СУТЕРЕНЪТ НИ НА УЛ. "ЦАР ИВАН АСЕН II" - ПРЕДИ И СЕГА!

Първата ми публикация във вестник "България Сега" - Чикаго, САЩ

 

Вестник "България Сега" - бр. 16 от 16 април 2021 г. 

ЕДНА ЧУДЕСНА "НОВИНАРСКА" НОВИНА...!!! ;-)

 Скъпи приятели, искам да се похваля с първата ми публикация във вестник "България Сега" в Чикаго, САЩ. За съжаление вестник "България", също в Чикаго, където бях кореспондент в София от 2007 г., спря да излиза, но когато една врата се затваря, се отваря друга.

Първо искам на благодаря на Лина и Стефка, а сега и специално на Светлозар Момчилов!

Благодаря на вестник "България Сега" за оказаното доверие и се надявам сътрудничеството ни да бъде ползотворно, дългогодишно и интересно за нашите читатели!

ЕТО И ХИПЕРЛИНК: https://www.bulgariasega.com/featured/141911.html

В СОФИЯ ОТВОРИ ВРАТИ МУЗЕЙ ЗА БЪЛГАРСКИ ЕМИГРАНТ В САЩ

 

Обстановката в новия
импровизиран музей
се опитва да пресъздаде атмосфера
и от първата третина на миналия век

Признателни потомци отвориха в София импровизиран музей за българския гвардейски и емигрантски музиканти капелмайстор в САЩ Стойо Иванов Крушкин, потомък на „шопския апостол“ - Никола Крушкин-Чолака, сподвижник на Васил Левски. Музеят се намира в приземния етаж на къщата, която самият Стойо построява през далечната 1933 г., която се намира на столичната улица „Цар Иван Асен II“ № 59. Арт-пространството е отворено за посетители по всяко време на деня, всеки делничен ден /по изключение и почивни дни/, при предварителна заявка за посещение на телефон 0887/266 822.

Стойо Крушкин е един от „оцелелите“ от злополучния „Титаник“, защото си изпуска влака и на практика така се спасява от почти сигурна гибел!

Той  оставя името си в аналите на родната военна духова музика, а също и в историята на град Стилтън, Пенсилвания като основател и главен капелмайстор на първия известен в САЩ български емигрантски оркестър „Bulgarian Balkan Band“.

Припомняме, че преди няколко години беше открита паметна плоча на маестро Стойо Крушкин, на фасадата на същата сграда на улица „Цар Иван Асен ІІ“ № 59, срещу сградата на 12-то училище.

Фотоси и скенер-копия на различни
 информационни материали разказват
последователно за живота и делото
 на маестро Стойо Крушкин

Беше организирана и тематична вечер, вдъхновена от тогавашния кмет на софийския район Бистрица – Николай Гюров, в местното читалище, за да не се забравят достойните българи. По инициатива на заместник-кмета на София Тодор Чобанов, Музеят за история на София отри изложба посветена на музиканта и получи дарение - негови лични вещи.

Музеят „Стойо Крушкин“ предлага бутикова изложба на оригинални и фотокопия на фотоси, покани за изложби и различни събития, плакати, и страници от емигрантски вестници и американски таблоиди, които представят живота и дейността на Стойо Крушкин и оркестъра, на който той е и главен капелаймстор - „Bulgarian Balkan Band“.

Освен изложбата на снимки на бележития българин регулярно ще бъде представяна и Power-Point-презентация за живота и делото маестрото. На място посетителите могат да получат и екземпляр от книгата за оркестъра и българския емигрантски музикант: „Bulgarian Balkan Band Стойо Крушкин между България и САЩ“, както и други информационни материали.

Организаторите на импровизирания музей са се постарали да съберат мебели от епохата и да пресъздадат домашна атмосфера от времената, когато Стойо е посещавал този дом, построен от самия него, до 1934 г., когато за последен път вижда родината си.

Стою Крушкин е роден е в софийското с. Бистрица през 1882 г. На 23 април 1898 г. е приет на действителна служба като музикантски ученик в Лейбгвардейския на Негово Царско Височество ескадрон. Като ученик-музикант, Стою изучава маршове, концертни пиеси за оркестър, увертюри и валсове за духов състав и салонен оркестър.

Оркестър „Bulgarian Balkan Band“ –
Стилтън, Пенсилвания

От 1 ян. 1900 г. той е назначен за музикант ІІІ разряд с 60 лв. годишна заплата. За „добро поведение, знание на службата и старание към музикантското изкуство” е произведен в звание „ефрейтор” ( 8 апр. 1900 г.), „мл. унтер-офицер” ( 14 февр. 1901 г.) и повишен в разряд (1 май 1901 г.).

Изслужил срока на действителната военна служба, Стою е уволнен в запаса на армията от 24 апр. 1902 г., на която дата по негово желание е зачислен в ескадрона като волнонаемен хорен музикант.

В периода 1902-1904 г. той проявява „усърдие и успех в музикантското изкуство, акуратност по службата и добро поведение” за което получава повишение в заплатата, а от ян. 1906 г. е произведен в звание „старши унтер-офицер”.

Свързал живота си с музиката, той непрекъснато се усъвършенства, за което със Заповед № 7 § 4/12 ян. 1911 г. по Лейбгвардейския полк е произведен в чин „вахмистър”.

От 1 октомври 1912 г. „свръхсрочнослужещия вахмистър Стою Иванов /Крушкин/ се отчислява от котлова храна и заминава с Общата главна квартира на Действащата армия и музикантския хор, за да вземе участие във войната”.

За отлична служба по време на воените действия, Негово Царско Височество престолонаследник Княз Борис Търновски го награждава със сребърен медал „За заслуга” на военна лента.

Стойо Крушкин

По изслужване повече от 6 години краткосрочна свръхсрочна служба и по собствено желание, Стою е уволнен в запаса на армията от 16 август 1913 г. Със заповед 166/1914 г. по Кавалерията е награден със знака за 10-годишна непрекъсната и полезна служба.

Със заповед 29 § 15/10 апр. 1922 г. на началника на Военното училище гр. София, запасният фелдфебел Стою Иванов /Крушкин/ е приет на свръхсрочна служба в музикантската команда – музикант ІІ разряд. Една година по-късно (1 септ. 1923 г.) се уволнява от служба по собствено желание, но до края на живота си остава отдаден на музиката.

 

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

 

Снимки на автора

КОГАТО МУЗИКАТА ВЪЗКРЕСЯВА

 

Униформите имат минало, но имат и бъдеще

 

Венцислав ЖЕКОВ

София, България

 

Емигрантският оркестър
„Bulgarian Balkan Band“

„Снощи по време на събрание оркестърът в гр.Стилтън, Пенсилвания, реши да закупи нови униформи за музикантите. Ще бъдат осигурени около 40 униформи. Беше определен комитет, с цел да организира няколко обществени  ангажименти, които се очаква да осигурят достатъчно средства за купуване на униформите. За членове на комитета бяха определени…“ и следват имената на хората. Това се казва в съобщение на вестник „Харисбург Телеграф“ от  15 ноември 1916 г. Един от членовете на комитета е Джоузеф Грейс (или още Йосиф Граас) – бивш капелмайстор от Стилтън и изтъкнат музиковед. Той е инструктор-ръководител в първият известен български емигрантски оркестър в САЩ – „Bulgarian Balkan Band“, създаден от емигранта от софийското село Бистрица, Стойо Крушкин, който е и капелмайстор на формацията.

Българите не обичаха униформи заради близкото ни минало, времената на комунизъм, когато униформите бяха нещо като социален статут. Именно от тогава този тип работно и институционално облекло бяха намразени. Времената, за които говорим тук обаче са съвсем други. Става дума за близките години след Балканските войни и малко преди Първата световна война, когато ентусиазмът е бил различен. Хората са били запленени от романтичната инерция на войните, когато армията ни печели наистина невероятни победи най-вече срещу своя вековен враг и поробител Османска Турция, но и се показваме като блестящи войници и пред съседите ни – останалите балкански държави, една не малка част от които също са били под властта на османците дълги столетия и се освобождават малко преди нас.

Създателят на емигрантския
 оркестър
 „Bulgarian Balkan Band“ –
Стойо Крушкин

Така униформата създава тогава усещането за социална и национална принадлежност. Униформата е въпрос на чест, на гордост, въпрос на съпричастност към съдбините на народа и историческата съдба на региона. Става дума за униформа, която не унифицира хората и не ги прави еднакви а ги приобщава към обща цел и най-вече към обща кауза – каузата на националната идентичност и независимостта на страната, която тогава е все още толкова крехка.

Ето защо се отдава такова голямо значение на униформите, когато говорим за общо дело, а един емигрантски оркестър, създаден предимно от българи от Прилеп и Прилепско, а също и от Солун, някои краища на Сапарева баня и софийските села,е нещо повече от национална кауза. Този оркестър „Bulgarian Balkan Band“ е една малка България в голямата Америка. Оркестърът е създаден от Стойо Крушкин от Бистрица, Софийско и неговия приятел, съдружник и колега Христо Серафимов от Сапарева баня.

Към 5 юли 1917 г. Джоузеф Грейс вече е един от директорите на оркестъра на град Стилтън, Пенсилвания и е споменат в съобщение на местния вестник „Харисбург Телеграф“ от същата дата. Тогава отново става дума и за разпределяне на униформи, или костюми за бенда на града. 

Грейс е споменаван още през 1915 г. като длъжностно лице в „Бенефишъл асосиейшън“ на департамента по мостовете и строителството към стоманената промишлепност на Пенсилвания. „През миналата 1914  и смъртни случаи. Дивидент от 9,36 долара бяха декларирани от „Бенефишъл асосиейшън“ на всеки от 410-те й членове“, се казва в съобщение на местния вестник „Харисбург Телеграф“ от 7 декември 1915 г. Към тази дата той вероятно все още не е бил в състава на българския емигрантски оркестър, който по всяка вероятност е създаден около година по-късно.

През лятото на 1914 г., съдейки пак по съобщение във вестник „Харисбург Телеграф“ от юли 1914 г., Джоузеф Грейс е помощник-библиотекар в оркестъра на Стилтън. В края на 1917 г. той пък вече е попечител по изплащането на един от най-големите дивиденти в размер на 10 долара, в „Бенефишъл асосиейшън“.

Има още един небългарин в състава на емигрантския ни оркестър „Bulgarian Balkan Band“ и това е Мартин Герхард. „Че музиката има енергия и чар отдавна е факт. Но че музиката има силата да съживи мъртвите никога не е било наблюдавано. Музиката има точно тази сила, казва Мартин Герхарт – фотограф, който има свое студио…Рано в събота сутринта той забелязал, че една от неговите златни рибки плувала с корема нагоре. Мартин бил много натъжен, повикал жена си и двамата решили, че рибата е умряла. Мартин хвърлил рибата в кошчето за боклук и малко по-късно, както се разхождал из фотостудиото си, си пуснал нови записи, които имал на фонограф. Мартин е от немски произход и е свирил голям брой немски военни маршове. След звуците на маршовете Мартин чул някакви шумове от кошчето за боклук. Той започнал да проучва тези шумове и се оказало, че рибата е жива. Така тя отново се озовала в големия аквариум на фотографа-музикант Мартин Герхард от „Bulgarian Balkan Band“.

Историята за златната рибка и немските военни маршове е разказана във вестник „Харисбург Телеграф“, в броя му от 15 декември 1914 г.