·
Човек
спокойно може да се пресели в Америка в онези години, дори с цялото си
семейство.
Как
се заминава за Америка през 1904 г.? Това е колкото романтично, толкова и
опасно, но и толкова трудно, а в същото време и необходимо, мечтано и
…постигано за някои българи. „До Америка потребни са 300 лв., само да се
докопаш от американския бряг, а ако искаш да отиваш във вътрешността, не стигат
и 400 лв.”, споделя в пътеписа си „Отиванието в Америка и връщането ми”, Христо
Н. Соколов. Творбата му е препечатана в сборника „Българинът по света в
началото на ХХ в.”, със съставител Румяна Пенчева, издадена от издателство
„Кибеа” в София.
Христо
разказва изключително интересни моменти от пътуването си до Новия свят като не
пропуска и хубавите неща, така и лошите. Според него, човек спокойно може да се
пресели в Америка в онези години, дори с цялото си семейство. 15 денонощия са
необходими през океана, за да стигне човек с кораб до брега на Америка.
По
това време главната агенция за изпращане на работници в Америка се намира в
германския град Бремен. Според Христо,
немците, които пътуват за новия континент се ползват с привилегии, на
кораба имало дори помещение за евреи, където те сами си подготвяли храната и
имало табела, на която пише: „За израилтяните”.
„…В
морето вълни от вода, на парахода – от хора. Матросите и дежурните, вместо да
въдворяват ред и тишина, попадат от смях и още повече усилват вълнението със
своето „коман” (скоро)! Пътниците от 1-вий клас са на
горните етажи, които са в средата на парахода и там са повече немци-чиновници,
задоволни от добра храна, чиста квартира, липсва им само смях за удоволствие.
Ето и той се явява на сметка на славянството и никой не се смущава от тази
анархия, а всякой се смее и се възхищава…”, разказва Христо в пътеписа си.
Според
него, докторите не се грижели добре за пътниците от ІІІ-та класа. Изключително
интересни са обаче спомените му за комисията, която преглежда току що
пристигналите европейци. Първият въпрос е за имената. И от къде е човекът, както и на колко е
години. След това питали за причината да се пътува до Америка, има ли близки и
познати в новата земя, от къде е събрал пари за разноски, както и има ли
средства за гаранция. Ако човек е над 50 години и отива като работник, а не със
смейството си, бива връщан. Ако някой не
успее да даде ясно обяснение, защо идва в Америка, също бива връщан към Европа,
защото е съмнителен. Ако някой има брат, или баща в Америка, или ако парите за
пътуването му са осигурени от тях, кандидат-емигрантът бива връщан, защото
комисията не иска да събира роднини, защото те започват да се организират и да
се съюзяват, а основната цел е да се работи!
Христо
разказва, как до фабриките имало бараки, където били настанени работниците.
Това са дървени постройки, в които били поставени по четири легла – две двойни.
Наемът за всяка барака бил по два долара на месец. „Нощно време там е зрелище
жално, печално, сърцераздирателно от охканията, пъшканията и стенанията на
измъчените работници, щото на човека космите настръхват. … Връщането (от Америка) е много по-мъчно от отиването. При
отиванието, поне отчасти има веселие, щото се отива с надежда. При връщането
представлява се твърде печална картина. Пътниците са повече от славянското
племе, но няма нито 10% щастливци, защото връщат се, кой без ръка, кой без
нога, кой без око, кой полудял, защото изгубил, кой е болен и прочие…”, спомня
си Христо Соколов в творбата си.
Към
края на разказа си, Христо ни оставя едни от най-точните съвети, как човек да
посети Америка и какво му е необходимо да знае. На първо място, трябва да има най-малко
20 „наполеона” пари и да носи,колкото се може по-малко багаж. Трябва да се
плаща такса само за път до Американския бряг, не и за вътрешността по
железниците, защото това струва повече пари от Европа. Трябва да се пътува до
Ню Йорк, защото пътят до Америка с тези кораби е само 6-7 дни, а и храната е
по-добра. Параходите, които отиват до Балтимор пътуват 15-16 денонощия. Христо
съветва да се купува билет само за 1-вий клас и да се търси настаняване в
средните отделение на парахода, защото там клатенето било по-слабо.
Един
„наполеон” струвал четири долара. Особено ценен е съветът за пътуването с
парахода, където според Христо, човек трябва да си носи кромид лук, оцет и
пипер – продукти, които закрепват стомаха.
Според
разказа на Христо, по-лесно било човек да се пресели със семейството си в
Америка, но това щяло да му коства вярата и езика. „След години, неговите
синове и внуци ще бъдат англичани по език и вяра. Славяните…се преселват в
Америка, но цели села и градове и там образуват колонии и по такъв начин
запазват своя език и религия”, твърди Христо в своя пътепис за пътуването си до
Америка през 1904 г.
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к „България” в
София
Снимки: Архив на автора.
Текстове на снимките:
Снимка 1
– Пощенска картичка с реклама за пътуване до Америка от края на 20-те години на
миналия век.
Снимка 2
– Пощенска картичка за работа в металургичен завод в Охайо – 1919 г.
Снимка 3
– Пощенска картичка за ежедневния живот в Охайо – 1920 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар