·
„Bulgarian
Balkan Band“
·
Общественици,
професионалисти в различни области, борци за свобода и…музиканти – това са
емигрантите ни в Америка.
Българските
емигранти в САЩ са не просто хора, които са заминали, напускайки родните си
огнища, за да припечелят малко пари, оказва се, че те са и хора, които творят.
Те създават цели алтернативни културни пространства, в които установяват, както
самите себе си, така и своите семейства, с които не рядко цели родове се
преселват в Америка. Един подобен случай е този с фамилията на Васил Дундов.
Той
е роден през 1898 г. от град Прилеп, тогава в Османска империя, днес в
Република Македония, в семейството на Иван (Джон) Дундов (1869 - 1924),
участник в църковно-просветните борби на прилепските българи. Родоначалник на рода
е Поп Наум (Дунда).
Васил
емигрира заедно със семейството си в САЩ през 1910 г. и се установява в
Стилтън, Пенсилвания. С баща си участват в църковното настоятелство на
българската църква „Св. Благовещение" в града.
Васил
се жени за банатската българка Олга Фаранов, с която имат две дъщери - Надежда
и Елеонора. Васил е и активен член на Македонската патриотична организация „Прилеп",
в Стилтън. Той умира през 1964 г.
Освен
всички ангажименти и обществено значими дейности, Васил е и един от музикантите
в оркестъра на емигрантския капелмайстор Стойо Крушкин – „Bulgarian Balkan Band” в Стилтън, създаден около 1915 г.
Друг
музикант в същия оркестър е Иван Костов. Според справка в Том 2 “ История на
българската емиграция в Северна Америка. България мащеха наша – 1944-1989 г.”
на д-р Иван Гаджев, Иван Костов е изписан като “Джон” и е сред основателите на
Американо-българската лига за добросъседство, със седалище в Принстън. Това е
след 9,09,1944 г. Лигата е подпомагала реемиграцията на стотици български
изгнаници, насилствено задържани в лагери из Гърция, Италия, Югославия и
Австрия.
Георги
Патов, който също свирил в оркестър „Bulgarian Balkan Band”, бил член на църковното
настоятелство на Българската православна църква “Св. Благовещение”, в Стилтън.
Информацията се потвърждава от Том 1 “История на българската емиграция в
Северна Америка. Поглед отвътре. 1860-1944 г.” на д-р Иван Гаджев.
Отново
според д-р Гаджев, Георги Костов, друг музикант от емигрантския оркестър на
Крушкин, вероятно е бил член на Българските източноправославни дружества в САЩ,
след 9,09,1944 г.
Само
за тези, от всичките 23-ма музиканти от „Bulgarian Balkan Band” успяхме да
намерим информация, но и тя е достатъчна, за да илюстрира, какви хора са били
емигрантите ни, какъв е профилът на онези от тях, които са били оркестранти при
капелмайстор Крушкин.
И
за да докажем, че нашенците не са били заспали, за каквито са били мислени
дълго време, можем да приложим още един пример за доста по-високо ниво на
обществена активност, стигаща дори до тогавашното ООН!
През
1914 г. не успели да разбият четата на Владимир Сланков, сърбите нанесли
смъртен побой на по-видните селяни. Бити до смърт са и Божко Петров, Коце
Кузманов, Трайко Минов и др., съобщава promacedonia.org/prl/9.html.
Става
дума за същия този Трайко Минов, който явно успява по някакъв начин да се
добере до Америка и вече на 11 април 1931 г., в качеството си на член на Съюза
на македонските политически организации в САЩ и Канада, изпраща писмо до Ерик
Дръмонд, генерален-секретар на Обществото на народите (ОН, или тогавашното ООН), заради ограничаване свободата на
българското малцинство в Македония. В него се казва: „…Отношението на
югославските власти към българските окончания в имената на хората от родното ми
място Прилеп, Македония, е явно нарушение на чл. 7, § І и ІІІ на този договор…”,
по информация от www.archivesforbalkans.bg/.
Този
български емигрант и музикант в оркестъра на Стойо Крушкин в САЩ не забравя
своя род и дори и години след като е напуснал родния си край, все още милее за
него и за проблемите на хората, които са останали там.
Оказва
се, че „Bulgarian Balkan
Band”
е не просто един от емигрантските оркестри в Америка, но това е и институция, в
която се възпитават патриотични кадри на Македония, която в онези години е била
неразделна част от Българската държавност и традиции. Оказва се също, че
оркестърът е бил като една малка България в Америка.
Според
публикация на в-к „Народен глас“, цитирана
от Владимир Гаджев в „Джаза в България и българите в джаза”, оркестър
„Bulgarian Balkan Band“ включва: Стою Иванов Крушкин (капелмайстор) и Георги Влахов от
София, Джоузеф Грейс (замeстник-камелмайстор)
и Мартин Герхарт от Стилтън, Петър Дочков и Любомир Т. Янчев от Солун и прилепчаните
Васил Дундов, Иван Костов, Илия Георгиев, Георги Ил. Патов, Коста Йорданов,
Христо Стойков, Илия Бръмбев, Георги Здравев, Петър Христов, Христо Гомев,
Трайко Минов, Рампо Свирков, Георги Костов, Петър Димов.
Всички
тези хора са музиканти, общественици, те имат и успешни други професионални
кариери. Фамилията на Васил Дундов имала хранителен магазин в Стилтън,
управляван от Васил, а след това и от дъщеря му Елеонора, починала на 28
септември 2011 г. Стойо Крушкин има свой ресторант в Санта Ана, Калифорния.
Всеки един от музикантите в знаменития емигрантски оркестър „Bulgarian Balkan
Band“ е нещо като посланик на своя род, на историята си, на културата и на
родината си в далечните нови земи отвъд Атлантика и всеки един от тях е повод
не само за родова, но и за национална гордост.
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в.
„България” в София
ТЕКСТОВЕ НА СНИМКИТЕ:
Снимка 1
– Емигрантският оркестър на Стойо Крушкин „Bulgarian Balkan Band”.
Снимка 2
– Семейство Дундови, в средата поп Наум, горе-вдясно Иван Дундов.
Снимка 3
– Гробът на Васил Дундов в църковното гробище на Оберлин, Пенсилвания.
Няма коментари:
Публикуване на коментар