Един натрапчив спомен “тормози” автора на тези редове от години. Може би този “тормоз” го е изпитвал всеки. Става дума за тавана, но не като архитектурно понятие, а по-скоро като носталгично-романтичен акцент. Какво ли не може да намери човек на своя таван. Именно там понякога съхраняваме безценни спомени не само от личното минало, но и от родовата ни история. Такъв е случаят с преносимия пеещ часовник на известния български имигрантски капелмайстор Стойо Крушкин от Стилтън-Пенсилвания. Оказва се, че неговите архиви все още пазят неразкрити тайни.
Часовникът , за който се споменава по-горе е произведен в Швенинген-провинция Баден Вюртенберг-Германия. Можем да си позволим да споменем марката, без това да представлява скрита реклама, защото фабриката вече не съществува. Часовникът е FMS – (Frederich Mauthe /from/ Schwenningen). Всъщност, какво значение има един часовник и с какво той би могъл да бъде интересен на една по-широка публика, а именно-защо се налага да пишем за този него?
Този материален спомен от Стойо Крушкин години на ред представлява семейна ценност. По времето на така наречения “развит социализъм” в България няма никакво разнообразие от подобни предмети за забавление. Обществеността, играеща основна роля на безлична електорална маса, трябва да се “забавлява” единствено и само с позволените от партията и държавата “полезни” занимания, сред които не са били подобни “капиталистически играчки” като въпросния часовник. По-късно “позволените” и толерирани марки часовници са предимно и разбира се идващите от популярната “ширпотреба” от “братския” СССР, като например марката “Ракета” и много други.
Именно поради тези причин постепенно и неусетно часовникът от Стойо Крушкин се превръща в най-обикновен предмет с идеологическа стойност, който събира прах на тавана в продължение на десетилетия. Всъщност, въпросният часовник е един от първите, които Стойо купува с оскъдните си средства в Америка като емигрантски капелмайстор. По-късно той изпраща, или донася лично /не е известно/ този часовник в България и той се превръща в истинска атракция. В онези години личните часовници са ценност и поради цената, и поради статута, който са презентирали за съответната притежаваща ги фамилия.
Една от снахите на Стойо-Елена се радва като дете на мелодията от FMS-часовника, която непрекъснато й наподобява български песни. Часовникът се навива на празници и в тържествени случаи за семейството, като по този начин формулира собствен статут на предмет, натоварен с особено значение и настроение. На практика, всичко изпратено от Стойо Крушкин в България винаги представлява семейна ценност, защото то идва отвъд океана, идва от една свободна земя, която за българите в годините на “светлия комунизъм” е просто “обетована земя”.
Направихме една сравнително кратка справка в запазени броеве на вестник “Народен глас”-едно от най-популярните български периодични издания в САЩ, в ранните емигрантски години. Оказа се, че Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” в София пази периодика на вестника и в папките, които не бяха на реставрация, се добрахме до интересни рекламни материали от преди повече от 80 години. В много от броевете на “Народен глас” е поместена реклама на FMS-часовника. Не рядко предложението е валидно в комплект с револвер…/!!!!/, или стоки за бита. Разбира се тази реклама е актуална за времето си и днес може да изглежда малко странна и дори неуместна, но категорично говори за стойността на часовника, към който е предлаган невероятен бонус-истинско огнестрелно оръжие. Наблюдението на рекламите и интензитета им в споменатата периодика показва, че часовниците FMS стават особено популярни в САЩ в средата на първата половина на ХХ век, именно когато Стойо купува музикалния си часовник.
Всъщност авторът на тези часовници е Фредерик Маут /или Моте, ако се следва немското транскрибиране/. Започнал като доставчик на оборудване и инструменти за майсторите, той създава малка фабрика за часовници в Швенинген-Германия през 1870 г. Според някои фирмата е започнала съществуването си през 1876 г. и в нея работят синовете на Фредерик-Кристиян и Якоб, съществува и предположение че фабриката на Маут работи още от 1844 г., но нито една от версиите не събира достатъчно доказателства и се приема 1870 г. като начална.
От 1899 г. фирмата вече произвежда свои собствени кутии за часовници. Към началото на ХХ в. има около 1000 служители. Твърди се, че точно преди Първата световна война 60% от целия немски внос на часовници в Англия например, е именно от производството на Фредерик Маут. Към 1930 г. фирмата вече има двойно повече служители, които произвеждат по 45 хиляди часовника-ръчни, стенни и преносими…на седмица/!/. Въпросните пеещи часовници могат да работят около 30 часа с едно навиване. Принципът на издаването на звуци е като на пеещите кутии-задействане на мембрани от лостове, разположени върху въртящ се вал. “Пеещият” механизъм е повтаряем /латерна/ и “ветров”-с махало, което се движи при развиване на пружина.
През 1950 години Фредерик Маут създава механизъм на часовник, който работи с батерии. Фирмата изпада във финансови затруднения в началото на 1975 г. и прекратява съществуването си през 1976 г. Фамилията създава обществен парк в Швенинген, а музея в града представя различни типове часовници от ХVІ до ХІХ век. Дори и днес в града могат да се видят майстори-часовникари, които продават продукцията си в магазина към музея. Запазени са също така и голямо количество документи, които представят процеса на индустриалното производство на часовници в Германия и по-специално в Швенинген. До голяма степен всичко това е съхранено, поради факта, че градът попада именно в Американската зона в Германия, след победата над Хитлер през 1945 г.
Така един от най-старите и известни немски часовници-FMS, които са били истински хит на американския пазар през първата половина на миналия век, попада в семейството на един българин-емигрант и се превръща във фамилна реликва, която освен много материална история носи в себе си и спомени за едно меко казано странно политическо време в България, в годините след 1944 г. Един часовник, който отдавна е спрял стрелките си, сякаш в знак на протест, разказва за времето от собствената си гледна точка, която никога не е бъркала.
Венцислав Жеков
кореспондент на вестник “България”
Няма коментари:
Публикуване на коментар