Още една следа....!

http://www.plovdivutre.bg/2013/04/15/163378-101_godini_sled_titanik_mitove_i_fakti_video

КАКВО ЗАБРАВЯ И КАКВО НЕ ЗБРАВЯ БЪЛГАРИНЪТ

• Зловеща памет • Истината плъпва от почернелите вени на миналото и залива всичко 
наоколо

На 10 ноември 1989 г. България започва да разбира за „азиатските зверства” на комунистическото управление. Светкавично започват да излизат книги на оцелели и очевидци. Статии в медиите валят като порой. Истината парализираш съзнанието на току-що „демократизирания” българин, защото той наивно си мисли, че просто е свален другарят Тодор Живков и ще живее в многопартийна система. Само че, Никола Вапцаров се оказа прав – „разровиш ли я, ще мирише”! Истината плъпва от почернелите вени на миналото и залива всичко наоколо с най-строго пазената, гнойна тайна на комунизма – зверското насилие. Една сутрин София осъмва, облепена с плакат-карта на България с черепи, които указват местонахождението на лагерите на-смъртта при комунизма. Минавахме покрай тези карти, цъкахме с устни, замисляхме се, сетне отминавахме и на десетата крачка вече бяхме забравили. Забравянето на обществото ни е лечителна автоимунна реакция. Така се предпазваме от поголовно социално полудяване, така забравяхме историята си, за да съхраним психическото си здраве. Едно нормално съзнание не е в състояние да проумее подобно насилие, подобна полу-човекоподобна страст за реална, физическа смърт, при това - по най-жесток начин, който дори не можем да си представим! И всичко това е гарнирано с една зловонна, идеологически еманципирана и политически оголена до нерв омраза срещу Запада и най-вече срещу Америка. Кольо Колев е прекарал повече от година в лагера на смъртта „Слънчев бряг” край Ловеч. Той си спомня, как Шахо-циганинът замахва с прибора си за убиване. Това е вързана за ръката му палка, за която със синджир е окачена изключително остра тънка стоманена лента около 20 см. Кольо инстиктивно се отдръпва назад и ножът прави две дълбоки рани-на ръката и крака му. Шахо е щял да го убие, но точно тогава друг сатрап - Газдов го извикал за „нещо важно”. Дошли са нови хора - две момичета и едно момче от Бургас. Обвинили ги, че чакат с къси поли на кея да дойдат американските моряци с кораби. Цяла нощ се чуват страшни викове, макар че им запушват устата. Колко са били изнасилванията, никой не знае. Сутринта момчето е мъртво, а момичета с разкъсани дрехи, разчорлени и окървавени, ги изкарват от помещението на началниците. Ето това забравяме, не че трябва постоянно да го повтаряме, но тази история забравяме, а тя е нещо, което дори хората на средна възраст все ще помнят. Заради това, че някой е обвинен, че чака американски моряци, бива убит…! Някой си Никола от София го изпратили в лагера, защото говорил с чужденци в хотел „България”, нещо което едва ли можем да си обясним рационално днес…! На един от „обречените”, но не и осъдени в лагера на смъртта, генерал-полковник Мирчо Спасов-зместник-министър на вътрешните работи, казва следното: „Вие сте събрани не за да изтърпявате наказание, не да оцелявате, а за физическо и стерилно унищожаване, защото сте зародишът на гнилия американски капитализъм!”. Това толкова силно напомня на зловещия хитлеристки „доктор” Йозеф Менгеле, който също „стерилизира” невинни жертви на един дълбоко болен мозък…! За това си поведение генерал-полковник Спасов по-късно четири пъти е награждаван с орден "Георги Димитров", орден "НРБ" I-ст., "Народна свобода 1941-1944", "9-ти септември 1944", "Червено знаме" и както той сам твърди "може да се каже, с всички съществуващи ордени в НРБ". Носител на почетно звание "Герой на социалистическия труд". В Москва му е връчен орден "Червено знаме". Приключва кариерата си с чин „генерал-полковник”. Живял е като истински червен монарх, пенсиониран е с така наречената "народна пенсия" - 1000 лв., (в този период средната пенсия за страната е 60-70 лв.) по-късно пенсията му е намалена на 600 лв….! И най-коварното в цялата история е осъждането на този човеко-звяр. Спасов умира един месец след началото на делото срещу него, в дома си, където е под домашен арест. През 1990 г., за извършените зверства край лагера в Ловеч, Спасов е изключен от БСП, а генералското му звание е отнето. Срещу него и ръководството на лагера в Ловеч е повдигнато разследване от тогавашния главен прокурор Иван Татарчев. Спасов прави самопризнания, като оправдава действията си с копиране на опита на съветските другари. Татарчев пледира за смъртни присъди. Уви…! Като един от най-близките сподвижници на Тодор Живков, Мирчо Спасов организира и ръководи лагерите край Ловеч и Скравена, ръководил контрабандни канали и е отговорен за източването на милиони левове от служба „Културно наследство“ към Министерството на външните работи. В хода на разследването на престъпленията в лагера в Ловеч, всички от ръководството на лагера свидетелстват, че писмени заповеди никога не са давани, а е действано единствено по устни указания от Мирчо Спасов. Той оправдава затварянето в лагери на хора без съд и присъда като „борба с гнилия американски капитализъм“, зародиша на който били хората, затворени в лагера, които да бъдат подложени на унищожаване. Ето как хора са умирали само защото са били обвинявани в „американизъм”! Това небива да се забравя, защото, за истинско съжаление, то е станало част от живата памет на нашия исторически-генетичен код.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ 
кореспондент на в-к „България” в София 

ТЕКСТОВЕ НА СНИМКИТЕ: 

Снимка 1 – Родната милиция /полиция/ винаги е била лоялна на властта, особено в годините на комунизма в България. – Снимка lostbulgaria.com 

Снимка 2 – Генерал-полковник Мирчо Спасов \в дясно\, бивш заместник-министър на вътрешните работи, на подсъдимата скамейка. – Снимка glasove.com