·
В
„Кореком” пазаруваха само „отбрани” хора, които властта беше проверила.
Имаше време в България, когато притежаването на американски
долари, както и каквато и да е друга „капиталистическа” валута, пари от капиталистическа
държава, беше престъпление. Имаше дори
специален състав в Наказателния кодекс в юриспруденцията на страната, който
касаеше така наречените „валутни престъпления”. А притежаването на американски
долари беше именно „валутно престъпление”.
Георги от София решава да си купи касетофон от
известна марка. Годината е някъде в началото на 80-те години на миналия век. По
това време обаче въпросната марка може да се намери само в така наречения „Кореком”,
магазинът, който се посещава предимно от чужденци, българи, които все още имат
наследствена пенсия от чужбина, както и такива, които са били на работа в
чужбина, или ще пътуват в чужбина и са се сдобили по легален път с валута от
Българската народна банка. Всички останали „простосмъртни” българи нямат достъп
до този магазин, където се продават предимно западни стоки, за които масовият
потребител може само да мечтае, защото няма съответната валута. Този магазин
дори мирише по особен начин, защото стоките му придават такава магичност, сякаш
това е западен оазис в комунистическия свят и той е имено това.
Точно тук се съдържа причината властите в България в
онези години да ограничават достъпа до този магазин, колкото се може повече,
защото хората не бива да виждат, какви са стоките, които идват от Запада. Така те
ще се „развратят” и ще разберат, че на Запад се произвеждат много по-красиви,
стойностни, качествени, вкусни и красиви неща, от тези, които са масовата „шир-потреба”
в комунистическа България и в социалистическия лагер.
Именно заради това достъпът до „Кореком” е
ограничен. Властите обясняват, че всичко в страната е най-доброто, защото е
произведено от комунисти, но в „Кореком” човек може лесно да направи сравнение
и да се появи съмнение, което комунистическата власт иска да избегне по
всякакъв начин.
Точно това е и причината, поради която Георги от
София, не може да влезе в „Кореком” и свободно да си купи въпросния касетофон.
Той купува американски долари от приятелка на съпругата си Николинка, която пък
ги има от баща си, който е емигрант в Австралия. Отива до въпросния „Кореком”,
но не може да влезе. Той търси човек, небългарин, който има право на достъп до
въпросния магазин, за да го ползва за „муле”. Фиксира се върху един арабин.
Моли го да му купи касетофона и му дава доларите. Арабинът се съгласява. Така Георги
се сдобива със стока, която иначе е напълно свободна, но в България тя
представлява „западна диверсия” и никой не може да си я купи, освен ако не е
чужденец, или по някаква причина случайно има необходимата валута.
Николинка, съпругата на Георги има баба, която получава наследствена пенсия
от съпруга си, който е емигрант в САЩ. Дори тя не може да получи американски
долари. Бабата получава бонове, които съответстват на стойността на валутата.
Въпросните бонове са поименни, на гърба им е изписано името на приносителя им. Това
е направено, за да не се продават въпросните бонове.
С една дума, властта се е примирила,че има хора,
които по силата на международни договори и споразумения имат право да притежават
валута. Така те имат достъп до въпросните магазини „Кореком” и могат да станат
проводници на „западни идеи”. За да не могат те продават валутите си, а по този
начин и други да се доберат до сравнението „Запад-Изток”, властта ограничава
достъпа до валута.
Бабата на Николинка си получава наследствената
пенсия от Америка, така се изпълняват международните договорености, но тя не
получава американски долари като валута, а получава тяхната равностойност на листчета
хартия, които се наричат бонове. Ако има право на 100 долара пенсия, тя
получава 100 бона, надписани с името й на гърба. Така, когото тя отиде в „Кореком”,
за да пазарува, тя го прави легално, но ако продаде боновете, друг не може
легално да пазарува в този магазин, защото името му не стои на гърба на
съответния бон!
Ето така комунистическата власт в България ограничава
достъпа на хората до всичко, което идва от Запада, за да не могат хората да
сравняват и да видят, че всъщност стоките, които идват от Запад, са много
по-качествени от тези, които могат да се намерят в комунистическа България!
Разбира се, примерите за валутни спекулации са
много, много хора са пострадали от това, само защото са искали да пазаруват свободно,
защото са имали смелостта да се почувстват свободни хора в един напълно несвободен
свят.
„Кореком”-ите бяха не просто витрина, те бяха
неизбежната „диверсия”, от която властта се страхуваше, защото това беше една
от вратите на Западния свят, която когато и да се открехнеше, се виждаха неща,
които социалистическият лагер отричаше до последно!
ВЕНЦИСЛАВ
ЖЕКОВ
кореспондент
на вестник „България” в София
ТЕКСТОВЕ
НА СНИМКИТЕ:
Снимка 1 – Американските долари са едно от нещата,
заради които може да се влезе в затвора, по време на комунистическото
управление в България. Снимка: petel.bg
Снимка 2 – Стоките в „Кореком” бяха като от друг
свят! Снимка: www.24chasa.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар