четвъртък, 7 май 2009 г.

Данни от Личната предварителна разработка срещу сина на Стойо-Георги, където се споменава за неговия баща-имигрант в САЩ



Имам възможност да публикувам уникални документи от ЛПР-лична предварителна разработка срещу моя дядо Георги Стойков Иванов, който е син на Стойо Иванов Крушкин. Разработката е правена срещу дядо ми от органите на Държавна сигурност, във връзка с това, че той, както се казва в документацията "има изменнически намерения" /!!!/, ЗАБЕЛЕЖЕТЕ, .....ЗАЩОТО БАЩА МУ ЖИВЕЕ В САЩ!!!
Извадил съм няколко страници от тази разработка, която съвършено законно съм намерил в архивите на МВР в София, с официално писмо и съм ксерокопирал, за да го имам за личен архив. Искам веднага да кажа, че публикуването на тези документи не засяга ничии интереси и права, защото касае само и единствено моята семейна история. Имената на доносниците срещу дядо ми не са реални-това са псевдоними на хора, които така и не разбрах кои са в действителност.
На извадените страници се говори за СТОЙО ИВАНОВ КРУШКИН. Моят дядо трудно преглътна квалификациите в тези така наречени документи. Заради това и аз няма да ги коментирам. Нека всеки, който попадне в този блог сам да си направи изводите. Извинявам се за лошото качество на документите, но те първо са ксерокопирани от служителите в комисията, която се занимаваше с разсекретяването на този тип документи и след това аз съм направил скенер-копията, за да мога да споделя всичко това. КАКВО ДРУГО МОГА ДА КАЖА, ОСВЕН, ЧЕ ПРЕДСТОИ ДА ПРОСЛЕДИТЕ ХРОНИКАТА НА ЕДНО ИСТИНСКО И НЕПОДПРАВЕНО БЕЗУМИЕ!

Данни от Личната предварителна разработка срещу сина на Стойо-Георги, където се споменава за неговия баща-имигрант в САЩ

Данни от Личната предварителна разработка срещу сина на Стойо-Георги, където се споменава за неговия баща-имигрант в САЩ

Данни от Личната предварителна разработка срещу сина на Стойо-Георги, където се споменава за неговия баща-имигрант в САЩ

Данни от Личната предварителна разработка срещу сина на Стойо-Георги, където се споменава за неговия баща-имигрант в САЩ

Данни от Личната предварителна разработка срещу сина на Стойо-Георги, където се споменава за неговия баща-имигрант в САЩ

Петър Петров-един от работодателите на Стойо Крушкин в САЩ




Български имигрант-ресторантьор, затворник и милионер

Петър Петров е българин от Княжево, който постига завидно състояние в САЩ. За съжаление датата на раждането му не ни е известна, нито пък датата на смъртта му, но за сметка на това пък, биографията му е достатъчно богата, но не и достатъчно популярна. Кой всъщност е Петър Петров? Неговата леля-Ана Златева от Княжево се познава с Николица Крушкина от село Слатина /днес квартал на София/. По тази линия става и запознанството на дъщерята на Николица-Виолета с Петър-племенникът на Ана.
Междувременно Петър вижда, че има възможност да замине за САЩ, където да се опита да започне нов живот. Така и става, но годината на заминаването му не ни е известна. В САЩ Петър работи като миньор, както повечето наши имигранти, които са тръгнали на гурбет, да търсят нов, по-спокоен и по-добър живот. По този начин Петър успява да спести малко пари, взема заем от американска банка и открива български ресторант в Инглевуд, Калифорния. Ресторантът потръгва, бизнесът му е успешен но постепенно започва да изпада в криза, която се превръща в колапс.
Петър Петров не може да върне заема си и влиза в затвора за дългове. След като излежава присъдата си за неизряден платец той се жени за Ана-българка от Македония, която била от заможно семейство в САЩ. С нейна помощ успява да отвори нов български ресторант, отново в Калифорания. Тук работи известно време капелмайсторът на един от най-успешните ни имигрантски оркестри „Bulgarian Balkan Band” в Стилтън, Пенсилвания-Стойо Крушкин. Един от работниците в ресторанта е и зетът на Стойо-Найден Мирчов -български имигрант от Ловеч, който се жени за дъщерята на Стойо Крушкин-Цветанка, която междувременно е сменила името си на Флоранс. По-късно, след като оркестърът отдавна вече е в историята, Стойо открива свой български ресторант в Санта Ана. Повечето български имигранти работят при наши сънародници, защото там те имат възможност да общуват с по-близки хора, защото и по този начин те подържат връзката си с родината. Това е и възможност за обмяна на информация за България и животът тук.
Интересен е фактът, че след като бизнесът на Петър Петров потръгва отново, той започва строителството на малък квартал, в които да живеят работниците от ресторанта. Едно небивало благородство, което дори и днес е достойно за възхищение! По този начин се повишава производителността на труда в ресторанта на българския имигрант, защото хората, които работят за него живеят наблизо. Създадените удобства правят работата в ресторанта по-желана и търсена и сега вече стабилността на фирмата е гарантирана.
По-късно в годините Петър Петров, заедно с двамата си синове и съпругата си тръгват на пътешествие, което включва и България, за да покаже на своите потомци, от къде е тръгнал. Жена му Ана проявява интерес и към произвежданото у нас пчелно млечице, за подобряване на общото здравословно състояние. Това е една недвусмислена илюстрация за поведението на българските имигранти в САЩ, които не забравят своята родна история, своето минало в България. Това е една съхранена родова памет, факт, достоен за уважение, особено в днешно време.
Необходими са много години, за да могат нашите имигранти в САЩ да понатрупат капитал, да „си стъпят на краката”, както се казва и едва след това да предприемат свой собствен бизнес. Прави впечатление обаче, че нашите сънародници в Северна Америка първо започват да обучават потомците си, родени в САЩ, или доведени от „стария край”. Както винаги, по традиция българинът, където и да е по света, дава и последните си пари, за да изучи децата си. Този тип капиталовложения след това се връщат, защото образованието на младите натурализирани американци се превръща във възможност за развитие на бизнес с национален отенък. Пример за това е и Петър Петров, който открива ресторант, но с български ястия. Това е така и за да покаже, че националното чувство не умира, дори напротив-то се мултиплицира и доразвива, когато човек има желание да го направи и независимо от това, къде се намира по света.
Как се развиват отношенията на Петър Петров с Виолета-дъщерята на Николица Крушкина? Виолета има голямо желание да се омъжи за Петър, но майка й не позволява. Така завършва една одисея, може би още преди да е започнала. Това е малка одисея, превърнала се в част от живота на един от многото достойни български имигранти в САЩ.

Христо Серафимов-сътрудникът на Стойо Ив.Крушкин




Христо Серафимов-една загадъчна имигрантска съдба

Христо Серафимов е българин от Сапарева баня. В началото на 20-те години на миналия век той решава да замине с детето си за Америка, като в България оставя жена си и отива при неговата сестра Славка, която живее в САЩ. Това е началото на историята на един български музикант-имигрант, който тръгва за „Новия свят”, за да търси щастие, по-добро препитание, нов живот, за да изпълни мечтите си, или поне да опита да го направи.
Много са въпросителните около името на този български имигрант в САЩ. В Списание „ЕК”-брой № 3 от 2005 г. Владимир Гаджев публикува статията си: „Първите български оркестри в Америка”, където той споменава за човек на име Христо Серафимов. Авторът изнася малко известни факти от културното житие на българската имиграция в САЩ през 20-те години на ХХ в. Именно в тази статия е поместена и снимка на Христо Серафимов, представен като музикант при музиката на Битлехем Стийл Ко. в град Стилтън, Пенсилвания.
Както вестник „България” вече писа, един от най-големите и останали в историята имигрантски оркестри е „Bulgarian Balkan Band” с главен капелмайстор Стойо Иванов Крушкин. Оркестърът наброявал 23-ма души и е създаден именно в град Стилтън. Христо Серафимов е един от основателите на оркестъра, където и самият той е оркестрант. Възможно е той да е бил музикант, някъде в началото на 20-те години на ХХ век, в музиката на Битлехем Стийл Ко., или пък първо да е бил оркестрант в „Bulgarian Balkan Band”, а след това да се премества в Битлехем Стийл Ко., когато имигрантският оркестър вече се е разпаднал.
Един интересен факт от семейната история и на двамата имигранти е, че в САЩ те се установяват в Детройт, Мичигън. Денем работят в заводите “FORD” а вечер свирят в местните клубове. Необходимостта от оркестър, който да радва българските имигранти в САЩ отдавна била назряла. Направените няколко опита за съставянето на подобни формации се оказват неуспешни. Именно заради това двамата български имигранти решават да създадат имигрантския „Bulgarian Balkan Band”, който включва 23-ма музиканти. Според автора на статията в списание „ЕК”-Владимир Гаджев, „...ансамбълът, вероятно по принуда, включва и двама американци-Джоузеф Грейс и Мартин Герхарт, първият от които е бивш капелмайстор, т.е. –опитен музикант...”.
Малко по-късно Христо Серафимов се завръща в България по неизвестни причини, вероятно, свързани със семейството му. По същото време-в началото на 20-те години на ХХ в., капелмайсторът Стойо Крушкин също се завръща в България и постъпва в оркестъра на Военното училище в София. След това той работи в оркестъра на Народния театър.
По настояване на Ана Златева-леля на друг български имигрант в САЩ, Стойо Крушкин решава отново да замине за САЩ, за да опита късмета си. Така се стига до решението му през 1923 г. да тръгне отново на път, като се качва на кораб, пътуващ за Куба от френското пристанище Хавър. Там именно той се събира с колегата си и основател на стария имигрантски оркестър-Христо Серафимов. Едната версия е че двамата се качват на кораба нелегално. По пътя през океана обаче, докато се крият сред чували със жито в трюма, Христо Серафимов е заловен от властите на кораба и е хвърлен през борда, като загива в морето, каквато била практиката в онези години за действие срещу нелегалните пътници.
Другата версия е, че Стойо Крушкин и Христо Серафимов не се срещат в Хавър, Франция, защото Серафимов е починал още в България.
Каквато и да е истината обаче, едно е сигурно. Стигайки до Куба и след това влизайки отново нелегално в американския щат Флорида, Стойо е принуден да приеме името на Христо Серафимов, за да се легализира. Другата възможна причина за промяна на името, която съществува е, че документите на Крушкин за влизане в САЩ се забавят още в България и при новината, че Христо Серафимов е починал, той приема неговото име и заминава за САЩ. Тази версия се подържа от последната останала жива дъщеря на Стойо-Виолета, която живее в София. Има и още един неоспорим факт и той е, че по време на пътуването си към Куба, Стойо очевидно не е имал документи, поради което, каквито и да са били причините, той е принуден да приеме името на колегата си Христо Серафимов, независимо, дали това е станало на кораба, или още в България, което е и по-вероятната версия.
Вторият неоспорим факт е, че Стойо действително става свидетел на ужасяваща гибел на пасажер на кораба, за която по-късно разказва, който пасажер се е крил заедно с него в трюма и който е заловен и хвърлен през борда. За съжаление вече няма живи роднини и свидетели, които да потвърдят, или да отрекат това, което се е случило на кораба на път за Куба, дали Христо Серафимов се е качил на този кораб, или не и кой е заловеният и трагично загинал в океана.
Историческата наука, особено генеалогията-науката за родовете и тяхната семейна история, се базира на факти, които могат да бъдат потвърдени, или отхвърлени от очевидци, безспорни документи, или поне документи, които биха могли да бъдат подложени на анализ. Всеизвестен факт е, че една историческа истина е истина, когато е потвърдена от поне три независими един от друг източника. Такива в този случай няма. Именно поради това одисеята на Христо Серафимов е обвеяна в загадки, много от които може би никога няма да бъдат разбулени. И все пак, този човек, имигрант, оркестрант в един от най-успешните ни имигрантски оркестри в САЩ, оставя името си в историята и на музиката, и на българската колония в Америка. Каквато и да е била съдбата му, струва си още веднъж да споменем името Христо Серафимов, защото той е един от хората, които с личната си съдба показват и доказват орисиятта на имигрантския живот-тежък, опасен и достоен!

ПРЕВОД НА СМЪРТНИЯ АКТ-СТР.1

СМЪРТЕН АКТ-ПРЕВОД-СТР. 2

СМЪРТНИЯТ АКТ НА СТОЙО ИВ. КРУШКИН-БЕЗ БЕЛЕЖКАТА ЗА ПЛАТЕНА ТАКСА

ЕДНО СЛУЧАЙНО ОТКРИТИЕ-СМЪРТНИЯТ АКТ НА СТОЙО ИВ. КРУШКИВ



Съвършено случайно в личните ми архиви открих смъртния акт на Стойо Крушкин, издаден в САЩ. Документът носи доволно количество информация, част от която до момента не ни е била известна. Публикувам скенер-копие на смъртния акт, за да остане като документ. От него може да се види допълнителната информация, която представям и в текстови вариант.

Стойо Иванов Крушкин-починал на 17 март 1957 г.в 10,30 преди обяд., на 74 години.
роден на 25 декември 1882 г.
Баща-Иван Танчов.
Майка-Вукана Митрова /моминско име/.
Адрес-Санта Ана, Ориндж каунти, където Стойо е живял в продължение на десет години.
Място на смърт-Общинска болница-Санта Ана
Причина за смъртта - лимфосаркома на коремната област.
Не е правена аутопсия след смъртта.
За цвят, или раса на Стойо Крушкин е посочен - "Кавказка раса"(!!!)
Другата любопитна информация е, че е посочено, че Стойо не е бил във Въоръжените сили на САЩ, което означава, че участието му във военните оркестри е било на волнонаемен принцип.
Лекуващ лекар на Стойо в болницата от 25 февруари 1957 г. до смъртта му на 17 март 1957 г., е доктор Пол Рок-/в българския превод е записано името Паул Раух, което вероятно е неправилен превод/.
Стойо е погребан на 20 март 1957 г.в сръбското православно гробище "Св. Сава" в Санта Ана, Калифорния.