"БЪЛГАРСКИЯТ РОБЪРТ ДЕ НИРО" ОТ ДАЛЕЧНАТА 1971 Г....!

ПОЧИНА ПОСЛЕДНАТА ДЪЩЕРЯ НА СТОЙО КРУШКИН!

ТЕЗИ ДНИ НАУЧИХМЕ, ЧЕ Е ПОЧИНАЛА ЛЕЛЯ ВИОЛЕТА. ТЯ БЕШЕ ПОСЛЕДНАТА ДЪЩЕРЯ НА СТОЙО И НИКОЛИЦА КРУШКИНИ И ПОСЛЕДНИЯТ ЧОВЕК В БЪЛГАРИЯ, КОЙТО БЕШЕ ВИЖДАЛ НА ЖИВО СТОЙО КРУШКИН. ЛЕЛЯ ВИОЛЕТА Е ПОЧИНАЛА НА 6 МАРТ 2013 Г. НА 91 ГОДИНИ, САМО ДВА МЕСЕЦА ПРЕДИ ДА НАВЪРШИ 92 Г. ТЯ Е РОДЕНА ПРЕЗ 1921 Г. НА 19, ИЛИ 21 МАЙ, НЕ СМЕ СИГУРНИ ЗА ДАТАТА. БОГ ДА ПРОСТИ ЛЕЛЯ ВИОЛЕТА И ДА Й ДАДЕ ВЕЧЕН ЖИВОТ В СВЕТЛИТЕ СЕЛЕНИЯ! ВИОЛЕТА В СОФИЯ-9 СЕПТЕМВРИ 1969 Г. ВИОЛЕТА СЪС СЕМЕЙСТВОТО СИ-24 МАЙ 1932 Г.

ЗАПОЧВАМ НОВО НАЧИНАНИЕ!

ПЛАН ЗА БИОГРАФИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЕМИГРАЦИЯТА НИ В САЩ-ИСТОРИЯ, КУЛТУРА, БИТ: ПРИМЕРНО ЗАГЛАВИЕ: “ОТ “ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ” ДО “ГНЕЗДОТО НА ОСИТЕ”: културно-историческо и психологическо изследване на емиграцията ни в САЩ” 1. Увод – съдържа общи бележки за причините за емиграцията на българи в САЩ, необходимостта, разликите спрямо други източноевропейски държави и етапите. Въвежда в информационната сфера за емигратнтския живот и неговите психологически измерения. 2. Първа глава. – “Един българин в Америка” – На фона на една житейска съдба се задават основните параметри на емигрантския живот в САЩ. Съдържа биографична информация за българинът Стойо Иванов Крушкин-военен музикант в България, който заминава за САЩ и там прави оркестър “Bulgarian Balkan Band”. Това е въвеждаща информация за следващите глави от книгата, която дава общите насоки и формира тенденциите в три различни исторически периода-след Балканските войни, между двете световни войни и след Втората световна война. Тук предвиждам влагането на някои мои /и не само мои/ статии, публикувани в страната и в чужбина /предимно във вестник “България” в Чикаго-САЩ/ и в други издания, за живота на Стойо Крушкин в България и в Америка и визуализиране на някои основни аспекти от емигрантския живот, които се разглеждат по-подробно в следващите глави. 3. Втора глава. – “Етапи на емиграцията ни в САЩ” – съдържа информация за историческите епохи и формите и интензитета на емиграцията ни в САЩ. Опит за историческа ретроспекция на периодите и историко-психологическо обосноваване на периодизацията. 4. Трета глава. – “Как “нашенците” заминават за Америка?” – съдържа информация за пътуването, подробности около легализацията, законовото уреждане на документите, натурализацията, или-от поканата в България /намерението за пътуване/, през закупуването на билет, самото пътуване и пристигането в САЩ. Предвиждат се конкретни примери, реални житейски сюжети, които се илюстрират с богат снимков материал. - Флоранс /Цветанка/ Мирчов, Фреди Мирчов и Найден Мирчов. - Вера Костов. - Христо Серафимов. - Петър Пелин. - Петър Петров. - Брюс Бловелт. - Георги Паприков. - Захари Гачин. - Майкъл /Михо/ Колумбия и Мери. ….и много други…! 5. Четвърта глава. – “Емигрантски професии”, или “Отвъд Елис айлънд” – съдържа информация за професиите в различните периоди, които емигрантите ни практикуват в САЩ. Дават се отговори на въпросите, как се избират тези професии, как се справят българите с тях, как придобиват опит и с какво допринасят за развитието на дадената професия в определени периоди от историческо време. 6. Пета глава. – “Емигрантска самодейност” – съдържа информация за сдруженията на българите в САЩ, начините за културната им комуникация, оркестри, балети, концерти и художествена самодейност, вестници и списания, алманаси, съобщения и различни форми на реклами. Информацията се представя чрез конкретни примери, в които българите участват, или самите те организират. Разполагам с оригинал на “Алманах от 1920 г.”, както и фото-факсимилета от алманаси и от други години. 7. Шеста глава. – “Социален живот” – съдържа информация за социалните връзки на българите в САЩ в различните периоди от време, сватбите, запознанствата, формите на сдружаване и социализиране на новите емигранти към живота в Америка в различните периоди. 8. Седма глава. – “Емигрантски бит” – съдържа информация за бита на емигрантите ни в САЩ през различните исторически епохи, къде са живяли, как са живяли, храната им, битовите условия, работното време, подържането на традиционната кухня и използваната посуда, както и облеклото на емигрантите ни. 9. Осма глава. – “Емиграцията в САЩ-днес и утре” – съдържа коментар и разсъждение за формите на настоящата и бъдещата емиграция, причините, продължителността и тенденциите към завръщане назад, или-как живеят емигрантите ни в САЩ днес!? Забележка: Разполагам с богат снимков материал от личен архив. Част от снимките са уникални, защото не са публикувани никъде до сега. Разполагам също така и с още по-богат снимков архив от сайта http://www.lostbulgaria.com., където са поместени оригинали на снимки, в голям формат, които също отлично илюстрират емигрантския живот. Разговарял съм със собственика на сайта – Пейо Колев и имам неговото съгласие за ползване на снимки. Пояснение: Предвиждам използване на автентични исторически извори – снимки, алманаси и книги, бележки и съобщения, както и много реален документален материал-писма, картички, уведомления. Предвиждам също и ползването на изследвания на емиграцията ни от двутомника на д-р Владимир Гаджев, проф. Трендафил Митев, а също и изследване на Джон Боднар за културната идентификация на славяните и в частност-българите в Пенсилвания-САЩ. Особено полезна би била и информацишя от официални изследвания на емиграцията ни през различните години, това са доклади до американското правителство, за състоянието на имиграцията в САЩ през различни периоди от време, с част от които разполагам. Предвиждам да ползвам също така и доклади, които се правят в самата ни имигрантска общност в САЩ. Всички документи и изследвания са публични и са свободни за обществено ползване.

ЕДНА СТАТИЯ С МНОГО ВЪПРОСИТЕЛНИ...!?!?!?

http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:tYJ9FwBQ6sAJ:www.sibir.bg/index.php%3Fpage%3DblogView%26user%3Demilpopeto%26blogPage%3DblogPreviewArticle%26artID%3D564587+&cd=13&hl=bg&ct=clnk&gl=bg СОЦИАЛНА ДЕМОГРАФИЯ НА ТРАГЕДИЯТА: ТИТАНИК СОЦИАЛНА ДЕМОГРАФИЯ НА ТРАГЕДИЯТА „ТИТАНИК“ Общо 28 националности пътуват на легендарния кораб „Титаник“, сочи публикувана в ithaca.edu, класация. България се намира на шесто място по азбучен ред. За нашите сънародници е посочено, че в първа и втора класа няма българи. В трета класа са отбелязани 33-ма, от които няма нито един спасен. Във втора класа сред нулевите проценти на спасени попадат: Австралия, Белгия, Дания, Германия, Норвегия и Португалия. В трета класа същият тъжен списък съдържа: България, Канада, Франция, Гърция, Португалия, Южна Африка и Швейцария. Интерес вероятно представляват нулевите проценти на спасените по нации в първа класа. Списъкът представя: Австро-Унгария, Дания, Ирландия, Мексико и Уругвай. По класи, списъкът на нулевите проценти на спасените от първа класа съдържат пет националности, за втора класа-шест и за трета класа-седем. В първа класа са пътували най-много американци-212 души, а най малко са били от Австро-Унгария, Белгия, Дания, Мексико и Турция-по един пътник от всяка. Във втора класа са пътували най-много британци-164, а най-малко са били от Австралия, Белгия, Япония, Норвегия, Португалия и Швеция-отново по един пътник от всяка. В трета класа най-много са били отново британците-118, а най-малко са били от Австралия и Южна Африка-по един. Равносметката показва, че най-много пътници от всички класи е имало от Великобритания-327, а най-малко-от Дания, Япония и Мексико-по един от всяка. По обща статистика от трите класи, най-много са спасените американци-177, а най-малко са те от България, Дания, Гърция, Мексико, Португалия и Уругвай-с 0%! Най много са загиналите британци-223, а най-малко са от Япония-нито един, но той е бил и единствения японец на борда. Така на практика това са единствените 100% спасяемост, следвани от Испания с 86%, Китай със 75% и Швеция с 64%. На борда на „Титаник“ е имало и един датчанин, който загива и един мексиканец, който също загива. Така общата статистика сочи, че в първа класа е имало 324 пътници, от които 201 се спасяват, 123 загиват. Във втора класа са пътували общо 283 пасажери, от които 120 се спасяват и 163 загиват, и в трета класа са пътували общо 708 пасажери, от които 180 се спасяват и 518 умират. Общо пътниците са били 1315, от които 501 се спасяват, а 804 загиват. Общият процент на спасените е едва 38%! 434 жени са пътували на „Титаник“, от които 110 загиват, а се спасяват 324. На борда е имало 112 деца, от които точно половината са спасени. От общо 1680 мъже, се спасяват едва 323, а загиват 1523. Оказва се, че са спасени най-много жени-75%, след това деца-50% и накрая мъже-19%. Тези цифри включват данни и за пътниците, и за екипажа. От първа класа загиват четири жени, едно дете и 105 мъже-общо 120. От втора класа загиват 13 жени, нито едно дете и 138 мъже-общо 155. От трета класа загиват 91 жени, 55 деца и 391 мъже-общо 537. Държави –от който е имало пътници на ЗЛОПОЛУЧНИЯ "ТИТАНИК". Аржентина,Австралия,Алжир,Австрия,Армения. Белгия,България,Беларус,Босна. Великобритания,Германия,Гърция,Дания,Египет. Ирландия, Испания,Италия,Индия,Канада,Китай,Куба. Ливан,Македония,Мексико,Монако,Норвегия,Португалия,Полша,Перу. Русия,Румъния,САЩ,Сирия,Словения,Сърбия,Турция,Тайланд. Уелс,Уругвай,Унгария,Франция,Финландия,Холандия,Швеция,Швейцария,Южна Африка,Япония. На снимката е спасилия се българин музикант в оркестъра на Титаник, Стою Иванов Крушкин.

СТОЯН КРУШКИН ЩЕ СЕ ГРИЖИ И ЗА ТРЕТИЯ БЪЛГАРСКИ ПАТРИАРХ

 Един човек в три епохи  Цената на професионализма и приятелството е висока, но е въпрос на достойнство! Влизаме в малка стая, обзаведена наистина скромно, но много практично. Обикновено легло, дървена маса, покрита с мушама, няколко стола, вехт хладилник и един цветен, но възстар телевизор. Посреща ни мъж енергичен и извънредно гостоприемен. Черпи ни с троянска сливова ракия-остра, вкусна и в същото време ароматна, като за близки приятели. Намираме се на първия етаж в Софийската Света митрополия. Посреща ни Стоян Крушкин-личната охрана и шофьор на патриарха. Казват, че той е най-близкият човек до главата на Българската православна църква. Твърдят, че само той има право да влиза в покоите на патриарха, когато поиска, никой друг няма това право, дори и викарният му епископ. Стоян е бил и е лична охрана и шофьор на вече трима български патриарси-Кирил, Максим и сега на новия патриарх Неофит. Той е живата история на Българската патриаршия в новото време. Знае много, помни много и винаги е лоялен на "шефа", както нарича стария патриарх Максим. В думите му има и уважение, и респект, и топла близост, и искрена привързаност. Стоян започва работа при първия български патриарх от новото време-Негово светейшество Кирил І Български и в периода на неговото управление на църквата-1953-1971 г., е негов личен охранител и шофьор. Когато патриархът се преселва във вечните селения-на 7 март 1971 г., Стоян е повече от убеден, че който и да е следващият на патриаршеския трон, той ще си избере нов охранител и шофьор, защото мисли, че след като е бил толкова приближен до стария патриарх, новият няма да му гласува такова доверие. За негово известно учудване обаче, новоизбраният патриарх и бивш светоловчански митрополит Максим, го оставя на поста и така цели 40 години, Стоян се оказва един от най-близките хора на дядо патриарх. Грижите, с които Стоян Крушкин се отнасяше към патриарх Максим бяха забележителни. Той на практика бдеше над него. Подготвяше го, след като излезе от колата, придружаваше го като сянка, без да се натрапва с необходимото си присъствие, навсякъде, неотлъчно до своя "шеф"! Той беше истински охранител, шофьор и разбира се-добър приятел. Негово светейшество Максим гледаше дори мачове по телевизията именно със Стоян Крушкин. Когато патриархът почина в края на миналата година, Стоян беше съкрушен. Макар и да беше на почти 100 години, което е достойна възраст, за да завършиш земния си път, но Стоян видимо много тежко прие кончината. Той беше неотлъчно до своя патриарх и приятел, дори и в смъртта му. Неотлъчно до ковчега, и до гроба му в Троянската света обител. Той беше сред най-близките хора на патриарх Максим и го изпрати с достойнство и чест, както правят големите хора, с големи сърца. От скоро България и църквата ни имат своя нов патриарх. Това е Негово светейшество Неофит І, както вече го наричат "Ангелогласният". Крушкин отново е оценен по достойнство и отново ще бъде лична охрана и шофьор на патриарха. Това означава много неща, но на първо място означава доверие, висок професионализъм, доказани способности и доказана лоялност. Ето именно заради това Стоян Крушкин днес отново е непосредствено до българския патриарх, защото е човек, на когото може да довериш дори живота си! Медийте разказаха за него като за човек, който е бил и е може би най-близкия човек на трима български предстоятели на църквата ни. Но това беше само видимата страна, човекът Стоян остана скрит. Едва, когато го попитаха за патриарх Максим, "старият вълк" леко се разколеба и учтиво помоли да не говорят за това сега. Така реагират само истинските хора, тези, които наистина знаят цената на уважението и величието на приятелството. Стоян ни разказва за тежките времена на "разкола" в църквата, разказва, за това, как са успели да спасят документи и ценни предмети от Софийската митрополия. Най-много обаче говори, но и много знае, за рода си-Крушкини. Най-известният представител на рода е Никола Крушкин-Чолака-"шопският Апостол". Той е сподвижник на Васил Левски в софийския регион. От този род е и известният емигрантски музикант-Стойо Иванов Крушкин-в Стилтън-Пенсилвания, който развива кариера в Америка още от далечната 1915 г.-създател на оркестър "Bulgarian Balkan Band", за който в-к "България" писа нееднократно. Стоян Крушкин е истински познавач на историята на рода. Той е от софийското село Бистрица, но знае много и за онази част от рода, която е от съседното село Железница. Цитира обилно и точно по памет, поправя с присъща вещина изкривени от времето родови истории и показва, че с гордост носи фамилията на един наистина заслужил българин-Никола Крушкин-Чолака. А той е бил заловен и oбесен от турците пред собствената си книжарница в София, на пазара "Куру чешме", на ъгъла на днешната улица "Алабин" и бул. "Витоша", в пазарен ден на 15 ноември 1877 година заедно с Георги Абаджията, Киро Геошев и Стоян Книжар, само няколко месеца преди Освобождението на България през 1878 г. Стоян Крушкин-потомък на велик Апостол и емигрантски музикант е третият толкова известен човек в рода на Крушкините и днес отново с достойнство, чест и преданост продължава да се грижи за сигурността и мобилността на новоизбрания български патриарх и софийски митрополит Неофит. Венцислав Жеков Снимки от интернет: Текстове на снимките: Снимка 1 – Негово Светейшество патриарх Кирил Български – 1953-1971 г. Снимка 2 – Стоян Крушкин до своя “шеф” – Негово Светейшество патриарх Максим – 1971-2012 г. Снимка 3 – Стоян Крушкин, отново неотлъчно до новия си “шеф” – Негово Светейшество патриарх Неофит “Ангелогласният”.

ЕДНА НОВА ПУБЛИКАЦИЯ ЗА ПРАДЯДО МИ

http://www.actualno.com/columnist/article/id/340/author_id/37

НАШ МУЗИКАНТ Е БИЛ ПОКАНЕН В ОРКЕСТЪРА НА ЗЛОПОЛУЧНИЯ КОРАБ?

 НОВА БЪЛГАРСКА СЛЕДА НА ЗНАМЕНИТИЯ “ТИТАНИК”?  ЕДНА СЕМЕЙНА ЛЕГЕНДА ПРИДОБИВА РЕАЛНА ИСТОРИЧЕСКА СТОЙНОСТ Има една история, която вече повече от сто години провокира историците. Става дума за това, дали българин е бил нает в оркестъра на знаменития кораб “Титаник” през 1912 г.? Едно столично семейство е в дъното на тази история и до днес никой не знае, има ли българска връзка в този оркестър, или това е просто един слух. Става дума за Стойо Иванов Крушкин-потомък на “шопския Апостол”-Никола Крушкин-Чолака от софийското село Бистрица, който е бил сподвижник на Васил Левски. Стойо е бил музикант в гвардейския оркестър на Негово Величество Цар Фердинанд І. Работил е и в оркестъра на Народния театър в София, когато е имало оркестър там. Бил е и щатен музикант в оркестъра на военното училище в София, но дали е бил зачислен и в оркестъра на “Титаник”, това предстои да разберем. Историята разказва, че ръководителят на музикантите на злополучния кораб-Уолъс Хартли, много харесал един български кларнетист и мълвата твърди, че го приел в оркестъра си. Тази легенда вече почти век се препредава от ухо на ухо сред по-старите музиканти, но не намира потвърждение в запазените архиви. Българска фамилия липсва и в най-подробния сайт, който е посветен на оркестъра на "Титаник". Това може да означава две неща-или устойчив слух, или невъзможност на “анонимният” българин да се качи на “Титаник”. И тогава, и днес практиката е оркестрите да се комплектоват до последния момент, според условията на сключения договор. Това прави доста логичен вариантът, музикантът да е пропуснал да се качи на кораба. Не е сигурно и това, дали Хартли е наел за "Титаник" същите музиканти, с които е гостувал малко преди това във Варна и в София. Цялата история се използва не като историческо, или научно доказателство, или поне-поле за изследване, а-като източник за сензационни публикации. Истината обаче излиза, рано, или късно…! Семейното предание твърди, че Стойо Крушкин е трябвало да пътува на “Титаник”. Дали си е купил билета, дали е поканен в оркестъра, не можем да знаем, но е сигурно, че той е трябвало да се качи на кораба. Както казахме, Стойо е бил музикант, при това в дворцовия оркестър. Явно е бил доста талантлив, защото на един от концертите в Двореца получава като подарък гравиран нож, лично от Негово Величество Цар Фердинанд І. Този нож е запазен и днес е семейна реликва. Стойо пътува с Влак до Шербург, където е трябвало да се качи на знаменития кораб. Случва се обаче така, че влакът закъснява и той пропуска да се качи на “Титаник”. Връщането му отнема известно време, защото не е подготвен за него. През това време обаче “Титаник” потъва в океана и съпругата на Стойо, Николица, прави молебен за заупокой в София, защото е убедена, че Стойо е загинал. Изнанедата й е голяма, когато той се завръща жив и здрав. Това е семейното предание. Да предположим, че не е вярно, или поне да го подложим на съмнение…! Неотдавна обаче се появи информация от един господин от Варна, който държи да остане анонимен, който ни предостави неопровержимо доказателство за това, че Стойо, или е бил на кораба, или поне е бил зачислен в оркестъра. Въпросният господин е изследовател на трагедията с “Титаник”. Ето какво пише той в писмото си до нас: “…В информацията пише име-С. Крушкин, дата, кога е бил на кораба. И още нещо, данните са достоверни!…” и по-нататък: “…прочетох данните за Стою Крушкин и от тях разбрах, че е трябвало да пътува с “Титаник” от пристанище Шербург-Франция. Аз съм ползвал енциклопедий, те са на англииски и още много форуми, статий и данни от книги и документални филми. В един от списъците във форум за “Титаник” и списъците на архиви от Ловешко и Троянско, се споменава и Стою Крушкин, който е бил музикант на кораба и се качва от Шербург. Има го, така че каквато и да е истината за него аз съм ползвал това, което пише…”. Забелязваме разминаване на името-Стойо и Стою. Факт е обаче, че името му в списъка на друг кораб-“Аквитания”, също е изписвано по различни начини. Ние спазваме изписването на името, което е видно в официални документи, предоставени ни преди време от военния архив във Велико Търново. Едва ли Стойо е бил на кораба, но че е имал намерението да пътува с него, дали като пасажер, или като музикант, това е безспорно. Ако е бил на кораба и е оцелял, едва ли семейното предание щеше да пропусне този факт, при положение, че толкова драматично помни завръщането му и молебена за заупокой…! До тук е относително ясно, че Стойо е бил зачислен в оркестъра на кораба, пътува към Шербург, но по всяка вероятност пропуска да се качи на борда. Енциклопедия “Титаника” обаче ни дава допълнителна информация. Отбелязани са осем музиканти, които са изписани с имената им и номеата на билетите им. Всички те са се качили на кораба още в Саутхямптън и всички са били настатени във втора класа. Това разбира се не означава автоматично, че на Стойо не е било предлагано да се включи в оркестъра. Възможно е, както вече отбелязахме, съставът да е бил променен в последния момент и билетът на Стойо да е бил анулиран. Той обаче така, или иначе е щял да пътува за Америка именно с този кораб, защото просто е искал да замине. Освен това, малко след трагедията, между двете Балкански войни, Стойо наистина заминава за САЩ. Известно е, че всички българи на “ Титаник” са платили най-евтината цена за билет - по 7 лири и 17 пенса, и са настанени в трета класа. Изследователите на най-голямата морска трагедия на ХХ в. смятат, че на кораба е имало над 50 българи. Първият "български" билет е издаден на Каньо Иванов с № 349 201, следват Минко Ангелов с № 349 202, Христо Данчев - с № 349 203. После по реда на билетите до 349 213 следват 8 българи от с. Гумощник и двама от с. Дебнево. Последният билет е на Станко Линтаков с № 349 235. Дотук изброяваме 35 души. Четиримата, които са се качили от Шербург са: Теодор Краев – с биле с № 349 253, Никола Малинов – с № 349 255, а Станьо Георгиев и Вълчо Динчев, учудващо, са с билети с еднакъв номер - № 349 254. Ако приемем, че последователните номера на билетите са давани на пътници от една държава, може да се пресметне лесно, че на кораба е имало 55 българи. Което означава, че се губят 17 души до общия брой 55, за които изследователите на трагедията смятат, че са се спасили. Загадката се подсилва и от енциклопедия "Титаника", която оповестява само 19 загинали българи. Никой обаче не търси, от кои националности са пътниците, на които са продадени билети с номера от № 349 235 до № 349 253. Говорим за едни “липсващи” 17 души, които едва ли е възможно никога след трагедията да не се обадят на близките си, ако са се спасили и ако разбира се въобще са били на кораба…! Колкото до Стойо Крушкин, от придобитата към момента информация е ясно, че той със сигурност е щял да пътува на “Титаник”, може би са му предложили да участва в оркестъра, както твърди анонимният господин от Варна, но вероятно след това е бил изваден от състава му, по неизвестни причини. Стойо обаче си купува билет за “Титаник”, но случайността го спасява от почти сигурна гибел в океана. Това разбира се не го прави герой сам по себе си, но безспорно съдбата му е интересна и ако наистина е направил впечатление на Уолъс Хартли и той го е поканил в знаменития оркестър, това вече го прави интересен. Все пак, не всеки ден се случва такъв шанс и не всеки ден личната съдба на един обикновен българин се пресича със съдбата на толкова известен кораб като “Титаник”…! Венцислав Жеков