петък, 30 април 2010 г.
ФАКСИМИЛЕТА ОТ ЛИЧНОТО ТЕФТЕРЧЕ НА СТОЙО КРУШКИН
Съзнавам, че публикуването на факсимилета от личното тефтерче на Стойо може да се тълкува като алюзия за тефтерчето на Левски, но целта ми с тези две снимки не е такава. Просто искам да покажа почерка на Стойо, както и да покажа, записките му. Водил си е стриктно, от кого е вземал пари на заем. Така също е водел и сроковете, в които трябва да бъдат върнати парите. Всичко това е просто един щрих към личността на моя прадядо, с който нямам ни най-малко намерение да го сравнявам с Васил Левски и неговото тефтерче, въпреки че точността е тази, която свързва и двамата. Разбира се не страдам от мегаломания да си мисля, че по едни записки един човек може да бъде оприличен на Апостола на свободата. Двете факсимилета са графично свидетелство за едно историческо време и за една историческа /макар и в семеен мащаб/ личност-Стойо Иванов Крушкин. Това е неговият почерк, неговите опасения, дали ще спази срока да върне заема, това са просто едни епизоди от неговото ежедневие. Нека го наречем-романтичен семеен фото-етюд!
ИЗ ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ДУХОВА МУЗИКА
ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА МУЗИКА ИМА КОРЕНИ И В САЩ
Историята на духовата и военната музика в България е дълга и твърде интересна. Оказва се обаче, че тя е преплетена и със съдбата на българи, които в началото на ХХ век се преселват да живеят в САЩ и там продължават кариерата си на музиканти. Такъв разбира се е случаят с капелмайстора Стойо Крушкин, за когото вестник “България” писа нееднократно. Неговата лична история вече е достояние на читателите ни, но историята на военната музика и нейното отражение върху съдбата на един българин в САЩ буди интерес и представлява добър пример за междукултурната приемственост на един универсален талант. Подобна е съдбата и на титулувания като професор Петър Котов. Как и кога обаче започва всичко…?
През 1879 г. се появяват първите български органи за управление на държавата. Първият военен оркестър обаче се появява преди това и по този начин предхожда създаването на първото българско правителство след Освобождението през 1878 г. Единственият източник, от който черпим сведения за тези събитие са материалите на полковник Иван Стойчев.строеви офицер, военен историк и общественик. Според него, първият оркестър е създаден в края на 1878 г., когато руският комисар в България-княз Дондуков-Корсаков нарежда да се състави при българската войска оркестър. Ако трябва да обобщим, оркестрите в България се създават от руските офицери и чешките капелмайстори.
Към 1891 г. в българската войска съществуват общо 31 оркестъра. През 1892 г. се създава и Гвардейския оркестър. За капелмайстор е назначен Йозеф Хохола. Към 1893 г. оркестърът на 6-ти пехотен търновски полк е преведен в Лейбгвардейския ескадрон и се превръща в Лейбгвардейски оркестър. По това време той се е ползвал и за нуждите на Двореца на царстващата династия. Справка в Централния военен архив във Велико Търново сочи, че: ”… със заповед № 108 & 6/24 април 1902 г. запасния младши унтер офицер хорен музикант Стойко Иванчов /така се води, но това е бъдещият имигрантски капелмайстор Стойо Иванов Крушкин/ се зачислява в списъците на Лейбгвардейския на Негово Царско Височество ескадрон като волнонаемен музикант…”.
Със заповед № 1 & 6/1 януари 1906 г. по Лейбгвардейския конен полк, Стойо е произведен старши унтер офицер за добро поведение и усърдие към музикантското изкуство. На 12 януари 1911 г. за добро поведение и усърдие към музикантското изкуство е произведен в чин вахмистър. Стойо Участва в Балканските войни от деня на мобилизацията 17 септември 1912 г. до деня на сключването на мира 28 юли 1913 г. Той е взел участие с общата главна квартира и музикантския хор във войната против Турция. Награден лично от Негово Царско Височество Княз Борис Търновски със сребърен медал за заслуга на военна лента за отлична служба. Награждаван е и със знака за 10-годишна непрекъсната и полезна служба.
В годините след войната Крушкин заминава за САЩ, където създава оркестър “Bulgarian Balkan Band”, през 1915 г. Репертоарът му е разнообразен, съобразен със слушателската аудитория, като не губи и народностната си основа.
След разтурянето на оркестъра, Стою Иванов се връща в България. След Първата световна война настъпват съществени промени в организационната структура и числения състав на оркестрите. Съгласно Ньойския мирен договор от 1919 г. общият брой на военнослужещите не трябва да надминава 20 000 души. При това положение към 1921 г. освен оркестрите при Лейбгвардейския конен полк, флота и Военното училище остават да функционират още 8 оркестъра. Една година по-късно, разформираните оркестри са отново възстановени. От пролетта на 1922 г. Стойо Крушкин е зачислен като музикант ІІ разряд във Военното училище в София. Уволнява се от служба по собствено желание от 1 септември 1923 г. След това Стойо отново заминава за Америка и се връща само веднъж в България, през 30-те години, което се оказва и за последно.
Всичко това идва да покаже поне едно-българският музикален талант се пренася и в САЩ, където българите създават свой оркестър, за забавления, но и за припомняне на българското начало, българската култура и българското минало. Това разбира се не е единственият български оркестър в Северна Америка. Известен е също и “Orient Band” в Гранит сити-Илиноис, създаден през 1914 г. Той е ръководен от титулувания като професор Петър Котов и се състои от 17 души с медни и дървени духови инструменти с ритмус-“духова музика”. За сравнение, оркестърът на Стойо Крушкин от Стилтън-Пенсилвания се състои от 23-ма души. Подобен, макар и изцяло струнен аматьорски оркестър е създаден през 1910 г. в Лайма-Охайо. Вероятно има и други български имигрантски оркестри и културни формации в САЩ, информация за които може и вече да не се пази никъде.
Именно тези хора вероятно са донесли в България и елементите на модните по това време рагтайм, ранния нюорлеански джаз и масовия танц фокстрот. Тези културни инфилтрации на практика оказват съществено влияние и върху развитието на българското музикантско изкуство в началото на миналия век. Именно заради това, името на Стойо Крушкин и на всички позабравени имена на български имигрантски капелмайстори и музиканти, трябва да бъдат припомнени, защото това са пионерите на съвременната музика. Именно те са хората, които поставят основите на съвременната българска музика и тяхна е заслугата за пренасянето на българската ритмика и въобще музикалната ни култура в Америка.
Венцислав Жеков
кореспондент на вестник “България”
събота, 24 април 2010 г.
АРХИВИТЕ НА СТОЙО КРУШКИН ПРОДЪЛЖАВАТ ДА "ГОВОРЯТ", ТОЗИ ПЪТ ЗА СТАЦИОНАРНИЯ МУ ЧАСОВНИК КАТО СЕМЕЙНА РЕЛИКВА
Един натрапчив спомен “тормози” автора на тези редове от години. Може би този “тормоз” го е изпитвал всеки. Става дума за тавана, но не като архитектурно понятие, а по-скоро като носталгично-романтичен акцент. Какво ли не може да намери човек на своя таван. Именно там понякога съхраняваме безценни спомени не само от личното минало, но и от родовата ни история. Такъв е случаят с преносимия пеещ часовник на известния български имигрантски капелмайстор Стойо Крушкин от Стилтън-Пенсилвания. Оказва се, че неговите архиви все още пазят неразкрити тайни.
Часовникът , за който се споменава по-горе е произведен в Швенинген-провинция Баден Вюртенберг-Германия. Можем да си позволим да споменем марката, без това да представлява скрита реклама, защото фабриката вече не съществува. Часовникът е FMS – (Frederich Mauthe /from/ Schwenningen). Всъщност, какво значение има един часовник и с какво той би могъл да бъде интересен на една по-широка публика, а именно-защо се налага да пишем за този него?
Този материален спомен от Стойо Крушкин години на ред представлява семейна ценност. По времето на така наречения “развит социализъм” в България няма никакво разнообразие от подобни предмети за забавление. Обществеността, играеща основна роля на безлична електорална маса, трябва да се “забавлява” единствено и само с позволените от партията и държавата “полезни” занимания, сред които не са били подобни “капиталистически играчки” като въпросния часовник. По-късно “позволените” и толерирани марки часовници са предимно и разбира се идващите от популярната “ширпотреба” от “братския” СССР, като например марката “Ракета” и много други.
Именно поради тези причин постепенно и неусетно часовникът от Стойо Крушкин се превръща в най-обикновен предмет с идеологическа стойност, който събира прах на тавана в продължение на десетилетия. Всъщност, въпросният часовник е един от първите, които Стойо купува с оскъдните си средства в Америка като емигрантски капелмайстор. По-късно той изпраща, или донася лично /не е известно/ този часовник в България и той се превръща в истинска атракция. В онези години личните часовници са ценност и поради цената, и поради статута, който са презентирали за съответната притежаваща ги фамилия.
Една от снахите на Стойо-Елена се радва като дете на мелодията от FMS-часовника, която непрекъснато й наподобява български песни. Часовникът се навива на празници и в тържествени случаи за семейството, като по този начин формулира собствен статут на предмет, натоварен с особено значение и настроение. На практика, всичко изпратено от Стойо Крушкин в България винаги представлява семейна ценност, защото то идва отвъд океана, идва от една свободна земя, която за българите в годините на “светлия комунизъм” е просто “обетована земя”.
Направихме една сравнително кратка справка в запазени броеве на вестник “Народен глас”-едно от най-популярните български периодични издания в САЩ, в ранните емигрантски години. Оказа се, че Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” в София пази периодика на вестника и в папките, които не бяха на реставрация, се добрахме до интересни рекламни материали от преди повече от 80 години. В много от броевете на “Народен глас” е поместена реклама на FMS-часовника. Не рядко предложението е валидно в комплект с револвер…/!!!!/, или стоки за бита. Разбира се тази реклама е актуална за времето си и днес може да изглежда малко странна и дори неуместна, но категорично говори за стойността на часовника, към който е предлаган невероятен бонус-истинско огнестрелно оръжие. Наблюдението на рекламите и интензитета им в споменатата периодика показва, че часовниците FMS стават особено популярни в САЩ в средата на първата половина на ХХ век, именно когато Стойо купува музикалния си часовник.
Всъщност авторът на тези часовници е Фредерик Маут /или Моте, ако се следва немското транскрибиране/. Започнал като доставчик на оборудване и инструменти за майсторите, той създава малка фабрика за часовници в Швенинген-Германия през 1870 г. Според някои фирмата е започнала съществуването си през 1876 г. и в нея работят синовете на Фредерик-Кристиян и Якоб, съществува и предположение че фабриката на Маут работи още от 1844 г., но нито една от версиите не събира достатъчно доказателства и се приема 1870 г. като начална.
От 1899 г. фирмата вече произвежда свои собствени кутии за часовници. Към началото на ХХ в. има около 1000 служители. Твърди се, че точно преди Първата световна война 60% от целия немски внос на часовници в Англия например, е именно от производството на Фредерик Маут. Към 1930 г. фирмата вече има двойно повече служители, които произвеждат по 45 хиляди часовника-ръчни, стенни и преносими…на седмица/!/. Въпросните пеещи часовници могат да работят около 30 часа с едно навиване. Принципът на издаването на звуци е като на пеещите кутии-задействане на мембрани от лостове, разположени върху въртящ се вал. “Пеещият” механизъм е повтаряем /латерна/ и “ветров”-с махало, което се движи при развиване на пружина.
През 1950 години Фредерик Маут създава механизъм на часовник, който работи с батерии. Фирмата изпада във финансови затруднения в началото на 1975 г. и прекратява съществуването си през 1976 г. Фамилията създава обществен парк в Швенинген, а музея в града представя различни типове часовници от ХVІ до ХІХ век. Дори и днес в града могат да се видят майстори-часовникари, които продават продукцията си в магазина към музея. Запазени са също така и голямо количество документи, които представят процеса на индустриалното производство на часовници в Германия и по-специално в Швенинген. До голяма степен всичко това е съхранено, поради факта, че градът попада именно в Американската зона в Германия, след победата над Хитлер през 1945 г.
Така един от най-старите и известни немски часовници-FMS, които са били истински хит на американския пазар през първата половина на миналия век, попада в семейството на един българин-емигрант и се превръща във фамилна реликва, която освен много материална история носи в себе си и спомени за едно меко казано странно политическо време в България, в годините след 1944 г. Един часовник, който отдавна е спрял стрелките си, сякаш в знак на протест, разказва за времето от собствената си гледна точка, която никога не е бъркала.
Венцислав Жеков
кореспондент на вестник “България”
Абонамент за:
Публикации (Atom)