Статия за Стою /Стойо/ Иванов Крушкин от Анета МАРИНОВА и Гена СТОЯНОВА - старши експерти в Държавен военноисторически архив-В.Търново-9 май 2008 г.

СТОЮ ИВАНОВ КРУШКИН -ЕДИН ЖИВОТ ОТДАДЕН НА МУЗИКАТА

Историята на военните оркестри и тяхната дейност в армията и обществото е до голяма степен и история на нашето музикално развитие.

След Освобождението за означаване на понятията „оркестър” и „диригент” са използвани най-различни термини, но под влияние на руската терминология най-напред се въвежда терминът „музикантски хор”.

Военната (полковата) музика е отделна команда в частта при която е съставена и носи името „Музикантска команда”, подчинена във всяко отношение на полковия адютант.

В заповед № 256/17 авг. 1910г. на министъра на войната е отбелязано, че „назначението й помага за нравственото и военно възпитание и обучение на войника в мирно време, за поддържане бодростта му при изпълнение на трудните походи, а във време на боя - за въодушевлението и насърчението му в критическите моменти.

Военната музика е фактор за развитието и повдигането на музикалното дело у нас, като спомага за художественото разработване на народните мотиви и разпространяването им между народа, служи за етическото му възпитание и подготвя почва за високи патриотически добродетели. Тя свири на народни увеселения, тържества, богослужения, благотворителни и спортни дружества, при военни церемонии, посрещане на новобранци, изпращане старослужещи и пр.”

Попълването на военните музики с музиканти става чрез приемане на доброволци (завършили най-малко ІV отделение в общообразователните училища) и новобранци (със задължителна 3-годишна служба). Ако тези младежи имат добър успех, „могат да бъдат приемани на свръхсрочна служба в музиката и получат подофицерско звание ако се отличават с добро поведение, усърдие и точност в службата, служат за пример на другарите си по изпълнението на тази служба, владеят много добре своя инструмент и изпълняват Дисциплинарния устав и вътрешната служба”.

Пример за такова поведение е СТОЮ ИВАНОВ КРУШКИН, име, което ще остане в летописа на музикалната ни култура.

Роден е в с. Бистрица, Софийско през 1882 г. На 23 април 1898 г. е приет на действителна служба като музикантски ученик в Лейбгвардейския на Негово Царско Височество ескадрон. В Циркуляр № 37 от 1890 г. по Военното ведомство е отбелязано, че „музикантските ученици са обязани да прослужват на действителна служба не по-малко от 4 години и само след изтичането на условните години се уволняват в запас на армията или се зачисляват на свръхсрочна служба”.

Като ученик-музикант, Стою Иванов изучава маршове, концертни пиеси за оркестър, овертюри, валсове и др. за духов състав и салонен оркестър.

От 1 ян. 1900 г. той е назначен за музикант ІІІ разряд с 60 лв. годишна заплата.

За „добро поведение, знание на службата и старание към музикантското изкуство” е произведен в звание „ефрейтор” ( 8 апр. 1900 г.), „мл. унтер-офицер” ( 14 февр. 1901 г.) и повишен в разряд (1 май 1901 г.).

Изслужил срока на действителната военна служба, Стою Иванов е уволнен в запаса на армията от 24 апр. 1902 г., на която дата по негово желание е зачислен в ескадрона като волнонаемен хорен музикант.

В периода 1902-1904 г. той проявява „усърдие и успех в музикантското изкуство, акуратност по службата и добро поведение” за което получава повишение в заплатата, а от ян. 1906 г. е произведен в звание „старши унтер-офицер”.

Свързал живота си с музиката, той непрекъснато се усъвършенства, за което със Заповед № 7 § 4/12 ян. 1911 г. по Лейбгвардейския полк е произведен в чин „вахмистър”.

От 13 авг. 1912 г. Стою Иванов заминава в 30-дневен домашен отпуск, прекратен в края на същия месец за участие в крепостните маневри на войската. Съгласно Предписание № 174 от с.г. на кавалерийската инспекция при Военното министерство „на 3 септември един сборен ескадрон от полка, заедно с музикантския хор заминава да придружи Негово Величество Царя на предстоящите крепостни маневри около гр. Шумен”, продължили до 12 септември.

Във връзка с обявената обща мобилизация на въоръжените сили в България на 17 септ. 1912 г. и предстоящата война с Турция, Лейбгвардейския на Негово Величество полк формира допълняющ ескадрон и започва мобилизиране по предварителен план.

От 1 октомври 1912 г. „свръхсрочнослужещия вахмистър Стою Иванов се отчислява от котлова храна и заминава с Общата главна квартира на Действащата армия и музикантския хор, за да вземе участие във войната”.

За отлична служба по време на воените действия, Негово Царско Височество престолонаследник Княз Борис Търновски го награждава със сребърен медал „За заслуга” на военна лента.

По изслужване повече от 6 години краткосрочна свръхсрочна служба и по собствено желание, Стою Иванов е уволнен в запаса на армията от 16 август 1913 г.

Със заповед 166/1914 г. по Кавалерията е награден със знака за 10-годишна непрекъсната и полезна служба.

В продължение на години, творческата му енергия, разностранния му талант, безкрайното себеотдаване и любов към музиката, правят името на Стою Иванов известно не само в офицерските среди, но и извън България.

По спомени на негови наследници, в годините след войната съдбата го отвежда в Америка, където създава оркестър „Bulgarien Balkan bend”. Репертоарът му е разнообразен, съобразен със слушателската аудитория, като не губи и народностната си основа.

След разтурянето на оркестъра, Стою Иванов се връща в България.

След Първата световна война настъпват съществени промени в организационната структура и числения състав на оркестрите. Съгласно Ньойския мирен договор от 1919 г. общият брой на военнослужещите не трябва да надминава 20 000 души. При това положение към 1921 г. освен оркестрите при Лейбгвардейския конен полк, флота и Военното училище остават да функционират още 8 оркестъра. Една година по-късно, разформираните оркестри са отново възстановени.

Със заповед 29 § 15/10 апр. 1922 г. на началника на Военното училище гр. София, запасният фелдфебел Стою Иванов е приет на свръхсрочна служба в музикантската команда – музикант ІІ разряд.

Една година по-късно (1 септ. 1923 г.) се уволнява от служба по собствено желание, но до края на живота си остава отдаден на музиката.

Неуморният му труд като музикант е достоен за подражание...

Анета МАРИНОВА

Гена СТОЯНОВА

Старши експерти в Дирекция „Държавен военноисторически архив” – гр. В. Търново