оркестъра и под негово ръководство беше постигнат голям напредък. Много членове на Либърти бенд са също членове на други по-стари оркестри в градчето, например в оркестъра на град Стилтън, на който Зала също е диригент.

Либърти банд е доста успешен в уреждането на ангажименти и понастоящем е ангажиран да свири на няколко парада, които ще се проведат през предстоящото лято“. Това е съобщение в местната преса на Харисбърг, през 1913 г.

Дионисио Зала

В същото време обаче се споменава и за Дионисио Зала, който стои в основата на музикалното развитие и култура на емиграцията, с център отново град Стилтън, Пенсилвания. Кой обаче е Дионисио Зала? Той е диригент на оркестъра на град Стилтън и Imperial Band в Пенсилвания. Оттегля се от позицията си в стоманодобива. Зала пристига в Америка през 1899 г. Той е роден в Испания и е служил като музикант в няколко испански военни полкови групи.

Дионисио Зала играе основна роля в превръщането на групите на град Стилтън в съответствие с най-добрите в страната по това време. Той също така е и съставител на редица селекции за други музикални формирования и групи.

През 1914 г. два оркестъра на Стилтън се обединяват и отново Мартин Герхард и Дионисио Зала са в основата на ръководството на този процес. Става дума за Либърти банд и Ийст енд бенд.

„Двата оркестъра бяха организирани в рамките на последните две години и имат успех. Дионисио Зала, популярен диригент на оркестъра в Стилтън е диригенти на Либърти банд. Планът на хората които предлагат обединението е той да стане диригент на обединения оркестър. Беше посочено че обединеният оркестър ще има по-високи музикални стандарти под неговото управление. Мартин Герхард мениджъра на Либърти бенд написа писмо до мениджъра на Ийст енд банд, в което изрази воля за обединение. Стана ясно, че диригентът на Ист енд банд, Шели също има готовност двата бенда да се обединя“, съобщава местната преса в Харисбърг, Пенсилвания.

На това място, а вероятно и в някое от тези помещения,
които днес са складове на гарата в Стилтън, на брега на реката,
някога вероятно се е помещавал
оркестърът на Стойо Крушкин "Bulgarian Balkan Band".

В друго съобщение се дават допълнителни подробности: „Новият оркестър има 35 члена. Оркестърът ще следва напътствията на Дионисио Зала, диригент на бенда на град Стилтън, който е един от най-добрите диригенти-аматьори, непрофесионалисти. Мартин Герхард, бивш президент на Либърти бенд бе избран за търговски директор а Джоузеф Куняк бе избран за президент“.

Град Стилтън, Пенсилвания -
пощенска картичка от 1910 г.
Мелницата и стоманолеярните.

Трябва да припомним също, че Мартин Герхард малко по-късно, през 1922 г., става и контрабасист в Стилтън банд, както ни съобщава вестник „Харисбург Телеграф“ от декември същата година. Това показва, как музикантите в емигрантските среди са преливали от формация във формация, като междувременно, именно в промеждутъка между 1916 г. и вероятно 1922 г., Герхард е и музикант при българския капелмайстор Стойо Крушкин в неговия „Bulgarian Balkan Band“.

Професията на военните музиканти е достойна
и дълбоко патриотична, а на война като на война –
с маршовете напред, както е било винаги
за българските военнослужещи
в славната ни история.

Отново вестник „Харисбург Телеграф“, но от 15 май 1914 г., съобщава, за концерт, подготвян от Дионисио Зала в гимназията в Стилтън. На него присъстват „…няколко българи, които са били членове на кралски оркестър в родната си страна…“, пише още изданието. Сред тези българи почти сигурно са били и Стойо Крушкин и неговият приятел, съдружник и колега от Сапарева Баня, Христо Серафимов – и двамата военни музиканти от Лейбгвардейския оркестър на Негово Величество в София. Вероятно е този концерт да е бил специално за тях и в тяхна чест, или поне да са били специални гости, за да бъдат привлечени към концертната дейност в емигрантската общност на Стилтън. По-късно те ще създадат първия български емигрантски оркестър в САЩ - „Bulgarian Balkan Band“. Легендарният диригент Дионисио Зала открива за Америка тези двама българи, а вероятно и други, защото самият той е бивш военен музикант от Испания и цени високо изкуството и опита на този тип музиканти, каквито са Крушкин и Серафимов.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на в-к „България“ в София

МАЛКО ДОПЪЛНИТЕЛНИ, НО ВАЖНИ УТОЧНЕНИЯ ЗА ИМЕТО НА СТОЙО КРУШКИН И ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА ОРКЕСТЪР „BULGARIAN BALKAN BAND“

ЗА ИМЕТО

Понеже преди време се появиха някои съмнения от някои хора, че видите ли, Стойо Крушкин не бил от рода на Крушкини, понеже въпросните хора не го били чували сега се налагат някои уточнения. Първо, същите тези хора, са доста по-далечни роднини на сподвижника на Левски в Шоплука - Никола Крушкин-Чолака, отколкото е Стойо Крушкин, който на практика се явява втори племенник на възрожденеца, по линия на баща си Иванчо Тончов от рода на Крушкини, който изрично е отбелязан и в официалното родословие на рода, правено от Стоянка Крушкина от Бистрица именно като Иванчо Тончов, син на Тончо, който пък е брат на бащата на Никола Крушкин-Чолака…!

Има и още нещо. Понеже Стой по силата на административни обстоятелства, навсякъде се подписва като Иванов, по бащиното си име, някои сметнаха, че това било доказателства, че той самият не е от рода Крушкини, защото дори не се подписва така! Е, открихме доказателство, със саморъчния подпис на Стойо Крушкин, в който той се изписва сам като Стойо Иванов Крушкин! То е от военна регистрация в САЩ, от 1941 г. Да не говорим, че на гроба на Стойо в Калифорния името му е изписано именно като „Stoio I. Kroushkin“…!

С това се надяваме, че съмненията на някои хора, които странно, защо въобще се появяват, вече са разсеяни, а ако не са, то си е за тяхна сметка!

ЗА ОРКЕСТЪРА

До сега имаше спорове, кога точно е създаден оркестъра „Bulgarian Balkan Band“, в Стилтън, Пенсилвания. Оказва се, че според публикация на вестник „Харисбърг Телеграф“ от 18 януари 1917 г., оркестърът е създаден преди три месеца, спрямо тогава. Това означава октомври 1916 г. В същото време обаче има публикации в местни медии в столицата на Пенсилвания, Харисбърг, където става ясно, че оркестърът като такъв, но вероятно не в пълен състав, свири още от пролетта на 1916 г. Такива исторически податки има за 15 май, 24 май и за 13 юни. Това ни навежда на мисълта, че оркестърът вероятно наистина е започнал дейността си още от 1915 г., както се знае в семейните спомени на Крушкини, но официализирането му като български емигрантски оркестър в общността в Стилтън и региона е станало вероятно именно през месец октомври 1916 г., както и ни съобщава вестник „Харисбърг Телеграф“ от 18 януари 1917 г., в текст под снимка, на която е изобразен самият български емигрантски оркестър.