сряда, 30 декември 2009 г.

НОЖ-ПОДОБЕН ПО УКРАСА НА НОЖА НА СТОЙО КРУШКИН, НО С РАЗЛИЧНА СТИЛИСТИКА НА ИЗРАБОТКАТА





Този нож е "български овчарски нож", който има същата украска на дръжката, както тази на ножа на Стойо Ив. Крушкин, но изработката е различна. Дръжката изцяло е изработена от биволски рог. Публикувам снимката, за да може да се направи разликата и да се установят прилики между новооткрития нож на Стойо и този класически тип "български овчарски нож". Първата снимка е на дръжката на ножа на Стойо, а втората снимка е на дръжката на въпросния класически "български овчарски нож".

ОТКРИТ Е НОЖЪТ НА СТОЙО ИВ. КРУШКИН-ЛИЧЕН ПОДАРЪК ОТ ЦАР ФЕРДИНАНД









Вестник “България” нееднократно писа за популярния български емигрантски капелмайстор Стойо Иванов Крушкин и неговия оркестър “Bulgarian Balkan Band”. Личната история на този българин-имигрант в САЩ непрекъснато изненадва с нови и нови разкрития. Най-новото откритие е неговият личен нож, подарен му от българския монарх цар Фердинанд І Сакс Кобург Готски. Ножът е бил подарен на Стойо при концерт на Гвардейския на Негово Величество оркестър в двореца. Годината на това събитие не ни е известна, но може би е някъде в началото на ХХ в. Ножът прилича по украска на типът “български овчарски нож”, но по кания и материал на изработка на дръжката, той се различава драстично. Канията наподобява турският стил на изработване на дървени кании за ножове. Обковът й е от месинг, с точкова вдлъбната украса. От същия материал е изработена и дръжката на ножа, като се предполага, че част от нея е изработена от биволски рог, както повечето ножове от този клас и тип. Дължината на канията е 22,07 см., дължина на острието е 21,05 см., а дължина на дръжката на ножа е 10,03 см.
Украсата на дръжката е кръстоподобна, което превръща ножа не просто в овчарски нож, но в нож, който има обредна стойност. Украсата се състои от розови точкови инкрустации от неясен материал, наподобяващ пластмаса, но само наподобяващ такава, нанесени двустранно. Между розовите точки има и метални, вероятно месингови точкови инкрустации. Какъв точно е типът на ножа обаче и за какво е бил ползван в Двореца не е известно.
Спомените на сина на Стойо-Георги Ст. Иванов достигат само до тази обща информация за този исторически предмет, която колкото и да е обща, е достатъчно изчерпателна. Ножът дълги години е бил ползван от снахата на Стойо в София-Елена Златкова Иванов, която с него е рязала зелето за туршия. Едва наскоро успяхме частично да реставрираме канията и ножа, за да можем да го заснемем и да го представим пред читателите на вестник “България” за първи път.
На 17 март се навършват 53 години от смъртта на капелмайстора Стойо Иванов Крушкин. Тази макар и не кръгла годишнина ни дава повод още веднъж да си спомним за този българин и чрез историята на един нож, да споменем отново това популярно име сред нашата диаспора в САЩ.
Трябва да помним събитията и хората, които са ги причинявали, защото тази симбиоза се нарича история, а когато тази история е извън родната страна, тя има още по-силно национално значение. Наличието на материални артефакти за историческите събития, какъвто е и намереният и реставриран нож на Стойо Крушкин, дава още повече смисъл и сила на историческите процеси, които са движили и движат живота на нашите сънародници в САЩ и навсякъде по света. Това са материални свидетелства на едно българско историческо време. Всичко това се нарича национално самосъзнание и макар човек да живее в друга държава, той трябва да помни своите корени, дори и на не е роден там, където са били родени неговите предци, защото дърво без корен няма, както и човек без родина няма и както коренът е един, така и родината е само една. Нашите сънародници в САЩ намират своята втора родина и успяват да съхранят през годините своята национална идентичност. Това е и една от най-характерните особености на балканската мегадиаспора в Северна Америка.
Доказателство за последното твърдение е и дейността на Стойо Иванов Крушкин в САЩ, която е пряко свързана с македонските бежанци, представлявали и по-голямата част от неговия оркестър “Bulgarian Balkan Band”. Личният нож на имигрантския капелмайстор е само още един пореден повод да припомним живота и делото на един от нас-Стойо Крушкин, който успява да запише името си в историята единствено и само със силата на своя интелект и огромното си българско сърце.