Новина!

Тук искам само да споделя, че днес се свързах с Централния военен архив във Велико Търново, където са открили информация за Стойо Иванов, както там се води...без фамилното име Крушкин. Искам да изкажа специална благодарност на старши експерт Анета Маринова, която прие толкова лично моето дело и ми помогна. Споделям факт, че най-сетне попадам на пълноценна следа, дано да съхраняват нещо стойностно, което да ми даде повече информация за прадядо ми и за дейността му в Българската армия, като военен музикант.
Открих и Владимир Гаджев, авторът на статиите за оркестрите в Америка. Ще се запознаем и на живо. Ще му покажа снимки и ще поговорим, да видим, дали ще ми каже нещо интересно, което да ми послужи за коментар и в крайна сметка - публикация!
Лошото е, че все още никой не се обажда от Гоце Делчев - Института за история на емиграцията ни в Северна Америка. Но продължавам да търся и да звъня.

Публикация във вестник "Българска армия" на В.Жеков-16 септември 2002 г.

172 години от рождението на Никола Крушкин – Чолака

Никола Крушкин - Чолака е един от най-близките съратници на Васил Левски. Той е роден около 1830 г. в софийското село Бистрица. Той е бил послушник в Драгалевския манастир "Св. Богородица". Прякорът му Чолака произлиза от това, че като малък паднал в огън, обгаря си едната ръка и не може да я свива. По-късно отваря дюкян за книги на Коручешме в София. Той непрекъснато се движел из софийските села и вършел комитетска работа. Дори и след разкриването на арабаконашкия обир, софийският комитет запазва дейността си и чрез дюкяна на Никола Крушкин се разпространявали революционни идеи.

Васил Левски основава комитет в село Бистрица през 1870 г. с помощта на Никола Крушкин. Начело на него застава Стоян Котев Ваказов. В селата той обикаля с отец Генадий, с когото се познават още от легията в Белград, с отец Софроний от Макоцево, с Никола Крушкин - Чолака, който го превежда и на юг към Македония. Един от тези пътища преминава през селата Бистрица, Железница и след това на юг.

Бистрица е едно от най-старите села в Софийско. То върви през историята редом с Бояна и Яна.

Родът на Никола Крушкин не е случаен. Те са се занимавали със селско занаятчийство, но от тук са произлезли много видни българи. Потомък на Никола е Стойо Иванов Крушкин, който е бил военен музикант и между Балканските войни заминава за САЩ, където създава български оркестър и български ресторант. В момента там живеят неговите роднини - преки потомци на великия българин Никола Крушкин - Чолака. Те може би не знаят за своя славен произход, защото родовата памет се губи през годините и континентите, но споменът не е забравен напълно. Неотдавна в село Бистрица беше издигнат и паметник на героя, който е придружавал Апостола на свободата.

Публикация във вестник "Българска армия" на В.Жеков

БЪЛГАРСКИ ВОЕНЕН МУЗИКАНТ-

“ПРИШЪЛЕЦ” ОТ “ТИТАНИК”

През 1909 г.надпреварата за най-бърз кораб,който да спечели “Синята лента на Атлантика”,влязла в решителна фаза.Основните претенденти за приза били компаниите “Уайт стар” и “Кюнърд лайн” от Англия.

През същата 1909 г.компанията “Уайт стар”поръчала в корабостроителницата “Харлънд енд Вулф” два кораба,единият от които имал водоизместване 66 000 тона.Той носел името “Титаник”.Бил обявен за “непотопяем”,в трюма било изписано:”Дори и Господ не може да ни потопи”.”

“Титаник” бил пуснат на вода в Белфаст на 31 май 1911 г.След завършване на ходовите изпитания на 3 април 1912 г. той пристигнал в Саутхемптън,където взел запас от продукти.На 10 април при излизането си от акваторията на пристанището едва не се сблъскал с американския кораб “Ню Йорк”.Следващите спирки били Шербур и Куийнзтаун,от където трябвало да се вземат пътници и поща.Именно тук-в Шербур,на “Титаник” трябвало да се качи българският военен музикант Стойо Иванов Крушкин.

Той е роден на 15 март 1882 г. в софийското село Бистрица.През 1893 г. е зачислен към оркестъра в Гвардейския на Н.В.Фердинанд І полк.Стойо Крушкин свирел на фагот по софийските улици,на вечеринки и градински увеселения,а понякога и в Двореца.

През първото десетилетие на ХХ в.започанала вълна на масова емиграция от целия Балкански полуостров към Америка.По този повод Стойо решил да си опита късмета.Подготвил се за пътуване до Шербур,където трябвало да се качи на популярния кораб “Титаник”,за да отпътува към “Новия континент”.

Шив-картата/билетът/ за кораба била закупена от Тома Бакрачев,който притежавал компания за организиране на презокеански пътувания на днешния “Лъвов мост” в София.

Стойо Иванов Крушкин заминал с надеждата,че ще стигне до Америка,но не предполагал,че късметът му щял да го спаси от сигурна гибел.По пътя влакът се забавил,Стойо трябвало да смени маршрута и да вземе друг влак,който да го отведе до Шербур на време.Връзките на железниците в Европа не били осъществени по предвидения план и Стойо Крушкин бил принуден да се върне в България,защото нямало никакви шансове да да стигне в Шербур и да се качи на “Титаник”.

На 14 април 1912 г. в 2,20 часа след полунощ “Титаник” потънал след сблъсък с ледена планина по северния океански рейс.Ледът отворил цепнатина с дължина сто метра,която буквално “задраскала” богохулния надпис,че и Господ не можел да потопи този кораб.Спасили се само седемстотин и пет души от общо2800 пътници и екипаж.На дъното останали 29 торбички с диаманти на обща стойност 300 милиарда долара и скъпоценният камък на Мария Антоанета.

При новината за това съпругата на Стойо Крушкин,който все още пътувал обратно към България,започнала приготовление за “заупокойна молитва”.Шив-картата на Стойо за “Титаник” била от най-ефтините и поради това каютата му следвало да бъде най-дълбоко в кораба,от където никой не можел да се спаси.

Няколко дена по-късно Стойо Иванов Крушкин се върнал щастливо в България.По време на Балканската война взел участие в състава на военен оркестър,а в промеждутъка между двете Балкански войни,успешно заминал за Америка.

Публикация на Венцислав Жеков в Списание "Военноисторически сборник"

Заглавие на рубриката:”Културен експорт”

Български гвардейски оркестър в САЩ

След Балканската война бивш гвардеец емигрира в Щатите и основава там български оркестър.

Стойо Иванов Крушкин е роден през 1882 г. в с.Бистрица,Софийска околия.Едва четири годишен той остава сирак.Многобройното семейство се преместило да живее в софия,където майката се грижела за всички.Малкият Стойо,вместо да ходи на училище,или пазар,презпочитал да ходи по улиците на сталицата с гвардейския оркестър,който дефилирал със своята музика.

През 1890 г.майката пратила Стойо в Духовия оркестър на Първи гвардейски полк.Тук капел-майсторът-чех по произход-започнал да го обучава да свири на фагот.Стойо се ползвал от военно доволствие и гвардейски дрехи.Когато навършил пълнолетие той бил назначен като щатен музикант в Духовия оркестър на полка.

През 1910 година вече бил музикант в оркестъра.С него взел участие и в Балканската война.След края на войната заминал за Америка,заедно със своя съселянин и колега Христо Серафимов.Двамата се установили в Детройт-щат Мичиган.Денем работели в заводите “FORD” а вечер свирели в местните клубове.

През 1914 година двамата заминали за град Стилстоун-щат Пенсилвания.Балканската емиграция тук имала желание да създаде оркестър,който с музиката си да й напомня за родината.Инициативата поел Стойо Крушкин,който станал диригент на оркестър “BULGARIAN BALKAN BAND”,който имал голям успех не само в Пенсилвания,но и в други щати.

В тази музикална формация участвали музиканти от всички краища на България,имало и такива от град Прилеп.

През 1920 г. Стойо се завърнал в България и постъпил в оркестълра на Военното училище София.После работи в Народния театър.През 1923 г. заминава за Куба,от където по-късно,нелегално заминава за щат Флорида.Тук Стойо приема името на Христо Серафимов,който междувременно починал,и по този начин легализирал документите си за влизане в САЩ.

От тук заминава за гр.Сиракюз-щат Ню Йорк,където основава нов оркестър,който обаче нямал същия успех,както оркестър “BULGARIAN BALKAN BAND”.

През 1933 г. фалшивите документи на Стойо стават достояние на имигрантските власти и той напуска Америка.На следващата 1934 г.пак заминал за Щатите.В предградието на Лос Анжелос-Санта Ана,построил ресторант заедно с дъщеря си Флоранс/Цветанка/.Тук се сервирали изключително български национални ястия.

Стойо Иванов Крушкин умира на 13 март 1957 г.в гр.Лос Анжелос-щат Калифарния.Погребан е в единствените православни гробища,които били сръбски.

Публикация във вестник "Българска армия" на В.Жеков-21 април 2003 г.

Понякога традициите заличават границите

Потомък на български гвардейски музикант воюва във войната в Ирак

Тайлър Бловелт е американски гражданин. Майка му и дядо му са родени в САЩ, но по майчина линия той има българско потекло, защото прабаба му и два пъти прадядо му са българи от някогашното софийско предградие "Слатина". Тайлър е на 20 години и живее в Кътидръл сити в Южна Калифорния заедно с майка си Памела, брат си Райън и дядо си Фредерик.

При мобилизацията във връзка с предприетите мерки срещу Ирак той се записва доброволец и служи като ефрейтор в Американския морски корпус - Първа флотска логистична дивизия, в командването на Първи батальон. Интересно е да се погледне през неговите очи на поредната война в Залива.

Писмо от фронта

Заедно с останалите от логистичното подразделение заминаваме за Кувейт с кораб. Ще се бием в една дискусионна война, но ние сме от морската пехота и винаги сме в готовност. Разбрах, че да кажеш "сбогом" е едно твърде неприятно задължение. Само преди няколко седмици виждах тази война като едно приключение, но сега не е така. Усмихвам се, когато си спомням, че на интервюто за доброволец в контингента за Ирак ми казваха, че ми предстои едно почти околосветско пътешествие/!/. В Калифорния живея в пустинни условия и сега отново ще съм в пустинята при същите температури, може би само пясъците са по-различни. Ще мисля за всички вас, докато се пека под кувейтското слънце. Ще се видим след около шест месеца, до една година.

Ефрейтор Тайлър Бловелт

Войната е война, където и да е по света. Това е заключението на Тайлър, след като вече е жив свидетел на събитията в Залива. За него службата в армията и участието в тази война е нещо, което първоначално е било предизвикателство, но сега всички искат да възстановят мира и стабилността в региона.

Историята на участието на Тайлър във войната срещу Ирак, разбира се, не е толкова кратка. За него това е въпрос на традиция, това е въпрос на кръвна връзка.

Тайлър Бловелт е потомък на българския гвардейски музикант Стойо Крушкин, който емигрира в САЩ след Балканската война.

Стойо е роден през 1882 г. в софийското село Бистрица. Едва четиригодишен, остава сирак. По цял ден върви след военния духов оркестър и имитира музикантите. През 1890 г. майка му го праща в Първи гвардейски полк, в духовия оркестър. Тук започва да се обучава да свири на фагот и по-късно е зачислен като редовен военен музикант. За изпълнението си получава награда - нож, лично от цар Фердинанд I.

Като военен музикант участва в Балканската война, а след нея, заедно с колегата си Христо Серафимов, заминава за САЩ и поставя началото на американския дял на рода.

В Америка също е музикант и с фагота си участва в оркестъра на американския военен лагер "Смит".Основател е на негов оркестър - "Bulgarian Balkan Band" в град Стилстън - 1914 г.

Очевидно връзката на правнука с армията не е случайна, защото прадядото поставя само началото. Не е случайна и една друга връзка, която пряко кореспондира с влечението към музиката. Братът на Тайлър - Райън, е джаз музикант. Участва в концерти в Бразилия и е на път да се превърне в звезда в този елитарен музикален жанр. Комбинираните предпочитания към армията и музиката на Стойо Крушкин днес са се разпределили в двамата братя - ефрейтор Тайлър и музиканта Райън.

Здравейте всички, които се интересувате от историята на българската емиграция в САЩ!

Има един човек, когото може би малцина от Вас познават. Това е Стойо Иванов Крушкин. Той е български военен музикант, който заминава за САЩ и основата оркестър "Bulgarian Balkan Band". След разпадането на музикалната формация основана втора, която обаче няма славата на първата.
Аз съм правнук на този човек и чувствам себе си морално задължен, да направя нещо за паметта му, за паметта моя прадядо. Този блог ще възкреси историческата истина за него, която е обект вече на няколко публикации от мен и от други автори, през последните поне десет години, в различни специализирани и популярни издания. Този блог ще разкаже за Стойо Иванов, такъв, какъвто е бил и поставя началото на бъдеща биографична книга за него. Предстои ми много работа, но когато човек има желание за нещо, когато е морално задължен и работи с добри намерения и силна воля, всяко начинание е лесно постижимо!