Петър Петров-един от работодателите на Стойо Крушкин в САЩ

Български имигрант-ресторантьор, затворник и милионер

Петър Петров е българин от Княжево, който постига завидно състояние в САЩ. За съжаление датата на раждането му не ни е известна, нито пък датата на смъртта му, но за сметка на това пък, биографията му е достатъчно богата, но не и достатъчно популярна. Кой всъщност е Петър Петров? Неговата леля-Ана Златева от Княжево се познава с Николица Крушкина от село Слатина /днес квартал на София/. По тази линия става и запознанството на дъщерята на Николица-Виолета с Петър-племенникът на Ана.
Междувременно Петър вижда, че има възможност да замине за САЩ, където да се опита да започне нов живот. Така и става, но годината на заминаването му не ни е известна. В САЩ Петър работи като миньор, както повечето наши имигранти, които са тръгнали на гурбет, да търсят нов, по-спокоен и по-добър живот. По този начин Петър успява да спести малко пари, взема заем от американска банка и открива български ресторант в Инглевуд, Калифорния. Ресторантът потръгва, бизнесът му е успешен но постепенно започва да изпада в криза, която се превръща в колапс.
Петър Петров не може да върне заема си и влиза в затвора за дългове. След като излежава присъдата си за неизряден платец той се жени за Ана-българка от Македония, която била от заможно семейство в САЩ. С нейна помощ успява да отвори нов български ресторант, отново в Калифорания. Тук работи известно време капелмайсторът на един от най-успешните ни имигрантски оркестри „Bulgarian Balkan Band” в Стилтън, Пенсилвания-Стойо Крушкин. Един от работниците в ресторанта е и зетът на Стойо-Найден Мирчов -български имигрант от Ловеч, който се жени за дъщерята на Стойо Крушкин-Цветанка, която междувременно е сменила името си на Флоранс. По-късно, след като оркестърът отдавна вече е в историята, Стойо открива свой български ресторант в Санта Ана. Повечето български имигранти работят при наши сънародници, защото там те имат възможност да общуват с по-близки хора, защото и по този начин те подържат връзката си с родината. Това е и възможност за обмяна на информация за България и животът тук.
Интересен е фактът, че след като бизнесът на Петър Петров потръгва отново, той започва строителството на малък квартал, в които да живеят работниците от ресторанта. Едно небивало благородство, което дори и днес е достойно за възхищение! По този начин се повишава производителността на труда в ресторанта на българския имигрант, защото хората, които работят за него живеят наблизо. Създадените удобства правят работата в ресторанта по-желана и търсена и сега вече стабилността на фирмата е гарантирана.
По-късно в годините Петър Петров, заедно с двамата си синове и съпругата си тръгват на пътешествие, което включва и България, за да покаже на своите потомци, от къде е тръгнал. Жена му Ана проявява интерес и към произвежданото у нас пчелно млечице, за подобряване на общото здравословно състояние. Това е една недвусмислена илюстрация за поведението на българските имигранти в САЩ, които не забравят своята родна история, своето минало в България. Това е една съхранена родова памет, факт, достоен за уважение, особено в днешно време.
Необходими са много години, за да могат нашите имигранти в САЩ да понатрупат капитал, да „си стъпят на краката”, както се казва и едва след това да предприемат свой собствен бизнес. Прави впечатление обаче, че нашите сънародници в Северна Америка първо започват да обучават потомците си, родени в САЩ, или доведени от „стария край”. Както винаги, по традиция българинът, където и да е по света, дава и последните си пари, за да изучи децата си. Този тип капиталовложения след това се връщат, защото образованието на младите натурализирани американци се превръща във възможност за развитие на бизнес с национален отенък. Пример за това е и Петър Петров, който открива ресторант, но с български ястия. Това е така и за да покаже, че националното чувство не умира, дори напротив-то се мултиплицира и доразвива, когато човек има желание да го направи и независимо от това, къде се намира по света.
Как се развиват отношенията на Петър Петров с Виолета-дъщерята на Николица Крушкина? Виолета има голямо желание да се омъжи за Петър, но майка й не позволява. Така завършва една одисея, може би още преди да е започнала. Това е малка одисея, превърнала се в част от живота на един от многото достойни български имигранти в САЩ.