ИНФОРМАЦИЯ ЗА Д-Р ПАПРИКОВ

В писмото от Стефка Христозова от Чикаго е публикуван линк, който дава допълнителна информация за д-р Георги Паприков. Публикуваме цялата информация за този наистина известен българин: източник: http://www.bgemigration.org/store/archives/georgi-paprikov/georgi-paprikov.html

Д-р Георги Паприков Основател и ръководител на Български национален фронт (БНФ), редактор на сп. „Борба“, автор на най-подробната библиография за положението на българската емиграция, притежател на богата колекция от книги и други материали за българската история. Роден е на 25 февруари 1912 г. в гр. Ямбол, България. Като студент става лидер на обединените млади легионери в столицата. Оглавявайки Студентската корпорация, той е член на управата на Националния студентски съюз, а по-късно влиза и в Централното ръководство на националните легиони като председател на Съюза за противовъздушна и химическа отбрана. Още по време на следването си Георги се изявява като смел младежки водач. Когато звенарите поемат на 19 май 1934 г. държавното кормило и се опитват да принудят Цар Борис III да абдикира, той хитро използва честването на студентския празник, за да демонстрира решителната подкрепа на младите хора за Негово Величество. Когато след официалното тържество в Народния театър, на което присъства и правителството начело с Кимон Георгиев, царят уж мимоходом, но по предварителна уговорка поздравява строените отвън студенти – запасни офицери. По даден от водача им знак те вдигат на ръце височайшата особа и с гръмовно „Ура!“ я носят до входа на двореца. Този смел акт ознаменува съвземането на опозицията и само два месеца по-късно звенарите предават властта. Георги Паприков завършва медицина в Софийския университет, специализира хирургия и от 1938 г. до началото на войната е асистент на световноизвестния проф. Александър Станишев. След това е мобилизиран във военен лазарет. Награден е с орден „За храброст“. По време на деветосептемврийските събития успява да избяга в Германия, където през 1947 г. защитава докторат в реномирания Хайделбергски университет. Там среща своя колежка Станка, българка от Оряхово, която става негова вярна съпруга през 1949 г. През 1948 г. в Мюнхен участва в основаването на БНФ. Пътят му към родината е отрязан завинаги. Там го заплашват две задочни смъртни присъди. Затова със съпругата му избират Америка за своя втора родина и през 1951 г. се установяват в гр. Чикаго, щата Илинойс. Полага необходимите приравнителни изпити и отново започва работа като лекар. Специализира рентгенология и от 1956 г. се отдава изцяло на тази специалност. Заема поста зам.-председател на БНФ дълги години, като през 1981 г. оглавява организацията. В продължение на 20 години е бил главен редактор на печатния орган на БНФ – сп. „Борба“, превръщайки го в пламенна трибуна на свободното патриотично слово, даващо обществена гласност на нечовешките своеволия, с които българските комунисти потискат сънародниците си. Д-р Паприков бе личност с разностранни интереси. Притежаваше богати колекции от редки книги, някои от които сигурно липсват в нашата Народна библиотека, географски карти отпреди 5-6 века, на които България фигурира като част от Отоманската империя, ордени, монети, пощенски марки – изобщо всичко, което можеше да има допирни точки с родината. Той бе превърнал дома си в истинска крепост на българския дух. Още във входното антре правеха впечатление оригинални портрети на стария полковник Паприков, на неговия брат – генерал, на членове на царското семейство с автографи – дело на прочутия дворцов фотограф Карастоянов, и картини от най-известните български художници. Кабинетът му бе изпълнен със стотици томове, папки с първите български вестници, алманаси, енциклопедии, дипляни, грамоти. И бюрото му никога не бе свободно. От едната му страна стояха разтворени книги и списания, а от другата – куп писма, които чакаха отговор. В средата бе любимата пишеща машина на доктора с неизменните „ерове“. Бившият легионер бе върл противник на коригирания правопис. Смяташе, че така „ние се приравняваме към руската азбука, с която комунистите искат да затрият нашата родна реч“. Тази болна за него тема той винаги свързваше с позорното угодническо издигане в България на паметници на чужди величия – от Ленин до Мичурин и на съветските космонавти, докато истински национални герои съзнателно се обричаха на забрава. Заедно с инж. Симеон Овчаров – Харизан, д-р Паприков има особена заслуга за организиране на прочутото българско изложение в Чикаго на З март 1961 г., почетено от президента Хари Труман и от кмета Ричард Дейли. За първи път България е представена в Америка така пълно и запомнящо се, с ярка представа за богатата й история, култура, музика и етнография. Колекциите на д-р Паприков от български медали, пощенски марки, народни носии и други са важна част от общото внушение, още повече, че са отличавани със златни медали на известни международни изложби. Успоредно с обществено-политическите си изяви като лидер на БНФ и дългогодишен редактор на печатния му орган, докторът отдели много време и усилия за създаване на Емигрантска библиография. Внезапната му смърт попречи лично да довърши нейния първи том. В чест на светлата памет на този патриот и родолюбец неговата съпруга, анестезиоложката д-р Станка Паприкова, положи голям труд, за да оформи и издаде ценната книга. Едва ли друг наш емигрант е бил изпращан с подобен почетен, незабравим ритуал. Приятели и съратници на покойника идват от всички краища на САЩ и Канада. Ковчегът му е носен от д-р Иван Дочев, д-р Ангел Тодоров, Николай Янакиев, Цоню Градинаров, Миро Гергов и Крум Радев. Стотина автомобила следват катафалката. Молебенът е отслужен от отец Тома Кобаков. Получени са десетки съболезнователни телеграми, включително и от цар Симеон II и княгиня Мария Луиза. Д-р Георги Паприков умира на 29 март 1984 г. в Чикаго. През целия си живот той има водеща роля в социалния и политическия живот на емиграцията ни. Участва активно и в дейността на Антиболшевишкия блок на народите (АБН). За неговата гражданска активност и доблест е награждаван с високи отличия.