КАМП „СМИТ“ – МЕЖДУ ВОЙНИТЕ И МИРНИТЕ УЧЕНИЯ

Лагера „Смит“ – Пийкскил, Ню Йорк – около 1925 г.

Един американски военен лагер със 133-годишна история

Тренировъчният военно-полицейски лагер „Смит“ в САЩ е основан през 1885 г. Известен е още като Камп „Таунсенд“ през 1898 г. Разширен е през 1913 г. и е преименуван на името на губернатора на щата Ню Йорк Алфред Смит. Размерът му към 1925 г. е от близо 2000 дка. На него като военен музикант служи българинът Стойо Крушкин, основател на първия български оркестър в Северна Америка – „Bulgarian Balkan Band“, през 1915 г.

Историята на военното съоръжение е описана в серия от шест статии, които се публикували от февруари до юли 1925 г. в списание The New York National Guardsman. Авторът е подполковник Уилям Р. Райт.

От статиите става ясно, че лагерът се простира на около две мили и половина по река Хъдсън, простираща се от Peekskill или Annsville Creek на юг до линията на окръг Putnam, на север почти докосва Albany Post Road.

Оригиналната лагерна площадка, състояща се от западния лагер и парадната площадка, простираща се на 500 ярда, е била около 150 акра. Държавата първоначално е отдала под наем 97 акра, през май 1882 г. Увеличаването на обекта е започнало на 6 юни 1882 г., като първият лагер е открит на 1 юли 1882 г. Мястото е разширено със закупени през 1885 г. нови площи. С бюджетни кредити през 1913 г. и 1914 г. са откупени още 187 дка. Закупена е фермата McCoy заедно с по-малки парцели, обединяващи около 65 акра, собственост на Теодор Уенвървър и Клифърд и Франклин Кауш.

Основни исторически и географски забележителности са носът на Антъни, планината Маниту, старата медна мина, останките от революционните крепости и разбира се военният път. Носът на Антъни се издига на височина 900 фута и е един от най-известните върхове по реката.

Пътека води до върха, при военния път точно на север от лагера. От планината Manitou, която е висока 760 фута, могат да се видят уникални гледки на запад и на юг.

Старата медна мина е била на Roa Hook срещу входа на лагера и вероятно е била разрушена от минни операции,. Тук са и останките от Форт „Независимост“, който също е бил на Roa Hook. Военният път (Път А) е построен през 1891 г., за да свърже Гарисън (срещу Уест Пойнт) и лагера NYS.

Първите редовни лагери на военни подразделения започват на 1 юли 1882 г. с 23-ти пехотен полк, състоящ се от 428 военнослужещи. Следващите години са белязани от постоянно подобряване на методите за обучение и увеличаване на използването на лагера за тази цел. През 1889 г. е построена нова зала.

Маневрите на Манаса през 1904 г. разбиват рутината на годините. Обучението по маневриране е от първостепенно значение. Единиците са разпръснати за по-голямо обучение за маневри в Масачузетс, Пин Лам, Кънектикът и Лагер „Уитман“.

Българинът Стойо Крушкин
 като гвардейски военен музикант
в Лагер „Смит“ – август 1925 г.

Лагерът в Пийкскил все още се използва от време на време до 1911 г. основно като оръжеен пункт за войските на Ню Йорк и за офицери и подофицери.

През 1917 г. на това място се обучават войскови формирования от Пийскскил, преди да вземат участие в Първата световна война. Лагерът е използван и по време на войната от 1-вия Провинциален полк, NYG /Нюйоркска национална гвардия/, като пост за охрана на водоснабдяването на Ню Йорк, използван е и от Военноморските сили на САЩ.

По време на реконструкцията на Нюйоркската гвардия, след войната и нейното федерално признаване като Нюйоркска национална гвардия, лагерът е с постепенно нарастваща роля. През 1921 г. всички служещи от щата Ню Йорк се обучават в лагера. През 1922 г. до 1925 г. всички пехотни единици от Нюйоркската национална гвардия заемат лагера за свои тренировъчни цели.

Значителни подобрения са направени в лагера от 1925 г. до началото на 30-те години. През 1925 г. е изграден резервоарът Broccy Creek, както и канализационна инсталация, инсталация за изгаряне на отпадъци и други.

Пийкскил във войната за Независимост

Пийскскил е бил център на много военни събития по време на войната за независимост. Той се намира на входа на Хайленд, който охранява водната комуникация в сърцето на Ню Йорк и представлява част от тази планинска бариера, която се простира на югозапад, зад която Вашингтон умело управлява малката си армия. Това е част от "Хинденбургската линия" на Вашингтон, но за разлика от други подобни сйъоръжения, тя никога не е преодоляна.

Основната линия на съпротива в началото е директно на линията на Manitou. По-късно е близо до "Уест Пойнт", но винаги е в поречието на "Пийкскил" или в "Верпланк", на няколко километра на юг.

Поход в Лагера „Смит“ – 1903 г.

Модернизацията

Основен ремонт на лагера, който включва сегашната му конфигурация и използване, се случва през 60-те и 70-те години на ХХ век. През 1964 г., 1967 г. и 1968 г.са построени нови модерни тухлени казарми и помощни съоръжения. През 1973 г. Бейкър Хол е построена, за да замени старата дървена поща от началото на 20-те години. Този период продължи много, а лагерът се използва предимно за обучение през уикенда. Професионалното обучение има основна роля тук.

Централното командване на 53-то военно командване заема сграда 501 от 1995 г. до декември 1997 г., когато се премества във Валхала и е заменена през януари 1998 г. от командването на 53-и военен щаб. ФБР, ДЕА и Пощенските служби са постоянни наематели с ежедневна употреба на диапазоните за специалните стрелкови програми.

Смяна на караул на лагера „Смит“ – 1906 г.

Бъдещето

Текущата работа включва големи реконструкции на старата инфраструктура на съоръжението, като например водоснабдяване, канализация и електроразпределителни системи. Камп „Смит“ остава ценен актив за обучение на оръжия, за малки оръжия и подготовка на слушатели от военни академии, както за и обучение за младежи.

Наскоро Бюрото на Националната гвардия класифицира лагера като зона за колективно обучение или за официално годишно обучение за батальон. Поради ограниченията на терена лагерът обслужва предимно леките пехотни подразделения, сигнални и поддържащи единици. Лагер „Смит“ също е основен полигон в областта на симулациите и високотехнологичното обучение на военнослужещи.

БЪЛГАРИН СЛУЖИЛ В НАЦИОНАЛНАТА ГВАРДИЯ НА САЩ

Българинът Стойо Крушкин в състава на 108-и пехотен полк от Националната гвардия на САЩ в щата Ню Йорк – около 1925 г. - първият от ляво на дясно.

Стойо Крушкин е български и американски гвардейски музикант

Българският гвардейски музикант и ветеран от Балканската война Стойо Крушкин, за когото в. „Българска армия“ писа при откриването на паметна плоча в София през есента на 2017 г., е служил и в американската Национална гвардия отново като гвардейски музикант. Става дума за оркестъра на 108-ми пехотен полк в Сиракюз, щата Ню Йорк.

Крушкин е и създател на първия български оркестър в САЩ – „Bulgarian Balkan Band“, за който има информационни следи от Стилтън, Пенсилвания, но има вероятност да е действал именно в Сиракюз.

108-ми пехотен полк е едно от подразделенията на Нюйоркската Националната гвардия. Създаден е през 1898 г. и е в непрекъснато съществуване от 1907 г. насам. Като национални гвардейци войниците от 108-и пехотен полк могат да бъдат призовани да служат и на федералните правителства. 108-и полк се бие в Испано-Американската война, Мексиканската гранична война, Първата световна война, Втората световна война , както и във войните в Ирак и Афганистан.

Запазени са малко спомени за службата на Крушкин в оркестъра на 108-и пехотен полк от Националната гвардия на САЩ. От това време се пази малка книжка, „Soldiers hand book“, написана под формата на въпроси и отговори. Това е нещо като нашата „Помни войната“ на полковник Борис Дрангов.

С оркестъра на поход – около 1925 г.  - българинът е отбелязан със стрелка в левия край на снимката.

Снимките, които българинът е запазил от службата си в Нюйоркската национална гвардия  са от август 1925 г. Книжката е издадена от „Oneida dispatch Press“ през 1931 г., което ни оставя информация, че той е служил в тази военна част като гвардейски музикант поне в този диапазон 1925 – 1931 г.. като се има предвид обаче, че пристига в България през 1933 г. и остава тук и през 1934 г., може да се приеме, че вероятно е бил военен музикант в САЩ поне до края на 1932 г., преди заминаването си за цяла година и половина за България.

Всъщност това е последният път, в който Стойо Крушкин вижда родината си. След това той вече не посещава България. Основава български традиционен ресторант в Калифорния, където работи със зет си.

Оркестърът на 108-и пехотен полк от Националната гвардия на САЩ е не просто един военен оркестър, а както повечето тогава, а и сега, това са войскови единици, които обаче имат и свой собствен живот. Те изнасят концерти, свирят не само военни маршове, но и много по-разнообразен репертоар, с което радват и военната си публика, и цивилните в градовете, където е дислоцирана основната армейска единица.

Стойо Крушкин свири на фагот, така, както и в неговия оркестър „Bulgarian Balkan Band“. Той участва в походите, тренировките, ученията и лагерите, които се организират от Националната гвардия на САЩ в щата Ню Йорк и е един от доайените на оркестъра – уважаван и за опита си, който има като военен музикант от България, а и за таланта, който безспорно притежава като виртуозен изпълнител.

Оркестърът на 108-и пехотен полк от
Националната гвардия на САЩ в щата Ню Йорк на поход
– около 1925 г.  - българинът е отбелязан в средата с кръгче. 

Богата история на няколко континента

108-и пехотен полк първоначално е наричан 3-та Нюйоркска доброволна пехота. Когато Испано-Американска война избухва, през април 1898 г., нов полк е организиран от дванадесет отделни национални гвардейски части от 4-та бригада.

Трети нюйоркски доброволчески полк, със седалище в Рочестър, е въведен в експлоатация на 17 май 1898 г. Те са участвали в и лагери във Вирджиния и Пенсилвания. Официалната история определя 3-ти полк като "един от най-добрите, който Ню Йорк е изпратил в службата", като отбелязва, че нито един служещ не е трябвало да бъде дисциплиниран допълнително.

След войната полкът е разпуснат и ротите се връщат в мирната Национална гвардия, за да подкрепят държавата и местните власти. Попълването на полка започва отново на 30 март 1907 г.

През април 1913 г. полкът служи в Бъфало, по време на размирици, причинени от стачка на работници на трамваи.

През ноември 1917 г. полкът е организиран в 54-а пехотна бригада като част от 27-а дивизия. До 31 май 1918 г. целият полк пристига във Франция. 27-а дивизия (без дивизионна артилерия) е прикрепена към британските сили за обучение. Дивизията се сражаваше с британците и австралийците.

През март 1919 г. 27-а дивизия се завръща в Ню Йорк и е освободена от федералната служба. През 1925 г. 108-и пехотен полк приема нови отличителни емблеми.

През януари 1944 г. подразделението се дислоцира в южния Пасифик, на остров Гуадалканал, който до голяма степен е подсигурен от американските сили година по-рано.

След войната срещу Япония, 108-и пехотен полк е изпратен на гарнизон в Корея. Тяхното пътуване към дома започва на 15 март 1946 г., когато напускат Корея на път за Сан Франциско.  Националните гвардейци на 108-и полк са едни от последните части на Гвардията, които се връщат в континенталната част на САЩ.

Стойо с колеги – около 1925 г.  - 

военни музиканти в 108-и пехотен полк- 

българинът е правият в средата на снимката. 

"Момчетата от Сиракуза" повдигат бойния дух

Оркестърът на 108-и пехотен полк от Националната гвардия на САЩ в Ню Йорк оказва значително въздействие още през  първите 10 дни от проведени военни маневри, като повдига духа на бойците от подразделението. Оркестърът свири още от първия ден при настаняването на лагер в Мисисипи. Бендът получи името "Момчетата от Сиракуза". Това пише по повод дейността на оркестъра на 108-и пехотен полк, Беки Робъртс, на 21 август 1941 г.

Сутрините на оркестъра са изпълнени с репетиции. Има нещо в музика, което прави мъжете по-щастливи и те я харесват именно заради това, казва още Робъртс.

Бендът изнася и концерти. Първият е даден от разширения състав. Той включва разнообразна програма, варираща от традиционните военни маршове до някои специални селекции и рапсодия с южноамериканските ритми. Ръководител на бенда е Уолъс А. Моджика, който по онова време отговаря за всички служебни оркестри на 12-та дивизия, а също е и лидер на прочутата група "Pershing's Own".

Моджика твърди, че има най-голямата колекция от музиканти в страната и постоянно ги хвали за тяхната работа. Бендът на полка е един от най-добрите в цялата армия по онова време.

Армията се нуждае от оркестрите си, защото не само така се повдига бойният дух, но и момчетата имат малко разнообразие в иначе скучната и монотонна служба, казва в края на статията си Беки Робъртс. 

За вестник "България" - Чикаго/САЩ
За в-к "Българска армия"