Пътуването до Америка-„страната на неограничените възможности”, както я наричаме, и днес дори е приключение за българите. Макар че границите отдавна са отворени, възможностите са далеч по-постижими и условията са коренно различни, едно такова пътуване все още е блян за мнозина от нашенците. Въпреки това новият отворен свят дава неограничени възможности и много хора успяха и успяват да се възползват, така те заминават за Америка, за да работят и да живеят там. Да, родината винаги липсва, но когато в родината си не може да намериш нормално препитание и достоен живот, човек започва да го търси навън.
Да видиш Америка е приключение, защото космополитността на тази държава е огромна, както е огромен и мащабът, размахът на живота там. Именно заради това българинът, като един класически балкански космополит, винаги е имал желание да отиде до Америка, да я види, а когато се върне, да разказва за онова, което е видял и всички да се удивляват от разказите му. Това е историческа традиция в поведенческите стереотипи на българския човек още от времето на Възраждането, когато нашенци са пътували до Истанбул, Божи гроб и разбира се до заветната тогава Царска Русия. Разказите им са били повод за вечеринки, на които те неуморно са разказвали вечер след вечер своите преживявания и по този начин са внасяли големия свят в съзнанието на „малкия човек” по нашите земи.
Тази историческа традиция разбира се се пренася във времето и достига до втората половина на ХХ век. Георги, чийто баща и сестра живеят и работят в САЩ заминава за Америка в началото на 1971 г. и остава там заедно със своята съпруга Елена до ноември същата година. Това изречение би звучало абсурдно, когато се отнася за тази година, но то звучи още по-абсурдно, когато помислим и за препятствията, които се налага да преодолее семейството, за да замине за Америка.
След серия от ходатайства по различни инстанции, Георги и Елена успяват все пак да заминат за САЩ. Тук те отсядат при сестрата на Георги-Цветанка. В същото време обаче те успяват да обиколят почти целите Съединени американски щати. Посещават места, които малцина, дори от емигрантите ни, са посетили, макар, че вече десетилетия живеят и работят в Америка. Георги и Елена виждат забележителности, които и някои американци, родени в САЩ, не са могли да видят. Това освен, че се превръща в повод за гордост, оставя толкова трайни следи в съзнанието на двамата, че до и до смъртта си те не забравят видяното и то се превръща в нещо като модел на живот, на подражание и заветна мечта, да постигнат същия стандарт, на какъвто са били свидетели в Америка.
Георги си води нещо като пътен дневник, докато обикаля Америка. Тази вехта тетрадка днес е истинска атракция, защото показва Америка през погледа на един човек отвъд „желязната завеса”. Това е гледната точка на един очарован от всичко човек, който се удивлява на всяка стъпка от своето пътешествие. С такова усърдие той описва всичко видяно, че в един момент читателят има чувството, че наистина наблюдава в момента приказните гледки и величествените сгради.
Записките на Георги са детайлно разделени на два основни компонента. Първият включва подробни описания и исторически справки за местата, които посещава. Втората част е определена за биографични справки за американските президенти, като се започне от първия президент Джордж Вашингтон и се стигне до Калвин Кулидж.
Първата забележителност, с която започват пътните бележки на Георги е Ню Йорк. Заглавието му гласи: „Какво да се види...?”. Следва подробно описание на града и неговите забележителности. Георги нарича Ню Йорк – „град на страхопочитанието”. Тук разбира се е обърнато специално, подобаващо внимание на статуята на свободата, като към текста е добавена дори графика, на ръка. Следва подробно до педантичност описание на почти всички забележителности на града като се започне от китайския квартал, сградата на ООН, селището Гринуич, Централния зоопарк и се стигне до Уолстрийт, гробницата на Грант, Бруклин, Рокфелер-център, та чак до Метрополитен опера.
Макар и да няма плавен преход между отделните части на пътните бележки, все пак не предизвиква естетическо раздразнение фактът, че веднага след величествения Ню Йорк, следват бележки за Южна Калифорния. Тук специално внимание е отделено и на Пасадина, Санта Барбара, разбира се-Дизниленд, Сан Бернардино. Следват бележки за „величествения Холивуд” и кратки описания на Бевърли хилс, самия Лос Анжелис, Санта Моника, Лагуна бийч и Лонг бийч.
Тъй като Георги отсяда при сестра си в Южна Калифорния, бележките му за тази част на САЩ са разбираемо най-пълни и доминират в текста. По-нататък той описва остров Каталина, където е запленен от залеза над залива Авалон, срещу казино „Уей”. Всеки град и забележителност, която посещава, запазват в съзнанието на Георги незабравими спомени, които той описва понякога с на пръв поглед досадни подробности, но след като читателят ги прочете, той остава с осезаемото, почти нереално усещане, че лично е посетил тези места.
Следващите страници от пътните бележки из САЩ описват Инглевуд, Палм Спрингс, Ню Орлиънс, Чикаго, метеорния кратер в Аризона и стигат чак до едно от природните чудеса на света-Ниагарския водопад. Тук Георги прави едно отклонение, с което допълва представата на читателя за цялостната картина. Стигайки до водопада, той, заедно със съпругата си Елена и сестра му Цветанка, решават да се разходят и в един момент установяват, че може би без да забележат са минали границата между САЩ и Канада. Цветанка е американски гражданин и за нея няма да има проблем да се завърне в САЩ, но Георги и Елена имат визи само за едно влизане и излизане от САЩ. Успокоението им е голямо, когато питат служител по подръжката и разбират, че не са преминали границата!
Пътните бележки на Георги в САЩ представляват една жива картина на Америка от 1971 г., такава, каквато я вижда един „източен човек”, човек-от другата страна на „желязната завеса”. Георги има уникалния шанс да види градове, природни феномени и паметници на съвременното изкуство, които малцина от българите в САЩ и само избрани нашенци от родината, са имали щастието да опознаят.
Този пътен дневник не претендира за литературност, но представлява илюстрация на реалността, снимка на времето и именно с това той придобива известна историческа стойност. Така вижда Америка един обикновен българин и този поглед го променя завинаги, защото формира нов модел на мислене, нов мащаб на действие и ново качество на живот.
Овехтелите и вече пожълтели страници от тези записки днес представляват семейна реликва в архива на столичното семейство Жекови. Този пътепис за тях е една от най-четените книги, защото е писана първо от техен близък роднина и защото впечатленията от преживяванията му в Америка оживяват винаги, когато се разлистят вехтите страници на тази малка по обем, но голяма по съдържание тетрадка. Затваряме дневника с един цитат от последната му страница. Тук Георги цитира президента Калвин Кулидж, наричан още „мълчаливият Кал”, който споделя, че „когато бизнесът се развива добре, държавата трябва да му осигури самостоятелен периметър за действие!”. Това прави силно впечатление на Георги и той го отразява изрично в своите бележки. Тетрадката завършва с отворени кавички за цитат, които за най-голямо съжаление остават отворени завинаги...!
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
