УНИКАЛЕН РЪКОПИСЕН ПЪТЕПИС ЗА ЕДНО „ЗАБРАНЕНО” ПЪТЕШЕСТВИЕ ДО АМЕРИКА

·        Един писмен документ от едни мрачни времена, когато „правилното” беше „лошо”, а неправилното – „добро”!

Истинска находка е, когато човек попадне съвършено случайно на автентично описание, от първа ръка, на заминаване за Америка през далечната 1971 г. Още по-интересното е, че става дума за заминаване за САЩ …., но от България..! Няма как да разкажем едно такова приключение, поради което повече ще цитираме, като между отделните цитати, ще оставяме малко въздух, за да имаме възможност за възклицания..!

Става дума за българите от София Георги и Елена, които имат намерение да пътуват до Америка, където живее сестрата на Георги, също българка. За да отидат при нея обаче, двамата съпрузи преминават серия от изпитания. Ето как започва разказа си Георги: „Подадохме молба на 15 октомври 1970 г. в Дирекция на милицията в София, за разрешение за заминаване в Америка. След 15 дни получихме съобщение, че не ни се разрешава. Елена ходи да ни запише да се явим пред комисия. Беше определено за 8 ноември. Явих се само аз, защото тя беше ангажирана. Отидох в 13 ч. на обяд, но се наложи да чакам до 17 ч. следобед. Приеха ме. Разпитаха ме. След пет дена получих съобщение, че се разрешава пътуване само на мен. Последва ново явяване на Елена пред комисията и едва тогава разрешиха и на нея. Определихме заминаването за 30 януари 1971 г…”.

Това е началото на разказа на Георги за едно наистина уникално за онова историческо време пътуване, което те въпреки „желязната завеса” успяват да осъществят. Той описва в подробности всичко по пътя, какво вижда от самолета, как напускат България и как единственото, което остава да му напомня за родината е едно букетче розови зюмбюли, което пръска аромат наоколо.

По-късно семейството каца в Париж. Пътуват с автобус от летище „Бурже”, до летище „Орли”. Там се настаняват в хотел. На другия ден се качват в четиримоторен самолет с 300 места, с който трябва да пътуват до Америка. Георги описва, как все гонят слънцето и как все не могат да го стигнат. Самолетът каца в Лос Анжелис. Георги и Елена вече са в Америка, колкото и това да е невероятно за онези години и онова време, когато Америка беше най-големият враг на социалистическия блок.

Двамата обикалят цяла Америка, виждат неща, които много от нашите сънародници никога не са виждали, въпреки, че живеят в Америка от много години. Те пътуват по легендарния Route 66. Днес едно такова пътуване може да ни се стори стандартна туристическа дестинация, но в онези години, да пътуваш по Route 66 е не просто шанс, а истинско чудо на чудесата, когато става дума за хора, които идват от другата страна на „желязната завеса” , от комунистическа България!

Георги описва Америка в подробности. Той пише на ръка цял пътепис, като отбелязва дори най-малки детайли. Впечатляват го всички гледки и той се отдава на страстта си да предаде максимално точно всичко, което вижда около се бе си.

7 ноември 1971 г. е последният ден на Георги и Елена в САЩ. Ето как го описва той: „…В 12,30 ч. тръгнахме за летището. Милка Типова ни беше свързала с приемчика на багажа – чернокожа. Тя не ни го мери и така влязохме с повече багаж от позволеното. …В 14,32 ч. самолетът на „Атлантис” се отлепи от пистата и излетя. …В 17,35 ч. се приземихме в Чикаго. …След час и 22 мин. Отново излетяхме. …В 12,30 ч. Слънцето изгря, което за нас не беше нормално. …В самолета бяхме 80 човека. …По едно време ни съобщиха, че летим над Амстердам. …Приземихме се във Франкфурт. От тук пътувахме с влак до Мюнхен. Нощувахме в хотел. …В този град през следващата 1972 г. ще се проведе лятна олимпиада. …Следобед към 17,20 ч. тръгнахме с влак към България. …На разсъмване минахме австрийската граница. …През Югославия, вечерта бяхме на централната гара в София. … В 21 ч. си бяхме в къщи…!”. Така телеграфно предаваме разказа на Георги.

Завършва едно удивително по мащабите си пътуване, което двама обикновени българи осъществяват през 1971 г. Те посещават места, които някои хора никога няма да имат шанса да видят. При това пътуването им се осъществява в годините, когато почти беше невъзможно да излезеш от България в посока – капиталистическа държава, особено пък…САЩ!

Три са ключовите думи, които Георги използва докато пише на ръка, къде с писалка, къде с молив, своя уникален по рода си пътепис – „българин”, „дом” и …”баница”. Неотдавна в Америка почина Фредерик Мирчов, племенник на Георги от неговата сестра. След смъртта му, неговият син Браян писа, че в памет на баща си ще приготви именно българска баница. Баницата е едно от нещата, които българите в Америка считат като нещо почти свещено. Баницата за българите в САЩ е не просто национално ястие, тя е ритуал, тя е преживяване, тя е религия!

Именно заради това, Георги съвършено несъзнателно допуска употребата на тези три думи – „дом”, „българин” и „баница”! Това са трите думи, които се набиват на очи, когато четем ръкописния пътепис на Георги за пътуването му в Америка в далечната 1971 г., когато да видиш Ниагарския водопад беше много по-трудно, отколкото по времето на Алеко Константинов…!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент в София на в. „България”

Снимки архив на автора.

ТЕКСТОВЕ НА СНИМКИТЕ:

Снимка 1 – Георги и Елена, заедно със сестрата на Георги, на Големия каньон.

Снимка 2 – Георги и Елена на Ниагарския водопад.

Снимка 3 – На летището в Лос Анжелис, преди отпътуването.