По данни на "Индианаполис морнинг стар" от 1905 г., българите-емигранти в Америка, живеели по девет човека в полусрутена стая и се хранели само с хляб и лук. Ако имало спалня, то в нея били разположени поне 5-6 легла с по едно одеяло. Другото помещение било и дневна, и кухня, и трапезария. Спането се осъществявало на смени , а тези, които работели в пътното строителство се приютявали по 30-50 човека в един вагон, или палатка...! Не е лек битът на нашенците и парите си те изкарват наистина с тежък и непосилен, но честен труд. Почти няма данни за престъпления. Живеейки на задруги, както са живяли и в "стария край", където една къща приютявала няколко поколения, нашенците се опитвали да пестят и да живеят почтено и скромно.
Това разбира се е и една от причините, поради които нашенците не са били особено добре приети като каднидат-американци. Нашата вродена патриархалност не ни е позволявала лесно да се приобщаваме към Новия свят и модерният начин на живот там. И все пак тези български задруги оставят трайни спомени в регионалната и дори и в националната история на САЩ.
Много българи, които заминават за новия континент имат намерението да спестят малка сума пари-приблизително 1000-2000 долара, да си купят нива и кон в "стария край" и за тях това е достатъчно. Някои от тях се връщат в Америка, след като мизерията отново ги налегне, а има и такива, които просто приемат новата си родина, защото пътят назад им се вижда безсмислен.
Нашенците се насочват предимно към индустриалните райони в източните и западните щати-Ню Йорк, Пенсилвания, Охайо, Индиана и Мичиган. Търсените професии са предимно в мините, строежите на ж.п.-линии и пътищата, стоманодобивните и химическите заводи. Заплащането е 15 цента на час, а новопристигналите са готови да работят дори по 12 и 14 часа на денонощие, защото нямат друга квалификация, а нямат и особен избор. Българинът е работлив, може би трябва да бъдем по-коректни и да си признаем, че българинът Е БИЛ работлив и това го превръща в търсен работник в онези години. Още повече, че българинът е свикнал да работи неистово и до изнемога.
Именно заради това може би е наложително да подчертаем, че престъпленията с наши сънародници по това време и вътре в групите, и извън тях-в обществото, почти не са регистрирани. Това е показателно, защото говори за качество на национален манталитет, говори още за честност, почтеност, "феър плей" и то в една външна среда, трогателно нетипична за родово-племенната емоционалност в югоизточния ъгъл на старата Европа. Може би заради това днес, когато се самокритикуваме, което ни е сякаш етнографски рефлекс още от времето на "Бай Ганьо", не трябва да бъдем толкова безпощадни, просто защото преди сме били по-добри, но отново можем да бъдем добри. Българинът може и да е поизостанал тогава от повечето европейски народи, може и да е по-затворен, дори закостенял, но е съхранил достойнството си на честен и трудолюбив народ. Това днес може и да звучи леко неловко като атавизъм на забързания и задъхан от непрекъснатото състезание свят, но си има своите вътрешни скъпоценности, които са характерни не само за барутния погреб наречен "Балкански полуостров", но представляват общочовешки добродетели, за съжаление-позабравени /!/.
Разбира се трябва да бъдем честни пред себе си и да си признаем, че всяко стадо си има и мърша. Не е необходимо да се идеализираме изкуствено, защото иначе националните ни достойнства са наистина забележителни. Работниците в Америка не рядко в онези години стават жертва и на наши сънародници-"предприемачи", които ги "зарибяват" за добре платена работа, например в Сейнт Пол, какъвто е случаят с Юрдан Сапунджиев, представител на фирмата "Франк Зоти". Оказало се че хората от Русе, които платили, за да заминат на работа в Америка, не само не заминали, но и не си получили парите обратно. Представителят на фирмата "Марч" избягал със заработените от българите пари за строителството на ж.п.-линията към Желязната планина в Мичиган. Както сами можем да се убедим, сценарият на филма с Тодор Колев "Господин за един ден", никак не е случайност и има дълга и още по-жалкото-родна предистория. Пурко и пурковци е имало и има дори и днес и те колкото са трагикомични, толкова по-силно е обвинението ни към онези, заради които се случва да има Пурко и пурковци. Това са арогантно глупави и елегантно наивни, комични неудачници, нашенци, които под предлог, че им обещават "заветната" Америка, губят собствената си България, всичко което имат, дори и дрехите на гърба си.
Има обаче и такива нашенци, които имат късмет почти веднага, след като стъпят на американска земя. Това са хора, които наистина са родени с късмет, защото тяхната "американска мечта" се "задейства" буквално за минути и часове. Случаят с един от сънародниците на Захари Гачин, за когото вестник "България" писа неотдавна е показателен в това отношение. Българинът е принуден да играе на покер, върви му, печели значителна сума, но при поискания реванш, използва суматохата и се качва на обратния параход за Европа. Така този човек, чието име не ни е известно, се оказва единственият от седемчленната група на Гачин от монтанското село Копиловци, който се прибира в родината си със спечелени и спестени пари.
Труден, но достоен е животът на емигрантите ни в САЩ и навсякъде по света. Тогавашните години са трудни, животът е почти оцеляване, парите се изкарват с пот и кръв и вечно недостигат и въпреки това българи пътуват, работят и оставят имената си в основите на много ж.п.-пътища, рудници, градини. Не много след първоначалните преселения, нашенците започват да се обучават в колежи и университети, стават лекари, адвокати и предприемачи. Такива са: Кърсте Колев от с. Баница, Леринско, Васил Калановски от с. Косинец, Костурско, Наум Белков и Васил Ставров от с. Брезница, Костурско, Жан Кляшев и Лазар Палчев и още: П. В. Гошев от с. Ракита, Петър Пиличов, Димитър Пайков, Петър Георгиев, Димитър Шекров, Милан Печулов, братя Мицеви, Димитър Лазаров, адвокат Васил Стефанов, собственици на търговски къщи и параходни агенции, банкери, сладкари, строители, зъболекари и още много, много достойни имена, които непоклатимо стоят в основата на изграждането на новата Америка.
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в. “България” в София.
Няма коментари:
Публикуване на коментар