ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА МУЗИКА ИМА КОРЕНИ И В САЩ
Историята на духовата и военната музика в България е дълга и твърде интересна. Оказва се обаче, че тя е преплетена и със съдбата на българи, които в началото на ХХ век се преселват да живеят в САЩ и там продължават кариерата си на музиканти. Такъв разбира се е случаят с капелмайстора Стойо Крушкин, за когото вестник “България” писа нееднократно. Неговата лична история вече е достояние на читателите ни, но историята на военната музика и нейното отражение върху съдбата на един българин в САЩ буди интерес и представлява добър пример за междукултурната приемственост на един универсален талант. Подобна е съдбата и на титулувания като професор Петър Котов. Как и кога обаче започва всичко…?
През 1879 г. се появяват първите български органи за управление на държавата. Първият военен оркестър обаче се появява преди това и по този начин предхожда създаването на първото българско правителство след Освобождението през 1878 г. Единственият източник, от който черпим сведения за тези събитие са материалите на полковник Иван Стойчев.строеви офицер, военен историк и общественик. Според него, първият оркестър е създаден в края на 1878 г., когато руският комисар в България-княз Дондуков-Корсаков нарежда да се състави при българската войска оркестър. Ако трябва да обобщим, оркестрите в България се създават от руските офицери и чешките капелмайстори.
Към 1891 г. в българската войска съществуват общо 31 оркестъра. През 1892 г. се създава и Гвардейския оркестър. За капелмайстор е назначен Йозеф Хохола. Към 1893 г. оркестърът на 6-ти пехотен търновски полк е преведен в Лейбгвардейския ескадрон и се превръща в Лейбгвардейски оркестър. По това време той се е ползвал и за нуждите на Двореца на царстващата династия. Справка в Централния военен архив във Велико Търново сочи, че: ”… със заповед № 108 & 6/24 април 1902 г. запасния младши унтер офицер хорен музикант Стойко Иванчов /така се води, но това е бъдещият имигрантски капелмайстор Стойо Иванов Крушкин/ се зачислява в списъците на Лейбгвардейския на Негово Царско Височество ескадрон като волнонаемен музикант…”.
Със заповед № 1 & 6/1 януари 1906 г. по Лейбгвардейския конен полк, Стойо е произведен старши унтер офицер за добро поведение и усърдие към музикантското изкуство. На 12 януари 1911 г. за добро поведение и усърдие към музикантското изкуство е произведен в чин вахмистър. Стойо Участва в Балканските войни от деня на мобилизацията 17 септември 1912 г. до деня на сключването на мира 28 юли 1913 г. Той е взел участие с общата главна квартира и музикантския хор във войната против Турция. Награден лично от Негово Царско Височество Княз Борис Търновски със сребърен медал за заслуга на военна лента за отлична служба. Награждаван е и със знака за 10-годишна непрекъсната и полезна служба.
В годините след войната Крушкин заминава за САЩ, където създава оркестър “Bulgarian Balkan Band”, през 1915 г. Репертоарът му е разнообразен, съобразен със слушателската аудитория, като не губи и народностната си основа.
След разтурянето на оркестъра, Стою Иванов се връща в България. След Първата световна война настъпват съществени промени в организационната структура и числения състав на оркестрите. Съгласно Ньойския мирен договор от 1919 г. общият брой на военнослужещите не трябва да надминава 20 000 души. При това положение към 1921 г. освен оркестрите при Лейбгвардейския конен полк, флота и Военното училище остават да функционират още 8 оркестъра. Една година по-късно, разформираните оркестри са отново възстановени. От пролетта на 1922 г. Стойо Крушкин е зачислен като музикант ІІ разряд във Военното училище в София. Уволнява се от служба по собствено желание от 1 септември 1923 г. След това Стойо отново заминава за Америка и се връща само веднъж в България, през 30-те години, което се оказва и за последно.
Всичко това идва да покаже поне едно-българският музикален талант се пренася и в САЩ, където българите създават свой оркестър, за забавления, но и за припомняне на българското начало, българската култура и българското минало. Това разбира се не е единственият български оркестър в Северна Америка. Известен е също и “Orient Band” в Гранит сити-Илиноис, създаден през 1914 г. Той е ръководен от титулувания като професор Петър Котов и се състои от 17 души с медни и дървени духови инструменти с ритмус-“духова музика”. За сравнение, оркестърът на Стойо Крушкин от Стилтън-Пенсилвания се състои от 23-ма души. Подобен, макар и изцяло струнен аматьорски оркестър е създаден през 1910 г. в Лайма-Охайо. Вероятно има и други български имигрантски оркестри и културни формации в САЩ, информация за които може и вече да не се пази никъде.
Именно тези хора вероятно са донесли в България и елементите на модните по това време рагтайм, ранния нюорлеански джаз и масовия танц фокстрот. Тези културни инфилтрации на практика оказват съществено влияние и върху развитието на българското музикантско изкуство в началото на миналия век. Именно заради това, името на Стойо Крушкин и на всички позабравени имена на български имигрантски капелмайстори и музиканти, трябва да бъдат припомнени, защото това са пионерите на съвременната музика. Именно те са хората, които поставят основите на съвременната българска музика и тяхна е заслугата за пренасянето на българската ритмика и въобще музикалната ни култура в Америка.
Венцислав Жеков
кореспондент на вестник “България”
Няма коментари:
Публикуване на коментар