Униформите имат минало,
но имат и бъдеще
Венцислав
ЖЕКОВ
София,
България
Емигрантският оркестър
„Bulgarian Balkan Band“
„Снощи
по време на събрание оркестърът в гр.Стилтън, Пенсилвания, реши да закупи нови
униформи за музикантите. Ще бъдат осигурени около 40 униформи. Беше определен
комитет, с цел да организира няколко обществени
ангажименти, които се очаква да осигурят достатъчно средства за купуване
на униформите. За членове на комитета бяха определени…“ и следват имената на
хората. Това се казва в съобщение на вестник „Харисбург Телеграф“ от 15 ноември 1916 г. Един от членовете на
комитета е Джоузеф Грейс (или
още Йосиф Граас)
–
бивш капелмайстор от Стилтън и изтъкнат музиковед. Той е инструктор-ръководител
в първият известен български емигрантски оркестър в САЩ – „Bulgarian Balkan Band“, създаден от
емигранта от софийското село Бистрица, Стойо Крушкин, който е и капелмайстор на
формацията.
Българите
не обичаха униформи заради близкото ни минало, времената на комунизъм, когато
униформите бяха нещо като социален статут. Именно от тогава този тип работно и
институционално облекло бяха намразени. Времената, за които говорим тук обаче
са съвсем други. Става дума за близките години след Балканските войни и малко
преди Първата световна война, когато ентусиазмът е бил различен. Хората са били
запленени от романтичната инерция на войните, когато армията ни печели наистина
невероятни победи най-вече срещу своя вековен враг и поробител Османска Турция,
но и се показваме като блестящи войници и пред съседите ни – останалите
балкански държави, една не малка част от които също са били под властта на
османците дълги столетия и се освобождават малко преди нас.
Създателят на емигрантския
оркестър
„Bulgarian Balkan Band“ –
Стойо Крушкин
Така
униформата създава тогава усещането за социална и национална принадлежност.
Униформата е въпрос на чест, на гордост, въпрос на съпричастност към съдбините
на народа и историческата съдба на региона. Става дума за униформа, която не
унифицира хората и не ги прави еднакви а ги приобщава към обща цел и най-вече
към обща кауза – каузата на националната идентичност и независимостта на
страната, която тогава е все още толкова крехка.
Ето
защо се отдава такова голямо значение на униформите, когато говорим за общо
дело, а един емигрантски оркестър, създаден предимно от българи от Прилеп и
Прилепско, а също и от Солун, някои краища на Сапарева баня и софийските села,е
нещо повече от национална кауза. Този оркестър „Bulgarian Balkan Band“ е една малка България в голямата
Америка. Оркестърът е създаден от Стойо Крушкин от Бистрица, Софийско и неговия
приятел, съдружник и колега Христо Серафимов от Сапарева баня.
Към
5 юли 1917 г. Джоузеф Грейс вече е един от директорите на оркестъра на град
Стилтън, Пенсилвания и е споменат в съобщение на местния вестник „Харисбург
Телеграф“ от същата дата. Тогава отново става дума и за разпределяне на
униформи, или костюми за бенда на града.
Грейс
е споменаван още през 1915 г. като длъжностно лице в „Бенефишъл асосиейшън“ на
департамента по мостовете и строителството към стоманената промишлепност на
Пенсилвания. „През миналата 1914 и смъртни
случаи. Дивидент от 9,36 долара бяха декларирани от „Бенефишъл асосиейшън“ на
всеки от 410-те й членове“, се казва в съобщение на местния вестник „Харисбург
Телеграф“ от 7 декември 1915 г. Към тази дата той вероятно все още не е бил в
състава на българския емигрантски оркестър, който по всяка вероятност е
създаден около година по-късно.
През
лятото на 1914 г., съдейки пак по съобщение във вестник „Харисбург Телеграф“ от
юли 1914 г., Джоузеф Грейс е помощник-библиотекар в оркестъра на Стилтън. В
края на 1917 г. той пък вече е попечител по изплащането на един от най-големите
дивиденти в размер на 10 долара, в „Бенефишъл асосиейшън“.
Има още един небългарин в състава на емигрантския ни оркестър „Bulgarian Balkan Band“ и това е Мартин Герхард. „Че музиката има енергия и чар отдавна е факт. Но че музиката има силата да съживи мъртвите никога не е било наблюдавано. Музиката има точно тази сила, казва Мартин Герхарт – фотограф, който има свое студио…Рано в събота сутринта той забелязал, че една от неговите златни рибки плувала с корема нагоре. Мартин бил много натъжен, повикал жена си и двамата решили, че рибата е умряла. Мартин хвърлил рибата в кошчето за боклук и малко по-късно, както се разхождал из фотостудиото си, си пуснал нови записи, които имал на фонограф. Мартин е от немски произход и е свирил голям брой немски военни маршове. След звуците на маршовете Мартин чул някакви шумове от кошчето за боклук. Той започнал да проучва тези шумове и се оказало, че рибата е жива. Така тя отново се озовала в големия аквариум на фотографа-музикант Мартин Герхард от „Bulgarian Balkan Band“.
Историята
за златната рибка и немските военни маршове е разказана във вестник „Харисбург
Телеграф“, в броя му от 15 декември 1914 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар