·
ПОЛИТИЧЕСКИТЕ
АБСУРДИ СЕ ТРАНСФОРМИРАХА В ИКОНОМИЧЕСКИ АБСУРДИ
Американската къща в София, която все
още се намира на една от централните улици, някога е била сред атракциите на кварталчето,
оформило се постепенно около едно от култовите места на столицата ни – Орлов
мост.
Това е къща, построена от емигрант в
САЩ, който е работил в заводите на „Форд” в САЩ, за да събере средства, с които
да построи къща в София, за своята фамилия. Тук той издига три етажа за три от
децата си, а четвъртото взема със себе си в Америка. Така тази къща, която е
построена с пари, спечелени от гурбет в Америка, постепенно придобива
естественото си прозвище – „американската” къща, или – къщата, построена с пари
от Америка. Подобна къща, но малко по-нагоре по улицата пък се нарича „немската
къща”, където навремето е живяла германка, женена за българин. Въпросната жена
е наричана от децата в квартала – „баба Фрау”.
Американската къща се прочува в
годините, след като е построена, защото няма толкова голяма къща тогава – през
далечната 1933 г., а и защото кварталът е общо взето беден и изведнъж се
появява триетажна сграда, с големи тераси, обширни стаи и високи тавани.
По това време височината на таваните наистина
е била повече, отколкото са сега, защото стандартите са други, но дори и
тогава, височина на таван над 3,60 м. се счита за признак на богатство. На
първо място тези обеми трябва да се отопляват, а това са разходи, на второ
място, въздухът в помещения, където таваните са толкова високи е друг, диша се
по-лесно. Именно заради това, само заможни хора могат да си позволят да
построят къща с подобни пропорции.
Покривът също е особен, това е така
нареченият „осемскатен” покрив. Това е изключително трудно изградена
конструкция. Той трудно се поддържа, трудно се ремонтира. Това също е признак
на богатство, защото въпросният покрив осигурява безпроблемно изграждане на
жилищно помещение под него, което да е достатъчно подходящо, за да може да се
живее нормално там.
Всички тези екстри създават усещането за
заможност, така „американската” къща постепенно се превръща в еталон, модел,
мярка. Всичко това е добре, но само до зловещата дата 9 септември 1944 г.
Тогава всичко американско изведнъж се превръща в проблем, защото България се
ориентира към Съветския съюз, а по време на така наречената „Студена война”,
Америка и Съветският съюз са във вражда.
„Американската” къща става неудобна,
защото демонстрира комфорт, а това не се толерира от наложената
съветско-комунистическа система, която пропагандира работническо-селския
пролетарски елементаризъм.
Настъпва ерата, когато горивата стават
скъпи. „Американската” къща се отоплява все по-трудно, защото въглищата и
дървата поскъпват, а нафтата все още недостъпно скъпа. Малко по-късно
отоплението преминава на нафта. Тогава се купува печка от заветния магазин
„Кореком”. Когато обаче настъпват времената на централната топлофикация,
обитателите на „американската” къща решават, че и те ще могат да се вредят.
Оказва се обаче, че това съвсем не е така. Макар че топлофикация настъпва и постепенно сградите се отопляват с централно парно, за „американската” къща специално парно няма. Тя сякаш е прокажена, тя е особена, тя е различна, тя не се вписва в примера, който властта толерира – малки жилища – тип комуналки-душегубки. Такава голяма къща, още повече построена с пари от Америка, няма как да получи достъп до централното парно, защото властите не искат тази къща да стане още по-удобна, като получи модерно отопление.
Само за пример, дори и днес тази къща не
е снабдена с централно отопление, нито с газ. Само до преди няколко години
отоплението в нея ставаше на твърдо гориво и на ток, което излиза доста скъпо,
поради обемите.
Централното парно в София се
разпространява на принципа на „нашите хора”. Който е удобен, послушен и верен,
той получава достъп до парно, който не отговаря на тези условия, а обитателите
на „американската” къща определено не отговарят, съответно не получават
преференцията.
Днес едно такова сегрегиране може да ни
изглежда дребнаво, дори налудничаво, но преди години тези принципи ръководеха
цялата ни държава. Така беше и това не бива да се забравя, защото времената на
политическите абсурди се трансформираха в новите времена на икономическите
абсурди. Това стана, след като политическата власт се трансформира в
икономическа.
Днес едно такова неглижиране на хора,
само защото живеят в къща, която по силата на градския фолклор е получила
прозвището „американска”, ни изглежда
странно, но някога, тези хора са търпели редица ограничения, не са получавали
право на топлина дори, защото властта по такъв начин е наказвала онези, които
не са се вписвали в матрицата на тогавашното мислене.
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
Кореспондент
на в-к „България” в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар