Австралийски милиардер ще строи нов "Титаник", сто години след трагичното потъване на първия кораб със същото име. Това стана ясно неотдавна и световните медии отразиха новината почти светкавично. Богаташът Клив Палмър съобщи, че модерното копие на легендарния кораб ще бъде също толкова луксозно, а първото му пътуване от Англия до Ню Йорк ще се осъществи през 2016 г., предаде Агенция “Франспрес”.
Палмър, който е натрупал богатството си в минната индустрия, е направил поръчка при китайския корабостроител "Жинлинг шипярд", но все още отказва да уточни стойността на инвестицията за строителството. Според документите, "Титаник II" ще бъде с размерите на оригинала, за който точно преди 100 години се твърди, че на практика е непотопяем. Новият грандиозен лайнер ще бъде също толкова луксозен, но все пак ще бъде оборудван с постижения от последните технологии, както и с модерна система за сигурност и навигация, поясни милиардерът. По време на първото си плаване, което се очаква да стане факт едва след 4 години, "Титаник II" ще бъде ескортиран от китайския морски флот. По думите на строителя-милиардер Палмър новият кораб ще бъде създаден в памет на екипажа на легендарния "Титаник", потънал преди сто години.
Предприемачът обещава същия лукс в 840-те каюти и в местата за развлечение. Изследователи ще бъдат натоварени с изучаването на архивите, за да пресъздадат възможно най-точно вътрешния дизайн. Запитан от журналист, дали корабът ще потъне, Палмър отговори: "Разбира се, ако пробиете дупка в него…! Ще бъде проектиран така, че да не потъва, но ако човек е суеверен като вас, никога не знаеш какво може да се случи…!"
Клив Палмър, чието състояние се оценява на 5 милиарда долара, е един от големите доставчици на въглища и желязна руда за китайската икономика.
“Титаник” наистина е легенда, защото той въплъщава една огромна, дори необятна част от човешката история и го прави толкова елегантно и незабележимо, че буди само възхищение и дори страхопочитание. Този кораб-емблема сякаш по нещо прилича на “Ноевия ковчег”. Ако се замислим, основанията за това не са лишени от логика. “Титаник” събира в своите три класи на практика една истинска, при това социологически издържана до най-малките детайли, “представителна извадка” от човечеството през 1912 г.
Общо 28 са националностите, които пътуват на злополучния кораб, сочи публикувана в ithaca.edu, класация. България се намира на шесто място, по азбучен ред. За нашите сънародници е посочено, че в първа и втора класа няма българи. В трета класа са отбелязани 33-ма, от които няма нито един спасен. Във втора класа сред нулевите проценти на спасени попадат: Австралия, Белгия, Дания, Германия, Норвегия и Португалия. В трета класа същият тъжен списък съдържа: България, Канада, Франция, Гърция, Португалия, Южна Африка и Швейцария. Интерес вероятно представляват нулевите проценти на спасените по нации в първа класа. Списъкът представя: Австро-Унгария, Дания, Ирландия, Мексико и Уругвай. По класи, списъкът на нулевите проценти на спасените от първа класа съдържат пет националности, за втора класа-шест и за трета класа-седем.
Българите и хората от Източна Европа пътуват на “Титаник”, за да намерят своя личен “нов свят”. Те търсят възможност да припечелят малко пари и да се върнат, за да си “оправят живота” в заветния “стар край”-по родните си места. Но не само българите пътуват в трета класа. Тук се срещат представители и на други нации, малоимотни хора, които са тръгнали да търсят късмета и щастието си далеч от своите близки.
В първа класа пътуват най-много американци-212 души, а най малко са били от Австро-Унгария, Белгия, Дания, Мексико и Турция-по един пътник от всяка. Представители на тези нации в болшинството си избират по-ниските класи, защото нямат възможност да пътуват луксозно, но и не това е целта им. Те са тръгнали на гурбет, за да подобрят живота на своите семейства. Това обаче за една голяма част от тях се оказва малшанс. Във втора класа пътуват най-много британци-164, а най-малко са от Австралия, Белгия, Япония, Норвегия, Португалия и Швеция-отново по един пътник от всяка. В трета класа най-много са отново британците-118, а най-малко са от Австралия и Южна Африка-по един. Равносметката показва, че най-много пътници от всички класи има от Великобритания-327, а най-малко-от Дания, Япония и Мексико-по един от всяка.
По обща статистика от трите класи, можем да направим основателно заключение, че най-много са спасените американци-177, а най-малко са те от България, Дания, Гърция, Мексико, Португалия и Уругвай-с 0%! Това са въпросните “икономически несретници”, които в огромното си желание да постигнат по-добър стандарт, буквално “изпадат“ от „борда на живота”.
Най много са загиналите британци-223, а най-малко са от Япония-нито един, но той е бил и единственият японец на борда на “Титаник”. Така на практика това са единствените 100% спасяемост, следвани от Испания с 86%, Китай със 75% и Швеция с 64%. На борда на кораба-легенда е имало само по един датчанин и един мексиканец, които намират своя вечен дом в океана.
Много социални демографи са се опитвали да внушат, че хората от първа класа са били привилегировани и заради суматохата за тяхното спасяване, са загинали твърде много хора от втора и най-вече от трета класа. Една нова и достатъчно точна статистика обаче хвърля малко по-различен поглед върху този момент от трагедията “Титаник”.
Общата статистика сочи, че в първа класа е имало 324 пътници, от които 201 се спасяват, 123 загиват. Във втора класа са пътували общо 283 пасажери, от които 120 се спасяват и 163 загиват, и в трета класа са пътували общо 708 пасажери, от които 180 се спасяват и 518 умират. Общо пътниците са били 1315, от които 501 се спасяват, а 804 загиват. Общият процент на спасените е едва 38%! 434 жени са пътували на „Титаник“, от които 110 загиват, а се спасяват 324. На борда е имало 112 деца, от които точно половината са спасени. От общо 1680 мъже, се спасяват едва 323, а загиват 1523.
Социалната стратиграфия на трагедията “Титаник” ни дава наистина достатъчно основания да говорим за този кораб като за един съвременен за началото на миналия ХХ в. “Ноев ковчег”. Тук сякаш наистина са селектирани двойки от почти всички социални сегменти и раси в онези години. Гибелта на една голяма част от тях може да бъде разглеждана и като показателна трагедия за човечеството, която сякаш идва да го предупреди да внимава, да живее по-смислено и по-разумно, нещо, в което светът изглежда не се вслуша, предвид предстоящите все още тогава военни години.
Оказва се, че от трагедията са спасени най-много жени-75%, след това деца-50% и накрая мъже-19%. Тези цифри включват данни и за пътниците, и за екипажа. От първа класа загиват четири жени, едно дете и 105 мъже-общо 120. От втора класа загиват 13 жени, нито едно дете и 138 мъже-общо 155. От трета класа загиват 91 жени, 55 деца и 391 мъже-общо 537. Цифрите показват, че класата, в която са пътували хората, разбира се има определящо значение за шансовете им за спасяване, но това не е единственият важен индикатор за целта. Прави впечатление, че никак не са малко и загиналите мъже от втора класа-с малко над 30 повече, спрямо тези от първа класа.
Строителството на нов “Титаник” идва точно във времена, когато светът се нуждае от ново послание, нов тип социално-икономическа платформа, която да ни изведе от мрачните години на кризата и да ни покаже светлината на един нов, по-добър и по-сигурен свят. Именно с една такава легендарна инициатива, хората могат отново да започнат да търсят себе си и да се замислят за своите ценности и морал. Надеждите са, че “Титаник II” като един истински нов “Ноев ковчег” ще събере отново “лабораторни проби” от съвременното човечество, за да проверим за пореден път, до къде сме стигнали в саморазбирането си за самите нас. Може би именно това трябва да бъде и посланието, което създателите на новия “Титаник” трябва да изпратят до света. Може би наистина този втори кораб-легенда трябва пресъздаде не само лукса, строителните техники и величествената визия. Пресъздаването на социалната стратиграфия и по вертикала, но и по хоризонтала в “Титаник II”, може да придаде на бъдещото пътешествие не просто една елегантна историческа романтичност, но и стройна социално-нравствена актуалност.
Всяко нещо, което човек извършва има, или поне трябва да има, смислово послание. Не ни остава друго, освен да изчакаме австралийския милиардер Клив Палмър да намери своето и това на „Титаник“ II” послание към съвременното човечество и с общите усилия на всички, да превърнем едно ново незабравимо пътешествие в повод за един по-добър живот, точно така, както са се надявали и нашите предци-емигранти, които са тръгнали с първия “Титаник” към, може би, по-добрия свят!
Венцислав Жеков-кореспондент на в-к “България” в София
Снимки от интернет.
Текстове на снимките:
Снимка 1 – Изглед от строителната площадка на “Харланд енд Улф” в Белфаст, където е построен “Титаник”.
Снимка 2 – Строители под огормните витла на кораба-легенда.
Снимка 3 – Фрагмент от строителството на злополучният “Титан” на световнтия океан.
