КОГАТО МУЗИКАТА ВЪЗКРЕСЯВА

 

Униформите имат минало, но имат и бъдеще

 

Венцислав ЖЕКОВ

София, България

 

Емигрантският оркестър
„Bulgarian Balkan Band“

„Снощи по време на събрание оркестърът в гр.Стилтън, Пенсилвания, реши да закупи нови униформи за музикантите. Ще бъдат осигурени около 40 униформи. Беше определен комитет, с цел да организира няколко обществени  ангажименти, които се очаква да осигурят достатъчно средства за купуване на униформите. За членове на комитета бяха определени…“ и следват имената на хората. Това се казва в съобщение на вестник „Харисбург Телеграф“ от  15 ноември 1916 г. Един от членовете на комитета е Джоузеф Грейс (или още Йосиф Граас) – бивш капелмайстор от Стилтън и изтъкнат музиковед. Той е инструктор-ръководител в първият известен български емигрантски оркестър в САЩ – „Bulgarian Balkan Band“, създаден от емигранта от софийското село Бистрица, Стойо Крушкин, който е и капелмайстор на формацията.

Българите не обичаха униформи заради близкото ни минало, времената на комунизъм, когато униформите бяха нещо като социален статут. Именно от тогава този тип работно и институционално облекло бяха намразени. Времената, за които говорим тук обаче са съвсем други. Става дума за близките години след Балканските войни и малко преди Първата световна война, когато ентусиазмът е бил различен. Хората са били запленени от романтичната инерция на войните, когато армията ни печели наистина невероятни победи най-вече срещу своя вековен враг и поробител Османска Турция, но и се показваме като блестящи войници и пред съседите ни – останалите балкански държави, една не малка част от които също са били под властта на османците дълги столетия и се освобождават малко преди нас.

Създателят на емигрантския
 оркестър
 „Bulgarian Balkan Band“ –
Стойо Крушкин

Така униформата създава тогава усещането за социална и национална принадлежност. Униформата е въпрос на чест, на гордост, въпрос на съпричастност към съдбините на народа и историческата съдба на региона. Става дума за униформа, която не унифицира хората и не ги прави еднакви а ги приобщава към обща цел и най-вече към обща кауза – каузата на националната идентичност и независимостта на страната, която тогава е все още толкова крехка.

Ето защо се отдава такова голямо значение на униформите, когато говорим за общо дело, а един емигрантски оркестър, създаден предимно от българи от Прилеп и Прилепско, а също и от Солун, някои краища на Сапарева баня и софийските села,е нещо повече от национална кауза. Този оркестър „Bulgarian Balkan Band“ е една малка България в голямата Америка. Оркестърът е създаден от Стойо Крушкин от Бистрица, Софийско и неговия приятел, съдружник и колега Христо Серафимов от Сапарева баня.

Към 5 юли 1917 г. Джоузеф Грейс вече е един от директорите на оркестъра на град Стилтън, Пенсилвания и е споменат в съобщение на местния вестник „Харисбург Телеграф“ от същата дата. Тогава отново става дума и за разпределяне на униформи, или костюми за бенда на града. 

Грейс е споменаван още през 1915 г. като длъжностно лице в „Бенефишъл асосиейшън“ на департамента по мостовете и строителството към стоманената промишлепност на Пенсилвания. „През миналата 1914  и смъртни случаи. Дивидент от 9,36 долара бяха декларирани от „Бенефишъл асосиейшън“ на всеки от 410-те й членове“, се казва в съобщение на местния вестник „Харисбург Телеграф“ от 7 декември 1915 г. Към тази дата той вероятно все още не е бил в състава на българския емигрантски оркестър, който по всяка вероятност е създаден около година по-късно.

През лятото на 1914 г., съдейки пак по съобщение във вестник „Харисбург Телеграф“ от юли 1914 г., Джоузеф Грейс е помощник-библиотекар в оркестъра на Стилтън. В края на 1917 г. той пък вече е попечител по изплащането на един от най-големите дивиденти в размер на 10 долара, в „Бенефишъл асосиейшън“.

Има още един небългарин в състава на емигрантския ни оркестър „Bulgarian Balkan Band“ и това е Мартин Герхард. „Че музиката има енергия и чар отдавна е факт. Но че музиката има силата да съживи мъртвите никога не е било наблюдавано. Музиката има точно тази сила, казва Мартин Герхарт – фотограф, който има свое студио…Рано в събота сутринта той забелязал, че една от неговите златни рибки плувала с корема нагоре. Мартин бил много натъжен, повикал жена си и двамата решили, че рибата е умряла. Мартин хвърлил рибата в кошчето за боклук и малко по-късно, както се разхождал из фотостудиото си, си пуснал нови записи, които имал на фонограф. Мартин е от немски произход и е свирил голям брой немски военни маршове. След звуците на маршовете Мартин чул някакви шумове от кошчето за боклук. Той започнал да проучва тези шумове и се оказало, че рибата е жива. Така тя отново се озовала в големия аквариум на фотографа-музикант Мартин Герхард от „Bulgarian Balkan Band“.

Историята за златната рибка и немските военни маршове е разказана във вестник „Харисбург Телеграф“, в броя му от 15 декември 1914 г.

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА ЗА СТОЙО КРУШКИН ВЪВ ВОЕННИЯ ТЕЛЕВИЗИОНЕН КАНАЛ

https://www.youtube.com/watch?v=l3ikUoNQsT0&fbclid=IwAR0Qu3SCQQayDWRPzH7L_ZMzM3Rf-9CVU6NfVs4lllBEDMvjTbYZhPIXWtY

ВОЕННИ МУЗИКАНТИ ОТБЕЛЯЗАХА ПРОФЕСИОНАЛНИЯ СИ ПРАЗНИК

Празникът на военните духови оркестри тази година
беше отбелязан с празничен концерт пред
Народния театър „Иван Вазов“ в София,
в навечерието тържествения ден.

По време на тържеството беше почетена паметта на маестро Стойо Крушкин

Венцислав ЖЕКОВ

Гвардейският представителен духов оркестър изнесе концерт по повод празника на военните духови оркестри – 31 май. Денят на военните духови оркестри е обявен със заповед на министъра на отбраната на 31 май 2001 г. Събитието се състоя пред Народния театър „Иван Вазов“ в София, а един от акцентите беше представянето на гвардейския музикант и емигрантски капелмайстор Стойо Крушкин, за който вестник „Българска армия“ е писал нееднократно.

Главния диригент на Българската армия и началник на Гвардейският представителен духов оркестър подполковник Ради Радев разказа и интересни случки от живота и дейността на гвардейските музиканти през годините и подчерта значението на приемствеността в историята на гвардейската музика.

Появата на първия военен оркестър в България предхожда подписването на Търновската конституция, създаването на първото българско правителство и избирането на Александър Батенберг за княз.

Първият военен оркестър се заражда, когато единствената действаща институция у нас е Учредителното събрание. Той е първият професионален оркестър в новоосвободената България. Заради големите политически събития хората тогава едва ли са осъзнавали значението от създаването му в по-нататъшното развитие на музикалната култура в България.

Първият български военен духов оркестър включва 21 души, съставен е от капелмайстора Йозеф Хохола.

За първи път оркестърът се появява пред обществото на 17 април 1879 г., на тържествата около провъзгласяването на Александър I Батенберг за княз на България и подписването на Търновската конституция.

Във Велико Търново оркестърът пребивава около месец, след което е зачислен към Първа пехотна Софийска дружина и на 19 май 1879 г. се премества в София. В продължение на пет години това е единственият щатен оркестър към армията. По-късно неговите музиканти са назначени като капелмайстори на новосформирани оркестри към пехотните части.

По време на концерта пред Народния театър „Иван Вазов“, главният диригент на Българската армия подполковник Ради Радев получи подарък от семейството на нашия колега, журналистът във военния вестник Венцислав Жеков – копие на уникална фотография на оркестранти от Лейбгвардeйския ескадрон от 1903 г. в София. Снимката вече е част от фонда на Регионален исторически музей-София, но беше обработена от специалисти от музея, специално за случая.

Събитието съвпадна и с излизането на книга за живота и дейността на Стойо Крушкин и неговия оркестър в САЩ - „Bulgarian Balkan Band“.

Празникът на военната духова музика пред Народния театър „Иван Вазов“ в София привлече вниманието на софийската общественост. Особено впечатлени бяха японски туристи, които заснеха почти изцяло концерта на гвардейските ни музиканти. 

Фото Николета РАЙДОВСКА

за вестник "Българска армия"

НА ПРАЗНИКА СИ ГВАРДЕЙСКИТЕ МУЗИКАНТИ ПОЧЕТОХА И ЕМИГРАНТСКИ КАПЕЛМАЙСТОР

Гвардейският представителен духов оркестър
 изнесе концерт по повод празника на
военните духови оркестри – 31 май.

Гвардейският представителен духов оркестър изнесе концерт по повод празника на военните духови оркестри – 31 май. Денят на военните духови оркестри е обявен със заповед на министъра на отбраната на 31 май 2001 г. Събитието се състоя пред Народния театър „Иван Вазов“ в София, а един от акцентите беше представянето на гвардейския музикант и емигрантски капелмайстор Стойо Крушкин, за който вестник „България“ публикува серия от статии през годините.

Родствениците на големия български музикант и създател на първия български оркестър в САЩ – „Bulgarian Balkan Band“, в Стилтън, Пенсилвания, през 1915-1916 г, бяха представени от главния диригент на Българската армия и началник на Гвардейският представителен духов оркестър подполковник Ради Радев. Той разказа и интересни случки от живота и дейността на гвардейските музиканти през годините и подчерта значението на приемствеността в историята на гвардейската музика.

Специален гост на тържеството беше правнукът на маестро Стойо Крушкин, Венцислав Жеков, който има честта да пише тези редове. Той подчерта, че гвардейските музиканти винаги са били в авангарда на армията и са повдигали бойния дух през всичките пет войни, в които страната ни е участвала,  за защита на своята национална идентичност и суверенитет.

Подполковник Ради Радев получи копие на уникална снимка
 на оркестранти от Лейбгаврдейския ескадрон от 1903 г.

Появата на първия военен оркестър в България предхожда подписването на Търновската конституция, създаването на първото българско правителство и избирането на Александър Батенберг за княз.

Първият военен оркестър се заражда, когато единствената действаща институция у нас е Учредителното събрание. Той е първият професионален оркестър в новоосвободената България. Заради големите политически събития хората тогава едва ли са осъзнавали значението от създаването му в по-нататъшното развитие на музикалната култура в България.

Първият български военен духов оркестър включва 21 души, съставен е от капелмайстора Йозеф Хохола и музикантите Томаш Кулхави, Мартин Шилханек, Венцел Вапенка, Антонин Чихак, Едуард Краузе, Франц Лудвиг, Антонин Новотни, Кайетан Новотни, Йозаф Ванята, Йозеф Лубаш, Вацлав Пелишек, Ян Вахмайстер, Ян Албрехт, Карел Рацински, Венцел Леховец, Йозеф Ратаутски, Ванцел Кучера, Емануел Блански, Матей Вондрачек и Матей Прел.

За първи път оркестърът се появява пред обществото на 17 април 1879 г., на тържествата около провъзгласяването на Александър I Батенберг за княз на България и подписването на Търновската конституция.

Правнукът на Стойо Крушкин припомни някои моменти
от биографията на маестрото и разказа интересни факти
от историята на военните духови оркестри.

Във Велико Търново оркестърът пребивава около месец, след което е зачислен към Първа пехотна Софийска дружина и на 19 май 1879 г. се премества в София. В продължение на пет години това е единственият щатен оркестър към армията. По-късно неговите музиканти са назначени като капелмайстори на новосформирани оркестри към пехотните части.

Капелмайсторското емигрантско присъствие в България играе основна роля за съхранението и разгръщането на българския музикален фолклор и развитието на музикалната ни култура. С ръководените и създадени от чужденци духови оркестри се поставя началото на оркестровото дело у нас.

В първите години след Освобождението духовите военни оркестри са единствените разпространители на музикална култура, извършват голяма музикално-възпитателна и просветна дейност. Те са първите професионални инструментални състави, които насочват слушателите към значителни произведения на европейската класическа и на българската народна музика.

През 1912 г., по време на Лозенградската операция на Българската армия, след битката се оказва, че няма нито един музикален инструмент от военния оркестър, който да няма пробойна от вражески куршум. Това само по себе си говори много за ролята и мястото на военните музиканти в годините на войните за национално освобождение и обединение.

Факсимиле от корицата на книгата на Венцислав Жеков
за Стойо Крушкин и първият български
 емигрантски оркестър в САЩ.

По време на концерта пред Народния театър „Иван Вазов“, главният диригент на Българската армия подполковник Ради Радев получи подарък от семейството на Венцислав Жеков – копие на уникална фотография на оркестранти от Лейбгвардeйския ескадрон от 1903 г. в София. На снимката е и гвардейският музикант и емигрантски капелмайстор маестро Стойо Крушкин. Фотографията вече е част от фонда на Регионален исторически музей-София, но беше обработена от специалисти от музея, специално за случая.

Събитието съвпадна и с излизането на книга за живота и дейността на Стойо Крушкин и неговия оркестър в САЩ - „Bulgarian Balkan Band“, с автор, правнукът на музиканта – Венцислав Жеков. Книгата е в ограничен, бутиков тираж, но ще бъде предоставена за ползване в Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в София, както и в библиотеките на читалищата в софийските райони Бистрица, от където е родом Стойо Крушкин и Железница, както и в библиотеката при читалището в Сапарева баня, от където е най-близкият приятел, съратник и съдружник на Стойо Крушкин – Христо Серафимов. Скоро книгата ще бъде на разположение с няколко бройки и в редакцията на вестник „България“ в Чикаго.

Празникът на военната духова музика пред Народния театър „Иван Вазов“ в София привлече вниманието на софийската общественост. Особено впечатлени бяха японски туристи, които заснеха почти изцяло концерта на гвардейските музиканти.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на в-к „България“ в София

Снимки: Николета Райдовска

ГВАРДЕЙСКИ ОРКЕСТЪР - 1908 Г.

ГВАРДЕЙСКИ ОРКЕСТЪР - 1903 Г.

НОВА ПУБЛИКАЦИЯ ЗА СТОЙО КРУШКИН ВЪВ ВЕСТНИК "БЪЛГАРИЯ" - ЧИКАГО/САЩ