Съвършено случайно попаднах на една книга публикувана в интернет– „Етническия опит в Пенсилвания” от Джон Боднар. В глава 12, озаглавена: „Славянската имиграция в Стилтън”, авторът дава твърде интересни и ценни сведения за един епизод от битността на имигрантите ни в САЩ, както и за оркестър „Bulgarian Balkan Band” на капелмайстор Стойо Иванов Крушкин. Снимката е публикувана в блога ми малко по-долу, заедно с още две снимки на текстове от книгата, на английски език.
Оказва се, че през лятото на 1918 г. в Харисбург, на Денят на независимостта, за първи път се документира общ парад на хора от славянски произход, чернокожи и представители на местното население по повод празника. До тогава дефилирането по улиците е било от една страна чернокожите и имигрантите от славянски произход и от друга страна – местното население. Това показва, че се променя отношението на държавната власт в Пенсилвания към имигрантите, които до тогава са били смятани за заплаха - хора, на които не може да се разчита много, както е било по време на голямата европейска война – Първата световна война. Този Ден на независимостта поставя едно ново начало и визуализира една важна промяна, която тепърва ще играе важна роля за утвърждаването на славянската имиграция в Северна Америка.
Губернаторът на щат Пенсилвания Уилям Спроул коментира, че тези хора са сърцати и отбелязва, че в сърцата им той е съзрял един „неочаквано дълбок патриотизъм и на тях може да се разчита в бъдеще, ако се наложи”. По-нататък в книгата се посочва, че американската среда представя имигрантите като хора с множество проблеми, които полагат усилия да се утвърдят като общност. „Българите спорят до каква степен трябва да запазят връзките си с Европа....Етническите групи не са просто част от американската културна среда, те са и продукт на имигрантското общество, основано в Америка...”, се казва още в книгата, по повод българите в Северна Америка.
Нашите сънародници в САЩ не просто декларират своята нова национална принадлежност, а напротив, въпреки, че те си остават българи по сърце и душа, показват, че са лоялни и благодарни на втората си родина за това, че им е дала възможност да работят, да живеят и по този начин и да подпомагат своите семейства отвъд океана.
Това отношение на официалната власт в Пенсилвания показа и още нещо. Въпреки първоначалните опасения за патриотизма на имигрантите през войната, които дори са били разглеждани като врагове, те, със своя труд и със своите умения и упоритост доказват, че са достойни членове на едно ново общество, макар и твърдо стоейки в позицията си на хора от друга държава, хора, които не само обичат родината си, но и държат да бъдат считани за българи, хървати, македонци...и не забравят родния си край, който често наричат "старият край".
Местният вестник „Telegraph” отбелязва, че оркестър „Bulgarian Balkan Band” от град Стилтън на Стойо Иванов Крушкин, който също дефилира по улиците на Харисбург по повод Деня на независимостта, събира множество аплаузи от публиката. Тук дефилира също и първият духов оркестър, съставен изцяло от чернокожи. Ето това признание е било необходимо на нашите имигранти, за да утвърдят себе си като хора от един друг свят, които са достойни граждани на „Новия свят”, където са отишли, за да търсят един по-добър живот за себе си и за техните семейства. Това става възможно благодарение на усилията на всички в тази посока и благодарение на българския оркестър „Bulgarian Balkan Band”. Със своите виртуозни изпълнения той спечелва сърцата и на имигрантите, които имат нужда да си спомнят за своя роден край, но и на местните хора, които постепенно стопяват ледовете между тях и своите нови съседи, дошли отвъд океана.
Няма коментари:
Публикуване на коментар