ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН “АМЕРИКАНСКИ” БЪЛГАРИН ОТ 1925 г.

 Памет

 Рагтайм-а навлиза в България чрез емигрантските ни оркестри

Въвеждащо каре:

Владимир Гаджев в своето изследване “Джазът в България и българите в джаза” изказва предположение, че емигрантските музикални състави са били проникнати от духа на рагтайм-а – новата американска, градска музика и когато емигрантите се завръщат по един, или друг повод в родината си, те пренасят стила и репертоара и така тази музика навлиза и у нас. Тази история е свързана с едно малко тефтерче, историята на което завладява цяло поколение. 

През 1925 г. издателство “The Ideal Diary Co.” – Ню Йорк издава малка книжка - “Дневник – 1925”, която трябва да послужи на хората за нещо като тефтер за всичко. В него има кратко изложена информация за последното преброяване от юли 1923 г., друга полезна информация, данни за президентите на САЩ – кога и къде са родени, кога са станали президенти, кога и къде са починали. Освен това има разбира се и календар на 1925 г., както и календари за отминалата 1924 и предстоящата тогава 1926 г., по дни, нещо, което е характерно за тефтерите и бележниците, които се изработват много по-късно у нас в България.
Такова малко, джобно тефтерче-дневник попада и в ръцете на емигранта от София Стойо Иванов Крушкин и той отбелязва в него концертите на своя оркестър “Bulgarian Balkan Band” от Стилтън, Пенсилвания, за когото в. “България” писа нееднократно.
Не е ясно обаче, дали информацията за концертите касае именно този оркестър, защото е известно, че Стойо създава и втори емигрантски оркестър в САЩ, след разпаданаето на “Bulgarian Balkan Band”. В същото време е известно, че той напуска Америка през 1920 г. и се връща в България. Така че информацията може би се отнася за времето, когато през 1923 г. се връща в САЩ и вероятно създава втория си оркестър, за когото пише във въпросния бележник-дневник, през 1926 г. Така, или иначе, това е един невероятно интересен и ценен исторически документ за живота на българската емиграция в Северна Америка, който представяме на читателите на в. “България” за първи път”.
Интересното е това, че един наистина на пръв поглед невзрачен, незначителен бележник, може да съхранява такава изключително цена историческа информация. Оказва се, че именно от няколкото кратки бележки, само на някакви си четири странички, намираме данни за това, къде са свирили оркестрантите от знаменития емигрантски оркестър и по колко концерта са имали, както и какви средства е получавал капелмайсторът Стойо за всеки един концерт, в зависимост от това, къде и пред каква публика са се изявявали.
Например през септември 1926 г., “Bulgarian Balkan Band” на Стойо свирят в Утика, Ню Йорк.
На 19 септември същата година за конрцерта, Стойо получава 4,90 американски долара. Такава му е заплатата и за концертите на 26 септември и 3, 10, 17, 24 и 31 октомври. За концерт на 6 ноември, той получава 14,40 американски долара. Така доходът му възлиза до 48,70 долара за времето от 19 септември до 6 ноември.
Дните около коледните и новогодишните празници на 1926 г. срещу 1927 г. не са особено заети за оркестъра. Концерти има на 10 декември 1926 г., както и на 2 и 29 януари 1927 г. За тях капелмайсторът Стойо получава 126,20 американски долара.
Междувременно оркестърът изнася концерти и в Сиракюз, Ню Йорк, недалеч от Утика. Тук те свирят в гимназии, както и в местния университет. Освен това са чести гости в хотели, където забавляват гостите в ресторантите.
Всичко това показва, че оркестърът е бил популярен, защото е пътувал, имал е концерти в различни градове, свирил е не само пред емигрантска публика, но и в обществени инстнитуции, където е показвал таланта си и пред местни жители. Това означава и още нещо. Едва ли Стойо си е позволявал да свири само нашенска, родна музика там. По всяка вероятност той е представял популярна музика от американски автори, за да бъде интересът към  оркестърът висок и за да разпознава публиката мелодиите, които се изпълняват.
Владимир Гаджев дава интересни данни за това, в книгата си “Джазът в България и българите в джаза”, където споменава, че “..В бита /на емигрантите бел. ред./значимо място заемат лйбителските оркестри, някои от които получават популярност и изъвн тесните рамки на преселническите колонии. Един от тях е …“Bulgarian Balkan Band”, събран през 1915 г….от капелмайстора Стойо Иванов, бивш музикант от Лейбгвардейската на Н.В. Царя военна музика в София. Съществуват още няколко вече загубени за историята формации, главно брас бендове, които влагат също скромен принос за българското музикално присъствие в САЩ”.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в. “България” в София

СНИМКИ ОТ ФАМИЛИЯТА НА ВАСИЛ ДУНДОВ - МУЗИКАНТ В ОРКЕСТЪРА НА СТОЙО КРУШКИН - "BULGARIAN BALKAN BAND"

ЕДИН ЕМИГРАНТСКИ ОРКЕСТЪР В ОСНОВАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИОТИЗЪМ В САЩ

·        „Bulgarian Balkan Band“

·        Общественици, професионалисти в различни области, борци за свобода и…музиканти – това са емигрантите ни в Америка.

Българските емигранти в САЩ са не просто хора, които са заминали, напускайки родните си огнища, за да припечелят малко пари, оказва се, че те са и хора, които творят. Те създават цели алтернативни културни пространства, в които установяват, както самите себе си, така и своите семейства, с които не рядко цели родове се преселват в Америка. Един подобен случай е този с фамилията на Васил Дундов.

Той е роден през 1898 г. от град Прилеп, тогава в Османска империя, днес в Република Македония, в семейството на Иван (Джон) Дундов (1869 - 1924), участник в църковно-просветните борби на прилепските българи. Родоначалник на рода е Поп Наум (Дунда).

Васил емигрира заедно със семейството си в САЩ през 1910 г. и се установява в Стилтън, Пенсилвания. С баща си участват в църковното настоятелство на българската църква „Св. Благовещение" в града.

Васил се жени за банатската българка Олга Фаранов, с която имат две дъщери - Надежда и Елеонора. Васил е и активен член на Македонската патриотична организация „Прилеп", в Стилтън. Той умира през 1964 г.

Освен всички ангажименти и обществено значими дейности, Васил е и един от музикантите в оркестъра на емигрантския капелмайстор Стойо Крушкин – „Bulgarian Balkan Band”  в Стилтън, създаден около 1915 г.

Друг музикант в същия оркестър е Иван Костов. Според справка в Том 2 “ История на българската емиграция в Северна Америка. България мащеха наша – 1944-1989 г.” на д-р Иван Гаджев, Иван Костов е изписан като “Джон” и е сред основателите на Американо-българската лига за добросъседство, със седалище в Принстън. Това е след 9,09,1944 г. Лигата е подпомагала реемиграцията на стотици български изгнаници, насилствено задържани в лагери из Гърция, Италия, Югославия и Австрия.

Георги Патов, който също свирил в оркестър „Bulgarian Balkan Band”, бил член на църковното настоятелство на Българската православна църква “Св. Благовещение”, в Стилтън. Информацията се потвърждава от Том 1 “История на българската емиграция в Северна Америка. Поглед отвътре. 1860-1944 г.” на д-р Иван Гаджев.

Отново според д-р Гаджев, Георги Костов, друг музикант от емигрантския оркестър на Крушкин, вероятно е бил член на Българските източноправославни дружества в САЩ, след 9,09,1944 г.

Само за тези, от всичките 23-ма музиканти от „Bulgarian Balkan Band” успяхме да намерим информация, но и тя е достатъчна, за да илюстрира, какви хора са били емигрантите ни, какъв е профилът на онези от тях, които са били оркестранти при капелмайстор Крушкин.

И за да докажем, че нашенците не са били заспали, за каквито са били мислени дълго време, можем да приложим още един пример за доста по-високо ниво на обществена активност, стигаща дори до тогавашното ООН!

През 1914 г. не успели да разбият четата на Владимир Сланков, сърбите нанесли смъртен побой на по-видните селяни. Бити до смърт са и Божко Петров, Коце Кузманов, Трайко Минов и др., съобщава promacedonia.org/prl/9.html.

Става дума за същия този Трайко Минов, който явно успява по някакъв начин да се добере до Америка и вече на 11 април 1931 г., в качеството си на член на Съюза на македонските политически организации в САЩ и Канада, изпраща писмо до Ерик Дръмонд, генерален-секретар на Обществото на народите (ОН, или тогавашното ООН), заради ограничаване свободата на българското малцинство в Македония. В него се казва: „…Отношението на югославските власти към българските окончания в имената на хората от родното ми място Прилеп, Македония, е явно нарушение на чл. 7, § І и ІІІ на този договор…”, по информация от www.archivesforbalkans.bg/.

Този български емигрант и музикант в оркестъра на Стойо Крушкин в САЩ не забравя своя род и дори и години след като е напуснал родния си край, все още милее за него и за проблемите на хората, които са останали там.

Оказва се, че „Bulgarian Balkan Band” е не просто един от емигрантските оркестри в Америка, но това е и институция, в която се възпитават патриотични кадри на Македония, която в онези години е била неразделна част от Българската държавност и традиции. Оказва се също, че оркестърът е бил като една малка България в Америка.

Според публикация на в-к „Народен глас“,  цитирана от Владимир Гаджев в „Джаза в България и българите в джаза”, оркестър „Bulgarian Balkan Band“ включва: Стою Иванов Крушкин (капелмайстор) и Георги Влахов от София, Джоузеф Грейс (замeстник-камелмайстор) и Мартин Герхарт от Стилтън, Петър Дочков и Любомир Т. Янчев от Солун и прилепчаните Васил Дундов, Иван Костов, Илия Георгиев, Георги Ил. Патов, Коста Йорданов, Христо Стойков, Илия Бръмбев, Георги Здравев, Петър Христов, Христо Гомев, Трайко Минов, Рампо Свирков, Георги Костов, Петър Димов.

Всички тези хора са музиканти, общественици, те имат и успешни други професионални кариери. Фамилията на Васил Дундов имала хранителен магазин в Стилтън, управляван от Васил, а след това и от дъщеря му Елеонора, починала на 28 септември 2011 г. Стойо Крушкин има свой ресторант в Санта Ана, Калифорния. Всеки един от музикантите в знаменития емигрантски оркестър „Bulgarian Balkan Band“ е нещо като посланик на своя род, на историята си, на културата и на родината си в далечните нови земи отвъд Атлантика и всеки един от тях е повод не само за родова, но и за национална гордост.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на в. „България” в София

ТЕКСТОВЕ НА СНИМКИТЕ:

Снимка 1 – Емигрантският оркестър на Стойо Крушкин „Bulgarian Balkan Band”.

Снимка 2 – Семейство Дундови, в средата поп Наум, горе-вдясно Иван Дундов.

Снимка 3 – Гробът на Васил Дундов в църковното гробище на Оберлин, Пенсилвания. 

ДРУГИ МУЗИКАНТИ ОТ ОРКЕСТЪР “BULGARIAN BALKAN BAND” – ОРКЕСТЪРЪТ НА МОЯ ПРАДЯДО

Иван Костов

Според справка в Том 2 “ История на българската емиграция в Северна Америка. България мащеха наша – 1944-1989 г.” на д-р Иван Гаджев, Иван Костов е изписан като “Джон” и е сред основателите на Американо-българската лига за добросъседство, със седалище в Принстън. Това е времето след 9,09,1944 г. Лигата е подпомагала реемиграцията на стотици български изгнаници, насилствено задържани в лагери из Гърция, Италия, Югославия и Австрия.

Георги Патов

Той е бил член на църковното настоятелство на Българската православна църква “Св. Благовещение”, в Стилтън, Пенсилвания. Информацията ни е от Том 1 “История на българската емиграция в Северна Америка. Поглед отвътре. 1860-1944 г.” на д-р Иван Гаджев.

Георги Костов

Вероятно е бил член на Българските източноправославни дружества в САЩ, след 9,09,1944 г. Информацията ни е от Том 2 “ История на българската емиграция в Северна Америка. България мащеха наша – 1944-1989 г.” на д-р Иван Гаджев.

ЕДИН МУЗИКАНТ - ВАСИЛ ИВАНОВ ДУНДОВ, ОТ ОРКЕСТЪР "BULGARIAN BALKAN BAND", ОРКЕСТЪРЪТ НА МОЯ ПРАДЯДО

Васил Иванов Дундов (на английски: Vasil John Dundoff) е български общественик, деец на Македонската патриотична организация.

Васил Дундов е роден през 1898 година в град Прилеп, тогава в Османска империя, днес в Република Македония, в семейството на Иван (Джон) Дундов (1869 - 1924), участник в църковно-просветните борби на прилепските българи от рода Дундови, родоначалник на който е Поп Наум (Дунда), и на Райна Бошева (1880 - 1968). Васил Дундев емигрира с баща си, брат си Михаил и семейството си в САЩ през 1910 година и се установява в Стилтън, Пенсилвания. Заедно с баща си участват в църковното настоятелство на македоно-българската църква „Св. Благовещение", Стилтън. Васил Дундов се жени за Олга от Банат, с която имат две дъщери - Надежда и Елеонора. Васил Дундов е активен член на МПО „Прилеп", Стилтън. Васил Дундов умира през 1964 година.

ТЕКСТА НА СНИМКАТА ГЛАСИ: Семейство Дундови, в средата поп Наум, горе-вдясно Иван Дундов









Към фамилията Дундови трябва да отбележим още Ташко /или Таско/ Дундов – участвал в Първата световна война от област Доуфин, Пенсилвания в годините – 1917-1918 г. Архивите пазят негова реситрационна карта. Известни са имената още на Васил, Георги и Михал /или Михаил/ Дундови. Информацията е от ancestry.co.uk. По информация от архиви от 1930 г., публикувани в distantcousin.com, намираме информация за професиите на някои от фамилията. Иван Дундов е имал имение, Васил Дундов е управлявал хранителен магазин. Михаил /или Михал/ Дундов е бил зъботехник. Фамилията е имала хранителен магазин, управляван от Васил, като информацията е потвърдена и от Елеонор Дундов Семик, която е негова дъщеря от брака му с Олга Фаранов Дундов. Елеонор е родена на 17,02,1924 г. и умира на 28,09,2011 г. Тя е била омъжена за Адам Семик /Арчи/. Сайтът worldvitalrecords.com пък ни дава сведения за рождените дади и датите на слмъртта на хора от фамилията. Така например, Ташко /или Таско/ Дундов е роден през 1877 г. и умира на 28 декември 1948 г. Коца Дундова е родена през 1894 г. и умира през 1990 г. Джон /Иван/ Дундов е роден през 1869 г. и умира на 10,11,1924 г. Олга Дундов е родена през 1902 г. ие умира преуз 1966 г. Васил Дундов /верояатно музикантът/ е роден през 1898 г. и умира през 1964 г. Райна Дундова е родена през 1880 г. и умира през 1968 г. Михал /или Михаил/ Дундов е роден през 1899 г. и умира през 1956 г.

ЕДИН МУЗИКАНТ - ТРАЙКО МИНОВ ОТ ОРКЕСТЪР "BULGARIAN BALKAN BAND" - ОРКЕСТЪРЪТ НА МОЯ ПРАДЯДО

Из писмо от Трайко Минов, американски гражданин от български произход, член на Съюза на македонските политически организации в САЩ и Канада, до Ерик Дръмонд, генерален-секретар на Обществото на народите, за ограничаване свободата на българското малцинство в Македония Стийлтън, 11 април 1931 г.

 [...] Отношението на югославските власти към българските окончания в имената на хората от родното ми място Прилеп, Македония, е явно нарушение на чл. 7, § І и ІІІ на този договор. Това отношение е посочено в декларацията на градския съд на Прилеп. Принуждаването към сръбски имена спрямо членове на българското малцинство изразява ограничението на свободата, която югославското правителство е задължено да предоставя на гражданите от тази част на страната по силата на чл. 9, § ІІІ на гореспоменатия договор [...]

  ЦДА. КМФ 24, Инв. № 713/37, л. 6-11. Машинопис. Английски език. Archivе of the League of Nations, Geneva, League of Nations Secretariat, 4 (Reg. 28-32) Minorities, 1928-1932, R 2088/Dos. 166/Doc. 26669

Източник: http://www.archivesforbalkans.bg/

* * *

В село Уланци сърбите почнали с арести и терор върху цялото население. Камче Попов, революционер от турско време, е бит и затварян няколко пъти; спасил се като дал 30 лири подкуп. През 1914 година не усели да разбият четата на Владимир Сланков, сърбите нанесли смъртен побой на по-видните селяни. Убили и хвърлили във Вардара Ильо Трайчев, кмет на селото; овчарите Даме Димев, и Коле Петков, убити в селото, били пренесени през реката и заровени около гарата Градско. На същото това място са били заровени труповете на мнозина българи: Петре Лазов 60-годишен старец, бит до смърт, занесен бил в къщи на носилка и след два дни издъхнал. Бити до смърт са и Божко Петров, Коце Кузманов, Димо Давчев, Трайко Минов, Илия Лазов, Камен Гьошов и Паунко Йордев. От с. Чардаклия бити сa от Бабунски Киро Рибарски и Манаско Рибарски, първият от които е донесен на кола в града на лечение и едва се спасил от смърт. Вследствие този терор повечето чардаклийци избягали в България. Такива сa били теглилата на населението в Щипско. Но заедно с това сръбската власт подготвяше сама почвата на тайната борба за самосъхранение на довчерашните борци - революционери в тоя край.

Източник: http://www.promacedonia.org/prl/9.html

УНИКАЛНО ОТКРИТИЕ - ПОИМЕНЕН СЪСТАВ НА ОРКЕСТЪР „BULGARIAN BALKAN BAND” НА СТОЙО КРУШКИН

Според публикацията на в-к „Народен глас“ оркестър „Bulgarian Balkan Band“ включва:

Стою Иванов (капелмайстор) и Георги Влахов от София, Джоузеф Грейс (зам.-камелмайстор) и Мартин Герхарт от Стилтън, Петър Дочков и Любомир Т. Янчев от Солун и прилеп- чаните Васил Дундов, Иван Костов, Илия Георгиев, Георги Ил. Патов, Коста Йорданов, Христо Стойков, Илия Бръмбев, Георги Здравев, Петър Христов, Христо Гомев, Трайко Минов, Рампо Свирков, Георги Костов, Петър Димов

  от Владимир Гаджев – „Джаза в България и българите в джаза”