ПАМЕТНИК НА ЗАГИНАЛИ БЪЛГАРИ НА "ТИТАНИК"

Това е паметникът на загиналите на "Титаник" 8 българи от село Гумошник. Спирайки да питам за посока местните катаджии онзи ден малко след тържественото почитане 100-годишнината от гибелта на техните съселяни, почват да ми разказват с подробности, повторени малко по-късно и от хората в самото село. Интересни факти: - Един от групата от Гумошник не успява да се качи, защото се напива славно вечерта преди отплаването, закъснява и така се спасява. - На паметника пише ''тук почиват останките'', но де факто са заровени лични вещи на загиналите. - "Лойдс" - Лондон, изплаща застраховки на близките на загиналите и години наред в някои от семействата златните монети се предават от поколение на поколение като семейна реликва/зестра - няколко от венците на паметника бяха от морски шипинг компании, както и от ''морска администрация'' - българската група на Титаник (33 на брой, нито един оцелял) е била една от по-големите неанглийско говорещи. http://www.ithaca.edu/staff/jhenderson/titanic.html

НОВИНИ ЗА "ТИТАНИК"

Aукционни къщи са открили снимка на гигантски айсберг, който е потопил „Титаник“ преди 100 години, поне така твърдят. Снимката е направена само часове след потъването на кораба от пасажер от борда на RMS CARPATHIA – кораб на Cunard Lines спасил над 700 души от потъналия „Титаник“. Снимката и други вещи от борда ще бъдат предложени на търг на 19 април. Търгът за снимката започва от първоначална цена – 300 щ. долара. Maritime.bg – Любопитно Сто години след потъването на „Титаник“, останките на кораба и всички извадени предмети от него преминават под охраната на ЮНЕСКО, като обект на подводно културно наследство. Организацията подчерта, че останките на кораба лежат в международни води и затова нито една страна не може да предявява права за ексклузивното им владеене. „Отсега нататък държавите-участнички в Конвенцията имат законното право да попречат на унищожението, разграбването, продажбата и разпространение на обекти, намерени на мястото на катастрофата”, заявяват в ЮНЕСКО. Maritime.bg – Любопитно Офертите в мрежата за онлайн пазаруване с отстъпки Groupon става все по-атрактивни. Голям интерес в момента предизвиква пътуване до останките на потъналия Титаник, пише Business Insider. Цената на предложението е 12 500 долара, като е обявено, че това е с близо 80% под нормалната цена от 59 680 долара на човек. В пакета са включени пътуване до Нюфаундленд, 13 дни пътуване с кораб и пълно настаняване в хотел. Специален бонус в офертата е включено и DVD с филма Титаник. Предложението важи за периода 26 юли – 8 август, когато ще се състои пътуването. По статията работи: Андрей Любенов Десетметров чертеж на кораба "Титаник", изготвен за официалното разследване на потъването на кораба, беше продаден на търг в гр. Девайзес, Южна Англия, за 220 000 британски лири (363 хил. щатски долара), съобщи Би Би Си. Предварителната оценка беше 100 000 - 150 000 лири. Чертежът е висял постоянно в помещението за съдебните изслушвания по делото. Още са запазени знаците, направени с тебешир, които посочват къде айсбергът е засегнал кораба. След края на делото чертежът е върнат на архитектурното бюро "Уайт стар", което го е изготвило. След това той е бил в частни ръце и не е излаган публично. Купувачът е частен колекционер, казаха от тръжна къща "Олдридж и син". Възможно е той да реши да го изложи в бъдеще. Корабът "Титаник" потъва при първото си плаване на 15 април 1912 г., като загиват около 1500 души. Официалното събиране на сведения започва на 12 май 1912 г. Останките му са намерени на 1 септември 1985 г. от американския морски археолог Робърт Балард и негови френски колеги. (БТА)

ОТНОВО ЗА ЛЕГЕНДАРНИЯ „ТИТАНИК“

БНТ Покой, който някои ще намерят сто години по-късно. Ние обаче не сме готови да сложим точка, защото екип на "По света и у нас" продължава да вади нови факти около българите, пътували на "Титаник". Вече ви разказахме, че те са повече от 38, както досега официално се смяташе. 38 са изплатените обезщетения. Пътували в трюмовете-трета класа. Продали каквото имат, взели заеми, тръгнали да изкарат по-добри пари в Америка. Прости земеделци, семействата им дори и не знаели, че имат право на  обезщетения, за да настояват за тях. Въпреки това държавата по това време проявила изключителна загриженост за своите поданици. Огнян Пунев - експерт в Централен държавен архив: - Открит беше един протокол от 31 юли 1912 г. на МС, който одобрява, както е записано, да се авансира една сума до 5000 лв. на царската легация в Лондон за завеждане на дела срещу компанията Уайт стар лайн за обезщетение семействата на загиналите български поданици. Благородният акт на българското правителство, оказва се не е случаен. А е част от една цялостна политика на подпомагане на  емигрантите в Америка. Още през 1907 година се създава комисия по изучаване на миграцията. Огнян Пунев - експерт в Централен държавен архив: - Научните експерти и държавните мъже тогава са смятали, че около 90% от тези българи ще се върнат след време, т.е. те ще потърсят своето щастие, ще успеят, ще забогатеят но най-вероятно ще се върнат и ще влеят своите сили, своите материални постижения, които имат. Мъжете в Гумощник, обаче, не успяват да се върнат. А ги водела надеждата не за богатства, а за нещо спастрено за по-плодородни нивички. Анка Чакърова - потомък на загинал на „Титаник“ -  Те, когато имат повече деца, земята се поделя и тя остава все по-малко и по-малко. Ангелина Георгиева - читалище "Отец Паисий"-Гумощник: - А преди това доста гумущнери са пътували за Америка и други места, връщали са се по-забогатели. И като тях и тези се качват на "Титаник" с вече уговорена работа. Цялото им пътуване е било организирано до най-малката подробност от агенти на параходните компании, които активно агитирали и събирали работници за големите строежи на Америка. Проф. Трендафил Митев  - историк, УНСС: - Строят трансконтиненталните железопътни линии от западното до източното крайбрежие, строят се огромни металургични комбинати и самата Америка изпитва огромни потребности от работна ръка. Затова и често агенциите финансирали авансово пътуването им. Били сигурни, че българите имат работа. С долар и половина надница на ден са щели за месец да върнат 35-те долара за билета на "Титаник". Това разказали оцелелите пред емигрантите в Америка. Те пък издали книга за трагедията, според която 10 са успели да се спасят от ледените води на Атлантика. Проф. Трендафил Митев  - историк, УНСС: - Очевидно нашите хора се оказват във водата и успяват да доплуват до лодката, успяват да се хванат за корпуса на лодката и в един момент, когато тя се оттегля от тялото на парахода, когато вече няма опасност огромна човешка маса да обърне лодката, тези хора успяват в един момент да се прехвърлят в лодката. С една част от платените обезщетения построили този паметник. Да не се забравят осемте от Гумощник, загинали с "Титаник", да не се забравят усилията на едно поколение за по-добър живот и  надеждите на едно правителство да почерпи цивилизация отвъд океана. Автор: Мария Чернева Снимка: actualno.com

НОВА МОЯ ПЪРВА СТРАНИЦА ВЪВ ВЕСТНИК "БЪЛГАРИЯ" В ЧИКАГО

„Титаник“ „оживява“ в "Балморал" за ново екзотично пътешествие

“Miles Morgan Travel” прави исторически круиз

Българин „оцелява“ от злополучния кораб по щастлива случайност

Венцислав Жеков

Британска компания организира вип-круиз от Саутхемптън до Ню Йорк, който повтаря до най-дребните детайли пътуването на легендарния лайнер „Титаник“ през 1912 г. На 14 април се навършват точно сто години от трагичното пътешествие. Организаторите на круиза ще се постараят гостите на "Балморал" да бъдат поставени при същите условия, при които са пътували предшествениците им, като дори менюто ще е същото, съобщи vesti.bg. Корабът ще потегли от Саутхемптън, когато е кръглата годишнина от трагедията. Круизът ще продължи 12 нощи. На 14 април "Балморал" ще премине през мястото, където "Титаник" се удря в айсберг и потъва, в резултат на което жертвите са повече от 1500. След това круизът ще продължи към Халифакс. Там е предвидено посещение до гробището, където лежат телата на 121 от загиналите и по-късно ще се отправи към Ню Йорк. Каютите са точно 1309. Цените, в които е включен и самолетен билет от Ню Йорк до Великобритания, започват от 2595 паунда. Компанията, която организира круиза-“Miles Morgan Travel” се надява, че билетите ще се продадат бързо, въпреки кризата. "Балморал" е построен от компанията, създала „Титаник“-"Харланд и Улф".
Близо един век след катастрофата на “Титаник“ внучката на първия помощник- капитан твърди, че гибелта му е заради грешка на рулевия, пише френският „Фигаро“, цитиран от vesti.bg. Според досегашните описания историята е известна-айсбергът, който изникнал от тъмнината в последния момент, отчаяните опити на екипажа да промени курса, неизбежната драма. Луиз Патън, внучка на първия помощник-капитан Чарлз Лайтолър, мисли, че известната теза може да бъде преразгледана, и е написала книга със своето мнение.
Според нея, когато старши помощник-капитанът Уилям Мърдок забелязал айсберга на две мили пред кораба, екипажът е имал достатъчно време да се организира и да предотврати сблъсъка. Командата на Мърдок "пълен ляв" не била изтълкувана добре от рулевия, който направил точно обратното - завъртял руля надясно. Объркването се дължи на факта, че по онова време в различните кораби били използвани два вида навигационни системи, които били противоположни. Съгласно по-старата система, използвана във ветроходните кораби, командата "пълен ляв" означавала рулят да се завърти надясно. В по-модерните кораби и конкретно при "Титаник" била в сила новата система и това довело до грешка в посоката.
Малко след сблъсъка четиримата помощник-капитани се намирали в каютата на Мърдок и под натиска на собственика на компанията „Уайт стар“ решили да продължат плаването.
Според внучката на Лайтолър това било грешка, защото при пълен ход разпраният корпус на кораба е бил подложен на по-голямо налягане. Ако е бил останал на място, "Титаник" е можел да дочака помощ от най-близкия кораб, който се намирал на четири часа път. Това, според Луиз Патън, прави катастрофата още по-трагична. При разследването на инцидента Лайтолър, единственият оцелял от командния състав на екипажа, прикрил тези грешки, защото се страхувал, че компанията "Уайт стар" може да фалира, а след смъртта му през 1952 г. истината продължила да се пази в тайна, за да не се навреди на доброто му име.
Тази ужасяваща трагедия вълнува поколение след поколение вече един век. Написани са много книги, снимани са филми и дори суперпродукции, няколко подводни експедиции изследваха потъналия в Атлантическия океан лайнер. В градчето Пиджън Фордж отвори врати още един впечатляващ паметник, посветен на легендарния кораб – новият музей на ”Титаник” е уникално съоръжение, което дава на посетителите си възможност да ”преживеят” лично последните дни и часове на кораба и пътниците му. Експозицията припомня съдбата на 2223-мата пасажери на борда на кораба, като пресъздава в реални размери целия блясък на интериора в първа класа, както и скромните условия на долните палуби. Усеща се духът на огромния кораб, а всеки посетител получава бордна карта, каквато са получавали истинските пътници. 20-те зали в музея представят уникална колекция от лични вещи и артефакти от кораба, повечето от които никога досега не са показвани пред публика. Друг такъв музей действително няма – в централната зала е построено точно копие на централното стълбище на ”Титаник” и посетителите получават съвсем реалистично усещане, какво е било да си на борда на този огромен плаващ дворец.
В другите зали туристите могат да докоснат ледената повърхност на айсберг и да усетят студа на онази злополучна нощ, могат да усетят колко болезнен е сблъсъкът с ледената вода на океана, или да опитат да завъртят руля на кораба, опитвайки се да следват бързите команди на капитана.
За децата под осем години има изградена специална игрална площадка, където могат да научат как се строят кораби, да играят на капитани, или да ”срещнат”полярна мечка.
За най-запалените фенове на ”Титаник” е виртуалната разходка до останките на кораба на океанското дъно, като желаещите могат сами да управляват прочутия робот, използван за заснемането на най-популярните документални филми. Този музей предлага преживяване, което дава на посетителите възможно най-точна представа за кораба и трагичната му съдба.
“Титаник” бил пуснат на вода в Белфаст на 31 май 1911 г. След завършване на ходовите изпитания на 3 април 1912 г. той пристигнал в Саутхемптън, където взел запас от продукти. На 10 април при излизането си от акваторията на пристанището едва не се сблъскал с американския кораб “Ню Йорк”. Следващите спирки били Шербур и Куийнзтаун, откъдето трябвало да се вземат пътници и поща. Именно тук - в Шербур, на “Титаник” трябвало да се качи българският военен музикант Стойо Иванов Крушкин. Той е роден на 15 март 1882 г. в софийското село Бистрица. През 1893 г. е зачислен към оркестъра в Гвардейския на Н. В. полк. Стойо свирел на фагот по софийските улици, на вечеринки и градински увеселения, а понякога и в Двореца.
Той заминал с надеждата, че ще стигне до Америка, но не предполагал, че късметът му щял да го спаси от гибел. По пътя влакът се забавил. Стойо бил принуден да се върне в България, защото нямало никакви шансове да стигне в Шербур и да се качи на “Титаник”. При новината за катастрофата, съпругата на Стойо-Николица, започнала приготовление за “заупокойна молитва”. Шив-картата на Стойо за “Титаник” била от най-евтините и поради това каютата му следвало да бъде най-дълбоко в кораба, от където никой не можел да се спаси. Няколко дена по-късно Стойо се върнал щастливо в България. По време на Балканската война взел участие в състава на военен оркестър, а в промеждутъка между двете Балкански войни успешно заминал за Америка.
На „Титаник“ е имало поне 50 българи. Според изплатените от "Лойд" обезщетения загиналите при катастрофата сънародници са 38. Предполага се, че спасилите се нашенци са към 15, като повечето от тях остават завинаги в Америка. 
Компанията "Харланд и Уолф", която е построила "Титаник", спря да строи кораби в края на ХХ в. Над 1 млрд. британски лири са вложени в проект "Квартал Титаник". Проектът е 20-годишен. Върху 185 акра ще бъдат разположени апартаменти, офиси, туристически център. Кварталът ще граничи с частта от корабостроителницата, където е построен потъналият през 1912 година легендарен лайнер.

ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ В САЩ

Принос към история на българската имиграция в САЩ
Под общата редакция на Българо-Американска Асоциация – Чикаго*

ВЪВЕДЕНИЕ

Всяка година в САЩ се изготвят два доклада на тема „За състоянието на нацията”. Единият се отнася за американската нация, а втория – за българската общност в Чикаго. Първият доклад се изготвя от специалистите на Белият дом във Вашингтон и Президента на страната го докладва на нацията. Вторият доклад се изготвя от специалистите на Българо-Американска Асоциация в Чикаго и се разпространява чрез медиите. Архивни материали по докладите могат да се ползват от Портала на българите в Чикаго „EuroChicago.com”. Аспекти от тези доклади се използват за управление на българските събития в Чикаго.

В чест на едно от значимите събития за българите, а именно „Форум на българските училища и подкрепящите ги организации в САЩ”, за първи път се разработва доклада „За състояние на българите в САЩ”. Материалът се състои от две части: „За състоянието на българите в САЩ”, разработен от Климент Величков и „Проблеми на българите в САЩ” – разработен от д-р Никола Чаракчиев. Към раздела „Проблеми на българите в САЩ” се предлагат и решения за някой от проблемите. Преди да пристъпим към анализ на събитията ще въведем някой основни понятия.

Понятието „Имиграционни периоди”
Историците отбелязват пет различни по-характер български емиграционни периоди в САЩ. Първият период е от 1876 до 1903 година и е известен като “Пионерска имиграция”, вторият период е от 1903 до 1912 г. и може да се характеризира като “Политическа имиграция”, третият период е от 1919 до 1939 г. и е “Икономическа имиграция”, четвъртият период е от 1944 до 1990 г. и се отбелязва като “Анти комунистическа имиграция” и последният пети период е от 1990 до сега (и продължава) и може да се нарече “Миграционна имиграция”. Наименованията на Втория, Третия и Четвъртия период на Българската имиграция в САЩ през 2001 година публикува проф. д-р Трендафил Митев във вестник “Неделник”. Наименованията на Първия и Петия период на Българската имиграция в САЩ предлага през март 2002 година д-р Никола Чаракчиев. Систематизирано изследване на първите четири периода на българската имиграция в САЩ осъществява през 2002 година Боянка Иванова, директор на Българско училище “Джон Атанасов” в Чикаго.

Понятието „Социален състав”
Съществуват различни опити за класификации на българските имигранти в САЩ в зависимост от целевите критерии. Има няколко опити за класификация, но Българо-Американската Асоциация не може да ги приеме като завършени и се въздържа от публикуването им.
ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ В САЩ

Двадесет години от началото на “Петия период на българската имиграция в САЩ” е повод за размисъл относно достиженията на българите в САЩ. В тази връзка популярни специалисти от различни области на знанието правят първи опит за систематизиране приносите на българите в САЩ за периода от 1989 до 2011 година. Анализът на състоянието на българите в САЩ се представя в отделна разработка.
Материалът „ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ОБЩНОСТ В ЧИКАГО” се публикува през 2009 година и връзката към него е чрез този линк:
http://www.eurochicago.com/2009/08/za-sastoyanieto-na-balgarskata-obshtnost-v-tchikago-2/

ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРИТЕ В САЩ

Проблемите на българите в САЩ могат да бъдат обособени в три групи:
„Имигрантски проблеми на местно ниво”, „Имигрантски проблеми на национално ниво“ и „Имигрантски проблеми на международно ниво“. Проблемите на българите в САЩ са разработени в различни направления. В настоящият материал ще бъдат изложени някой от тях.
1.Имигрантски проблеми на местно ниво
Проблемите могат да се обособят в следните направления:
1.1. Правна култура
Приема се, че правната култура е от първостепенно значение и е първият регулиращ фактор в САЩ. Поради тези причини медиите в Чикаго всяка седмица публикуват актуални материали, подпомагащи българите за адаптация към американските стандарти на живот. В пролетните и есенни сесии на Българо-Американска Асоциация неизменно присъстват правните проблеми. Периодично се провеждат и срещи с Главна прокуратура на щата Илинойс.
1.2. Застрахователна култура
Застрахователното дело е вторият регулиращ фактор в САЩ. Петте български медии в Чикаго ежеседмично уведомяват общността за новостите в това направление.
1.3. Социална култура
Една от формите на социалната култура са дискусиите. Формата за дискусия, наречена „кръгла маса”, е много разпространена и практична за обсъждане на актуални социални проблеми. Понятието „Кръгла маса” означава равнопоставеност на участниците, а не физическо тяло. До сега в Чикаго са се състояли само две дискусии – „Кръгла маса – 2010” и „Кръгла маса – 2011” и двете са в областта на българската култура, което може да се приеме като недостатъчно.
1.4. Финансова култура
Това е една недостатъчно изяснена и дискусионно област от проблемите на нашата имиграция. Културните и научни програми на българските имигранти трябва да бъдат частично бюджетно финансирани от България (30% финансирани от България, 30% финансирани от българските имигранти и 30% финансирани от американски програми). За това е необходима финансова култура и политическа воля от България. Всеизвестно е, че българските имигранти внасят годишно в България над 2 милиарда долара. Чрез потребителска употреба част от тях отиват в държавният бюджет, който се разпределя между българите по целесъобразност. Като българи и инвеститори, ние имигрантите имаме право на финансиране на нашите имиграционни програми по две причини. Първата причина, че ние лично се явяваме инвеститори, а втората причина е необходимостта от ре-инвестиране, за да могат нашите деца и внуци да продължат инвестирането в България. За да се осъществи това се изисква финансова култура в българската администрация и политическа воля. (Един пример към администрацията в България. Всяка година имигранта А изпраща $1000 на своя брат Б. Лицето Б осъществява с тях своето потребление в България. От тези $1000, минимум $ 10 постъпват в бюджета на България под формата на данъци и минимум 1$ от тях трябва да се върне в САЩ). Постъпленията в бюджета трябва да се разпределят целенасочено за ре инвестиране и към не комерсиалните потребления на гражданите на България – пътища, образование, култура и други. Българските имигранти в САЩ са част от българите на Глобална България, разположена временно на „територията на САЩ”. За да могат българите в САЩ и техните деца и внуци да продължат да инвестират в България, администрацията в България трябва да субсидира целево българската общност в САЩ. Всяко друго мислене се нуждае от модернизация!!!
1.5. Здравна култура
Здравната култура е една от най-необходимите инвеститорски програми за българите. Тази област е много малко застъпена в публичните дискусии всред българската имиграция в САЩ.
1.6. Образование и езикова култура
Образованието на българите в САЩ е на значително ниво. Много добре се развиват българските училища, резултата на които е дългосрочната инвестиция в българските ценности и запазване на националната идентичност. Един трудно преодолим проблем е писането на български език с кирилица. Известна част от преподавателите на български език в САЩ осъществяват своята кореспонденция на български език, изписан с кирилица. Затова в чест на предстоящия на 30 април 2011 година ФОРУМ НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА И ПОДКРЕПЯЩИТЕ ГИ ОРГАНИЗАЦИИ В САЩ на тема „Ролята на българските общности в САЩ за запазване на българския език и национално самосъзнание”, Българо-Американската Асоциация обяви 29 април 2011 година за „ПОСЛЕДЕН ДЕН В ЧИКАГО ЗА ПИСАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК С ЛАТИНИЦА”.
1.7. Етична култура
Това е една недостатъчно разработена област от живота на българската имиграция. Липсват професионални специалисти и Българо-Американската Асоциация, на базата на вътрешни дискусии, се ориентира за етичните норми при своите комуникации. Все още липсва мнение „Трябва ли вицепремиера на република България и министър на финансите да се извини на българската общност за отложената си визита в Чикаго или не е необходимо?”
1.8. Наука.
В САЩ съществуват няколко български научни центрове. Известен е „Института по история на българската имиграция в Северна Америка”, ръководен от Иван Гаджев, Български научен център в Чикаго, ръководен от д-р Никола Чаракчиев. Препоръчително е за българите в САЩ да бъде създаден „Научен център за българска миграция в Америка” с отдели по история, архивистика, музей, ДНК банка и други функции. Трябва да се приеме сериозно факта, че по-света работят много български специалисти и въпрос на чест за държавата и българите е, за значими цели, от национален мащаб, да се създадат специални международни програми за българи, ресурсно обезпечени от България. И както често се казва „Трябва да има политическа воля”. Необходимо е също да се финансират от България и „Проекти, подпомагащи развитие на българската общност зад граница” и по-конкретно в САЩ. Проектът на тема „Предизвикателства пред петия период на българската имиграция в САЩ (1989 – 2011 и т. н.)” чака своя инвеститор (линк).
1.9. Лидерски проблеми
Съществува определен дефицит на обществено ангажирани личности, лидери, бизнесмени и други значими личности. Съществува мнение, че българите в Чикаго са около 100 000. По-голяма част от тях комуникират ограничено с т. н. обществени институции, т. е. с организациите с идеална цел. Обществено ангажираните българи и българите със собствени обществени позиции в Чикаго са малко на брой. Определено съществува дефицит на българи с изявени лидерски и обществени позиции. Опитите, някой българи да бъдат представители на определени обществени групи са плахи и непостоянни. Съществуват и т. н. условно „срамежливи” българи с потенциални добри позиции, но те все още трудно приемат да представляват и контактуват дискусионно или открито с българските сдружения.

2. Имигрантски проблеми на национално ниво
Проблемите могат да се обособят в следните направления:
2.1. Социални норми
Този раздел определено е дискусионен и предстои разработването му.
2.2. Финансови критерии
Българите зад граница трябва да имат правото да бъдат подпомагани в своите начинания от Бюджета на Република България.
2.3. Български институции в САЩ
Българските институции в САЩ подържат преимуществено формални (служебни) контакти с българските имигранти. След 2005 година и откриването на локални Консулства на България в САЩ, неформалните контакти се разраснаха, което се оказа мултипликационно рационално.
2.4. Институции в България.
Българската общност в САЩ поддържа ограничени контакти с държавните институции в България. Държавните контакти са повече на лична основа, отколкото традиционно административни. Съществува разлика в методите на мениджмънт на българите в САЩ и българите в България. Вероятно ще е полезно български компании и институции от САЩ да поканят персонално или корпоративно свои колеги от България, за да обменят своя американски опит. Това би било много интересно първоначално да се осъществи в областта на транспорта. Интересен е резултата от опита за комуникация на Българо-Американска Асоциация с институциите в България. През 2008 година Асоциацията изпрати три пъти до осем висши държавни институции в България своята готовност за участие в Програмата “Държавна политика към българите по света”. До днес нито една от институциите не е отговорила. През 2011 година Асоциацията изпрати до три висши държавни институции в България запитване по актуално събитие в Чикаго. След два месеца Министерският съвет отговори, че писмото ни е отправено по предназначение. До днес нито една от институциите не е отговорила и на това наше писмо.
До настоящия момент съществува само една институция в България, с която Асоциацията контактува без проблеми. Това е Американския университет в Благоевград. Много обнадеждаващи за сега са и първоначалните ни контакти с Българския парламент. Една от най-коректната заявка за участие в „Открита дискусионна сесия на Българо-Американска Асоциация в Чикаго” сме получили именно от Българския парламент.

3. Имигрантски проблеми на международно ниво
Проблемите могат да се обособят в следните направления:
3.1. Методи на работа САЩ-САЩ, САЩ-България – комерсиално или безплатно?
Българските имигранти от т. н. група на „Обществено ангажирани българи” често работят безплатно „за ползу роду”. Незапознати с етичните норми наши съграждани често предявяват агресивност за експлоатация на тези волно наемници. Какви са нормите за „експлоатация” на доброволните „обществено ангажирани българи” за безплатна работа или безплатно участие в събития на българската общност?. Публикациите в тази насока са много бедни, но е прилично да се приеме, че „Безплатната работа” на „Ангажираните българи” може да бъде до 10% от ресурсите на имигранта. Както е казал немският лекар Парацелз „Дозата прави Лекарството” (dose makes the medicine),
3.2. Методи за работа с българите по света.
За сега българите от САЩ ограничено контактуват с българите по света. Изключение може би са само контактите на българските училища в САЩ с училищата, включени в „Асоциацията на българските училища зад граница”.

АНАЛИЗИ
1.Публикациите в медиите създават възможност за уникален исторически достъп (понастоящем и за в бъдеще) до българите и българските институции в САЩ, които активно са създавали приноси за просперитета на българите по света.
2. От началото на 2010 година се забелязва значително активизиране на организираните прояви в българската общност в САЩ. Българската диаспора в Америка има свой уникален живот в една демократична страна.
3.Изложеният материал дава основание да се заключи, че за двадесет години от началото на Петия период на българската имиграция в САЩ (1989 година), в САЩ са синтезирани основните структурно определящи звена за хармонично функциониране на българската общност в най-демократичната страна на света.

* Забележки:
1.Настоящият материал е под общата редакция на Българо-Американска Асоциация – Чикаго и методичното ръководство на д-р Никола Чаракчиев.
2.По-голяма част от цитираните имена и компании в изложението са институции, които са оторизирали Българо-Американска Асоциация да публикува данни за тях.
3.Предложения, корекции и допълвания към изложения материал се осъществяват в писмена форма на български език изписан с кирилица на адрес: Bulgarian_American@hotmail.com
4.Авторите на изложението се извиняват за евентуално допуснати неточности в настоящия материал. Вашите препоръки може да изпращате на имейл: Bulgarian_American@hotmail.com .
5.История на разработката.
Начало на разработка на материала е: 5 януари 2011 година.

Източник: http://www.eurochicago.com

САЩ - България - една съпоставка на ситуации и характери

Портрет на група мъже, български емигранти в САЩ - Денвър, Колорадо, 1912 г.-снимка-http://www.lostbulgaria.com/?p=2768

I. Америка и американците

Наблюдение: В САЩ няма нещо, което да не е направено с цел улеснение на хората.

Първо: колко много инвалиди! За тях има предвидено всичко необходимо, улесняващо живота им: специално устроен градски транспорт, места за паркиране на личните автомобили направо пред входа на всяка сграда, специални помещения във всяка обществена тоалетна, място по тротоарите (кой знае защо тротоарите, които са огромни, не се използват за паркиране. Вместо това, хората си плащат за обществените паркинги. “Имат бол пари, плащат си.”) и т.н.

Въпрос към кмета на София: Може ли един инвалид в количка да стигне от "Младост" до центъра на София, ако ползва градския транспорт? Как ще влезе в автобуса? Ако пък има лека кола, къде би могъл да я паркира, че да има достатъчно място, за да излезе от нея? А да се придвижи из притеснените софийски улици? А как ще се качи от улицата на тротоара? Разбира се, ще кажете вие, за това трябва да мисли кметът Софиянски, нали той купува автобусите и кметството решава къде могат да паркират колите.

Второ: работохолизъм. Работата на американците е създадена за хора, които са прежалили първите 60 години от живота си само за нея. Работи се много, от сутрин до мрак. Работи се с темпове, от които на нормален човек, сиреч българин, може свят да му се завие. Не че и там не могат да се намерят хора, които искат да работят само за по 2 часа дневно. Има такива, но те са преживяващи, а не изживяващи времето си.

Трето: какво точно е по-различното у президента Клинтън в сравнение с другите мъже. Една дама го съди за опит за орална любов (за да ви стане по-ясно, представете си подобно дело у нас) и твърди, че може да опише някои особености, които би могла да види, само ако въпросният акт се е осъществил. Темата е предмет на шеги, но и на сериозни разисквания по всички медии.

Четвърто: расова дискриминация. Използването на думата “негър” е опасно за живота ви! Един българин вече е бил убит заради своето невежество - при това, за да не загазят хората, уредили визата, му прибрали документите и той никога няма да бъде идентифициран. “Афро-американци”, “черни хора” - да. Негри - не.

II. Америка е за българите

Първо: в България няма нещо, за което да не сме се сетили да го направим по-трудно. От дребните неща, та чак до строежа на обществените сгради и отстояването на националните интереси - навсякъде сами си създаваме проблемите, които сетне никой не може да реши.

Открай време у нас се смята, че в Америка човек може да постигне мечтите си. Българите там са ги постигнали. Въпросът е обаче, какви са били техните мечти. Повечето искат да живеят по-добре, отколкото в България. Това не е чак толкова трудно, поне на пръв поглед: всеки си има жилище, повечето имат свои коли, някои имат и добра работа.

Нашенци: Ралица Василева от CNN е най-известното българско лице. Тя има ново работно време и нова работа - “горещи” или “извънредни” новини. “Харесва ми” споделя тя, “имам възможност да чета повече от преди, трябва да зная много неща, случва се често да говорим новините без подготвен текст. Правим емисии в 7, 8, 9 и 10 часа сутринта, излъчваме доста от и за Европа”. Ралица Василева е интервюирала и Надежда Михайлова по време на последното й пребиваване в Ню Йорк; по CNN вървят и репортажи на Джулиет Терзиев от България. “Използвам познанията си за Балканите и руския език, за да мога да представя повече и по-разнообразна информация за събитията” обобщава тя. На въпроса ми за връзките й с други българи в щата, Ралица съобщава за една стара емигрантка - Ваня Лойд, която е много загрижена за България, подпомага различни сбирки на българи в градовете Атланта и Атина, където има по-големи български общности.

Типично: незвисимо от това, че от време на време правят сбирки и в други градове, българите в Америка нямат нито свое лоби, нито общност. Нещо повече - те са разделени на лагери. По-старите емигранти са били обединени, докато не започват да се появяват новите. Разделението е най-общо на две групи: про-СДС и анти-СДС, в Бостън някой дори гласувал за БКП?! Или може би “стари” - “нови” емигранти (параноята на студената война: как да си сигурен, че новите емигранти не са агенти на Държавна сигурност). Докато поляците или евреите държат един за друг, българите държат да са един без друг.

Ново: българи инвестират в САЩ! В Лас Вегас, където има над 1000 нашенци, те се срещат в българската пицария, наречена “Верди”. Мениджърствана от Васил Пенев, “Верди” е явката, където се събират всички българи, независимо от начина им на пристигане в Америка. Някои от тях са дошли направо от България, други са минали нелегално от Мексико. Трети са останали още от Световното първенство по футбол през 1994 г. Казват, че срещу дадени под масата 2000 долара, човек може да си легализира престоя в САЩ без проблеми. Някои от нелегално преминалите мексиканската граница споделят, че срещу повече пари биха могли да си вземат и легална виза от Щатското посолство в София, но предпочитали по-сигурния вариант - на място.

“Хубава работа, ама българска”, “Верди” е единственото заведение, което видях, с побългарена тоалетна (впрочем американците казват на тоалетните “стаи за отмора”): без хартия за бърсане на ръцете и с оставена една ролка върху тоалетната чиния. Е, поне не стъпваш в локви по пода. Във “Верди” работи Мис Америка! Но, както се казваше в онова съобщение на БТА отпреди години, не е мис и не е Америка - една от сервитьорките, Ирена, има походката на момиче, участващо в конкурс за красота. Така се раждат крилатите прякори.

Македонците и българите.

Македонците помагат на българите. Доайенът на емигрантите в Лас Вегас е Крис (Христо) Ралев от Македония. Той е в САЩ от 1949 г. Работил като бос в хотел “Сендс” (“Пясъците”) - място, известно от романите и филмите за Бъгси Зийгъл и Меир Лански, сега той е пенсионер и един от малкото хора, които помагат на българите, дошли да завладеят столицата на хазарта. Хирургът д-р Иван Карабашев, който е от над 15 години в Щатите, живял в Бостън и установил се в Лас Вегас споделя: “Никой не е помогнал на новодошлите българи толкова много, колкото Крис”. Парадоксално ли е или закономерно, че единственият човек, който помага на българите е македонец? Крис е човек, пред чийто поглед са минали стотици, ако не и хиляди българи - всеки от тях с интересна биография. “Най-разумно постъпи един Спас от Пловдив”, казва Крис Ралев. “Той дойде в Лас Вегас, носеше си една икона от България. Сложи я в казиното и като започна да играе нямаше спиране, докато не спечели 27000 долара. Като почна да губи, спря залаганията, отиде в първата банка и преведе парите в България. Сетне взе самолета, отиде си в Пловдив и разбрахме, че си е купил апартамент с тези пари и сега го дава под наем.” Повечето българи обаче не проявяват толкова разум, пък и нямат подобен късмет. Такава е историята и на Иван (Кавалера) от Русе. Той придумал един друг българин да инвестират сто хиляди долара в казиното. Инвестицията се състояла в това, че Кавалера имал система за печелене. (“Ще го затворя аз това казино” е най-честата реплика, която може да се чуе по този повод. Ще го затвори, защото като печели непрекъснато, казиното няма да може да изплати печалбите.) След като изхарчил всичките пари на българина, Кавалера се обърнал към него с думите “Такава е играта, приятелю” и си тръгнал. Другият ни сънародник сега е един от многото българи - шофьори на такси.

Съдби.

Единственият който печели в казиното, е неговият собственик. Легендарни са станали думите, които Димитър (Заека) от София казал на едни току-що кацнали в Лас Вегас туристи. На въпроса им в кое казино се печели най-много, за да ги откара там, той отвърнал: “Ако знаех, мислите ли, че щях да карам това такси?” Всъщност по-добре е да си таксиметров шофьор, отколкото момче, което разнася с колело реклами за пицария “Верди” по града. Тони от Пловдив смята да се връща в България: “Дойдох тук преди по-малко от година, но вече си мисля как ще се върна през следващия месец у нас. Тук не се издържа.” И е прав. Защото, ако нямаш добра работа, ще трябва да живееш в някоя лоша част на града, в апартамент (ако си късметлия) или в каравана (за $ 300/месец - толкова!), вместо кола ползваш колело и от време на време искаш по $ 5 - $ 10 назаем от приятели. Ако намериш някой, който да ти ги даде, разбира се. “Никой от българите във Вегас не ми помогна”, казва един от емигрантите, пожелал анонимност.”Напротив - гледат ти сеира и се радват, ако не успееш”. Повечето българи са от Пловдив, Бургас, Варна... Малко са от София. Случайност или софиянци успяват да се справят по-добре с живота в България? А може би не вярват на обещанията, че там животът е по-лесен и хубав?

Легендарни са и спомените за един българин архитект, който преаранжирал апартамента на бай Данко (Готвача) от хотел “Сахара”. Бай Данко решил да спести някой долар и вместо да наеме американец, цанил нашенеца за тази работа. Резултатът: за да влезеш в апартамента, минаваш задължително през кухнята.

Малцина са хората, които са успели наистина - като д-р Карабашев, например. Но в Америка трябва да си лекар, зъболекар или адвокат, за да не се притесняваш за съдбата си.

“Стойте си у дома”.

Американците помагат на българите, които НЕ искат да емигрират! Вице-президентът на телекомуникационния гигант MCI - Винтън Сърф (известен още като “Бащата на Интернет) моментално откликва на молбата ми да съдейства на млади програмисти - възпитаници на Американския университет в Благоевград (http://www.wizcom.bg) да намерят своите партньори в САЩ и препраща информация за тях към големите софтуерни компании. Интерес към младите бизнесмени проявява и бившият посланик на САЩ у нас г-н Сол Полански.

Култура: президентът и издател на Boston Book Review (http://www.bostonbookreview.com) е българин! Кирил Александров (роден в Пазарджик, дошъл в САЩ пред 25 години), както може да се предскаже, с македонски корени (говори се, че бил роднина на Татарчев). За да се разпознаем по време на срещата ни в Кембридж, бе облякъл фланелка с карта на “Велика Македония”.

Да се завърнеш в бащината къща.

Младите хора, които са се изучили в Америка, няма за какво да се връщат у нас. Такива примери има особено много в големите университетски центрове, какъвто е и Бостън: Пламен Близнаков, който доскоро беше в Аризона и учи там в продължение на пет години, сега работи в известна фирма. Жена му Люба и малката му дъщеря Яна са при него и правят живота му по-поносим. Всъщност, ако човек е сам, носталгията няма как да не го обхване. Като се има предвид, че разстоянията в Америка наистина са големи, че българите нямат изградени общности, че връзките с България са само по телефона или с електронната поща, всеки близък или роднина носи със себе си подкрепа за емигранта.
Пак в Бостън можете да посетите бар "Наздраве", където се е снимал и едноименият филм.

Филип и Фани от Бостън също са минали през учението и сега работят. Те са от малкото щастливци дошли в САЩ, докато са били млади, и адаптирали се към американския начин на живот. След 5-6 години в Америка, човек би трябвало много сериозно да се замисли има ли смисъл да се връща в България. С образование, което е неприложимо у нас, с навици, които са вредни за всеки българин, живеещ в родината си, младите хора трябва да са повече от ентусиасти, за да се завърнат в бащиния апартамент. Ще могат ли да си позволят да живеят самостоятелно? Да си наемат нормално жилище? Да си купят кола на кредит? Да намерят работа, която ги удовлетворява? Може би трябва да се замислим какви са плюсовете и минусите от приземяването на емигрантите обратно в България, преди да ги осъждаме за тяхното решение да останат в чужбина.

Отрезвяване: трябва ли да направим условията у нас такива, че да стимулират знаещите и можещи емигранти да се върнат? Няма защо да се заблуждаваме: само патриотизъм не стига. Всеки човек иска да се реализира в живота. Повечето хора искат това да става по честен и почтен път. Дори онези млади хора в Лас Вегас, които изнемогват по 7-8, че и повече месеци, заслужават уважението ни - много по-лесно би им било, ако се захванат с характерното за България дребно шмекеруване, но те не го правят. Такива хора могат и трябва да изграждат съвременна България. Въпросът е кому е изгодно тези хора да си стоят в Америка?

Източник: http://veni.com