Исторически страхове
Една история за добросъседството и политическата абсурдност в годините на “Студената война”.
Има една къща в София, която дълги години носеше прозвището “американската къща”. Тя все още се намира на тиха, централна, столична улица. Наричаха я така, защото е построена от българин-емигрант в САЩ, който с пари, спечелени в Америка и с допълнителни средства, построява дом за двете си дъщери и сина си. Третата дъщеря заминава за “Новия свят”, където също създава свой дом.
“Американската къща” е известна с това, че в нея, според властта преди 10,11,1989 г., живееха предимно “врагове на партията и народа”, тоест, живееха и живеят хора, които не са лоялни на комунистическата система и имат “неформални връзки със запада”. Риториката може и да ни се струва странна днес, но в онези години това беше не просто риторика, а определен, при това официален, начин на мислене.
В непосредствена близост до “американската къща” се намира кооперация, в която тогава живее семейството на Георги Атанасов-бивш съдия /вероятно военен съдия/. Той е женен за Евламбия /или Евлампия/, която всички наричат на галено Бинка. Те имат двама сина-Христо и Петър.
Историята на това на пръв поглед обикновено семейство е тясно преплетена с историята на едно от семействата в “американската къща”. Георги Иванов, който е син на човека, построил въпросната къща, е бивш ДКВ-офицер, тоест-“до края на вийната”. Това по някакъв начин сближава двамата Георгевци-Иванов и Атанасов. Бившият съдия е лишен от право да упражнява професията си след 9,09,1944 г. и работи като бояджия. Другият Георги пък е недипломиран юрист и работи ТФР-“тежка физическа работа”, предимно в каменоломни и по-късно-като читалищен служител и инкасатор.
Георги Атанасов-съдията, често е наеман от семейството на Георги Иванов, за да боядисва стълбищните площи на “американската къща” с постна и блажна боя. Децата на военния съдия-Христо и Петър пък често помагат на другото семейство, когато то закупи дърва за огрев за зимата, за да бъдат прибрани в мазетата на “американската къща”. Имено тези мазета стават възловата точка на тази история.
Майката на двете момчета-Бинка често плаши децата си, когато не слушат, или правят бели, че ще ги прати да ги затворят в подземията на “американската къща” /!!!/.
Ето така пропагандата в онези години превръща един обикновен български дом в тайно “свърталище” на наказателни “елементи”, които “тормозят” децата в българската столица. Америка се демонизира в лицето на една къща, която просто е построена с пари, спечелени там. Едно столично семейство е превърнато от градския фолклор в онези мрачни години в нещо като “семейство Адамс”-едва ли не-странни хора, със страни разбирания и странен живот. Всъщност, тези хора са били и са напълно нормални, а всичко около тях е било истински демонско и ненормално във всички смисли на понятията. Това обаче можем да разберем едва днес, от гледна точка на съвременността ни, защото преди, подобен начин на мислене е бил немислим.
Какво трябва да се случи, за да си позволи една майка-Евламбия /Бинка/ да плаши децата си с “Америка” и подземията на “американската къща”? Това не знаем, няма как и да го узнаем. Интересното обаче е, че след демократичните промени у нас, когато Георги Иванов-наследникът на “американската къща”, вижда своето досие в тайните комунистически служби, след разсекретяването му, разбира се, той намира там име на доносник срещу него и семейството му, което твърде много наподобява името на същата тази жена-Бинка. Не знаем, дали тя, или дори съпругът й са доносничели срещу него, не можем и да го докажем днес, защото повечето герои на тази история вече не са между живите.
Интересното обаче е, как пропагандата е поставила пипалата си дори върху мисленето на хората и те постепено са достигнали до такава ужасяваща степен на морална и човешка деградация и нравствена нищета, в която сетивата им са притъпени до ярка неузнаваемост и отчайваща неориентираност.
Днес мазетата на “американската къща” са си същите, каквито са били и по време на комунистическата власт в България. Те отново са пълни с въглища, дърва за огрев, градински инструменти, стари уреди,…не за мъчение на деца /!/, а за различни занаяти. Мазетата на “американската къща” в София днес са пълни най-вече с история и още повече с лични спомени, една голяма част от които, са болезнени, защото са продукт на едно фалшиво време, на един измислен страх и на идеологически индуциран ужас!
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
Исторически страхове
Една история за добросъседството и политическата абсурдност в годините на “Студената война”.
Има една къща в София, която дълги години носеше прозвището “американската къща”. Тя все още се намира на тиха, централна, столична улица. Наричаха я така, защото е построена от българин-емигрант в САЩ, който с пари, спечелени в Америка и с допълнителни средства, построява дом за двете си дъщери и сина си. Третата дъщеря заминава за “Новия свят”, където също създава свой дом.
“Американската къща” е известна с това, че в нея, според властта преди 10,11,1989 г., живееха предимно “врагове на партията и народа”, тоест, живееха и живеят хора, които не са лоялни на комунистическата система и имат “неформални връзки със запада”. Риториката може и да ни се струва странна днес, но в онези години това беше не просто риторика, а определен, при това официален, начин на мислене.
В непосредствена близост до “американската къща” се намира кооперация, в която тогава живее семейството на Георги Атанасов-бивш съдия /вероятно военен съдия/. Той е женен за Евламбия /или Евлампия/, която всички наричат на галено Бинка. Те имат двама сина-Христо и Петър.
Историята на това на пръв поглед обикновено семейство е тясно преплетена с историята на едно от семействата в “американската къща”. Георги Иванов, който е син на човека, построил въпросната къща, е бивш ДКВ-офицер, тоест-“до края на вийната”. Това по някакъв начин сближава двамата Георгевци-Иванов и Атанасов. Бившият съдия е лишен от право да упражнява професията си след 9,09,1944 г. и работи като бояджия. Другият Георги пък е недипломиран юрист и работи ТФР-“тежка физическа работа”, предимно в каменоломни и по-късно-като читалищен служител и инкасатор.
Георги Атанасов-съдията, често е наеман от семейството на Георги Иванов, за да боядисва стълбищните площи на “американската къща” с постна и блажна боя. Децата на военния съдия-Христо и Петър пък често помагат на другото семейство, когато то закупи дърва за огрев за зимата, за да бъдат прибрани в мазетата на “американската къща”. Имено тези мазета стават възловата точка на тази история.
Майката на двете момчета-Бинка често плаши децата си, когато не слушат, или правят бели, че ще ги прати да ги затворят в подземията на “американската къща” /!!!/.
Ето така пропагандата в онези години превръща един обикновен български дом в тайно “свърталище” на наказателни “елементи”, които “тормозят” децата в българската столица. Америка се демонизира в лицето на една къща, която просто е построена с пари, спечелени там. Едно столично семейство е превърнато от градския фолклор в онези мрачни години в нещо като “семейство Адамс”-едва ли не-странни хора, със страни разбирания и странен живот. Всъщност, тези хора са били и са напълно нормални, а всичко около тях е било истински демонско и ненормално във всички смисли на понятията. Това обаче можем да разберем едва днес, от гледна точка на съвременността ни, защото преди, подобен начин на мислене е бил немислим.
Какво трябва да се случи, за да си позволи една майка-Евламбия /Бинка/ да плаши децата си с “Америка” и подземията на “американската къща”? Това не знаем, няма как и да го узнаем. Интересното обаче е, че след демократичните промени у нас, когато Георги Иванов-наследникът на “американската къща”, вижда своето досие в тайните комунистически служби, след разсекретяването му, разбира се, той намира там име на доносник срещу него и семейството му, което твърде много наподобява името на същата тази жена-Бинка. Не знаем, дали тя, или дори съпругът й са доносничели срещу него, не можем и да го докажем днес, защото повечето герои на тази история вече не са между живите.
Интересното обаче е, как пропагандата е поставила пипалата си дори върху мисленето на хората и те постепено са достигнали до такава ужасяваща степен на морална и човешка деградация и нравствена нищета, в която сетивата им са притъпени до ярка неузнаваемост и отчайваща неориентираност.
Днес мазетата на “американската къща” са си същите, каквито са били и по време на комунистическата власт в България. Те отново са пълни с въглища, дърва за огрев, градински инструменти, стари уреди,…не за мъчение на деца /!/, а за различни занаяти. Мазетата на “американската къща” в София днес са пълни най-вече с история и още повече с лични спомени, една голяма част от които, са болезнени, защото са продукт на едно фалшиво време, на един измислен страх и на идеологически индуциран ужас!
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
