НЯКЪДЕ ТУК СЕ Е НАМИРАЛА КЪЩАТА НА СТОЙО КРУШКИН В СТИЛТЪН, ПЕНСИЛВАНИЯ

Някъде на това място се е намирала къщата на Стойо Крушкин в град Стилтън, Пенсилвания. Вероятно е и да е някоя от съществуващите и в момента къщи, но това е малко вероятно, защото говорим за преди повече от 100 години

ТУК Е БИЛ ДОМЪТ НА СТОЙО КРУШКИН ПРИ НАТУРАЛИЗАЦИЯТА МУ ПРЕЗ 1940 г.

На мястото на този паркинг, някога се е намирала къщата, в която е живял Стойо Крушкин със своите близки, в Сиракюз, на адрес: 790 Hasrrison Street Syracuse, New York
Мястото се намира срещу Медицинския университет и в непосредствена близост до Института за човешки дейности. 

ПРЕДПОЛАГАЕМАТА КЪЩА НА СТОЙО КРУШКИН В САНТА АНА - ПРЕДИ И СЕГА

КЪЩАТА НА СТОЙО КРУШКИН В САНТА АНА, ОРИНДЖ КАУНТИ, КАЛИФОРНИЯ, НА АДРЕС 927 SOUTH ROSSS STREET

ПРЕДИ

И /ВЕРОЯТНО/ СЕГА, ИЛИ ПОНЕ ТОВА Е ТОЧНОТО МЯСТО, 
НА КОЕТО СЕ Е НАМИРАЛА ТОГАВА

БУМЪТ НА ЕМИГРАНТСКИТЕ ОРКЕСТРИ В САЩ ЗАПОЧВА ОТ ПЕНСИЛВАНИЯ

Мартин Герхард

Емигранти са в основата на създаването на едни от най-популярните оркестри в САЩ. Гнездото, така да се каже, се явява малкото градче, предградие Стилтън, което днес е почти квартал на столицата на Пенсилвания – Харисбърг. За наша чест, единият от тези емигранти е човек, свирил малко по-късно в първия български оркестър в САЩ – „Bulgarian Balkan Band“, именно в Стилтън. Става дума за Мартин Герхард. Първите данни за него откриваме в местната преса от 1913 г.

„На среща на членовете на Либърти банд в Маркли Хол… бяха избрани отговорници за следващата година... Всички членове гласуваха за диригент да бъде избран Дионисио Зала, единодушно, широко известен музикант и диригент на оркестъра в Стилтън. Мартин Герхард собственик на Герхард Студио беше избран за президент и управител на оркестъра. Либърти бенд, въпреки че е един от младите музикални състави в градчето, бързо става един от най-популярните оркестри в централна Пенсилвания. Той беше създаден през  септември 1911 г. в който бяха само петима души. През 1912 г. Дионисио Зала беше избран за директор на оркестъра и под негово ръководство беше постигнат голям напредък. Много членове на Либърти бенд са също членове на други по-стари оркестри в градчето, например в оркестъра на град Стилтън, на който Зала също е диригент.

Либърти банд е доста успешен в уреждането на ангажименти и понастоящем е ангажиран да свири на няколко парада, които ще се проведат през предстоящото лято“. Това е съобщение в местната преса на Харисбърг, през 1913 г.

Дионисио Зала

В същото време обаче се споменава и за Дионисио Зала, който стои в основата на музикалното развитие и култура на емиграцията, с център отново град Стилтън, Пенсилвания. Кой обаче е Дионисио Зала? Той е диригент на оркестъра на град Стилтън и Imperial Band в Пенсилвания. Оттегля се от позицията си в стоманодобива. Зала пристига в Америка през 1899 г. Той е роден в Испания и е служил като музикант в няколко испански военни полкови групи.

Дионисио Зала играе основна роля в превръщането на групите на град Стилтън в съответствие с най-добрите в страната по това време. Той също така е и съставител на  редица селекции за други музикални формирования и групи.

През 1914 г. два оркестъра на Стилтън се обединяват и отново Мартин Герхард и Дионисио Зала са в основата на ръководството на този процес. Става дума за Либърти банд и Ийст енд бенд.

„Двата оркестъра бяха организирани в рамките на последните две години и имат успех. Дионисио Зала, популярен диригент на оркестъра в Стилтън е диригенти на Либърти банд. Планът на хората които предлагат обединението е той да стане диригент на обединения оркестър. Беше посочено че обединеният оркестър ще има по-високи музикални стандарти под неговото управление. Мартин Герхард мениджъра на Либърти бенд написа писмо до мениджъра на Ийст енд банд, в което изрази воля за обединение.  Стана ясно, че диригентът на Ист енд банд, Шели също има готовност двата бенда да се обединя“, съобщава местната преса в Харисбърг, Пенсилвания.

На това място, а вероятно и в някое от тези помещения,
които днес са складове на гарата в Стилтън, на брега на реката,
някога вероятно се е помещавал
оркестърът на Стойо Крушкин "Bulgarian Balkan Band".

В друго съобщение се дават допълнителни подробности: „Новият оркестър има 35 члена. Оркестърът ще следва напътствията на Дионисио Зала, диригент на бенда на град Стилтън, който е един от най-добрите диригенти-аматьори, непрофесионалисти. Мартин Герхард, бивш президент на Либърти бенд бе избран за търговски директор а Джоузеф Куняк бе избран за президент“.

Град Стилтън, Пенсилвания -
пощенска картичка от 1910 г.
Мелницата и стоманолеярните.

Трябва да припомним също, че Мартин Герхард малко по-късно, през 1922 г., става и контрабасист в Стилтън банд, както ни съобщава вестник „Харисбург Телеграф“ от декември същата година. Това показва, как музикантите в емигрантските среди са преливали от формация във формация, като междувременно, именно в промеждутъка между 1916 г. и вероятно 1922 г., Герхард е и музикант при българския капелмайстор Стойо Крушкин в неговия „Bulgarian Balkan Band“.

Професията на военните музиканти е достойна
 и дълбоко патриотична, а на война като на война –
с маршовете напред, както е било винаги
за българските военнослужещи
в славната ни история.

Отново вестник „Харисбург Телеграф“, но от 15 май 1914 г., съобщава, за концерт, подготвян от Дионисио Зала в гимназията в Стилтън. На него присъстват „…няколко българи, които са били членове на кралски оркестър в родната си страна…“, пише още изданието. Сред тези българи почти сигурно са били и Стойо Крушкин и неговият приятел, съдружник и колега от Сапарева Баня, Христо Серафимов – и двамата военни музиканти от Лейбгвардейския оркестър на Негово Величество в София. Вероятно е този концерт да е бил специално за тях и в тяхна чест, или поне да са били специални гости, за да бъдат привлечени към концертната дейност в емигрантската общност на Стилтън. По-късно те ще създадат първия български емигрантски оркестър в САЩ - „Bulgarian Balkan Band“. Легендарният диригент Дионисио Зала открива за Америка тези двама българи, а вероятно и други, защото самият той е бивш военен музикант от Испания и цени високо изкуството и опита на този тип музиканти, каквито са Крушкин и Серафимов.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на в-к „България“ в София

МАЛКО ДОПЪЛНИТЕЛНИ, НО ВАЖНИ УТОЧНЕНИЯ ЗА ИМЕТО НА СТОЙО КРУШКИН И ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА ОРКЕСТЪР „BULGARIAN BALKAN BAND“

ЗА ИМЕТО

Понеже преди време се появиха някои съмнения от някои хора, че видите ли, Стойо Крушкин не бил от рода на Крушкини, понеже въпросните хора не го били чували сега се налагат някои уточнения. Първо, същите тези хора, са доста по-далечни роднини на сподвижника на Левски в Шоплука - Никола Крушкин-Чолака, отколкото е Стойо Крушкин, който на практика се явява втори племенник на възрожденеца, по линия на баща си Иванчо Тончов от рода на Крушкини, който изрично е отбелязан и в официалното родословие на рода, правено от Стоянка Крушкина от Бистрица именно като Иванчо Тончов, син на Тончо, който пък е брат на бащата на Никола Крушкин-Чолака…!

Има и още нещо. Понеже Стой по силата на административни обстоятелства, навсякъде се подписва като Иванов, по бащиното си име, някои сметнаха, че това било доказателства, че той самият не е от рода Крушкини, защото дори не се подписва така! Е, открихме доказателство, със саморъчния подпис на Стойо Крушкин, в който той се изписва сам като Стойо Иванов Крушкин! То е от военна регистрация в САЩ, от 1941 г. Да не говорим, че на гроба на Стойо в Калифорния името му е изписано именно като „Stoio I. Kroushkin“…!

С това се надяваме, че съмненията на някои хора, които странно, защо въобще се появяват, вече са разсеяни, а ако не са, то си е за тяхна сметка!

ЗА ОРКЕСТЪРА

До сега имаше спорове, кога точно е създаден оркестъра „Bulgarian Balkan Band“, в Стилтън, Пенсилвания. Оказва се, че според публикация на вестник „Харисбърг Телеграф“ от 18 януари 1917 г., оркестърът е създаден преди три месеца, спрямо тогава. Това означава октомври 1916 г. В същото време обаче има публикации в местни медии в столицата на Пенсилвания, Харисбърг, където става ясно, че оркестърът като такъв, но вероятно не в пълен състав, свири още от пролетта на 1916 г. Такива исторически податки има за 15 май, 24 май и за 13 юни. Това ни навежда на мисълта, че оркестърът вероятно наистина е започнал дейността си още от 1915 г., както се знае в семейните спомени на Крушкини, но официализирането му като български емигрантски оркестър в общността в Стилтън и региона е станало вероятно именно през месец октомври 1916 г., както и ни съобщава вестник „Харисбърг Телеграф“ от 18 януари 1917 г., в текст под снимка, на която е изобразен самият български емигрантски оркестър. 

НОВА ПУБЛИКАЦИЯ ЗА ОРКЕСТЪРА НА СТОЙО ВЪВ ВЕСТНИК "БЪЛГАРИЯ" - ЧИКАГО, 21 ФЕВРУАРИ 2019 Г.

НОВА ПУБЛИКАЦИЯ ЗА ОРКЕСТЪРА НА СТОЙО КРУШКИН ВЪВ ВЕСТНИК "БЪЛГАРСКА АРМИЯ"