Има едно място в САЩ, което е известно на всички българи, живеещи там и техните близки тук в родината-майка. Това е остров Елис айлънд. Почти без изключение в онези трудни и гладни години нашенците пътуват в трета класа. Обикновено корабите акустират в Нюйоркското пристанище. След митническата проверка, малко корабче под охрана извозва пътниците до близкия Елис айлънд.
До 1924 г., за 62 години, от тук преминават над 12 милиона кандидат-американци. Островът е кръстен на ирландския изселник Самюъл Елис, който продава наречения дотогава "Остров на стридите". Други имена, с които е известенв са: "Островът на сълзите" и "Островът на разбитите сърца".
От 1 януари 1892 г. до 12 ноември 1954 г. остров Елис е мястото, което посреща всеки "нов американец", за да го превърне в поредния, оставил името си в дългите списъци с хора, дошли да търсят късмета си по Новата земя. Стотици са имената на българите, които също преминават през този остров, преди да достигнат до дестинациите си за работа. Неотдавна имахме възможност да се докоснем, макар и за кратко, до една част от списъците на пристигащите. Онова, което можем да споделим е, че те са водени изключително прецизно и точно. Записвани са не само имената, годините и социалния статус на хорлата, но също така и тяхното родно място. Такъв е случаят с един българин, който преди пристигането си в САЩ е живеел в София, но в емигратските списъци е записаното и родното му село Бистрица /!/. Това не е случайно и показва, че властите наистина са искали да съберат максимално точна информация за пристигащите, не само за да бъдат уверени, че допускат почтени хора в страната си, но и за да се води ясна статистика и да се контролира сигурността. Така дори и никому неизвестното тогава софийско село става част от емигрантската история на Елис айлънд.
Това е периодът, в който на острова се помещава "Имигрантска гара Елис айлънд". Тъжните имена на острова идват от факта, че след дългото презокеанско пътуване в меко казано мизерни условия, около 2% от желаещите да станат американци са били връщани, поради една или друга причина. Това са разбити мечти, разбити сърца, разбити семейства, разбити животи, но шансът и късметът никога не са били пропорционално разпределени стойности. Понякога са връщани почти половината от пристигналите нашенци. По принцип източно-европейските славяни не са особено добре приети като кандидат-американци, защото се счита, че те трудно биха се приобщили и приспособили към многонационалното семейство в Новия свят. Нашенската ярко изразена патриархалност, самобитност и натуралност придават една наивна пасторалност на ежедневието ни. От тук българските общности в Америка са изразено затворени. Те общуват предимно вътре в себе си и живеят на племенни начала, за да се защитават взаимно-една естествена реакция на еднотипни "роднини" поставени във външна и потенциално опасна среда. Това води до откъснатост от външния свят и целеустременост към припечелването на малко пари, с които да се пдпомогне битието отново в "Стария край"-родината-майка. Това разбира се постепенно става достояние на емигранските власти и те предпочитат да допускат все по-малко нашенци на територията на САЩ.
Системата на подбор на Елис айлънд е сложна, но изключително продуктивна и прецизна. На втория етаж на двореца "Грейт хол" се прави първоначалния прглед на здравословния статус, следват изследвания, ако се налагат такива, или направо-среща с емиграционния инспектор с преводач. Следва разговор за лични данни-години, език, близки хора в Америка, причини за пътуване, намерения за оставане, подробности по престоя, финансова обезпеченост и други. При най-малката неувереност в някой от отговорите, "американската мечта" се срива веднага. Ако пасажерът няма шанс, компанията, която е осигурила пътуването е длъжна да поеме завръщането му.
През 1990 г. известният „Грейт Хол", където се е помещавало имигрантското бюро, е превърнат в музей на имиграцията. Първото впечатление днес еот голяма зала на долния етаж. До една стена са нахвърляни куфари, чанти, кошници, разни видове панери и денкове, с които са пристигали имигрантите с надеждата за по-добър живот в Новия свят. Част от тях са го намерили и сега внуците им са „истински американци". По широки стълби се отива до горния етаж, където в друга голяма зала са били подредени приемните гишета. На няколко катедри са оставени копия на тефтерите със списъци на пристигащи имигранти. Музеят представя и много фотоси, които създаваха възможност да се почувства жизнена атмосфера от онези времена. Показани са и справки за броя на преселниците през различните години, разделени по континенти. Естествено през първите години най-много са били европейците.
На Елис айлънд в онези години работят и българите госпожа Йовчева и доктор Вълчев. За съжаление много трудно можем да открием повече информация за тях, но едно можем да твърдим със сигурност. Те са помагали на пристигащите българи и са ги насочвали, съветвали са ги преди разговора с емиграционния инспектор, подпомагали са ги в първите им стъпки на новия континент и в новия им живот.
Днес на Елис айлънд са останали само спомените, чрез които американските власти напомнят на народа си откъде е произходът му и по този начин не позволят на някои да забравят откъде са тръгнали. Самият Музей на имигрантите на Елис айлънд е превърнат и в добре работеща бизнес-машина, като предлага възможност за исторически празнувания и събирания по всякакви поводи. Какво по-хубаво място за двама млади "американци", с корени от различни европейски и извъневропейски държави, от това да се оженят на едно символично за преселниците място.
Елис айлънд си остава един национално-романтичен проблясък в иначе не чак толкова богатата на събития американска история. За нас българите това е един спомен за възможността на нашите сродници преди години да намерят нов път към към един по-добър и по-достоен живот.
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на вестник "България" в София.
Няма коментари:
Публикуване на коментар