Езикови епохи
Хората от “Съветския блок” и “свободните хора” живееха в едно историческо време, а сякаш бяха от два различни генотипа.
Забелязали ли сте, как говореха хората преди и сега? Има разлика, просто е необходимо да се вгледате. Хората през така нареченото “комунистическо време” говореха по един начин, сега говорим по друг начин. Вече всеки втори българин, когато се съгласява с нещо, казва “Окей”, или дори само “ОК. Вече “лайкваме”, сендваме”, “рипваме”, “сийдваме”, освен това казваме че сме “супер” и какво ли още не. Ако някой каже на човек от старото време, че отива на “мол”, той ще помисли, че става дума за МОЛ-материално отговорно лице!
Помислете само, колко шарен, красив, звучен и одухотворен е бил езикът на старите българи, онези от Възраждането! Те са говорели на един жив език, език, който диша въздуха на България и на нашата почти безбрежна историческа памет. Днес това вече е безвъзвратно изгубено, защото паметта ни е изтрита, а историята ни е подменена.
За какво собствено става дума? При комунизма имаше много семейства, които бяха разделени. Хора, които по някакъв начин бяха успели да заминат на Запад, оставаха там. Родителите им, а понякога дори и съпрузите, или съпругите им, заедно с децата, оставаха тук, в България, защото властите не ги пускаха и дори ги притискаха, за да “върнат” “невъзвръщенците” и да си понесат “вината” за това, че са дръзнали да пътуват свободно, без задължителната, височайша санкция от политическата полиция, наречена милиция и от безкрайните спирали на специализираните партийно-политически, административни органи....!
Едните хора променят начина си на говорене, защото новата среда неминуемо им повлиява. Другите говорят по “нашенски”. Не, не става дума за диалекти, диалектите са богатство на един език, става дума за маниер на говорене, за стил, за терминология, за дух на езика.
Неотдавна националната телевизия излъчи български игрален филм, който разказваше за мъж, който остава в България, а жена му и дъщеря му остават в Западна Германия. Мъжът обясняваше на съпругата си, че “моралът изисква” да се върне, но кой “морал”, не беше ясно,…че “съгласно разпоредбите”, тя трябва да живее с него,…че “семейният кодекс повелява” това! Той се опитваше да убеди съпругата си да се върне при него, в България, с едни технически термини, думи, или по-скоро фрази, които са присъщи на един административен език.
В онези години, официалният език в държавата беше именно този. Дори и днес има стилистични рецидиви като: “съгласно”, “имайки предвид”, “досежно”, “касаещо” и много други административни причастни форми, не малка част от тях-откровено лакейски русизми, които придават на езика една бездушност, каквито бяха, в голямата си част, и хората в онова време-едни солидни фасади, с изключително ниско съдържание на ценности.
Как ще убедиш един близък до сърцето ти човек, да живее с теб в комунистическа България, като му кажеш, че има “решение на властите”, или пък, че, “съгласно разпоредбите”, той, или тя, трябва да те обича…?!
Обичта, съпричастността, духовното съприкосновение на личностно ниво не могат да се поддават на служебен речитатив, който е присъщ на съдебно заседание, но не и на човешко същество, което има за цел, да “влезе под кожата”, да ти подейства на емоционално ниво. Тук “семейният кодекс” на Партията няма никакво влияние!
Така се говореше в България в онези години, а хората, които имаха шанса да се измъкнат от лапите на “желязната завеса”, започваха да живеят на Запад като човешки същества, а не като зомбиран политически електорат.
Децата от малки свикваха да се изразяват като големи, да използват думи, които не им приличат на устните, защото те просто са деца. Те говореха така, защото така ги обучаваха в организации от нацистки тип, каквито бяха Комсомолът, Чавдарската и Пионерската организация. Комсомолът беше нещо като “Хитлерюгенд”. Това е младежката организация на Националсоциалистическата германска работническа партия, просъществувала от 1922 до 1945 г. Създадена е през 1922 г. като младежка секция — Jugendbund (Младежки съюз в превод от немски), за млади мъже между 14 и 18 г. Остава под командването на “SA”, до май 1932 г.
Чавдарската организация беше задължителна, защото подготвяше децата от малки, да станат “чавдарчета”, или “чавдарци”, като партизаните от отряда “Чавдар”, на другаря Тодор Живков.
Пионерската организация беше междинното ниво, което беше ниво на съревнованието, където децата се състезаваха, за да стигнат по-бързо до Комсомола, който се считаше за предверието на Партията-майка!
Тогава се подменяха ценности на много ниско битово ниво. Георги Димитров беше “вождът и учителят”, както и Димитър Благоев. Всички ни бяха “бащи” и “майки”, партията, чрез низовата партийна организация, различните администротивно-политически групировки, които ни подготвяха за партийно членство, което се считаше за висша форма на емоционален суверенитет, което всъщност си беше точно така, защото този тип членство предоставяше безрезервна власт, криминална безнаказаност и умопомрачаваща безотчетност. За всичко това плащаме и днес и ще продължаваме да плащаме, още поне няколко поколения и много години.
Във всички тези организации от нацистко-социалистически тип, ръководителите на всички нива, буквално си “придаваха важност”, като говореха на един нахално административен език, който в повечето случаи не казваше абсолютно нищо. Целта беше обаче, да звучи високопарно, надменно, строго-партийно, загадъчно-технически и не на последно място-да създава усещането, че с този тип говорене, всъщност се гради нещо, което впоследствие се оказа пясъчна кула, с големината поне на Родоския колос.
Когато хората излизаха навън, най-вече на Запад и в Америка, те виждаха, че другите се държат съвсем нормално. Другите хора не бяха обрамчени в стихийността на политическата система. Те просто живееха свободно. Това се отразяваше и на говора им. Така се получаваше и дисбалансът между “комунистическите хора” и “свободните хора”.
Двата вида съществуваха в едно и също историческо време, на относително съседни местоположения, но бяха толкова различни, сякаш бяха от два различни генотипа. Всъщност, те бяха просто хора-едните свободни, а другите жертви по придода.
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к “България” в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар