ЕДНО ИНТЕРЕСНО ОТКРИТИЕ ЗА СЪДБАТА НА СТОЙО КРУШКИН И ЗЛОПОЛУЧНИЯ "ТИТАНИК"

Съвършено случайно в един блог за пътувалите, спасените и загиналите на кораба "Титаник" открих интересна информация за моя прадядо. Оказва се, че според автора, прадядо ми е бил включен в оркестъра на злополучния кораб и е бил спасен. Написах мейл с въпрос за подробности на автора. Надявам се да ми отговори. Ето и откъсът, където се споменава за Стойо Крушкин: "...ИМА И СПАСЕН БЪЛГАРИН КОЙТО Е БИЛ В ОРКЕСТЪРА НА ТИТАНИК ТОВА Е СТОЮ КРУШКИН ОТ С. БИСТРИЦА СОФИЙСКО. ЗА ТАЗИ СТАТИЯ ПОЛЗВАХ АРХИВИ И ЕНЦИКЛОПЕДИЙ КАКТО И ДАННИ ОТ ФОРУМИ ПИСАНИ ЗА БЪЛГАРИТЕ НА ТИТАНИК. .ИЗПОЛЗВАНИ СА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ТИТАНИК И БРИТАНИКА." Ето и линка към цялата статия - http://www.sibir.bg/blog/emilpopeto/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=550969

АБСУРДИТЕ НА ИСТОРИЯТА СИ ИГРАЯТ С ЧОВЕШКИТЕ СЪДБИ

 “Леля в Америка”, или шансът да бъдеш различен  Спомен от 1974 г. оживява днес, за да разкаже за себе си. Да имаш леля в Америка е нещо наистина голямо, особено в епохата на комунизма в България! Почти нарицателното понятие “леля в Америка” тогава означава благополучие, независимост, означава още свободомислие и потенциална възможност за по-добър живот, в духовно измерение. Да имаш леля в Америка обаче, в условията на комунизма има и друго значение. За властите тогава, хората, които образно казано имат “леля в Америка” са преди всичко потенциални емигранти, политически нефелни, неверници, които биха могли подривно да работят срещу интересите на единствената “правоверна” партия в онези години-БКП-Българската комунистическа партия. Всяка връзка с Америка и всеки контакт с нея означава политическа несигурност в дадени човек и той бива разглеждан като “народен враг”, “вражески елемент”, дори вътрешен враг-“врагът с партиен билет”! Такъв е случаят с Георги Цветанов от София. Преди години, някъде към 1974 г., той решава да кандидатства за нова работа-“квартален” в един софийски район. Това всъщност е днешното “районен полицейски инспектор”. Георги ползва връзките на Марин-вторият съпруг на леля му Тодорка. В онези години, за да работиш в полицията, която тогава, кой знае защо, по съветски почин се нарича “милиция”, трябва да си меко казано специален. Това означава преди всичко да си политически рафиниран, за да си лесно обработваем и гъвкав в различните ситуации. Само така се оцелява в “милицията”, но и само така се влиза там на работа! Правата, които имат тогавашните полицаи, наричани пак кой знае защо “милиционери”, са толкова големи, че интересът към професията е огромен. Това първо означава власт, след това е възможност за заселване в София и други големи градове, а от първото и второто произлизат още цял куп привилегии. Именно поради тази причина и Георги иска да работи като квартален инспектор в милицията, в новия тогава столичен квартал “Борово”. Той е офицер от резерва на Българската народна армия /БНА/. По онова време има звание “младши лейтенант” и го е получил почти по принуда, като е завършил школа за запасни офицери /ШЗО/ във Враца. Ако започне работа в милицията обаче, той ще бъде старшина. Все пак, Георги е приел символично да бъде “разжалван” в името на по-стабилен живот за него и за семейството му. Марин, чичото на Георги, който също е старшина в милицията, събира необходимия набор от документи и така младият офицер от армията е готов да кандидатства за новата работа в милицията. В един от документите Георги вижда графа, където го питат, дали той, или член на семейството му има някакви контакти с хора от капиталистически държави. Георги е възпитан така, че отговаря на въпроса честно и по съвест, тоест-положително. Неговата съпруга Николинка имам леля-сестра на баща й, която живее близо до Лос Анжелис, още от 30-те години на ХХ в. Георги попълва документите и ги предава на Марин, който ги подава в деловодството на службите. Започват да чакат отговорът, който не закъснява. Марин е спокоен, защото знае, че се е обадил тук-там и е почти сигурен, че племенникът му ще започне работа като “квартален инспектор”. Какво обаче е учудването му, когато вижда отрицателният отговор на молбата…! Това, че Георги е написал, че жена му има леля в Америка, е оказало най-голямо влияние и той е бил отхвърлен, защото е считан за неблагонадежден партиен кадър. При това е написал не просто, че жена му има роднини в капиталистическа държава, а именно в Америка-“гнездото на осите”, както я наричат в българските тайни служби в онези години! Марин е бесен. Той обвинява Георги в лекомислие, за това, че не успява да стане “милиционер”. Младият офицер обаче именно по този начин остава чист пред съвестта си. “Лелята в Америка” всъщност спасява душата му от покварата на историческото време. Така той се съхранява от проказата на една твърде порочна политическа власт, която успя да обезчести хиляди невинни хода по време на своя 45-годишен истински апокалипсис. Днес Георги е пенсионер. Не получава голяма пенсия, но е щастлив, че е останал честен пред себе си и пред своите близки. Той е достоен гражданин и честен човек, въпреки същото това историческо време, с което много хора се опитваха угоднически да се оправдават през последните години. Тази история е един от хилядите, може би дори милиони примери, когато един от абсурдите на миналия век, объркваха съдбите на хората от така наречения “източен блок”, до неузнаваемост. Тази история показва, че да имаш “леля в Америка” е не просто шанс да мислиш различно, но и реална възможност, да се спасиш, буквално да оцелееш в джунглата на историческите експерименти през ХХ в. Венцислав Жеков Снимки архив на автора

22-РИ ПЕХОТЕН ТРАКИЙСКИ ПОЛК

Формиран е на основание указ № 11/1889 г. от 3-та и 4-та дружини на 10-ти пехотен Родопски полк. От септември 1891 г. е на гарнизон в Татар Пазарджик. Полкът участва в Първата балканска война (1912-1913 г.) в боевете при с. Трабатовище, Берово, източно от Демир Хисар, Булаир. Във Втората балканска война (1913 г.) води боеве при Злетовска река, р. Брегалница от връх 650 до Безиково, при Калиманската позиция и Гърляно. Участва в Първата световна война през 1915 г. в боевете при Калиманското поле, Соничка глава и Плеслаб планина. В началото на ноември воюва срещу французите югозападно от с. Мирзен, с. Безевище и със сърбите при Соничка глава. Преследва френските войски по посока Петрово – Серменин, Горничет. През 1916 г. воюва с французите и англичаните при мостовете Орляк и Комариян в долината на р. Струма, при Горно и Долно Караджово. От ноември 1920 г. се преформира в дружина. През 1928 г. се формира отново 22-ри пехотен Тракийски полк, който до 1938 г. носи явното наименование дружина. През 1941 и 1943-1944 г. полкът е на Прикриващия фронт. Полкът участва в заключителния етап на Втората световна война в състава на 7-ма пехотна Рилска дивизия. Участва в боевете при Струмица. Имена на славата: с. Трабатовище, Берово, Демир Хисар, Булаир, Злетовска река, р. Брегалница, Калиманската позиция, Гърляно, Соничка глава, Плеслаб планина, Орляк, Комариян, Горно и Долно Караджово, Струмица... 22-ри пехотен Тракийски полк Команден състав към 1895 г. Гарнизон – Татар–Пазарджик Командир на полка: Подполковник Вълков Завеждащ домакинската част: Подполковник Петров Старши полкови лекар: Санитарен Майор Кифиотис Младши полкови лекар: Подпоручик Кьойбашиев Командир на нестроевата рота: Капитан киров Адютант на полка: поручик Аврамов Ковчежник: Поручик Мушонов Завеждащ оръжието: Поручик Георгиев Капелмайстор: Невшимал Деловодител: Славчев Оръжеен майстор: Куцеков Крояч: Кръстев Командири на дружини: Командир на 1-ва дружина: Майор Пачев Адютант: Подпоручик Янакиев Командир на 2-ра дружина Капитан Тотев Адютант: поручик Иванов Командир на 3-та дружина: Майор Петрунов Командири на роти: Командир на 1-ва рота: Капитан Кулов Командир на 2-ра рота: Капитан Свинаров Командир на 3-та рота: Капитан Генков Командир на 4-та рота: Капитан Ненов Командир на 5-та рота: Капитан Вапцаров Командир на 6-та рота: Капитан Матев Командир на 7-ма рота: Капитан Фичев Младши офицери: Поручик Дякович Поручик Хайдуков Поручик Юруков Поручик Ангелиев Поручик Машев Поручик Доспатски Поручик Недев Поручик Селвелиев Поручик Ночев Подпоручик Докторов Подпоручик Иванов Подпоручик Михайлов Подпоручик Стоянов Подпоручик Шулеков Подпоручик Кочков 22-ри пехотен Тракийски полк към 1892 г. Командир на 22-ри пехотен Тракийски полк Подполковник Ив. Попов Командир на дружина: Майор Атанасов Полкови лекар: Д-р Малчев Ветеринарен лекар: Д-р Никола Долев Източник: http://www.boiniznamena.com/?action=article&id=55

ЕТО КАКВО ОТКРИХ В САЙТА: http://www.archives.bg/balkanwars/spisuci/45232-2012-09-09-14-03-56

Име: Стоян Презиме: Ташев Фамилия: Крушкин Чин: ред. Набор: 1907 Военна част: 22.пех.п., 12.р. Месторождение: с. Бистрица Околия: Софийска Ново име на населеното място: с. Бистрица Дата на смъртта: 26.1.1913 Място на смъртта: поз. Булаир От какво е починал: убит Място на гроба: поз. Булаир Име: Генко Презиме: Грозданов Фамилия: Крушкин Чин: ред. Набор: 1895 Военна част: 22.пех.п., 10.р. Месторождение: с. Бистрица Околия: Софийска Ново име на населеното място: с. Бистрица Дата на смъртта: 1/26/1913 Място на смъртта: гр. Булаир От какво е починал: убит Място на гроба: гр. Булаир

БЪЛГАРИН СЪЗДАВА УНИКАЛЕН АЛБУМ ОТ ИЗГЛЕДИ В САЩ

 Виртуална реалност на 41 години  Незабравима разходка във времето ни връща в епохата без интернет Както обикновено става, на интересните неща се подада случайно. Така и ние попаднахме на един стар албум с картички-изгледи от Америка, който е направил Георги Стойков Иванов от София. Един стар шкаф ни въведе в един отминал свят, който оживява днес за читателите на вестник "България". Не че събитието е нещо толкова значимо като история, по-скоро емоцията тук е водеща. Един българин, който при това е посетил Америка още през 1971 г., преодолявайки хиляди перипетии, решава да създаде една своя, частна виртуална, паралелна реалност. Той започва да сортира картички, които сам е закупил в Америка, където е пребивавал близо година, селекционира и картичките, които е получавал от своите приятели от Америка, защото за времето, прекарано там, той наистина е намерил много нови приятели. По ирония на съдбата, този албум, на корицата си, представя изглед от тогавашния площад "9-ти септември" в София. На фона на червени, по обясними причини, лалета се вижда мавзолеят на Георги Димитров и в дъното тогавашния партиен дом на единствената партия в страната-Българската комунистическа партия. Случайно, или не, именно така Георги ни въвежда в своята паралелна реалност, която увлекателно разказва за забележителностите на Америка. Хрумването му е интересно, защото противопоставя, сравнява, но сравнението е на принципа на абсурда и тук той именно намира уникален дискурс на израза, като контрира невероятността на настоящето спрямо вероятността на бъдещето. Отгръщаме корицата на този албум с картички и първото нещо, което виждаме е карта на САЩ и на източното крайбрежие. Георги пребивава предимно в Калифорния, защото там живее сестра му Цветанка /Флоранс/. Той обаче успява да обиколи почти цялата държава. Някои от емигрантите ни там казват, че дори те, за толкова години в Америка, не са успели да видят места, които Георги успява да види само за 11 месеца в страната. Първата картичка разбира се ни представя самолетът "Атлантис" на "Луфханза", с който Георги и съпругата му пътуват през 1971 г. Трогателно е описанието на всичко от този самолет. Георги описва, че има 200 места. Полетът е бил от Лос Анжелис до Фарнкфурт на Майн, в 11,30 ч. местно време. След това-повече от логично въведение, следва разбира се картичка от "Дизниленд", която представя замъка на спящата красавица, параходът "Марк Твен", екзотичното плаване из джунглата и входа на увеселителния парк. Следва една голяма картичка на цяла страница от скицника, където са залепени репродукциите. Изгледите са от световно известните аутобани-фрий уей в Лос Анжелис, някои от които на четири етажа. Интерес представлява картичка с храма на тамплиерите, строен през 1952-1955 г. Според информацията, членовете на храма наброяват близо 100 хил. души по онова време. Под нея ни поздравяват от Лас Вегас, Казино "Мината" и "милионерската подкова". След увеселенията, Георги ни пренася със своите картички от Америка в Палм Спринг-Калифорния, където ни представя вила "Тюркоаз", планината Сен Жасинто и палмовите горички от Дейт Емпайър-Калифорния. Разходката ни по албума продължава през четирите водопада Невада-Йосемит, стъклената църква на Новия Йерусалим, проектирана от Франк Лойд Райт и Големия каньон. След кратка спирка на остров Света Каталина, Георги продължава пътя си към моста "Бай Бридж", който свърза Сан Франциско с метрополията Оукланд. Следва "Ломбарт стрийт" в Сан Франциско-най-кривата улица в света, където Георги се намира на 4 април 1971 г., както сам отбелязва. Той ни показва епизод от куротното селище Санта Круз и веднага след това отива в "Хърст касъл" край брега на Тихия океан. Тук Георги се застоява, защото гледките от приказните басейни и изгледи наистина опияняват. "Екскурзоводът" ни показва и фрагмент от пиесата "Рамона", играна на 1 май 1971 г. , край селището Немет в Калифорния. Тук участват самодейци и пресъздават живота на индианците. Малко по-нататък вече сме на Хавайските острови и в Атлантик сити, следва Ню Йорк, Толидо и столицата Вашингтон. В своя уникален за времетно си албум, Георги ни води и на други епизодични дестинации, като: Ню Мексико, Карлсбатката пещера, Сейнт Луис в Мисури, Сиракюз в Ню Йорк. Не е пропуснат и Ниагарският водопад, Сан Диего, Лонг Бийч, Океанариумът в Калифорния, Сан Антонио в Тексас, "Цезар палас" в Лас Вегас и още много и много изгледи, забележителности и исторически места в необятната Америка. Всички те сглобяват пълна картина на един географски и културно-исторически разказ за страната на неограничените възможности, такава, каквато я е видял Георги и приятелите му, които са му изпращали картички от различни места. Този разказ е уникален сам по себе си не толкова с изгледите, които днес вече можем да видим без проблеми по интернет, дори виртуално да се разходим с помощта на програми като "Google Earth". Разказът в в картички на Георги Иванов е уникален за времето, в което е направен, защото за такова нещо в онези години, той можеше да си има проблеми с властите в България. Тази разходка из Америка по същество дава възможност на всеки да отиде там в мечтите си, виртуално и да посети места, които едва ли някога ще има шанса са види реално. Ето това е уникалното на този албум и това прави Георги интересен дори и от днешна гледна точка, когато всеки дом вече има достъп до света чрез интернет. В годините, когато световната мрежа не е съществувала, Георги Иванов от София прави една уникална виртуална разходка, едно незабравимо пътешествие, провокира забранено изживяване, като по този начин прескача ограниченията на границите, политиките и икономиките и ни отвежда в един различен свят, чийто забележителности за мнозина тогава, а дори и в днешно време, са недостъпни, заради визови, финансови и други ограничения. Това превръща Георги в един своеобразен автор на културно-исторически пътеводител, който няма аналог, защото в конкретния исторически момент той придобива мултикултурна значимост. Този малък скицник, с може би не повече от 30-тина страници, последните от които са празни, постига наистина забележително ниво на съживяване на реалността, като представя една забранена, в онези години в България, разходка, по ръба на бръснача и може би именно заради това-толкова запомняща се. ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ кореспондент на в-к "България" в София. Репродукции и снимки: Архив на автора. ТЕКСТОВЕ НА СНИМКИТЕ: Текстове на репродукции от 1 до 3 – общ текст - Фрагменти от албума с картички на Георги Иванов от София, в който той организира една уникална по рода си и за времето си вирт уална екскурзия из забележителностите на Америка. Снимка 4 – Георги Иванов и съпругата му Елена-на връщане от Америка-зимата на 1971 г., на международното летище в Лос Анжелис.

ДНЕС НАУЧИХ,ЧЕ ЕДИН ОТ ВНУЦИТЕ НА СТОЙО ОТ ДЪЩЕРЯ МУ РАЙНА-МИХО, Е ПОЧИНАЛ

Това е единствената снимка на Михо, която намерих в интернет. Ето и официалното писмо от кмета на община Царево, с тъжната новина!

БОГ ДА ГО ПРОСТИ! ВЕЧНА МУ ПАМЕТ!

КАК ЕМИГРАЦИЯТА СЕ ПРЕВРЪЩА В АНТИЕМИГРАЦИЯ

 Един българин тръгва на поход срещу времето  Социалните процеси понякога имат индивидуално обяснение. Интересна е съдбата на емигрантите ни. Този начин на живот винаги е привличал вниманието на изследователите в различните исторически периоди. Това е така, защото тези хора рискуват много. Те залагат собствения си живот в името на един нов живот, за да получат едно единствено и исконно прово-да живеят по-добре. Не малко историци и социални изследователи са се упражнявали върху процесите на българската емиграция в различни посоки, в различни времена, в различни исторически периоди. Феномените не са един и два и това прави нацията ни годра, защото, когато избухва Първата световна война, а преди това и Балканските войни, у нас настъпва един обратен процес на емиграция, когато сънародниците ни се завръщат, за да подпомогнат родината си във войните. Това показва, че те не са прекъснали “пъпната си връв” с родината, макар вече да имат втора родина. Това показва, че българинът си остава българин, където и да отиде по света, и колкото и да живее там. Да, наистина процесът на емиграция изисква много смелост, решителност и личностна динамика, която да позволи на човека, да вземе съдбоносно решение и да тръгне по един дълъг път, който за сметка на това никак не е лесен. Има обаче и един обратен поглед, обратен път, когато един българин решава да се завърне от Америка, за да живее и да работи отново в България. Това е историята на И. от София, който само след седмица вече ще е отново български гражданин, български работник, българин във всички смисли на думата. Той е решил да напусне Сан Диего и да се завърне в родината си. Не са малко хората, които смятат, че това е лудост. Те обвиняват И., че не си е дал ясна сметка, какво прави. Какво наистина би накарало един българин, да остави Америка след години на повече от успешна работа в IT-сектора и да се завърне в България? Обяснението е твърде лично, твърде интимно, защото всеки съпреживява България по различен начин в сърцето си, а това е така, защото обичаме и мразим по различен начин. Всички сме уникални в емоциите си и в уменията си да вибрираме между дадени състояния и вътре в тях. И. ще се завърне в България, защото иска да работи тук. Още преди това обаче възникват въпроси. Как ще се осигурява здравно тук, след като е имал и има една наистина достойна здравна осигуровка в САЩ? Какво ще работи тук? Той идва от Америка, където е вземал възнаграждание за работата си, което тук може само да си мечтае да получава. Не че не е добър специалист, но напротив, той е твърде добър в работата си и адекватното заплащане тук просто не е възможно. Ето защо повечето хора смятат, че И. ще се откаже от намерението си отново да “стане” българин. Той обаче е твърдо решен. Америка за него е истински Рай на земята, защото там може да получава заплата, която отговаря на уменията му. Той работи много, съответно и получава много. И. обича да пътува, неотдавна посети Ню Орлиънс, като измина хиляди мили за няколко дни, но му липсват пътуванията из Родопите в България. Тук обаче не е нужно да изминеш толкова много път, за да попаднеш в един друг Рай на земята. Именно на това място се пропуква теорията на онези, които считат И. за луд, защото е решил да се завърне в родината си. Човек трябва да си дава много ясна сметка за това, къде и как се чувства добре. Очевидно И. е избрал своя път. Предстои му да си търси жилище в София, а специалисти твърдят, че за покупката на такова е необходима поне година в условията на икономическата криза у нас. Може би ще продаде апартамент в софийския ж.к. /жилищен комплекс/ “Фондови жилища”…!? Предстои да се урегулират показателите по здравното му осигуряване, както и по пенсионното му такова. Предстои да свиква с българските мащаби и правила. Ако в Америка 100 хил. долара са много пари, то тук това са космически много пари. Обратният път…това очаква И. от Сан Диего и той е готов да го извърви с достойнство, с непоколебима решителност и с желанието си да започне отново, за пореден път, като се надява да успее, поне още веднъж! Трудно се свиква с културния стрес. Емигранти твърдят, че първите месеци в Америка са много трудни, защото се сблъскваш с един наистина друг свят-подреден и направен в полза на човека. Същият стрес ще преживее и И. от Сан Диего, но този стрес вече е цивилизационен. Той идва от един различен по вид, по съдържание и по дух свят, това е едно пространство, което в България е бленувано, но към момента-напълно непостижимо. И все пак И. тръгва. Оставя всичко в Америка. Оставя работата си, мебелите си, супер-модерните си Hi Fi-принадлежности, скъпи кабели и съоръжения, с които е работил и….тръгва назад във времето и в пространството….тръгва към миналото си, което очаква да се превърне в ново настояще и в успешно бъдеще. Дали това е началото на един нов процес в емигрантската ни история, дали И. е само една бяла лястовица, която просто избира този път на своето щастие, дали ще издържи в България, след като е живял и работил в Америка, дали ще се слее отново с мейн-стрийм-а на Балканите…, в това предстои да се убеди той, а да видим ние! Това е само един поглед към обратния процес на емиграцията. Този поглед може да ни припомни, как са се завръщали нашите деди преди десетилетия, но този поглед е полезен и на новите емигранти, както особено и на тези, които са бъдещи емигранти. А на нас ни остава да пожелаем успех на И. от Сан Диего в смелия му опит да подреди отново живота си и да намери бъдещето си, в което да бъде истински щастлив, на родна земя! Венцислав Жеков- кореспондент на вестник “България” в София Снимки от интернет Текстове на снимките: Снимка 1 – От Сан Диего, Калифорния…! Снимка 2 – До ж.к. “Фондови жилища” в София…!