С ПРЕЗОКЕАНСКИЯ ПАРАХОД „ВАШИНГТОН”, ПРЕЗ 1947 г.

·        Пътешествие

·        Българинът Гьончо Белев от Ихтиман описва едно епично пътуване

Не са чак толкова много корабите, които пътуват от Америка до Европа, корабите, които са били ползвани и от нашите емигранти , които живеят и работят в САЩ, както и техните близки. Един от най-известните от тези презокеански лайнери е параходът „Вашингтон”. Има един българин, Гьончо Белев . Той е български писател и общественик, роден в Ихтиман на 12 юни 1889 г. През 1946 година той планира пътуване до Америка, но поради обстоятелствата, на път за там заминава със самолет, но се връща с параход и това е именно „Вашингтон”.

През 1946 г. са определени да се състоят два конгреса на славянските емигранти – на 8 и 9 септември в Торонто и на 18, 19 и 20 септември в Ню Йорк. Българската делегация се състои от тогавашния главен секретар на славянския комитет в България – емблематичната Цола Драгойчева, председателят на комитета Георги Петров и писателят Гьончо Белев.

Спомените на писателя за пътуването му от Америка към Европа с кораба „Вашингтон” е изключително интересно и представлява по същество уникален исторически документ на пътуванията между двата континента в следвоенните години.

Параходът „Вашингтон” е пуснат на вода на 20 януари 1931 г. Той принадлежи на компанията „United States Lines”. Негов кораб-сестра е параходът „Манхатън”, който също като „Вашингтон” е създаден от „New York Shipbuilding”. Това са два от няколкото презокеански лайнера на САЩ.

Параходът разполага с 580 места в „Cabin class”, 400 места в туристическата класа и 150 места в трета класа. Двата кораба имат славата на едни от най-високостандартните и луксозни параходи.

САЩ подписва договор за създаването на параходите „Манхатън” и „Вашинготн” през 1931 г. Изграждането им струва 21 млн. долара, всеки.

Параходът „Вашингтон” е ангажиран по време на Втората световна война в полза на Американската армия, което става на 6 юни 1941 г.

Военният „запас” на парахода приключва през януари 1946 г. и той отново става пътнически лайнер през февруари  1947 г. Корабът пътува до 1953 г., когато е изваден от вода в река Хъдсън и е даден за скрап едва през 1965 г., в Ню Джърси.

Белев разказва, че преди качването си на „Вашингтон”, се подписва декларация, с която пасажерът се съгласява с това, че капитанът има права на съдия. За лошо поведение и при инфекциозна болест, пътникът може да бъде свален. Всеки е длъжен да декларира, че не изнася повече от два револвера и 500 патрона.

Белев описва, как тръгва параходът, минават покрай Уол стрийт, от дясната палуба се намира Джърси сити. След това се минава покрай  Елис айлънд, следва Статуята на свободата. Параходът излиза от устието на река Хъдсън и засилва ход.

Белев подробно описва парахода, каютите, екипажа, както и удобствата, с които предлагат. Става ясно, че в цената на билета влиза и храната. За двата кораба „Вашингтон” и „Манхатън”, цената за „cabin class” на човек е 186 долара, а в туристическа класа – 127 долара.

Каютата на Белев в мирно време е била нещо като малък апартамент, но през войната, когато корабът е изпълнявал курсове в полза на армията, същата каюта е била офицерска спалня. През 1946 г. леглата представлявали тесни пружини, закачени една върху друга на метални стълби – така наречените „вишки”. Към всяко легло имало прикрепена спасителна риза от корк, които често били използвани за допълнителна възглавница…!

Всяка нощ пътниците преместват стрелките на часовниците си с един час напред, докато пътуват през океана към Европа. Белев описва, как първо видели брега на Ирландия. Нощта прекарват в застой в Англия. По-късно прекосяват Бристолския канал и виждат Плимут. Следва Саутхемптън, където, както пише Белев, до самия параход пристигат и заминават влакове. По-нататък корабът навлиза в Ламанша и виждат брега на Хавър, а в дясно се вижда линията на Шербург.

Хавърското пристанище е осеяно с потънали параходи, чийто корпуси се показват над водата. Малко параходче с криволичене отвежда „Вашингтон” успешно до пристанището. Градът силно е пострадал от войната. Къщите са разрушени, а на практика от пристанището не е останало нищо. Презокеанският лайнер акустира в набързо построен кей. 

Така българинът Гьончо Белев от Ихтиман вижда едно пътуване от Америка до Европа през 1946-7 г., което е описал с големи подробности в книга, преиздадена през 1949 г. Разказът е напълно достоверен, защото е представен от първо лице, единствено число и по този начин описанието придобива много по-голям авторитет. Благодарение на този разказ, можем да имаме авторска информация за това, как са пътували някои нашенци преди и след Втората световна война от и за Америка.

Към края на книгата си, авторът пише: „Все пак Ню Йорк е град, когото можеш да мразиш, но и да обичаш”…! Тази реплика, изказана през 1949 г. в България е истинска емоционална революция и представя живата емоция на един българин, пътувал до „Нови свят” веднага след голямата война.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на в. „България” в София

Текстове на снимките:

Снимка 1 – Изглед от близо от парахода „Вашингтон”. – Снимка: cruiselinehistory.com

Снимка 2 – Параходът „Вашингтон” напуска Америка и се отправя през океана към Европа. – Снимка: en.wikipedia.org