Христо Серафимов-една загадъчна имигрантска съдба
Христо Серафимов е българин от Сапарева баня. В началото на 20-те години на миналия век той решава да замине с детето си за Америка, като в България оставя жена си и отива при неговата сестра Славка, която живее в САЩ. Това е началото на историята на един български музикант-имигрант, който тръгва за „Новия свят”, за да търси щастие, по-добро препитание, нов живот, за да изпълни мечтите си, или поне да опита да го направи.
Много са въпросителните около името на този български имигрант в САЩ. В Списание „ЕК”-брой № 3 от 2005 г. Владимир Гаджев публикува статията си: „Първите български оркестри в Америка”, където той споменава за човек на име Христо Серафимов. Авторът изнася малко известни факти от културното житие на българската имиграция в САЩ през 20-те години на ХХ в. Именно в тази статия е поместена и снимка на Христо Серафимов, представен като музикант при музиката на Битлехем Стийл Ко. в град Стилтън, Пенсилвания.
Както вестник „България” вече писа, един от най-големите и останали в историята имигрантски оркестри е „Bulgarian Balkan Band” с главен капелмайстор Стойо Иванов Крушкин. Оркестърът наброявал 23-ма души и е създаден именно в град Стилтън. Христо Серафимов е един от основателите на оркестъра, където и самият той е оркестрант. Възможно е той да е бил музикант, някъде в началото на 20-те години на ХХ век, в музиката на Битлехем Стийл Ко., или пък първо да е бил оркестрант в „Bulgarian Balkan Band”, а след това да се премества в Битлехем Стийл Ко., когато имигрантският оркестър вече се е разпаднал.
Един интересен факт от семейната история и на двамата имигранти е, че в САЩ те се установяват в Детройт, Мичигън. Денем работят в заводите “FORD” а вечер свирят в местните клубове. Необходимостта от оркестър, който да радва българските имигранти в САЩ отдавна била назряла. Направените няколко опита за съставянето на подобни формации се оказват неуспешни. Именно заради това двамата български имигранти решават да създадат имигрантския „Bulgarian Balkan Band”, който включва 23-ма музиканти. Според автора на статията в списание „ЕК”-Владимир Гаджев, „...ансамбълът, вероятно по принуда, включва и двама американци-Джоузеф Грейс и Мартин Герхарт, първият от които е бивш капелмайстор, т.е. –опитен музикант...”.
Малко по-късно Христо Серафимов се завръща в България по неизвестни причини, вероятно, свързани със семейството му. По същото време-в началото на 20-те години на ХХ в., капелмайсторът Стойо Крушкин също се завръща в България и постъпва в оркестъра на Военното училище в София. След това той работи в оркестъра на Народния театър.
По настояване на Ана Златева-леля на друг български имигрант в САЩ, Стойо Крушкин решава отново да замине за САЩ, за да опита късмета си. Така се стига до решението му през 1923 г. да тръгне отново на път, като се качва на кораб, пътуващ за Куба от френското пристанище Хавър. Там именно той се събира с колегата си и основател на стария имигрантски оркестър-Христо Серафимов. Едната версия е че двамата се качват на кораба нелегално. По пътя през океана обаче, докато се крият сред чували със жито в трюма, Христо Серафимов е заловен от властите на кораба и е хвърлен през борда, като загива в морето, каквато била практиката в онези години за действие срещу нелегалните пътници.
Другата версия е, че Стойо Крушкин и Христо Серафимов не се срещат в Хавър, Франция, защото Серафимов е починал още в България.
Каквато и да е истината обаче, едно е сигурно. Стигайки до Куба и след това влизайки отново нелегално в американския щат Флорида, Стойо е принуден да приеме името на Христо Серафимов, за да се легализира. Другата възможна причина за промяна на името, която съществува е, че документите на Крушкин за влизане в САЩ се забавят още в България и при новината, че Христо Серафимов е починал, той приема неговото име и заминава за САЩ. Тази версия се подържа от последната останала жива дъщеря на Стойо-Виолета, която живее в София. Има и още един неоспорим факт и той е, че по време на пътуването си към Куба, Стойо очевидно не е имал документи, поради което, каквито и да са били причините, той е принуден да приеме името на колегата си Христо Серафимов, независимо, дали това е станало на кораба, или още в България, което е и по-вероятната версия.
Вторият неоспорим факт е, че Стойо действително става свидетел на ужасяваща гибел на пасажер на кораба, за която по-късно разказва, който пасажер се е крил заедно с него в трюма и който е заловен и хвърлен през борда. За съжаление вече няма живи роднини и свидетели, които да потвърдят, или да отрекат това, което се е случило на кораба на път за Куба, дали Христо Серафимов се е качил на този кораб, или не и кой е заловеният и трагично загинал в океана.
Историческата наука, особено генеалогията-науката за родовете и тяхната семейна история, се базира на факти, които могат да бъдат потвърдени, или отхвърлени от очевидци, безспорни документи, или поне документи, които биха могли да бъдат подложени на анализ. Всеизвестен факт е, че една историческа истина е истина, когато е потвърдена от поне три независими един от друг източника. Такива в този случай няма. Именно поради това одисеята на Христо Серафимов е обвеяна в загадки, много от които може би никога няма да бъдат разбулени. И все пак, този човек, имигрант, оркестрант в един от най-успешните ни имигрантски оркестри в САЩ, оставя името си в историята и на музиката, и на българската колония в Америка. Каквато и да е била съдбата му, струва си още веднъж да споменем името Христо Серафимов, защото той е един от хората, които с личната си съдба показват и доказват орисиятта на имигрантския живот-тежък, опасен и достоен!
