ДЕМОГРАФСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ В САЩ ЗАПОЧВАТ ПРЕЗ 1790 Г.

• Преброяване • През 20-те г. на ХХ в. населението на градовете за първи път надминава това в селата През 20-те г. на ХХ в. в САЩ започва урбанизация и населението на градовете за първи път надминава това в селата и аграрните райони. Това е процес, който показва, че населението на САЩ започва да намира препитание и възможност за по-добър живот в града, вместо, както е до тогава – в селото. Какво говори това? Това преди всичко говори за Подобряване на градските среди в икономически и в крайна сметка – в социален план. С една дума, хората могат да изкарват повече пари, работейки в градовете, отколкото в селата и нормално и очаквано, те започват да мигрират към градовете, за да подобрят начина си на живот. Това от своя страна показва, че индустриализацията в САЩ е реален факт, при това завършен, към същата 1920 г. Индустриализацията е показател за икономически просперитет. Така например, през ХІХ в., за Франция е било модерно аристокрацията да не работи нищо. Тя просто се е забавлявала, обличала се е пищно, отдавала се е на гуляи и нескончаема морална разпуснатост. В същото време, английската аристокрация е търгувала, произвеждала е, строяла е заводи. Именно заради това индустриализацията като съществен показател за развитието и надграждането на капитализма, както и превръщането му във водещ икономически и социално-политически процес, тръгва от Англия. Френската аристокрация се надсмива над английската, счита я за „пролетарска” \работническа\, но индустриализацията тръгва от Англия, а не от Франция! Ето това е доказателството, че именно индустриализацията в САЩ води постепенно, но сигурно до урбанизация и движение на населението от традиционното село и неговата среда, към класическия град и новите възможности, които той предлага за нов тип живот. Данни за горните процеси намираме в статия от същата 1920 г., в популярно издание за емигранти, което публикува информация за преброяването. Това е огромно демографско събитие, което именно като толкова сложно, се извършва на десет години веднъж. Първото преброяване в Америка е било извършено през 1790 г., под надзора на президента Джордж Вашингтон. То покрива само тринадесетте оригинални щати и още четири, които все още не са били допуснати в съюза – Вермонт, Кентъки, Тенеси и Мейн. Цялото тогавашно население на съюза от съединените щати не достигало дори цифрата 4 млн., което е по-малко от половината от населението само на един от щатите през 1920 г.! В първите години, при първото преброяване, Вирджиния е имала население от 747, 610 души и е била най-населеният щат! Това се запазва така, до четвъртото преброяване, през 1820 г., когато е изместен от Ню Йорк и остава на второ място. Държавният секретар ръководи преброяванията през 1810 г., 1820 г., 1830 г. и 1840 г. По време на шестото преброяване през 1840 г. е имало 17,069,453 души, които са били в тридесет щата, като Айова и Уисконсин са преброени за първи път. Седмото преброяване е организирано от специално създадения департамент на вътрешните работи. Това става през 1850 г. По това време щатите са тридесет и шест, а населението вече е нараснало до 23,191,876 души. Шестте нови щати са Калифорния, Минесота, Ню Мексико, Орегон, Тексас и Юта. Тринадесетото преброяване преминава под надзора на Министерството на търговията и труда. Населението е достигнало 91,972,266 души, а в колоните населението е около 101,000,000 души. Четиринадесетото преброяване през 1920 г. е възложено на Секретаря по търговията. Първото преброяване на населението на съединените по това време щати \държави\, през 1790 г. събира информация само за броя хора. Към 1920 г. вече се броят освен хората, добитък, имоти, продукти. Изградена е цяла система от експерти, които да ръководят отделните дейности. Всеки един е избиран с тест, който съдържал 29 въпроса. Приблизително 100 хил. души са били необходими за преброяването през 1920 г. Това е с 35 хил. души повече от преброяването през 1910 г. приблизително между две и пет седмици е отнело преброяването през април 1920 г. След преброяването близо 5 хиляди чиновници и писари са работили до края на годината, за да извлекат и систематизират събраните данни в официална статистическа справка. За сравнение, най-големите градове на САЩ към споменатата базова 1920 г. са: на първо място - Ню Йорк – с население 5,468,190 души; на второ място Чикаго – с население 2,447,045 души и Филаделфия – с население 1,683,664 души. Останалите градове са под 1 млн. души население. Най-малкият от големите градове към 1920 г. е Кълъмбъс, Охайо, с население 209,722 души население. Според американски доклад от годините на Втората световна война, в преброяването от 1940 г., като българи по произход са се записали 15 500 американски граждани. В доклада се отбелязва, че на територията на САЩ реално живеят около 40 хил. българо-македоно-американци. Отбелязва се, че 70% от българските емигранти идват от македонските земи. Предполага се, че до края на Втората световна война в САЩ са живеели около 100-110 хил. българи, които са живеели основно в градовете- Чикаго, Детройт, Индианаполис, Акрон, Гранит Сити, Форт Уейн, Йънгстаун, Сейнт Луис, Медисън и други. ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ кореспондент на в. „България” в София Снимка 1 - В първото десетилетие на новото хилядолетие САЩ са прескочили заветната граница от 300 млн. души население. Снимка: capital.bg. Снимка 2 – Данните от преброяванията са използвани и за пропаганда, както и за въвеждането на нови данъци. Снимка: otizvora.com. Снимка 3 – В първите години населението на САЩ непрекъснато нараства. Снимка: infobulgaria.info

МЕЖДУ 1990 Г. И 2013 Г. В АМЕРИКА СА ДОШЛИ БЛИЗО 23 МЛН. ИМИГРАНТИ

• Имиграция в САЩ • По данни на ООН, през 2013 г. 232 млн. души от населението на света, живее извън родината си По данни на ООН, през 2013 г. 232 млн. души , или 3,2 % от цялото население на света, живеят извън родината си, съобщи неотдавна „Асошиейтед Прес”. За сравнение, през 2000 г. те са били 175 млн. души, а през 1990 г. - 154 млн. Видимо нараства броят на хората, които избират да живеят извън родината си. За нас българите, това е една болезнена традиция, която има наистина дълбоки исторически корени. Българската имиграция към САЩ започва още от средата на ХІХ в., но се засилва значително след 1878 г., особено от освободените от османско владичество земи. Втората емигрантска вълна започва след потушаването на Илинденско - Преображенското въстание и особено след двете Балкански войни и Първата световна война. Първата вълна от емигранти е икономическа, втората е политическа. Според американски официални документи, още през първите години на ХХ в. броят на българските емигранти от Македония е около 40 хил.,а след 1920 г. той се увеличава. Българите от македонските земи се заселват най-често в Индиана, Охайо, Илинойс и Мисури. Македонските българи представляват мнозинство сред българската диаспора в САЩ. Според някои сведения, така наречената "стара българска емиграция" се е състояла от 110 хил. македонски българи и 10 хил. българи, най-вече от България. Нова голяма вълна от български емигранти тръгва към САЩ в годините след Втората световна война. Тогава от България, предимно по политически причини, емигрират много българи, някои от които - свързани с управлението преди 09.09.1944 г., както и много антикомунисти. От тогавашната вече Югославската Република Македония и от Гърция към Новия свят тръгват хиляди българи. Особено голям е притокът на български емигранти към САЩ от Егейска Македония - в периода след Втората световната война и след Гражданската война в Гърция (1946-1949 г.). Най-силна е емигрантската вълна от Костурско. Предполага се, че около 10 хил. македонски българи емигрират в САЩ само от този район. Почти напълно обезбългарени остават големи български села като Смърдеш, Косинец, Дъмбени, в които днес живеят власи. Притокът на емигранти към САЩ, главо от македонските земи в Югославия и Гърция, продължава с по-бавни темпове през целия период на Студената война. Последната вълна от български емигранти към Америка започва с края на Студената война, през 1989 г. Това са предимно икономически емигранти, както и професионалисти с големи успехи в областите, в които работят. В Америка остават и много от българските студенти, които следват в местни университети.Чрез програмата за "Зелена карта", само за последните 10 г. за САЩ са заминали около 30 хил. българи. Америка си остава най-популярната дестинация за хората, избрали да живеят в чужбина. За периода от 1990 до 2013 г. в САЩ има най-много "пришълци" - 45,8 млн. Русия е на второ място /11 млн./, следвана от Германия /9,8 млн./, Саудитска Арабия /9,1 млн./, Обединените арабски емирства и Великобритания /с по 7,8 млн./, Франция /7,4 млн./, Канада /7,3 млн./, Австралия и Испания /с по 6,5 млн./. За същия период – от 1990 г. до 2013 г., в САЩ са дошли близо 23 млн. имигранти. Според данните на ООН, 75 % от международните имигранти са в дееспособна възраст между 20 и 64 години и 48 % от тях са жени. Близо две трети от всички имигранти днес живеят в Европа и Азия, като Старият континент е приютил 72 млн., а Азия - 71 млн., през 2013 г. В периода 1990 г. - 2013 г. в северните части на планетата са дошли повече имигранти, отколкото в южните. Броят на имигрантите си остава концентриран в 10 основни държави. В задължителния, заключителен коментар трябва да кажем, че българите винаги, без изключение са пътували по три основни причини – икономически, политически и научни. Прави ни чест, че не сме изключение от никоя от трите основни причини за емиграция. Българите са се съхранявали като емигранти навсякъде, защото са самобитни и защото са били капсулирани – затворени в себе си. Така нашенците са пътували по света, живели са трудно, работили са много и са оцелявали. Така е и днес, ние пак пътуваме, работим и живеем с идеята, че ще изградим един по-добър живот за нас и за нашите близки. Много българи отново избират Америка, за да живеят по-добре. Сякаш се е превърнало в част от националното ни ДНК – да рискуваме, да оцеляваме и да успяваме – трудно, но сигурно,…където и да сме по света! ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ кореспондент на в. „България” в София ТЕКСТОВЕ НА СНИМКИТЕ: Снимка – 1 – Статуята на Свободата е една от най-желаните гледки за много от емигрантите ни. – Снимка: frognews.bg Снимка – 2 – Бъдещи емигранти очакват да влязат в САЩ, след като са преминали задължителните проверки н Елис айлънд, в началото на миналия век. – Снимка: lostbulgaria.com Снимка – 3 – Задължителните проверки на Елис айлънд – входът на САЩ. – Снимка: lostbulgaria.com

НА КАКВО СА СЕ УСМИХВАЛИ ЕМИГРАНТИТЕ НИ В САЩ ПРЕЗ „БУРНИТЕ 20 ГОДИНИ”

• Хумор и история • Хората винаги са намирали, понякога дори далеч по-адекватни от днешните, поводи, за да се усмихват 20-те години на миналия век са десетилетие, обхващащо периода от 1 януари 1920 г. до 31 декември 1929 г. В Канада и САЩ това време е известно като "Бурните 20 години", в Европа - като "Златните 20 години", а във Франция - като "Лудите 20 години". След края на Първата световна война много държави в Европа са в криза. Въпреки това, хората са намирали, понякога дори далеч по-адекватни от днешните, поводи, за да се усмихват и по този начин да си доставят, макар и малко удоволствие, в иначе не толкова леката им битност. Това е времето на Октомврийската революция. На 30 декември 1922 г. е сформиран СССР. Малко по-късно, на 21 януари 1924 г., умира Владимир Ленин. Бенито Мусолини става министър-председател на Италия през 1922 г., което бележи началото на идването на фашистката власт в Европа. Именно тогава започва и сухият режим, който трае от 1919 г. до 1933 г. и представлява забрана за производство и продажба на алкохол. Това води до разрастването на контрабандата, като особено известен бандит от това време е Ал Капоне. У нас през 1923 г. избухва Септемврийското въстание, а през 1925 г. е организиран Атентатът в църквата „Света Неделя“. Това е времето, когато е популярен вицът: „Нелегалните емигранти винаги са били проблем в Америка. Попитайте, който и да е индианец…!”. Някъде тогава, Чарлз Линдберг става първият човек, прелетял сам Атлантика, без прекъсване - през 1927 г., от Ню Йорк до Париж. Warner Brothers пък слагат край на нямото кино и пускат първия озвучен филм, а веднага след това – и първият „говорещ“ филм - „Джаз певецът“ през 1927 г. През 1929 г. излиза първият цветен говорещ филм. По това време творят писатели като Ърнест Хемингуей, Франсис Скот Фицджералд, Ерих Мария Ремарк и Джон Стайнбек. Това са и годините на разцвет на джаза и чарлстона, които се считат за провокативни и неприлични за времето си. За първи път в историята женските рокли се скъсяват над глезена и също така жените режат косите си късо. През 1920 г. Коко Шанел лансира модата на "почерняването", което води до нов модел бански костюми. Както можем да видим, това са времена на една истинска революция, която променя човешкото съзнание почти до неузнаваемост. Хората разкрепостяват поведенческите си стереотипи и се отварят към света, към новото, към всичко онова, което се променя, а се променя всичко, защото историческото време никога не е било константа. В тези години родните ни емигранти се смеят на истории за цените при докторите, търговия, длъжници, диети, градове и различията в часовото време. Както можем да видим, това са актуални теми, голяма част от които са обект на вицове и днес. За сравнение, ето на какво се смеят днешните емигранти: С.Д. публикува във фейсбук на 5 януари 2012 г., в 12:06 ч., виц, който гласи: „Държавите с най-много български емигранти са: Гърция , Италия, Испания. Те са пред фалит. След като съсипахме България, сега е наред Европа. Америка, дръж се, ние идваме!!!”. Ето пък, как се смеят в Австралия днес: „Президентът на България поздрави Генерал-губернатора на Австралия за грижите, които полага за десетте хиляди български емигранти там! Българските емигранти пък благодариха на Президента на България, че се е погрижил да напуснат страната!”. Това е друг тип хумор – обезличаващ, донякъде и прекалено епикурейски, прекалено критичен, хумор, който преди всичко обвинява, а едва след това забавлява. Това е един сериозен хумор, наставляващ хумор, който силно наподобява този от епохата на комунизма и по-конкретно – „възродителният процес”, когато в автобусите в Югозападните Родопи, можеше да се види лозунг от сорта на: „ Говоренето на чужди езици - забранено!”. Разбира се, контекстът е различен, времената са други, нюансите са други, но се оказва, че историческите епохи понякога проникват и преливат от една в друга. Българските емигранти по света и по-специално в САЩ, се смеят на различни неща, в различните епохи, но сякаш някои от епохите са по-близки една с друга. Комунизмът се оказва по-близък до новото време. Епохата на 20-те годни на миналия век, се оказва, че е била по-свободна, по-разкрепостена и в крайна сметка – по-интересна. Нашенските емигранти са разнообразявали ежедневието си с далеч по-добронамерени, забавни и актуални хуморестки, които освен всичко останало, чисто и просто са си откровено смешни. Липсва укорът, няма назидание, няма историческа обусловеност, всичко е един истински, рафиниран хумор. Постепенно обаче историята обрамчва дори и смеха, а той придобива политически характер и в резултат, става по-малко смешен. Ето как, постепенно стигаме до естествения извод, че емигрантите ни в САЩ са се забавлявали по-добре през 20-те години на миналия век, отколкото днес и през последните няколко десетилетия. Известно е, че смехът е здраве, той е здраве и за отруденото ежедневие на онези, които са оставили родината си, за да бъдат далеч от близки и роднини, в името на това, да живеят поне малко по-добре, е…, и за да се посмеят от сърце…! ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ кореспондент на в. „България” в София Снимки от интернет. ТЕКСТОВЕ НА СНИМКИТЕ: Снимка 1 – Америка очаква своите емигранти, но не лекият път на емиграцията може да бъде малко по-лесен, ако се върви с приятели и с хубава усмивка. Снимка: neverojatno.wordpress.com Снимка 2 – Хуморът понякога може да е и по-реалистичен…! Снимка: e-vestnik.bg Снимка 3 – Ситното българско народно хоро винаги е сближавало хората и е доставяло много забавление и усмивки. Снимка: www.emigrant-bg.com

КАЛЕНДАР-АЛМАНАХ ЗА 1920 Г. – ОТ БЪЛГАРИ ЗА БЪЛГАРИ

Емигрантски издания Нашенците са помагали, както могат на своите последователи, които искали да пътуват за Америка Емигрантите ни в САЩ издават „Българо-американски Календар-Алманах за 1920 г. ”, като безплатно приложение към тогавашния българския вестник „Народен глас”. Алманахът е вид списание, печатно издание, което има за цел да информира, но най-вече – да образова. Този тип издания вече, много отдавна, липсват, да…, не просто не се издават, но дори и липсват. Днес има интернет, има форуми, от които човек може да се образова, когато реши да пътува до Америка, да научи, каквото му трябва като първоначална информация. Проблемът е, че „Календар-Алманах” дава възможност, човек да получи ценна информация за Америка, и когато вече е пристигнал там. Днес това може да се осъществи, когато се срещнеш с близки, приятели, които да ти обяснят, как е организиран животът в САЩ. Тогава, освен личния контакт, българските емигранти са решили да направят нещо, което да остане, нещо, което новите емигранти са можели да ползват по всяко време. Една от основните информации, които дава „Календар-Алманах” от 1920 г. е за „монетната система в съединените държави на Америка”. Тук се описват петдесет долара-монета по случай Панамското изложение, с грамаж-1,290, двойна орлова монета – 20 долара-516 грама, орлова монета – 10 долара-270 грама, половин орлова монета – два долара и половина, 64.5 грама. Това са златните монети. Сребърните са: долар, половин долар, четвърт долар и дайм – десет цента. Дребните монети са: пет цента-никел, цент-бронз. Така човек, дори и още да не е пристигнал в Америка, вече има представа, какви с парите в обръщение там и няма как да бъде излъган, ако някой се опита да направи това. Една от ценните информации в Алманаха от 1920 г. е публикуваната „Декларация за Американската независимост”, приета от Конгреса на 4 юли 1776 г. По този начин емигрантите се запознават с важните събития и празници в американската история. Следва – „история на американския флаг”, важни „факти от американската история”, „факти от американското управление”. Този дял започва с Капитолия във Вашингтон, Библиотеката на Конгреса, Върховният съд, Доктрината на Монро, „Доктрината на Драго”, произход на думата „чичо Сам”. Публикувано е и мотото на всеки от щатите. Например, мотото на щата Илиноис е: „Щатски суверенитет и народен съюз”. По-нататък Алманахът от 1920 г. представя на потенциалните емигранти и на новите такива, „редът за заместване на президента в Америка”, „залата с американските велики личности”, както и „американски народни песни”. Внимание е отделено и на американската география – територия и островни владения, както и столицата Вашингтон. Публикувана е и информация от преброяването на населението през същата 1920 г. След това е публикувана информация за най-големите неща в света, интересни „факти за човешкото тяло” – размер на пулс, размер на дишането, температура на тялото, сравнение между температура и пулс, клетките в тялото. Макар и в почти насипно състояние, без строго определен ред, или поне-без много ясна структура, Алманахът от 1920 г. ни предлага също информация и за американските президенти – имената им и годините на управление, кога е роден и кога е починал, както и от коя партия е бил. Следва информация за най-големите американски градове, сред които е и Чикаго, с население към 1920 г. – 2 447 045 жители. По-нататък същият Алманах ни предлага забавна информация. Тук е публикувано „судоку”, нещо, което познаваме в Българя едва от последните няколко години. Публикувани са и ценни съвети за поведението в различни ситуации, като например - посещение при болен човек, а след това има и секция „Смях”, където можем да намерим оригинални и актуални за времето вицове. След тази кратка почивка със смях, следва отново ценна информация в „сравнителна таблица на часовника за времето в целия свят”, „дължината на дните в разните градове”, „наръчна таблица за умножение и деление”. Всичко това е следвано от информация за „американските пощенски такси” и „американските официални празници”, а по-нататък – „мерки и теглилки”, „най-големите езера в Америка”, „най-високите водопади на света”, „най-високите върхове в света”, като тук са посочени и някои от върховете в България: Мусала, Ситке – в Родопите, Юмрук-Чал – в Стара планина, Мара-Гидик, Кадимлия, Черен връх – Витоша, Руен – Осоговска планина. Публикувана е и кратка информация за американските посланици и консули „в странство”, а също и за „някои от по-главните американски университети и колегии”. Описани са и „чуждестранните дипломати във Вашингтон” и „най-големите градове в света”, и „речник на съдебните думи и термини в Америка”, „най-важните събития в съвременната история”. Разбира се, публикувана е и информация за наскоро подписния Ньойски мирен договор. Веднага след това има и информация за „официални празници, общи неприсъствени дни в съединените държави” и „общи неприсъствени дни в България”. Следва ценна паметна снимка на българската делегация в Париж, за подписването на Ньойския мирен договор. От тук започват и реклами на различни занаятчии, лекари, адвокати,пекари, градинари и различни артисти – всички – българи! Всъщност, след като човек, дори и днес прочете Алманаха, той на практика придобива почти пълна информация за държавата, в която е попаднал, или има намерение да посети, било то за работа, или за да живее. Всичко, което предлага Алманахът от 1920 г., дава представа за онова, което можем да очакваме. Макар и доста разбъркано, като че ли – насипно дори, информацията е ценна. Може би е бил необходим редактор, но и в това състояние, Алманахът е ценен не само като исторически извор, но и като информационен носител, дори и днес! Това издание е продукт на българи, предназначен за българи. Така нашенците са помагали на своите близки и последователи, които са имали намерение да пътуват за Америка, а и на тези, които вече са пристигнали и не знаят, как да „подхванат” живота си отново, така, че да спечелят малко средства, за да се завърнат и да подобрят битността си в „стария край” - родината! ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ кореспондент на вестник „България” в София Снимки от интернет. ТЕКСТОВЕ НА СНИМКИТЕ: Снимка 1 – Корица - „Българо-Американски Календар-Алманах за 1920 г., Безплатна годишна премия за абонатите на в. „Народен глас”, продават се и отделни екземпляри”. Снимка 2 – Корица - „Юбилеен сборник на в. „Народен глас”, Съставили: Васил Стефанов и Васил Граматиков, Снимка 3 – Редакцията на българския ежедневник – в. „Народен глас”, издаван от 1913 г.