Един българин тръгва на поход срещу времето
Социалните процеси понякога имат индивидуално обяснение.
Интересна е съдбата на емигрантите ни. Този начин на живот винаги е привличал вниманието на изследователите в различните исторически периоди. Това е така, защото тези хора рискуват много. Те залагат собствения си живот в името на един нов живот, за да получат едно единствено и исконно прово-да живеят по-добре.
Не малко историци и социални изследователи са се упражнявали върху процесите на българската емиграция в различни посоки, в различни времена, в различни исторически периоди. Феномените не са един и два и това прави нацията ни годра, защото, когато избухва Първата световна война, а преди това и Балканските войни, у нас настъпва един обратен процес на емиграция, когато сънародниците ни се завръщат, за да подпомогнат родината си във войните. Това показва, че те не са прекъснали “пъпната си връв” с родината, макар вече да имат втора родина. Това показва, че българинът си остава българин, където и да отиде по света, и колкото и да живее там. Да, наистина процесът на емиграция изисква много смелост, решителност и личностна динамика, която да позволи на човека, да вземе съдбоносно решение и да тръгне по един дълъг път, който за сметка на това никак не е лесен.
Има обаче и един обратен поглед, обратен път, когато един българин решава да се завърне от Америка, за да живее и да работи отново в България. Това е историята на И. от София, който само след седмица вече ще е отново български гражданин, български работник, българин във всички смисли на думата. Той е решил да напусне Сан Диего и да се завърне в родината си.
Не са малко хората, които смятат, че това е лудост. Те обвиняват И., че не си е дал ясна сметка, какво прави. Какво наистина би накарало един българин, да остави Америка след години на повече от успешна работа в IT-сектора и да се завърне в България? Обяснението е твърде лично, твърде интимно, защото всеки съпреживява България по различен начин в сърцето си, а това е така, защото обичаме и мразим по различен начин. Всички сме уникални в емоциите си и в уменията си да вибрираме между дадени състояния и вътре в тях.
И. ще се завърне в България, защото иска да работи тук. Още преди това обаче възникват въпроси. Как ще се осигурява здравно тук, след като е имал и има една наистина достойна здравна осигуровка в САЩ? Какво ще работи тук? Той идва от Америка, където е вземал възнаграждание за работата си, което тук може само да си мечтае да получава. Не че не е добър специалист, но напротив, той е твърде добър в работата си и адекватното заплащане тук просто не е възможно. Ето защо повечето хора смятат, че И. ще се откаже от намерението си отново да “стане” българин. Той обаче е твърдо решен. Америка за него е истински Рай на земята, защото там може да получава заплата, която отговаря на уменията му. Той работи много, съответно и получава много. И. обича да пътува, неотдавна посети Ню Орлиънс, като измина хиляди мили за няколко дни, но му липсват пътуванията из Родопите в България. Тук обаче не е нужно да изминеш толкова много път, за да попаднеш в един друг Рай на земята. Именно на това място се пропуква теорията на онези, които считат И. за луд, защото е решил да се завърне в родината си.
Човек трябва да си дава много ясна сметка за това, къде и как се чувства добре. Очевидно И. е избрал своя път. Предстои му да си търси жилище в София, а специалисти твърдят, че за покупката на такова е необходима поне година в условията на икономическата криза у нас. Може би ще продаде апартамент в софийския ж.к. /жилищен комплекс/ “Фондови жилища”…!? Предстои да се урегулират показателите по здравното му осигуряване, както и по пенсионното му такова. Предстои да свиква с българските мащаби и правила. Ако в Америка 100 хил. долара са много пари, то тук това са космически много пари.
Обратният път…това очаква И. от Сан Диего и той е готов да го извърви с достойнство, с непоколебима решителност и с желанието си да започне отново, за пореден път, като се надява да успее, поне още веднъж!
Трудно се свиква с културния стрес. Емигранти твърдят, че първите месеци в Америка са много трудни, защото се сблъскваш с един наистина друг свят-подреден и направен в полза на човека. Същият стрес ще преживее и И. от Сан Диего, но този стрес вече е цивилизационен. Той идва от един различен по вид, по съдържание и по дух свят, това е едно пространство, което в България е бленувано, но към момента-напълно непостижимо. И все пак И. тръгва. Оставя всичко в Америка. Оставя работата си, мебелите си, супер-модерните си Hi Fi-принадлежности, скъпи кабели и съоръжения, с които е работил и….тръгва назад във времето и в пространството….тръгва към миналото си, което очаква да се превърне в ново настояще и в успешно бъдеще.
Дали това е началото на един нов процес в емигрантската ни история, дали И. е само една бяла лястовица, която просто избира този път на своето щастие, дали ще издържи в България, след като е живял и работил в Америка, дали ще се слее отново с мейн-стрийм-а на Балканите…, в това предстои да се убеди той, а да видим ние!
Това е само един поглед към обратния процес на емиграцията. Този поглед може да ни припомни, как са се завръщали нашите деди преди десетилетия, но този поглед е полезен и на новите емигранти, както особено и на тези, които са бъдещи емигранти. А на нас ни остава да пожелаем успех на И. от Сан Диего в смелия му опит да подреди отново живота си и да намери бъдещето си, в което да бъде истински щастлив, на родна земя!
Венцислав Жеков-
кореспондент на вестник “България” в София
Снимки от интернет
Текстове на снимките:
Снимка 1 – От Сан Диего, Калифорния…!
Снимка 2 – До ж.к. “Фондови жилища” в София…!
