Преди 5 години 74% от потенциалните емигранти са смятали, че за тях няма нищо по-важно от отечеството, днес те са с 20% по-малко.
400 000 българи, или 17% от българското население между 15 и 55 г. ще стегнат куфарите за други държави през тази и следващите няколко години, показват дани от национално проучване на агенция "Афис". Тези, които са решили да напуснат родината, са високообразовани, висококвалифицирани, в активна възраст. Оказва се обаче, че историческото време оказва виляние върху причините за емиграция.
Ще изтече качествен материал, който ще увеличава Брутния вътрешен продукт /БВП/ на други страни, заяви неотдавна пред телевизия bTV, социологът Юрий Асланов.
Германия, Великобритания, Испания, Гърция, Италия, САЩ, Белгия, Холандия, Франция и Турция. Това са най-предпочитаните държави за потенциалните емигранти от България.
Берлин и Лондон са сред най-предпочитаните. 43,4% искат да заминат за Германия, 34% - за Великобритания. Според Асланов, през 2008 г. Испания е била мечтата на гурбетчията, но сега тя е на трето място с едва 17%.
Преди пет години, близо 20% са искали да емигрират, днес този процент вече е 36%. Тези които искат да отидат на Запад, са предимно столичани, учащи се, младежи и безработни.
САЩ се намира едва на шесто място по желание за емиграция. Това има своето логично обяснение и то е, че Америка е твърде далече от България.
Съществува обаче и още едно обяснение. Преди стотита години, когато е бумът на желание за горбуетчийство в САЩ, тогава може би имено Америка е заемала водещо място в класацията на топ-10 за емигранти от Балканите. По това време Европа не е така добре развита в икономическо отношение, както днес. Повечето европейски държави също “изпращат” свои емигранти за Америка, за да спечелят пари в “Новия свят” и да се върнат, да строят, да купуват, да подреждат живота си в родините си.
Имено тогава и българите предпочитат Америка. Днес е нормално повечето нашенци да искат да работят и живеят в европейски държави, защото те са по-близо до родината и много по-евтино и по-бързо могат да се приберат, отколкото, ако са в Австралия, или САЩ.
Днес Европа привлича емигранти и с това, че тя вече може да съперничи икономически на САЩ и по този начин се превръща в естествена притегателна сила за емигранти от Балканите, поради тази и горните причини.
Мотивите на потенциалните гурбетчии са няколко, като водещият е трудов. Търсене на по-изгодна работа посочват 78% от хората. Именно такъв е бил и мотивът преди стотита години, когато нашенците са отивали да работят на ж.п-линиите в САЩ, в мините, в заводите и в селското стопанство.
Сред хората, които искат да напуснат България, 54% са готови да се хванат на всякаква работа, 24% търсят служба според квалификацията си, 13% стягат куфари с образователна цел, 4% искат да пътешестват, 2,2 на сто мислят за брак, а едва 0,5% се надяват на социални помощи в чужбина. Потенциалните емигранти си представят, че ще получат между 10 и 20 пъти повече пари, отколкото у нас.
Данните показват една тенденци, както и преди години, болшинството от хората да препдопичатат да работят, каквато и да е работа, само и само да спечелят пари и да се завърнат, за да си подобрят живота в “стария край” в онези години, а днес-просто в родната си държава България.
Днес обаче се наблюдава и новата тенденция, която вече около 20-тина години набира скорост-емиграцията с цел продължаване и подобряване на образованието, както и търсене на работа като специалист в дадена специализирана област, например в IT-сектора. Ако преди българите са отивали в Америка и където и да е по света, с цел само да работят, днес това отново е водещ мотив, но той вече има нови нюанси. Те са продукт и на историческото време, но и на психологическата нагласа на новите емигранти. Тоест, историческите епохи променят частично принципите за емиграция.
При хората, които търсят работа според квалификацията си, плановете за гурбет са по-твърди, отколкото при останалите. Близо 2/3 са убедени, че работата, която могат да си намерят в чужбина, е по-добра от тази, която се предлага у нас. Езиковите умения също имат своето значение при обмислянето на емиграция. Само 37% не знаят европейски езици, 21 на сто ползват два. Най-често ползваният чужд език е английският, 48% го владеят донякъде, а 34 на сто умеят да говорят и да пишат на езика на Шекспир. Значително разпространение имат и немският и френският езици - по 11 на сто.
55% от потенциалните емигранти смятат, че от първостепенно значение е здравето, 27% - семейният живот и децата. Това може би почти напълно покрива виждането, което са имали нашите предци, поели по нелекия път на емиграцията.
Малко над 9% от нашенците са посочили като единствен възможен отговор "приятелството и любовта". Далеч назад остават "богатството и парите" (2,6%), "успехът, славата и признанието" (1,8%) и "просперитетът на България" (1,1%).
Близо 70 на сто пък декларират, че винаги, или почти винаги се придържат към общоприетите норми за морал и ценности. Този процент е може би малко по-нисък от този, който бихме наблюдавали преди сто години сред емигрантите ни, но все пак, отчитайки историческите обстоятелства и времената, цифрата е висока, което е положителен факт, сам по себе си.
27% от потенциалните ни емигранти споделят, че съгрешават понякога, а 3% не крият, че правилата са нищожни за тях. Данните показват, че е завишен процентът на тези, които “съгрешават понякога”, но е възможно едно такова социологическо проучване преди сто години, да покаже подобни резултати, ако са били правени такива и ако хората са били склони да споделят. Предвид затвореността на емигрантските ни общности, може би тези ппроценти са сходни тогава и сега, но това е въпрос само на историческа антропология и психология.
Преди 5 г. 74% от потенциалните емигранти са смятали, че за тях няма нищо по-важно от отечеството и родното място. Днес тези родолюбци са с 20% по-малко, което пряко влияе и върху нагласите за емиграция, смятат социолозите.
Ето това обаче е драстично променено като нагласа преди сто години и днес. Оказва се, че само 54% са тези, за които няма нищо по-важно от родината. Процентът на българите, които са били емигранти преди един век е бил значително по-висок. Патриархалността на общностите ни по света е била в основата на това, докато днес, глобализиращият се свят ни предлага нов тип поведенчески стереотипи, които водят имено до намаляване на “родолюбците” сред потенциалните емигранти. Тенденцията е притеснителна, но е напълно обяснима, защото живеем в ХХI в.
Преди сто години светът е бил много по-голям в съзнанието на хората и това, че те са живеели далече от дома им, ги е карало по някакъв начин да се капсулират и да съхраняват много по-отчетливо своята национална принадлежност.
Днес, само за около 12 часа можеш да стигнеш от България до Америка и това прави “страната на неограничените възможности” много по-близка до нас, както и която и да е друга точка по света. Тази близост обаче постепенно и неизмено променя съзнанието на потенциалните ни емигранти и ги кара много по-лесно да вземат решение за емиграция, но и много по-лесно да се адаптират към новия живот, в резултат намалява националния елемент. Причините са отново в глобализацията. Светът става все по-малък, а националните ценности намаляват все повече, защото възможностите постепенно се изравняват. Всичко това поражда и тази многопластовост на причините за емиграция. Те вече не са само за припечелване на средства, макар, че все още имено този мотив е водещ.
Венцислав Жеков
Няма коментари:
Публикуване на коментар