Преди няколко години написах статия за вестник “Българска армия”, в която споменах, че е възможно моят прадядо-Стойо Иванов Крушкин да е роднина на Никола Крушкин-Чолака. Е, оказа се вярно и това е новината на днешния ден.
След моя статия във вестник “България” в Чикаго, посредством редакторът-Стефка Христозова, с мен се свърза Иванка Атанасова, която живее в Чикаго и която се оказа приятелка на близки на Стоян Крушкин. Стоян е шофьор на Негово светейшество българския патриарх и софийски митрополит Максим. Едва днес имах възможност да се срещна с господин Крушкин в сградата на Софийската митрополия и разбира се стигнахме до общото мнение, че…..сме роднини. Господин Крушкин ме запозна с факта, че фамилията е родствена с Никола Крушкин-Чолака-така нареченият “шопският апостол”-сподвижник на Левски. Това автоматично означава, че моето предположение за евентуална роднинска връзка на моя прадядо с Никола Крушкин-Чолака е напълно реална. Предстоят още срещи с господин Стоян Крушкин, за да разменим снимки и да се опознаем още повече. Ето как всъщност през Америка, намерих още един роднина, който ме осветли за роднинството на моя прадядо, а в частност и на мен като негов потомък, с една от българските национални икони-Никола Крушкин-Чолака. Информацията за мен и моето семейство е санзационна и поради това малко по-долу публикувам справка от интернет за НИКОЛА КРУШКИН-ЧОЛАКА, КОЙТО СЕ ОКАЗА НАШ РОДНИНА!
Никола Крушкин – Чолака-шопският апостол
Никола Стефанов Крушкин (Чолака), наричан още „Шопският апостол“ е роден през 1836 г. в Бистрица. Като дете пада в огнището и си изгаря ръцете, оттам идва прякорът му -чолав, чолак. Рано останал сирак, той става послушник в Драгалевския манастир. Негов игумен по това време е отец Генадий, който е и член на Софийския революционен комитет. Там през 1862 г. Чолака среща Васил Левски. Събирайки дарове за манастира в качеството си на таксидиот, Никола Чолака обикаля градове и села и разпалва родолюбивата искра в сърцата на хората. Има заслуга за създаването на много от революционните комитети в Софийска околия, както и за този в Бистрица. Бистришкият революционен комитет е основан в къщата на Григор Ковачки. Председател му е Стоян Посипалката - от кой бистришки род е обаче не се знае. Самият Левски присъства на някои от заседанията на комитета. Революционната и просветителската дейност на Чолака вървят заедно. В неговата книжарница на Софийския пазар „Куру чешме“ (на ъгъла на ул. „Алабин“ и бул. „Витоша“), наред с песнопойките се предлагат революционни брошури. Там редовно се провеждат заседанията на Софийския революционен комитет, укриват се членовете му, както и двама Ботеви четници, единият от които е братът на Левски, Петър Кунчев. По заловени писма в Дупница, турците го откриват и залавят. Обесен е пред собствената си книжарница (днес там има паметна плоча) на 15 ноември 1877 година, когато руските войски са вече оттатък Балкана и Свободата е развяла знамена. Отива си с вярата, че народът ще бъде свободен, а героите - увенчани със слава. Главната улица в Бистрица носи неговото име, а признателните бистричани му издигнаха барелеф в центъра на селото.
/информация за Никола Крушкин-Чолака от http://bistrica-bg.com/about/history/nikolakrushkin/
Няма коментари:
Публикуване на коментар