ХРАНАТА КАТО ИДЕОЛОГИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТ НА ВРЕМЕТО

·        За алтернативната самоличност - снимка на онова, което сме

Храната винаги е била признак на благосъстояние. Добрата храна на трапезата е демонстрирала социално положение, възможности и сан, в годините на Средновековието. Дори и днес, храната също е белег за богатство. В зависимост от това, как се храним, се определя и социалният ни статус. Колкото и да не ни се вярва, това все пак е така. Храната ни разделя, тя и ни обединява, защото трапезата е място, където  се събираме не само за да се нахраним, но и за да общуваме. Не е случайно и това, че в православните манастири, храненето е неразделна част от Богослужението. Има литургия, след това всички се хранят и накрая отново всички отиват в църквата, за да продължат и да благодарят за храната.

Имало е обаче години, в които храната е имала и чисто идеологическо значение. Разбира се, това са и годините на комунизма. Някъде в края на 60-те години на миналия век, в столицата София пристига лелята на Николинка. Въпросната леля е българка но вече е натурализирана американка и живее в САЩ.

Еуфорията при посещението на роднина от Америка винаги е била голяма, защото тези хора рядко се прибират и пътуването отнема много дълги дни и нощи. Именно заради това, когато ще идват роднини от САЩ, семейството на Николинка винаги се стреми да се представи най-добре, по възможност. Купува се най-хубавото, готвят се специалитети. Това се прави, не за да бъдат заблудени емигрантите, че у нас всичко е на ред, а то далеч не е. Това е традиция, защото на семейно ниво комунизмът не прониква, или поне не успява да проникне навсякъде. Хората си остават близки, хората продължават да се уважават, въпреки, че ги разделят, или се опитват да ги разделят, с „железни завеси”.

Така е и при това посещението на Цветанка, лелята на Николинка. Семейството купува една от най-новите напитки по това време – швепс-тоник. Швепс-ът е изключително популярна газирана напитка в страната по това време. Оказва се обаче, че лелята не пие газирани напитки. В България по това време се счита, че този тип безалкохолни е последният писък на модата при производството на разхладителни и безалкохолни напитки.  Оказва се обаче, че по това време в Америка хората ограничават употребата на такива напитки.

Разбира се, това не е изолиран случай. Години по-късно в София пристига тъщата на известния американски писател Сидни Шелдън. Това е българката Вера Костова. Тя отсяда при роднини и при приятели. В семейството на своя приятел Георги Вера е посрещната като дългоочакван гост. Те се познават още от посещението на Георги в Америка, при неговата сестра, която живее там от години.

За да посрещне Вера, внукът на Георги купува банани. Те са поставени в официална фруктиера, на масата. Това се случва през 1992 г. По това време тази стока все още е скъпа за българските стандарти и се купува само за празници. Вера така и не се докосва до бананите, защото за нея това е само един плод. За българите по това време обаче, бананите все още са признак на заможност и благосъстояние. А това е така, защото дори вече и да е отворен пазарът, бананите се оказват доста скъп продукт за масовия българин.

Така храните се оказва, че ни представят пред общността, в която живеем, където се реализираме като социални същества и където са нашите близки и приятели.

Храните ни отграничават, за да ни направят също и автономни, за да се дистанцираме, или за да придадем на ежедневието си признак, който ние искаме.

Лелята на Николинка иска просто вода, чиста, българска, софийска вода. Тя не може да бъде впечатлена от нещо, което вече добре познава като вкус. Вера също не се впечатлява от бананите, защото, ако тук те са скъпи, в Америка цената им далеч не е признак за особено финансово състояние.

Така храните, или поне някои от тях, се превръщат в идеологически инструменти, които понякога ни вкарват в комични ситуации, защото разстоянията са големи, диспропорциите са много, да не споменаваме пък за културните различия.

Храненето като част от идентичността на човека. Храната е самоличност, тя е снимка на онова, което сме. Идеологическите абсурди на ХХ век ни натрапиха подобен род сравнения и измерения – да се съизмерваме с храната, която можем да си позволим и която поглъщаме по един, или друг повод.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на вестник „България” в София

„АМЕРИКАНСКАТА” КЪЩА – БЕЗ ПРАВО НА ОТОПЛЕНИЕ

·        ПОЛИТИЧЕСКИТЕ АБСУРДИ СЕ ТРАНСФОРМИРАХА В ИКОНОМИЧЕСКИ АБСУРДИ

Американската къща в София, която все още се намира на една от централните улици, някога е била сред атракциите на кварталчето, оформило се постепенно около едно от култовите места на столицата ни – Орлов мост.

Това е къща, построена от емигрант в САЩ, който е работил в заводите на „Форд” в САЩ, за да събере средства, с които да построи къща в София, за своята фамилия. Тук той издига три етажа за три от децата си, а четвъртото взема със себе си в Америка. Така тази къща, която е построена с пари, спечелени от гурбет в Америка, постепенно придобива естественото си прозвище – „американската” къща, или – къщата, построена с пари от Америка. Подобна къща, но малко по-нагоре по улицата пък се нарича „немската къща”, където навремето е живяла германка, женена за българин. Въпросната жена е наричана от децата в квартала – „баба Фрау”.

Американската къща се прочува в годините, след като е построена, защото няма толкова голяма къща тогава – през далечната 1933 г., а и защото кварталът е общо взето беден и изведнъж се появява триетажна сграда, с големи тераси, обширни стаи и високи тавани.

По това време височината на таваните наистина е била повече, отколкото са сега, защото стандартите са други, но дори и тогава, височина на таван над 3,60 м. се счита за признак на богатство. На първо място тези обеми трябва да се отопляват, а това са разходи, на второ място, въздухът в помещения, където таваните са толкова високи е друг, диша се по-лесно. Именно заради това, само заможни хора могат да си позволят да построят къща с подобни пропорции.

Покривът също е особен, това е така нареченият „осемскатен” покрив. Това е изключително трудно изградена конструкция. Той трудно се поддържа, трудно се ремонтира. Това също е признак на богатство, защото въпросният покрив осигурява безпроблемно изграждане на жилищно помещение под него, което да е достатъчно подходящо, за да може да се живее нормално там.

Всички тези екстри създават усещането за заможност, така „американската” къща постепенно се превръща в еталон, модел, мярка. Всичко това е добре, но само до зловещата дата 9 септември 1944 г. Тогава всичко американско изведнъж се превръща в проблем, защото България се ориентира към Съветския съюз, а по време на така наречената „Студена война”, Америка и Съветският съюз са във вражда.

„Американската” къща става неудобна, защото демонстрира комфорт, а това не се толерира от наложената съветско-комунистическа система, която пропагандира работническо-селския пролетарски елементаризъм.

Настъпва ерата, когато горивата стават скъпи. „Американската” къща се отоплява все по-трудно, защото въглищата и дървата поскъпват, а нафтата все още недостъпно скъпа. Малко по-късно отоплението преминава на нафта. Тогава се купува печка от заветния магазин „Кореком”. Когато обаче настъпват времената на централната топлофикация, обитателите на „американската” къща решават, че и те ще могат да се вредят. 

Оказва се обаче, че това съвсем не е така. Макар че топлофикация настъпва и постепенно сградите се отопляват с централно парно, за „американската” къща специално парно няма. Тя сякаш е прокажена, тя е особена, тя е различна, тя не се вписва в примера, който властта толерира – малки жилища – тип комуналки-душегубки. Такава голяма къща, още повече построена с пари от Америка, няма как да получи достъп до централното парно, защото властите не искат тази къща да стане още по-удобна, като получи модерно отопление.

Само за пример, дори и днес тази къща не е снабдена с централно отопление, нито с газ. Само до преди няколко години отоплението в нея ставаше на твърдо гориво и на ток, което излиза доста скъпо, поради обемите.

Централното парно в София се разпространява на принципа на „нашите хора”. Който е удобен, послушен и верен, той получава достъп до парно, който не отговаря на тези условия, а обитателите на „американската” къща определено не отговарят, съответно не получават преференцията.

Днес едно такова сегрегиране може да ни изглежда дребнаво, дори налудничаво, но преди години тези принципи ръководеха цялата ни държава. Така беше и това не бива да се забравя, защото времената на политическите абсурди се трансформираха в новите времена на икономическите абсурди. Това стана, след като политическата власт се трансформира в икономическа.

Днес едно такова неглижиране на хора, само защото живеят в къща, която по силата на градския фолклор е получила прозвището „американска”, ни  изглежда странно, но някога, тези хора са търпели редица ограничения, не са получавали право на топлина дори, защото властта по такъв начин е наказвала онези, които не са се вписвали в матрицата на тогавашното мислене.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

Кореспондент на в-к „България” в София

ПО СВЕТА ЖИВЯТ МАЛКО НАД 22 МИЛИОНА БЪЛГАРИ?

·Най-много са нашенците в Русия -  7 212 274

Проучвания на „Асоциацията на българите по света“ и на „Световния парламент на българите“ показват, че към 2014 г. в света живеят 22 075 844 българи. Те буквално са разпръснати по почти всички континенти по света.

Данните са публикувани в „Проект 2015“ на „Българска национална доктрина. България през двадесет и първи век“ на Българската академия на науките и изкуствата, Научен център за българска национална стратегия и Научен институт „Българска национална доктрина“.

Трябва да посочим, че според публикуваните данни, най-много българи живеят в Русия – 7 212 274. Според данните, най-много са така наречените „волжски българи“, или казански татари – 5 100 000. Веднага след тях с близо 1,5 млн. Са така наречените чуваши.

Интерес представлява фактът, че на второ място по наличие на българи се нарежда Украйна, като изрично е посочено, че данните се основават на официални и неофициални информации. Според авторите, в Украйна живеят 1 250 000 българи.

На трето място са българите в Сърбия, които са изчислени на 1 241 500 и на четвърто място са българите в Република Македония – 1 387 274.

Вероятно и по обясними причини, заради засиленият емигрантски поток в последните години, Южна и Северна Америка са сред водещите дестинации за втора родина на много наши сънародници. Според данните, 738 450 българи живеят там. Как са разпределени те на континента? Според авторите на доктрината, най-много българи живеят в САЩ – 350 000, на второ място е Канада с 150 000 и на трето място се нарежда Аржентина с 80 000 българи. В Бразилия се оказва, че живеят 62 000 българи, в Мексико – 700 и най-малко българи са намерили своята втора родина във Венецуела – едва 150 човека.

Бройката на българите в САЩ се конкурира от тези в Гърция, които наброяват 383 981.

Особен интерес представлява фактът, че българи живеят дори в Африка като те са изчислени на 27 800 човека, от които 25 000 са в Южноафриканската република. Там особено през последните години заминаха и много българи, които търсеха спасение от правосъдието у нас. Тези хора обаче едва ли живеят в държавата легално, защото иначе биха били открити от властите и вероятно биха били върнати в България, за да си понесат съдебната отговорност, за която са били търсени.

Въпреки проблемите, които имаха нашите медици в Либия, все още там, според последните данни, живеят 2000 българи.

В Румъния се оказва, че живеят близо милион българи – 898 500. Това са банатски българи, карашобени, секели, чангъи, добруджански българи, шекеи, българи във Влахия и македонски българи.

Най-разселени са така наречени македонски българи. Те веднъж са българи от македонски произход, втори път не са в естествения им арела на днешната Република Македония. Македонски българи има в Румъния – 10 000, в Сърбия – 35 000 и в Косово – 900. Македонски българи има дори и в Русия и те наброяват 325 човека.

Разбира се най-много македонски българи живеят в географската територия на днешната Република Македония. 1 237 980 българи са тези, които не са се декларирали като такива от страх от репресии, твърдят авторите на доктрината. Македонските българи, които са със статут на български граждани са едва 120 994.

Българите в Америка и Австралия са емигрирали през последните 120 години. Това е историята на този процес. Причините са предимно икономически, но и политически, като напоследък, през последните 20 години,  формалният повод е и образованието като външен определящ фактор.

През 1908 г. Е приет Закон за емиграцията, който е променен през 1927 г. Така се регламентира начинът за изселване от страната.

През 1923 г. Между България и САЩ е сключен договор, който третира емиграционни проблеми и урежда въпроса за натурализацията.

Първоначално преселниците са предимно от онези райони на българската етническа територия, които при Освобождението от Османско владичество през 1878 г., остават извън пределите и на автономното Княжество България, и на останалата в рамките на Османската империя, Източна Румелия.

Така емиграцията ни се дели на два основни и формални дяла – стара емиграция и нова емиграция. Старата е тази, която е до началото на Втората световна война, а новата е след това.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на вестник „България” в София