ПУБЛИКАЦИЯ ВЪВ ВЕСТНИК "БЪЛГАРСКА АРМИЯ"-БРОЙ 50-ДЕКЕМВРИ 2022 Г.

 

Отново с помощта на технологиите - оцветени и ретуширани снимки на Стойо Крушкин и фамилията

 

С помощта на технологиите "оживихме" Стойо Крушкин и неговия съратник Христо Серафимов

 

СУТЕРЕНЪТ НИ НА УЛ. "ЦАР ИВАН АСЕН II" - ПРЕДИ И СЕГА!

Първата ми публикация във вестник "България Сега" - Чикаго, САЩ

 

Вестник "България Сега" - бр. 16 от 16 април 2021 г. 

ЕДНА ЧУДЕСНА "НОВИНАРСКА" НОВИНА...!!! ;-)

 Скъпи приятели, искам да се похваля с първата ми публикация във вестник "България Сега" в Чикаго, САЩ. За съжаление вестник "България", също в Чикаго, където бях кореспондент в София от 2007 г., спря да излиза, но когато една врата се затваря, се отваря друга.

Първо искам на благодаря на Лина и Стефка, а сега и специално на Светлозар Момчилов!

Благодаря на вестник "България Сега" за оказаното доверие и се надявам сътрудничеството ни да бъде ползотворно, дългогодишно и интересно за нашите читатели!

ЕТО И ХИПЕРЛИНК: https://www.bulgariasega.com/featured/141911.html

В СОФИЯ ОТВОРИ ВРАТИ МУЗЕЙ ЗА БЪЛГАРСКИ ЕМИГРАНТ В САЩ

 

Обстановката в новия
импровизиран музей
се опитва да пресъздаде атмосфера
и от първата третина на миналия век

Признателни потомци отвориха в София импровизиран музей за българския гвардейски и емигрантски музиканти капелмайстор в САЩ Стойо Иванов Крушкин, потомък на „шопския апостол“ - Никола Крушкин-Чолака, сподвижник на Васил Левски. Музеят се намира в приземния етаж на къщата, която самият Стойо построява през далечната 1933 г., която се намира на столичната улица „Цар Иван Асен II“ № 59. Арт-пространството е отворено за посетители по всяко време на деня, всеки делничен ден /по изключение и почивни дни/, при предварителна заявка за посещение на телефон 0887/266 822.

Стойо Крушкин е един от „оцелелите“ от злополучния „Титаник“, защото си изпуска влака и на практика така се спасява от почти сигурна гибел!

Той  оставя името си в аналите на родната военна духова музика, а също и в историята на град Стилтън, Пенсилвания като основател и главен капелмайстор на първия известен в САЩ български емигрантски оркестър „Bulgarian Balkan Band“.

Припомняме, че преди няколко години беше открита паметна плоча на маестро Стойо Крушкин, на фасадата на същата сграда на улица „Цар Иван Асен ІІ“ № 59, срещу сградата на 12-то училище.

Фотоси и скенер-копия на различни
 информационни материали разказват
последователно за живота и делото
 на маестро Стойо Крушкин

Беше организирана и тематична вечер, вдъхновена от тогавашния кмет на софийския район Бистрица – Николай Гюров, в местното читалище, за да не се забравят достойните българи. По инициатива на заместник-кмета на София Тодор Чобанов, Музеят за история на София отри изложба посветена на музиканта и получи дарение - негови лични вещи.

Музеят „Стойо Крушкин“ предлага бутикова изложба на оригинални и фотокопия на фотоси, покани за изложби и различни събития, плакати, и страници от емигрантски вестници и американски таблоиди, които представят живота и дейността на Стойо Крушкин и оркестъра, на който той е и главен капелаймстор - „Bulgarian Balkan Band“.

Освен изложбата на снимки на бележития българин регулярно ще бъде представяна и Power-Point-презентация за живота и делото маестрото. На място посетителите могат да получат и екземпляр от книгата за оркестъра и българския емигрантски музикант: „Bulgarian Balkan Band Стойо Крушкин между България и САЩ“, както и други информационни материали.

Организаторите на импровизирания музей са се постарали да съберат мебели от епохата и да пресъздадат домашна атмосфера от времената, когато Стойо е посещавал този дом, построен от самия него, до 1934 г., когато за последен път вижда родината си.

Стою Крушкин е роден е в софийското с. Бистрица през 1882 г. На 23 април 1898 г. е приет на действителна служба като музикантски ученик в Лейбгвардейския на Негово Царско Височество ескадрон. Като ученик-музикант, Стою изучава маршове, концертни пиеси за оркестър, увертюри и валсове за духов състав и салонен оркестър.

Оркестър „Bulgarian Balkan Band“ –
Стилтън, Пенсилвания

От 1 ян. 1900 г. той е назначен за музикант ІІІ разряд с 60 лв. годишна заплата. За „добро поведение, знание на службата и старание към музикантското изкуство” е произведен в звание „ефрейтор” ( 8 апр. 1900 г.), „мл. унтер-офицер” ( 14 февр. 1901 г.) и повишен в разряд (1 май 1901 г.).

Изслужил срока на действителната военна служба, Стою е уволнен в запаса на армията от 24 апр. 1902 г., на която дата по негово желание е зачислен в ескадрона като волнонаемен хорен музикант.

В периода 1902-1904 г. той проявява „усърдие и успех в музикантското изкуство, акуратност по службата и добро поведение” за което получава повишение в заплатата, а от ян. 1906 г. е произведен в звание „старши унтер-офицер”.

Свързал живота си с музиката, той непрекъснато се усъвършенства, за което със Заповед № 7 § 4/12 ян. 1911 г. по Лейбгвардейския полк е произведен в чин „вахмистър”.

От 1 октомври 1912 г. „свръхсрочнослужещия вахмистър Стою Иванов /Крушкин/ се отчислява от котлова храна и заминава с Общата главна квартира на Действащата армия и музикантския хор, за да вземе участие във войната”.

За отлична служба по време на воените действия, Негово Царско Височество престолонаследник Княз Борис Търновски го награждава със сребърен медал „За заслуга” на военна лента.

Стойо Крушкин

По изслужване повече от 6 години краткосрочна свръхсрочна служба и по собствено желание, Стою е уволнен в запаса на армията от 16 август 1913 г. Със заповед 166/1914 г. по Кавалерията е награден със знака за 10-годишна непрекъсната и полезна служба.

Със заповед 29 § 15/10 апр. 1922 г. на началника на Военното училище гр. София, запасният фелдфебел Стою Иванов /Крушкин/ е приет на свръхсрочна служба в музикантската команда – музикант ІІ разряд. Една година по-късно (1 септ. 1923 г.) се уволнява от служба по собствено желание, но до края на живота си остава отдаден на музиката.

 

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

 

Снимки на автора

КОГАТО МУЗИКАТА ВЪЗКРЕСЯВА

 

Униформите имат минало, но имат и бъдеще

 

Венцислав ЖЕКОВ

София, България

 

Емигрантският оркестър
„Bulgarian Balkan Band“

„Снощи по време на събрание оркестърът в гр.Стилтън, Пенсилвания, реши да закупи нови униформи за музикантите. Ще бъдат осигурени около 40 униформи. Беше определен комитет, с цел да организира няколко обществени  ангажименти, които се очаква да осигурят достатъчно средства за купуване на униформите. За членове на комитета бяха определени…“ и следват имената на хората. Това се казва в съобщение на вестник „Харисбург Телеграф“ от  15 ноември 1916 г. Един от членовете на комитета е Джоузеф Грейс (или още Йосиф Граас) – бивш капелмайстор от Стилтън и изтъкнат музиковед. Той е инструктор-ръководител в първият известен български емигрантски оркестър в САЩ – „Bulgarian Balkan Band“, създаден от емигранта от софийското село Бистрица, Стойо Крушкин, който е и капелмайстор на формацията.

Българите не обичаха униформи заради близкото ни минало, времената на комунизъм, когато униформите бяха нещо като социален статут. Именно от тогава този тип работно и институционално облекло бяха намразени. Времената, за които говорим тук обаче са съвсем други. Става дума за близките години след Балканските войни и малко преди Първата световна война, когато ентусиазмът е бил различен. Хората са били запленени от романтичната инерция на войните, когато армията ни печели наистина невероятни победи най-вече срещу своя вековен враг и поробител Османска Турция, но и се показваме като блестящи войници и пред съседите ни – останалите балкански държави, една не малка част от които също са били под властта на османците дълги столетия и се освобождават малко преди нас.

Създателят на емигрантския
 оркестър
 „Bulgarian Balkan Band“ –
Стойо Крушкин

Така униформата създава тогава усещането за социална и национална принадлежност. Униформата е въпрос на чест, на гордост, въпрос на съпричастност към съдбините на народа и историческата съдба на региона. Става дума за униформа, която не унифицира хората и не ги прави еднакви а ги приобщава към обща цел и най-вече към обща кауза – каузата на националната идентичност и независимостта на страната, която тогава е все още толкова крехка.

Ето защо се отдава такова голямо значение на униформите, когато говорим за общо дело, а един емигрантски оркестър, създаден предимно от българи от Прилеп и Прилепско, а също и от Солун, някои краища на Сапарева баня и софийските села,е нещо повече от национална кауза. Този оркестър „Bulgarian Balkan Band“ е една малка България в голямата Америка. Оркестърът е създаден от Стойо Крушкин от Бистрица, Софийско и неговия приятел, съдружник и колега Христо Серафимов от Сапарева баня.

Към 5 юли 1917 г. Джоузеф Грейс вече е един от директорите на оркестъра на град Стилтън, Пенсилвания и е споменат в съобщение на местния вестник „Харисбург Телеграф“ от същата дата. Тогава отново става дума и за разпределяне на униформи, или костюми за бенда на града. 

Грейс е споменаван още през 1915 г. като длъжностно лице в „Бенефишъл асосиейшън“ на департамента по мостовете и строителството към стоманената промишлепност на Пенсилвания. „През миналата 1914  и смъртни случаи. Дивидент от 9,36 долара бяха декларирани от „Бенефишъл асосиейшън“ на всеки от 410-те й членове“, се казва в съобщение на местния вестник „Харисбург Телеграф“ от 7 декември 1915 г. Към тази дата той вероятно все още не е бил в състава на българския емигрантски оркестър, който по всяка вероятност е създаден около година по-късно.

През лятото на 1914 г., съдейки пак по съобщение във вестник „Харисбург Телеграф“ от юли 1914 г., Джоузеф Грейс е помощник-библиотекар в оркестъра на Стилтън. В края на 1917 г. той пък вече е попечител по изплащането на един от най-големите дивиденти в размер на 10 долара, в „Бенефишъл асосиейшън“.

Има още един небългарин в състава на емигрантския ни оркестър „Bulgarian Balkan Band“ и това е Мартин Герхард. „Че музиката има енергия и чар отдавна е факт. Но че музиката има силата да съживи мъртвите никога не е било наблюдавано. Музиката има точно тази сила, казва Мартин Герхарт – фотограф, който има свое студио…Рано в събота сутринта той забелязал, че една от неговите златни рибки плувала с корема нагоре. Мартин бил много натъжен, повикал жена си и двамата решили, че рибата е умряла. Мартин хвърлил рибата в кошчето за боклук и малко по-късно, както се разхождал из фотостудиото си, си пуснал нови записи, които имал на фонограф. Мартин е от немски произход и е свирил голям брой немски военни маршове. След звуците на маршовете Мартин чул някакви шумове от кошчето за боклук. Той започнал да проучва тези шумове и се оказало, че рибата е жива. Така тя отново се озовала в големия аквариум на фотографа-музикант Мартин Герхард от „Bulgarian Balkan Band“.

Историята за златната рибка и немските военни маршове е разказана във вестник „Харисбург Телеграф“, в броя му от 15 декември 1914 г.

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА ЗА СТОЙО КРУШКИН ВЪВ ВОЕННИЯ ТЕЛЕВИЗИОНЕН КАНАЛ

https://www.youtube.com/watch?v=l3ikUoNQsT0&fbclid=IwAR0Qu3SCQQayDWRPzH7L_ZMzM3Rf-9CVU6NfVs4lllBEDMvjTbYZhPIXWtY

ВОЕННИ МУЗИКАНТИ ОТБЕЛЯЗАХА ПРОФЕСИОНАЛНИЯ СИ ПРАЗНИК

Празникът на военните духови оркестри тази година
беше отбелязан с празничен концерт пред
Народния театър „Иван Вазов“ в София,
в навечерието тържествения ден.

По време на тържеството беше почетена паметта на маестро Стойо Крушкин

Венцислав ЖЕКОВ

Гвардейският представителен духов оркестър изнесе концерт по повод празника на военните духови оркестри – 31 май. Денят на военните духови оркестри е обявен със заповед на министъра на отбраната на 31 май 2001 г. Събитието се състоя пред Народния театър „Иван Вазов“ в София, а един от акцентите беше представянето на гвардейския музикант и емигрантски капелмайстор Стойо Крушкин, за който вестник „Българска армия“ е писал нееднократно.

Главния диригент на Българската армия и началник на Гвардейският представителен духов оркестър подполковник Ради Радев разказа и интересни случки от живота и дейността на гвардейските музиканти през годините и подчерта значението на приемствеността в историята на гвардейската музика.

Появата на първия военен оркестър в България предхожда подписването на Търновската конституция, създаването на първото българско правителство и избирането на Александър Батенберг за княз.

Първият военен оркестър се заражда, когато единствената действаща институция у нас е Учредителното събрание. Той е първият професионален оркестър в новоосвободената България. Заради големите политически събития хората тогава едва ли са осъзнавали значението от създаването му в по-нататъшното развитие на музикалната култура в България.

Първият български военен духов оркестър включва 21 души, съставен е от капелмайстора Йозеф Хохола.

За първи път оркестърът се появява пред обществото на 17 април 1879 г., на тържествата около провъзгласяването на Александър I Батенберг за княз на България и подписването на Търновската конституция.

Във Велико Търново оркестърът пребивава около месец, след което е зачислен към Първа пехотна Софийска дружина и на 19 май 1879 г. се премества в София. В продължение на пет години това е единственият щатен оркестър към армията. По-късно неговите музиканти са назначени като капелмайстори на новосформирани оркестри към пехотните части.

По време на концерта пред Народния театър „Иван Вазов“, главният диригент на Българската армия подполковник Ради Радев получи подарък от семейството на нашия колега, журналистът във военния вестник Венцислав Жеков – копие на уникална фотография на оркестранти от Лейбгвардeйския ескадрон от 1903 г. в София. Снимката вече е част от фонда на Регионален исторически музей-София, но беше обработена от специалисти от музея, специално за случая.

Събитието съвпадна и с излизането на книга за живота и дейността на Стойо Крушкин и неговия оркестър в САЩ - „Bulgarian Balkan Band“.

Празникът на военната духова музика пред Народния театър „Иван Вазов“ в София привлече вниманието на софийската общественост. Особено впечатлени бяха японски туристи, които заснеха почти изцяло концерта на гвардейските ни музиканти. 

Фото Николета РАЙДОВСКА

за вестник "Българска армия"

НА ПРАЗНИКА СИ ГВАРДЕЙСКИТЕ МУЗИКАНТИ ПОЧЕТОХА И ЕМИГРАНТСКИ КАПЕЛМАЙСТОР

Гвардейският представителен духов оркестър
 изнесе концерт по повод празника на
военните духови оркестри – 31 май.

Гвардейският представителен духов оркестър изнесе концерт по повод празника на военните духови оркестри – 31 май. Денят на военните духови оркестри е обявен със заповед на министъра на отбраната на 31 май 2001 г. Събитието се състоя пред Народния театър „Иван Вазов“ в София, а един от акцентите беше представянето на гвардейския музикант и емигрантски капелмайстор Стойо Крушкин, за който вестник „България“ публикува серия от статии през годините.

Родствениците на големия български музикант и създател на първия български оркестър в САЩ – „Bulgarian Balkan Band“, в Стилтън, Пенсилвания, през 1915-1916 г, бяха представени от главния диригент на Българската армия и началник на Гвардейският представителен духов оркестър подполковник Ради Радев. Той разказа и интересни случки от живота и дейността на гвардейските музиканти през годините и подчерта значението на приемствеността в историята на гвардейската музика.

Специален гост на тържеството беше правнукът на маестро Стойо Крушкин, Венцислав Жеков, който има честта да пише тези редове. Той подчерта, че гвардейските музиканти винаги са били в авангарда на армията и са повдигали бойния дух през всичките пет войни, в които страната ни е участвала,  за защита на своята национална идентичност и суверенитет.

Подполковник Ради Радев получи копие на уникална снимка
 на оркестранти от Лейбгаврдейския ескадрон от 1903 г.

Появата на първия военен оркестър в България предхожда подписването на Търновската конституция, създаването на първото българско правителство и избирането на Александър Батенберг за княз.

Първият военен оркестър се заражда, когато единствената действаща институция у нас е Учредителното събрание. Той е първият професионален оркестър в новоосвободената България. Заради големите политически събития хората тогава едва ли са осъзнавали значението от създаването му в по-нататъшното развитие на музикалната култура в България.

Първият български военен духов оркестър включва 21 души, съставен е от капелмайстора Йозеф Хохола и музикантите Томаш Кулхави, Мартин Шилханек, Венцел Вапенка, Антонин Чихак, Едуард Краузе, Франц Лудвиг, Антонин Новотни, Кайетан Новотни, Йозаф Ванята, Йозеф Лубаш, Вацлав Пелишек, Ян Вахмайстер, Ян Албрехт, Карел Рацински, Венцел Леховец, Йозеф Ратаутски, Ванцел Кучера, Емануел Блански, Матей Вондрачек и Матей Прел.

За първи път оркестърът се появява пред обществото на 17 април 1879 г., на тържествата около провъзгласяването на Александър I Батенберг за княз на България и подписването на Търновската конституция.

Правнукът на Стойо Крушкин припомни някои моменти
от биографията на маестрото и разказа интересни факти
от историята на военните духови оркестри.

Във Велико Търново оркестърът пребивава около месец, след което е зачислен към Първа пехотна Софийска дружина и на 19 май 1879 г. се премества в София. В продължение на пет години това е единственият щатен оркестър към армията. По-късно неговите музиканти са назначени като капелмайстори на новосформирани оркестри към пехотните части.

Капелмайсторското емигрантско присъствие в България играе основна роля за съхранението и разгръщането на българския музикален фолклор и развитието на музикалната ни култура. С ръководените и създадени от чужденци духови оркестри се поставя началото на оркестровото дело у нас.

В първите години след Освобождението духовите военни оркестри са единствените разпространители на музикална култура, извършват голяма музикално-възпитателна и просветна дейност. Те са първите професионални инструментални състави, които насочват слушателите към значителни произведения на европейската класическа и на българската народна музика.

През 1912 г., по време на Лозенградската операция на Българската армия, след битката се оказва, че няма нито един музикален инструмент от военния оркестър, който да няма пробойна от вражески куршум. Това само по себе си говори много за ролята и мястото на военните музиканти в годините на войните за национално освобождение и обединение.

Факсимиле от корицата на книгата на Венцислав Жеков
за Стойо Крушкин и първият български
 емигрантски оркестър в САЩ.

По време на концерта пред Народния театър „Иван Вазов“, главният диригент на Българската армия подполковник Ради Радев получи подарък от семейството на Венцислав Жеков – копие на уникална фотография на оркестранти от Лейбгвардeйския ескадрон от 1903 г. в София. На снимката е и гвардейският музикант и емигрантски капелмайстор маестро Стойо Крушкин. Фотографията вече е част от фонда на Регионален исторически музей-София, но беше обработена от специалисти от музея, специално за случая.

Събитието съвпадна и с излизането на книга за живота и дейността на Стойо Крушкин и неговия оркестър в САЩ - „Bulgarian Balkan Band“, с автор, правнукът на музиканта – Венцислав Жеков. Книгата е в ограничен, бутиков тираж, но ще бъде предоставена за ползване в Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в София, както и в библиотеките на читалищата в софийските райони Бистрица, от където е родом Стойо Крушкин и Железница, както и в библиотеката при читалището в Сапарева баня, от където е най-близкият приятел, съратник и съдружник на Стойо Крушкин – Христо Серафимов. Скоро книгата ще бъде на разположение с няколко бройки и в редакцията на вестник „България“ в Чикаго.

Празникът на военната духова музика пред Народния театър „Иван Вазов“ в София привлече вниманието на софийската общественост. Особено впечатлени бяха японски туристи, които заснеха почти изцяло концерта на гвардейските музиканти.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на в-к „България“ в София

Снимки: Николета Райдовска

ГВАРДЕЙСКИ ОРКЕСТЪР - 1908 Г.

ГВАРДЕЙСКИ ОРКЕСТЪР - 1903 Г.

НОВА ПУБЛИКАЦИЯ ЗА СТОЙО КРУШКИН ВЪВ ВЕСТНИК "БЪЛГАРИЯ" - ЧИКАГО/САЩ

НЯКЪДЕ ТУК СЕ Е НАМИРАЛА КЪЩАТА НА СТОЙО КРУШКИН В СТИЛТЪН, ПЕНСИЛВАНИЯ

Някъде на това място се е намирала къщата на Стойо Крушкин в град Стилтън, Пенсилвания. Вероятно е и да е някоя от съществуващите и в момента къщи, но това е малко вероятно, защото говорим за преди повече от 100 години

ТУК Е БИЛ ДОМЪТ НА СТОЙО КРУШКИН ПРИ НАТУРАЛИЗАЦИЯТА МУ ПРЕЗ 1940 г.

На мястото на този паркинг, някога се е намирала къщата, в която е живял Стойо Крушкин със своите близки, в Сиракюз, на адрес: 790 Hasrrison Street Syracuse, New York
Мястото се намира срещу Медицинския университет и в непосредствена близост до Института за човешки дейности. 

ПРЕДПОЛАГАЕМАТА КЪЩА НА СТОЙО КРУШКИН В САНТА АНА - ПРЕДИ И СЕГА

КЪЩАТА НА СТОЙО КРУШКИН В САНТА АНА, ОРИНДЖ КАУНТИ, КАЛИФОРНИЯ, НА АДРЕС 927 SOUTH ROSSS STREET

ПРЕДИ

И /ВЕРОЯТНО/ СЕГА, ИЛИ ПОНЕ ТОВА Е ТОЧНОТО МЯСТО, 
НА КОЕТО СЕ Е НАМИРАЛА ТОГАВА

БУМЪТ НА ЕМИГРАНТСКИТЕ ОРКЕСТРИ В САЩ ЗАПОЧВА ОТ ПЕНСИЛВАНИЯ

Мартин Герхард

Емигранти са в основата на създаването на едни от най-популярните оркестри в САЩ. Гнездото, така да се каже, се явява малкото градче, предградие Стилтън, което днес е почти квартал на столицата на Пенсилвания – Харисбърг. За наша чест, единият от тези емигранти е човек, свирил малко по-късно в първия български оркестър в САЩ – „Bulgarian Balkan Band“, именно в Стилтън. Става дума за Мартин Герхард. Първите данни за него откриваме в местната преса от 1913 г.

„На среща на членовете на Либърти банд в Маркли Хол… бяха избрани отговорници за следващата година... Всички членове гласуваха за диригент да бъде избран Дионисио Зала, единодушно, широко известен музикант и диригент на оркестъра в Стилтън. Мартин Герхард собственик на Герхард Студио беше избран за президент и управител на оркестъра. Либърти бенд, въпреки че е един от младите музикални състави в градчето, бързо става един от най-популярните оркестри в централна Пенсилвания. Той беше създаден през  септември 1911 г. в който бяха само петима души. През 1912 г. Дионисио Зала беше избран за директор на оркестъра и под негово ръководство беше постигнат голям напредък. Много членове на Либърти бенд са също членове на други по-стари оркестри в градчето, например в оркестъра на град Стилтън, на който Зала също е диригент.

Либърти банд е доста успешен в уреждането на ангажименти и понастоящем е ангажиран да свири на няколко парада, които ще се проведат през предстоящото лято“. Това е съобщение в местната преса на Харисбърг, през 1913 г.

Дионисио Зала

В същото време обаче се споменава и за Дионисио Зала, който стои в основата на музикалното развитие и култура на емиграцията, с център отново град Стилтън, Пенсилвания. Кой обаче е Дионисио Зала? Той е диригент на оркестъра на град Стилтън и Imperial Band в Пенсилвания. Оттегля се от позицията си в стоманодобива. Зала пристига в Америка през 1899 г. Той е роден в Испания и е служил като музикант в няколко испански военни полкови групи.

Дионисио Зала играе основна роля в превръщането на групите на град Стилтън в съответствие с най-добрите в страната по това време. Той също така е и съставител на  редица селекции за други музикални формирования и групи.

През 1914 г. два оркестъра на Стилтън се обединяват и отново Мартин Герхард и Дионисио Зала са в основата на ръководството на този процес. Става дума за Либърти банд и Ийст енд бенд.

„Двата оркестъра бяха организирани в рамките на последните две години и имат успех. Дионисио Зала, популярен диригент на оркестъра в Стилтън е диригенти на Либърти банд. Планът на хората които предлагат обединението е той да стане диригент на обединения оркестър. Беше посочено че обединеният оркестър ще има по-високи музикални стандарти под неговото управление. Мартин Герхард мениджъра на Либърти бенд написа писмо до мениджъра на Ийст енд банд, в което изрази воля за обединение.  Стана ясно, че диригентът на Ист енд банд, Шели също има готовност двата бенда да се обединя“, съобщава местната преса в Харисбърг, Пенсилвания.

На това място, а вероятно и в някое от тези помещения,
които днес са складове на гарата в Стилтън, на брега на реката,
някога вероятно се е помещавал
оркестърът на Стойо Крушкин "Bulgarian Balkan Band".

В друго съобщение се дават допълнителни подробности: „Новият оркестър има 35 члена. Оркестърът ще следва напътствията на Дионисио Зала, диригент на бенда на град Стилтън, който е един от най-добрите диригенти-аматьори, непрофесионалисти. Мартин Герхард, бивш президент на Либърти бенд бе избран за търговски директор а Джоузеф Куняк бе избран за президент“.

Град Стилтън, Пенсилвания -
пощенска картичка от 1910 г.
Мелницата и стоманолеярните.

Трябва да припомним също, че Мартин Герхард малко по-късно, през 1922 г., става и контрабасист в Стилтън банд, както ни съобщава вестник „Харисбург Телеграф“ от декември същата година. Това показва, как музикантите в емигрантските среди са преливали от формация във формация, като междувременно, именно в промеждутъка между 1916 г. и вероятно 1922 г., Герхард е и музикант при българския капелмайстор Стойо Крушкин в неговия „Bulgarian Balkan Band“.

Професията на военните музиканти е достойна
 и дълбоко патриотична, а на война като на война –
с маршовете напред, както е било винаги
за българските военнослужещи
в славната ни история.

Отново вестник „Харисбург Телеграф“, но от 15 май 1914 г., съобщава, за концерт, подготвян от Дионисио Зала в гимназията в Стилтън. На него присъстват „…няколко българи, които са били членове на кралски оркестър в родната си страна…“, пише още изданието. Сред тези българи почти сигурно са били и Стойо Крушкин и неговият приятел, съдружник и колега от Сапарева Баня, Христо Серафимов – и двамата военни музиканти от Лейбгвардейския оркестър на Негово Величество в София. Вероятно е този концерт да е бил специално за тях и в тяхна чест, или поне да са били специални гости, за да бъдат привлечени към концертната дейност в емигрантската общност на Стилтън. По-късно те ще създадат първия български емигрантски оркестър в САЩ - „Bulgarian Balkan Band“. Легендарният диригент Дионисио Зала открива за Америка тези двама българи, а вероятно и други, защото самият той е бивш военен музикант от Испания и цени високо изкуството и опита на този тип музиканти, каквито са Крушкин и Серафимов.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на в-к „България“ в София