вторник, 14 януари 2014 г.

ЕДИН МУЗИКАНТ - ТРАЙКО МИНОВ ОТ ОРКЕСТЪР "BULGARIAN BALKAN BAND" - ОРКЕСТЪРЪТ НА МОЯ ПРАДЯДО

Из писмо от Трайко Минов, американски гражданин от български произход, член на Съюза на македонските политически организации в САЩ и Канада, до Ерик Дръмонд, генерален-секретар на Обществото на народите, за ограничаване свободата на българското малцинство в Македония Стийлтън, 11 април 1931 г.

 [...] Отношението на югославските власти към българските окончания в имената на хората от родното ми място Прилеп, Македония, е явно нарушение на чл. 7, § І и ІІІ на този договор. Това отношение е посочено в декларацията на градския съд на Прилеп. Принуждаването към сръбски имена спрямо членове на българското малцинство изразява ограничението на свободата, която югославското правителство е задължено да предоставя на гражданите от тази част на страната по силата на чл. 9, § ІІІ на гореспоменатия договор [...]

  ЦДА. КМФ 24, Инв. № 713/37, л. 6-11. Машинопис. Английски език. Archivе of the League of Nations, Geneva, League of Nations Secretariat, 4 (Reg. 28-32) Minorities, 1928-1932, R 2088/Dos. 166/Doc. 26669

Източник: http://www.archivesforbalkans.bg/

* * *

В село Уланци сърбите почнали с арести и терор върху цялото население. Камче Попов, революционер от турско време, е бит и затварян няколко пъти; спасил се като дал 30 лири подкуп. През 1914 година не усели да разбият четата на Владимир Сланков, сърбите нанесли смъртен побой на по-видните селяни. Убили и хвърлили във Вардара Ильо Трайчев, кмет на селото; овчарите Даме Димев, и Коле Петков, убити в селото, били пренесени през реката и заровени около гарата Градско. На същото това място са били заровени труповете на мнозина българи: Петре Лазов 60-годишен старец, бит до смърт, занесен бил в къщи на носилка и след два дни издъхнал. Бити до смърт са и Божко Петров, Коце Кузманов, Димо Давчев, Трайко Минов, Илия Лазов, Камен Гьошов и Паунко Йордев. От с. Чардаклия бити сa от Бабунски Киро Рибарски и Манаско Рибарски, първият от които е донесен на кола в града на лечение и едва се спасил от смърт. Вследствие този терор повечето чардаклийци избягали в България. Такива сa били теглилата на населението в Щипско. Но заедно с това сръбската власт подготвяше сама почвата на тайната борба за самосъхранение на довчерашните борци - революционери в тоя край.

Източник: http://www.promacedonia.org/prl/9.html

Няма коментари: