АБСУРДИТЕ НА ИСТОРИЯТА СИ ИГРАЯТ С ЧОВЕШКИТЕ СЪДБИ

 “Леля в Америка”, или шансът да бъдеш различен  Спомен от 1974 г. оживява днес, за да разкаже за себе си. Да имаш леля в Америка е нещо наистина голямо, особено в епохата на комунизма в България! Почти нарицателното понятие “леля в Америка” тогава означава благополучие, независимост, означава още свободомислие и потенциална възможност за по-добър живот, в духовно измерение. Да имаш леля в Америка обаче, в условията на комунизма има и друго значение. За властите тогава, хората, които образно казано имат “леля в Америка” са преди всичко потенциални емигранти, политически нефелни, неверници, които биха могли подривно да работят срещу интересите на единствената “правоверна” партия в онези години-БКП-Българската комунистическа партия. Всяка връзка с Америка и всеки контакт с нея означава политическа несигурност в дадени човек и той бива разглеждан като “народен враг”, “вражески елемент”, дори вътрешен враг-“врагът с партиен билет”! Такъв е случаят с Георги Цветанов от София. Преди години, някъде към 1974 г., той решава да кандидатства за нова работа-“квартален” в един софийски район. Това всъщност е днешното “районен полицейски инспектор”. Георги ползва връзките на Марин-вторият съпруг на леля му Тодорка. В онези години, за да работиш в полицията, която тогава, кой знае защо, по съветски почин се нарича “милиция”, трябва да си меко казано специален. Това означава преди всичко да си политически рафиниран, за да си лесно обработваем и гъвкав в различните ситуации. Само така се оцелява в “милицията”, но и само така се влиза там на работа! Правата, които имат тогавашните полицаи, наричани пак кой знае защо “милиционери”, са толкова големи, че интересът към професията е огромен. Това първо означава власт, след това е възможност за заселване в София и други големи градове, а от първото и второто произлизат още цял куп привилегии. Именно поради тази причина и Георги иска да работи като квартален инспектор в милицията, в новия тогава столичен квартал “Борово”. Той е офицер от резерва на Българската народна армия /БНА/. По онова време има звание “младши лейтенант” и го е получил почти по принуда, като е завършил школа за запасни офицери /ШЗО/ във Враца. Ако започне работа в милицията обаче, той ще бъде старшина. Все пак, Георги е приел символично да бъде “разжалван” в името на по-стабилен живот за него и за семейството му. Марин, чичото на Георги, който също е старшина в милицията, събира необходимия набор от документи и така младият офицер от армията е готов да кандидатства за новата работа в милицията. В един от документите Георги вижда графа, където го питат, дали той, или член на семейството му има някакви контакти с хора от капиталистически държави. Георги е възпитан така, че отговаря на въпроса честно и по съвест, тоест-положително. Неговата съпруга Николинка имам леля-сестра на баща й, която живее близо до Лос Анжелис, още от 30-те години на ХХ в. Георги попълва документите и ги предава на Марин, който ги подава в деловодството на службите. Започват да чакат отговорът, който не закъснява. Марин е спокоен, защото знае, че се е обадил тук-там и е почти сигурен, че племенникът му ще започне работа като “квартален инспектор”. Какво обаче е учудването му, когато вижда отрицателният отговор на молбата…! Това, че Георги е написал, че жена му има леля в Америка, е оказало най-голямо влияние и той е бил отхвърлен, защото е считан за неблагонадежден партиен кадър. При това е написал не просто, че жена му има роднини в капиталистическа държава, а именно в Америка-“гнездото на осите”, както я наричат в българските тайни служби в онези години! Марин е бесен. Той обвинява Георги в лекомислие, за това, че не успява да стане “милиционер”. Младият офицер обаче именно по този начин остава чист пред съвестта си. “Лелята в Америка” всъщност спасява душата му от покварата на историческото време. Така той се съхранява от проказата на една твърде порочна политическа власт, която успя да обезчести хиляди невинни хода по време на своя 45-годишен истински апокалипсис. Днес Георги е пенсионер. Не получава голяма пенсия, но е щастлив, че е останал честен пред себе си и пред своите близки. Той е достоен гражданин и честен човек, въпреки същото това историческо време, с което много хора се опитваха угоднически да се оправдават през последните години. Тази история е един от хилядите, може би дори милиони примери, когато един от абсурдите на миналия век, объркваха съдбите на хората от така наречения “източен блок”, до неузнаваемост. Тази история показва, че да имаш “леля в Америка” е не просто шанс да мислиш различно, но и реална възможност, да се спасиш, буквално да оцелееш в джунглата на историческите експерименти през ХХ в. Венцислав Жеков Снимки архив на автора

22-РИ ПЕХОТЕН ТРАКИЙСКИ ПОЛК

Формиран е на основание указ № 11/1889 г. от 3-та и 4-та дружини на 10-ти пехотен Родопски полк. От септември 1891 г. е на гарнизон в Татар Пазарджик. Полкът участва в Първата балканска война (1912-1913 г.) в боевете при с. Трабатовище, Берово, източно от Демир Хисар, Булаир. Във Втората балканска война (1913 г.) води боеве при Злетовска река, р. Брегалница от връх 650 до Безиково, при Калиманската позиция и Гърляно. Участва в Първата световна война през 1915 г. в боевете при Калиманското поле, Соничка глава и Плеслаб планина. В началото на ноември воюва срещу французите югозападно от с. Мирзен, с. Безевище и със сърбите при Соничка глава. Преследва френските войски по посока Петрово – Серменин, Горничет. През 1916 г. воюва с французите и англичаните при мостовете Орляк и Комариян в долината на р. Струма, при Горно и Долно Караджово. От ноември 1920 г. се преформира в дружина. През 1928 г. се формира отново 22-ри пехотен Тракийски полк, който до 1938 г. носи явното наименование дружина. През 1941 и 1943-1944 г. полкът е на Прикриващия фронт. Полкът участва в заключителния етап на Втората световна война в състава на 7-ма пехотна Рилска дивизия. Участва в боевете при Струмица. Имена на славата: с. Трабатовище, Берово, Демир Хисар, Булаир, Злетовска река, р. Брегалница, Калиманската позиция, Гърляно, Соничка глава, Плеслаб планина, Орляк, Комариян, Горно и Долно Караджово, Струмица... 22-ри пехотен Тракийски полк Команден състав към 1895 г. Гарнизон – Татар–Пазарджик Командир на полка: Подполковник Вълков Завеждащ домакинската част: Подполковник Петров Старши полкови лекар: Санитарен Майор Кифиотис Младши полкови лекар: Подпоручик Кьойбашиев Командир на нестроевата рота: Капитан киров Адютант на полка: поручик Аврамов Ковчежник: Поручик Мушонов Завеждащ оръжието: Поручик Георгиев Капелмайстор: Невшимал Деловодител: Славчев Оръжеен майстор: Куцеков Крояч: Кръстев Командири на дружини: Командир на 1-ва дружина: Майор Пачев Адютант: Подпоручик Янакиев Командир на 2-ра дружина Капитан Тотев Адютант: поручик Иванов Командир на 3-та дружина: Майор Петрунов Командири на роти: Командир на 1-ва рота: Капитан Кулов Командир на 2-ра рота: Капитан Свинаров Командир на 3-та рота: Капитан Генков Командир на 4-та рота: Капитан Ненов Командир на 5-та рота: Капитан Вапцаров Командир на 6-та рота: Капитан Матев Командир на 7-ма рота: Капитан Фичев Младши офицери: Поручик Дякович Поручик Хайдуков Поручик Юруков Поручик Ангелиев Поручик Машев Поручик Доспатски Поручик Недев Поручик Селвелиев Поручик Ночев Подпоручик Докторов Подпоручик Иванов Подпоручик Михайлов Подпоручик Стоянов Подпоручик Шулеков Подпоручик Кочков 22-ри пехотен Тракийски полк към 1892 г. Командир на 22-ри пехотен Тракийски полк Подполковник Ив. Попов Командир на дружина: Майор Атанасов Полкови лекар: Д-р Малчев Ветеринарен лекар: Д-р Никола Долев Източник: http://www.boiniznamena.com/?action=article&id=55

ЕТО КАКВО ОТКРИХ В САЙТА: http://www.archives.bg/balkanwars/spisuci/45232-2012-09-09-14-03-56

Име: Стоян Презиме: Ташев Фамилия: Крушкин Чин: ред. Набор: 1907 Военна част: 22.пех.п., 12.р. Месторождение: с. Бистрица Околия: Софийска Ново име на населеното място: с. Бистрица Дата на смъртта: 26.1.1913 Място на смъртта: поз. Булаир От какво е починал: убит Място на гроба: поз. Булаир Име: Генко Презиме: Грозданов Фамилия: Крушкин Чин: ред. Набор: 1895 Военна част: 22.пех.п., 10.р. Месторождение: с. Бистрица Околия: Софийска Ново име на населеното място: с. Бистрица Дата на смъртта: 1/26/1913 Място на смъртта: гр. Булаир От какво е починал: убит Място на гроба: гр. Булаир