четвъртък, 23 септември 2010 г.
ОЩЕ ЕДНА БЪЛГАРСКА СЛЕДА НА ТРАНСАТЛАНТИЧЕСКАТА ЛЕГЕНДА "БРЕМЕН"
ЕДНА МОРСКА ЛЕГЕНДА ЖОНГЛИРА СЪС СЪДБАТА
Пътуването до САЩ от Европа днес е едно рутинно придвижване. Само за няколко часа, в зависимост от началната точка, човек може да достигне Новия свят. От тези скорости и дестинации се ползват стотици хиляди всеки ден. Те са бизнесмени, туристи, емигранти, авантюристи и пътешественици. Днес такова пътуване е лесно, но в миналото тези начинания са отнемали цели седмици и дни и въпреки това хората са пътували, поставяли са своеобразни рекорди, тръпнели са в очакване да видят близките си след дълго отсъствие от родните си страни. Ето защо тези пътувания до Америка в годините непосредствено преди и по време на Втората световна война представляват по свой начин едни като че ли по-романтични и по-истински пътешествия от днешните. Пътниците тогава сякаш са полагали повече усилия и са влагали като че ли повече енергия, за да пътуват, каквито и да са били причините за това.
Нека се опитаме само за миг да си представим не днешните суперлуксозни, скъпи и предимно круизни лъскави кораби, нека се опитаме да се потопим в атмосферата на един голям, хладен, ръмжащ, миришещ на гориво кораб, претъпкан с куфари и всякакви пътници, бързащи, нетърпеливи, сприхави и уморени. Този кораб тромаво и трогателно целеустремено пори океанските вълни на път към Новия свят-светът на неограничените възможности, където трудът е онова велико нещо, което може да те направи богат. Едно такова пътуване е това на Флоранс Мирчоф и нейният син Фредерик.
Те тръгват с кораба “Бремен” от пристанище Шербург във Франция на 17 декември 1937 г. и пристигат в пристанището на Ню Йорк на 22 декември. Те са уморени от пътуването, но са щастливи, защото са посетили родината на Флоранс-България. Майката е щастлива, защото е показала своя роден край на сина си, роден в Америка. Българското име на Флоранс е Цветанка. Тя е дъщеря на прочутия в Америка български, емигрантски капелмайстор Стойо Крушкин.
По това време Фреди посещава България за първи и последен път и това за него е едно невероятно пътешествие от родната Калифорния, през огромния Атлантик до Европа и през целия континент до неговия югоизточен край. Това сякаш е пътуване до Ориента, изпълнено с приключения, борба с океанските вълни, борба с безсънието при безкрайното пътуване с влак от Франция до България. Сега майката и синът се завръщат в Америка на борда на един от най-младите презокеански лайнери, на когото му предстои тепърва да заблести със своята собствена светлина в историята на трансатлантическите пътешествия, макар и в началото на залеза на легендарните пътнически линии през недружелюбния океан.
“Бремен” е построен през 1929 г. за Norddeutscher Lloyd line (NDL) и предназначението му е да извършва предимно презокеански пътнически превози. Това е внушителен кораб с модерен дизаин. Той има кораб-сестра-“Европа”, а по-късно: “Либерте”. Това са едни от най-бързите презокеански лайнери на 30-те години на ХХ век. Това е и четвъртият кораб на компанията, който носи името “Бремен”. Този клас е пригоден да развива до 27,5 възела скорост. Това позволява на компанията да организира ежеседмични пътувания през океана с два кораба, като до този момент те са били извършвани с три морски съда. По време на изпитанията, “Бремен” достига за кратко 32 възела скорост, което се равнява на около 59 км./ч. по земя. Корабът е построен от една млада компания, която се нарича “Deutsche Schiff- und Maschinenbau AG”. Той е изграден от 7000 тона усилена стомана, която издържа до 52 кг. на кв. см. Пуснат е на вода на 2 август 1928 г. от германския президент маршал Паул фон Хинденбург. Корабът разполагал с 170 души инженерен екипаж. На борда има малък катапулт за самолет, който осъществява бързи връзки, при необходимост, той е пускан няколко часа преди пристигането на кораба в пристанището.
“Бремен” се отправя на своето първо пътуване до Америка на 16 юли 1929 г., заедно със своя кораб-сестра “Европа”. Тя обаче претърпява пожар и е сериозно повредена, така “Бремен” остава сам в океана, под командването на комодор Леополд Зигенбейн. Той пътува 4 дни, 17 часа и 42 минути. Този курс е забележителен и с първата въздушна поща, която е изпратена от самолет, пуснат от кораб. Обратният курс отнема 4 дни, 14 часа и 30 минути и това е първият път, когато кораб поставя два рекорда за едно и при това първо пътуване.
На 25 юли 1935 г. група демонстранти се качват на борда точно преди корабът да отплува, разкъсват знамето на нацистката партия и го изхвърлят в река Хъдсън. На 11 февруари 1939 г. “Бремен” се отправя на своето първо пътуване до Южна Америка, и става първият кораб от този клас, който преминава през Панамския канал. На 22 август 1939 г. се осъществява последното пътуване на “Бремен” до Ню Йорк. За десет години той е осъществил почти 190 презокеански курса.
На 26 август 1939 г. “Бремен”, който е на два дни път от Ню Йорк, получава заповед да се завърне в Германия във връзка с нападението над Полша. Капитанът решава да пътува до Ню Йорк, за да остави там 1770 пасажери и се връща празен на 30 август 1939 г. ”Бремен” е пребоядисан в сив камуфлажен цвят и получава военни заповеди, касаещи операции с кораби в руското пристанище Мурманск.
Това е кратката история на един легендарен кораб, поставил още по-легендарни рекорди. Това е и скромната българска следа на “Бремен”. Поводът ни за гордост е, че има български момент в едни от най-напрегнатите и опасни пътувания на този океански съд преди и по време на Втората световна война. Нека се замислим, каква смелост и каква обич към родината трябва да притежава човек, за да се осмели да тръгне на пътешествие от другия край на света при обстоятелствата, които наблюдаваме в периода след 1933 г., когато в Германия на власт идва Адолф Хитлер! Именно тогава-през 1937 г., месеци преди началото на една от най-кървавите войни на ХХ век, Цветанка /Флоранс/ и синът и Фреди пътуват до България първо през океана, а след това и почти през цяла Европа, с единствената цел да видят родния край на една българка, намерила новия си дом в Америка.
Венцислав Жеков
кореспондент на вестник “България” в София
СПИСЪК НА ПЪТНИЦИТЕ-АМЕРИКАНСКИ ГРАЖДАНИ, ПЪТУВАЩИ С КОРАБА "БРЕМЕН"-17-22 ДЕКЕМВРИ 1937 Г.-ИЗТОЧНИК: http://www.ancestry.com/
От настоящия списък може да се проследят подробности около пътуването на Цветанка /Флоранс/ и Фредерик Мирчоф до Америка от Шербург, Франция, под № 14 и № 15. Те пътуват в трета класа и документът е запазен на страница № 76 от архивите,на която има и оригинален печат от компанията, осъществяваща пътуванията през океана.
четвъртък, 16 септември 2010 г.
сряда, 15 септември 2010 г.
БЪЛГАРСКАТА СЛЕДА НА КОРАБА “АКВИТАНИЯ”
Има хора, за които светът наистина представлява една шепа пръст и вода. Тези хора са наричани “космополити” и това е така, не защото са “полетели в Космоса”, а защото мисълта им, животът им, цялото им същество е с мащабите на Космоса. За да бъдеш космополит не е необходимо само да си авантюрист, но трябва човек да е и смел, да е принуден от някакви важни обстоятелства, за да прояви онова, което носи в себе си-смелостта да живее въпреки всичко, дори и срещу стихиите, дързостта да живее собствения си живот.
“Титани на своето време”, такива са хората, осмелили се да пътуват през океана от Америка до Европа в онези смътни години на Първата световна война, между войните и особено по време на Втората световна война. Тези хора не са войници и професията им не ги задължава да кръстосват опасните океани. Те са туристи, те са имигранти, те са родолюбци, които се подлагат на риск в името на някаква своя цел-велика, величава, недостижима днес, когато светът вече е дори още по-малък от една шепа пръст и вода.
Тези пътувания се осъществяват с легендарни кораби, един от които е “Аквитания”. Той е построен от John Brown & Co., Ltd., Clydebank, Гласгоу, Шотландия. Побира 597 пътници в първа класа, 614-във втора класа и 2052 пътници в трета класа. “Аквитания” е пусната на вода на 21 април 1913 г. от контесата на Дерби, в присъствието на повече от сто хиляди гости. Първото пътуване на лайнера е от 30 май до 5 юни 1914 г., от Ливърпул до Ню Йорк. Първият капитан на “Аквитания” е Уилям Т. Търнър, който по-късно е капитан и на кораба “Лузитания” във времето, когато тя е потопена, през 1915 г.
По време на Първата световна война “Аквитания” патрулира в Ирландско море и в Северния Атлантик. Преобразуван е във военен кораб през август 1914 г. В периода 1915-1919 г. е медицински кораб. Превозвал е и военни подразделения по време на световната война. Първото от трите такива пътувания е до Дарданелите, през юли 1915 г., където товари 2400 войници за Англия. Като болничен кораб през войната, “Аквитания” разполага с 4182 легла и пътува по този начин от януари до декември 1917 г. в акваторията на Средиземно море. Корабът осъществява девет пътувания от Ню Йорк до Саутхямптън, като товари около 6000 американски и канадски войници на всеки курс. Последното му подобно пътуване е с 5717 войници на борда.
Първото следвоенно пътуване на “Аквитания” като транспортен кораб по линията Саутхямптън-Шербург-Ню Йорк е на 14 юни 1919 г. От октомври 1931 г. корабът е плуваща арт-галерия и е възстановен като транспортен от 3 февруари 1932 г. От 1939 г. до 1948 г. “Аквитания” е използван за превоз на военни подразделения и се завръща в предназначението си на Cunard Line service от май 1948 г. През Втората световна война пътува до Австралия, Египет и в акваторията на Индийския океан.
“Аквитания” е продадена за 125 хиляди английски лири на British Iron & Steel Corporation Ltd. и е закарана на буксир до Фаслейн, Шотландия. Разделянето му за скрап започва на 12 октомври 1950 г. Процесът приключва през ноември 1951 г.
Изводите говорят сами за себе си като брой и мили. По време на Първата световна война “Аквитания” превозва повече от 25 хиляди ранени. През Втората световна война корабът изминава над половин милион мили и транспортира повече от 400 хиляди души. Общо “Аквитания” изминава три милиона мили и превозва над 1,2 милиона пасажери, като осъществява 443 трансатлантически пътувания.
Последният капитан на “Аквитания” е Хари Гратидж. С края на славната история на този кораб започва залезът на “златната ера” на трансатлантическите морски пътешествия.
Каква е българската следа в историята на лайнера “Аквитания”? Неотдавна интернет-сайтът http://www.ancestry.com предостави безплатна възможност за достъп до част от запазените архиви, където открихме твърде любопитни факти за едно пътуване на българина Стойо Иванов Крушкин, за когото вестник “България” публикува серия от статии. Става дума за списък на пасажерите, пристигали в пристанището на Ню Йорк за периода от 1820 до 1957 г. Там открихме, че Стойо пътува с кораба “Аквитания” и пристига в Ню Йорк от Шербург, Франция, на 25 декември 1934 г. Серията на микрофилма на документа е: Т715, свитък-Т715_ 5589, страница 126.
Оказва се, че Стойо завършва това свое пътуване навръх рождения си ден-25 декември. Това всъщност се оказва и последното за него посещение в родината. Той умира едва през 1957 г., но в продължение на цели 23 години до смъртта си, не се завръща в България, която тогава го възприема с полуперфидното зловещо прозвище: “невъзвръщенец”, както бяха наричани хиляди наши сънародници, пръснати по света, в онова време, което някои наричаха “светло бъдеще на комунизма”!
Абонамент за:
Публикации (Atom)