НОВИ СНИМКИ СЪС СТОЙО КРУШКИН

Неизвестна до момента снимка на Стойо Крушкин. За съжаление все още не сме идентифицирали останалите на фотографията. Внучката на Стойо-Николинка, предполага и смътно си спомня, че другият мъж с музикален инструмент може би е Христо Серафимов, но не е сигурна, а и популярната вече снимка на Христо не съвпада като образ с този на настоящата снимка.Единствената информация, която може да се получи от снимката е от текста на гърба й, но той е доста общ, написан е от самия Стойо и гласи: "Спомен от екскурзията на 28 /може би "август", защото първата буква е "А", а едва ли ако е било април, ще са по къси ръкави, защото климатът и в Америка не би го позволил-бел. на автора/ 1925 г. ама фотографа ни облещи срещу слънцето /може би "и"-бел. на автора/ не можеше да се гледа, та сме /може би "замижили-бел. на автора./"

Нова моя публикация на първата страница на вестник "България" в Чикаго.

Вестник "България" в Чикаго-САЩ публикува нова статия за моя прадядо Стойо Крушкин, само дни, след като отбелязахме 53-тата годишнина от неговата кончина. Благодарим на вестника на българите в Чикаго за този жест и за това, че първата страница представя за пореден път един наистина достоен българин!

НА 17 МАРТ 2010 Г. СЕ НАВЪРШВАТ 53 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА СТОЙО КРУШКИН

НА 17 МАРТ 2010 Г. СЕ НАВЪРШВАТ 53 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА СТОЙО ИВАНОВ КРУШКИН. ТОВА Е СНИМКА НА НЕКРОЛОГА В НЕГОВА ПАМЕТ, КОЙТО ЩЕ БЪДЕ РАЗЛЕПЕН В РОДНОТО МУ СЕЛО БИСТРИЦА, В СИМЕОНОВО, КЪДЕТО СЪЩО ЖИВЕЯТ РОДНИНИ И В СОФИЯ. ПОМЕСТВАМЕ СНИМКА НА НЕГОВИЯ ГРОБ В САЩ И ЕДНА ОТ ПОСЛЕДНИТЕ МУ ЗАПАЗЕНИ ПОРТРЕТНИ СНИМКИ.

НОЖ-ПОДОБЕН ПО УКРАСА НА НОЖА НА СТОЙО КРУШКИН, НО С РАЗЛИЧНА СТИЛИСТИКА НА ИЗРАБОТКАТА

Този нож е "български овчарски нож", който има същата украска на дръжката, както тази на ножа на Стойо Ив. Крушкин, но изработката е различна. Дръжката изцяло е изработена от биволски рог. Публикувам снимката, за да може да се направи разликата и да се установят прилики между новооткрития нож на Стойо и този класически тип "български овчарски нож". Първата снимка е на дръжката на ножа на Стойо, а втората снимка е на дръжката на въпросния класически "български овчарски нож".

ОТКРИТ Е НОЖЪТ НА СТОЙО ИВ. КРУШКИН-ЛИЧЕН ПОДАРЪК ОТ ЦАР ФЕРДИНАНД

Вестник “България” нееднократно писа за популярния български емигрантски капелмайстор Стойо Иванов Крушкин и неговия оркестър “Bulgarian Balkan Band”. Личната история на този българин-имигрант в САЩ непрекъснато изненадва с нови и нови разкрития. Най-новото откритие е неговият личен нож, подарен му от българския монарх цар Фердинанд І Сакс Кобург Готски. Ножът е бил подарен на Стойо при концерт на Гвардейския на Негово Величество оркестър в двореца. Годината на това събитие не ни е известна, но може би е някъде в началото на ХХ в. Ножът прилича по украска на типът “български овчарски нож”, но по кания и материал на изработка на дръжката, той се различава драстично. Канията наподобява турският стил на изработване на дървени кании за ножове. Обковът й е от месинг, с точкова вдлъбната украса. От същия материал е изработена и дръжката на ножа, като се предполага, че част от нея е изработена от биволски рог, както повечето ножове от този клас и тип. Дължината на канията е 22,07 см., дължина на острието е 21,05 см., а дължина на дръжката на ножа е 10,03 см.
Украсата на дръжката е кръстоподобна, което превръща ножа не просто в овчарски нож, но в нож, който има обредна стойност. Украсата се състои от розови точкови инкрустации от неясен материал, наподобяващ пластмаса, но само наподобяващ такава, нанесени двустранно. Между розовите точки има и метални, вероятно месингови точкови инкрустации. Какъв точно е типът на ножа обаче и за какво е бил ползван в Двореца не е известно.
Спомените на сина на Стойо-Георги Ст. Иванов достигат само до тази обща информация за този исторически предмет, която колкото и да е обща, е достатъчно изчерпателна. Ножът дълги години е бил ползван от снахата на Стойо в София-Елена Златкова Иванов, която с него е рязала зелето за туршия. Едва наскоро успяхме частично да реставрираме канията и ножа, за да можем да го заснемем и да го представим пред читателите на вестник “България” за първи път.
На 17 март се навършват 53 години от смъртта на капелмайстора Стойо Иванов Крушкин. Тази макар и не кръгла годишнина ни дава повод още веднъж да си спомним за този българин и чрез историята на един нож, да споменем отново това популярно име сред нашата диаспора в САЩ.
Трябва да помним събитията и хората, които са ги причинявали, защото тази симбиоза се нарича история, а когато тази история е извън родната страна, тя има още по-силно национално значение. Наличието на материални артефакти за историческите събития, какъвто е и намереният и реставриран нож на Стойо Крушкин, дава още повече смисъл и сила на историческите процеси, които са движили и движат живота на нашите сънародници в САЩ и навсякъде по света. Това са материални свидетелства на едно българско историческо време. Всичко това се нарича национално самосъзнание и макар човек да живее в друга държава, той трябва да помни своите корени, дори и на не е роден там, където са били родени неговите предци, защото дърво без корен няма, както и човек без родина няма и както коренът е един, така и родината е само една. Нашите сънародници в САЩ намират своята втора родина и успяват да съхранят през годините своята национална идентичност. Това е и една от най-характерните особености на балканската мегадиаспора в Северна Америка.
Доказателство за последното твърдение е и дейността на Стойо Иванов Крушкин в САЩ, която е пряко свързана с македонските бежанци, представлявали и по-голямата част от неговия оркестър “Bulgarian Balkan Band”. Личният нож на имигрантския капелмайстор е само още един пореден повод да припомним живота и делото на един от нас-Стойо Крушкин, който успява да запише името си в историята единствено и само със силата на своя интелект и огромното си българско сърце.

СТОЙО КРУШКИН И СТОЯН КРУШКИН-ОПИТ ЗА ВИЗУАЛНО СРАВНЕНИЕ

Казват, че роднините си приличат. Това са снимките на Георги Иванов-синът на Стойо Крушкин и на Стоян Крушкин. Мисля, че снимките говорят сами за себе си. За сравнение публикувам и снимка на Стойо. Мисля, че коментарът е повече от излишен!!!

НАМЕРЕН Е ЛИЧНИЯТ ДЖОБЕН ЧАСОВНИК "ELGIN" НА СТОЙО КРУШКИН

През 1869 г. излиза ново месечно списание на издателство “Харпър”. Публикувана е историята на Емануел Суидънбърг. На смъртното си легло той попитал: “Колко е часът?”. Отговорили му, той благословил и се преселил в отвъдното. На пръв поглед тази история няма никакъв конкретен смисъл, ако не беше една подробност-ВРЕМЕТО! В онази епоха, часовниците все още са били въпрос на лукс, благосъстояние и престиж. Часовникът е бил признак на богатство, признак на социално положение.
Както повечето пъти, съвършено случайно стигаме до едно ново откритие-джобният часовник на известният в миналото емигрантски капелмайстор от Стилтън, Пенсилвания-Стойо Иванов Крушкин. Той носи марката “Elgin” и е подарен на неговия син-Георги при последното посещение на Стойо в България през тридесетте години на миналия век. Георги получава един часовник, който заживява собствена история и заради марката си, и заради историята си. Родовата мълва твърди, че въпросният часовник има златно покритие от 18 карата. Дали това е така, може да докаже само проба, каквато не е била правена до сега. Днес този часовник се намира в правнука на Стойо Крушкин и без дори да подозираме, сам по себе си представлява освен семейна, така също и национална ценност, макар и не от общонационално значение.
Една от съкровищниците на емиграцията ни в САЩ-вестник “Народен глас” е изпълнен с реклами за продажба на часовници в най-различни калибри и видове и при най-различни форми на плащане. Това още веднъж потвърждава значението на тези машини за съвременника на онова историческо време. Българите, като част от американското общество в ранния ХХ век също проявяват подчертан интерес към новите технологични придобивки на епохата.
Компанията "Elgin" е създадена през 1864 г. като “Национална компания за часовници” от голяма група от бивши служители на друга подобна фирма- "Уолтъм" и от майстора на часовници от Чикаго-J.C.Adams. Това е първата голяма специализирана компания в Средния Запад. След пътуване до град Уолтъм-Масачузетс, Адамс привлича бившия кмет на Чикаго-Бенджамин Райт Реймънд за инвеститор. Адамс и Реймънд започват да убеждават много други да инвестират в тяхното начинание. Избират град Елджин-Илионис за място, където да бъде изградена новата фабрика. Градът прави дарение от 35 акра /142 хил. кв. м./ земя и фабриката е завършена през 1866 г. Първият часовник е модел “BW-Raymond”, размер 18 и е произведен през 1867 г. През следващите сто години компанията произвежда повече от шейсет милиона джобни часовници и първите ръчни часовници в САЩ /около 1910 г./.
Идеята на компанията “Elgin” е била да произвежда масови, висококачествени часовници с машинно изработени части. Целта е била те да се продават лесно и лесно и евтино да се ремонтират.
През Втората световна война “Elgin” се ориентира към военната индустрия и произвежда редица прецизни инструменти. Фабриката в Елджин е затворена през 1964 г., след като са произвели половината от общия брой джобни часовници в САЩ. Произвеждани са били два вида часовници-“Elgin” и “Lord Elgin”. Тази компания произвежда и много от самонавиващите се /автоматични/ часовници в САЩ. След това производството е пренесено в Колумбия-Южна Каролина, като името на новата компания е "Елджин Южна Каролина". Правата на марката “Elgin” са продадени на компанията "MZ Berger inc.", която се специализира в производството на часовници в Китай и дистрибуция извън традиционните региони, където са били продавани старите часовници.
Часовниците, които носят марката “Elgin” след 1964 г. нямат никаква връзка с компанията за часовници "Elgin". Часовникът на Стойо Крушкин носи марката “Elgin”, но е подарен на сина му Георги много преди 1964 г., което го прави уникално изделие на първородната компания “Elgin”.
Днес колекционирането на часовници с тази марка е особено популярно, защото тези изделия могат да бъдат относително лесно ремонтирани и да работят, макар и да са произведени преди сто години.
Най-важният извод от всичко казано до тук е това, че часовниците на “Elgin” са символ на прехода на Америка от аграрна държава към индустриална сила. Те са едни от малкото машини, произведени през последните 150 години, които работят и днес. В наше време едва ли някой си задава въпроса на Емануел Суидънбърг: “Колко е часа?”, преди да издъхне, но дори и днес, когато човек приключи земния си път, лекарите записват часа на смъртта. Очевидно часът има значение и когато човек се ражда, и през целия му живот, и дори и когато се преселва в отвъдното. Часовникът се явява измерителят на нашето лично време тук в този свят, на тази планета. Не случайно и на капака на часовника на Стойо Крушкин е изобразена птица, както тя отлита, така и времето лети безмилостно напред и нагоре.