·
За
алтернативната самоличност - снимка на онова, което сме
Храната винаги е била признак на
благосъстояние. Добрата храна на трапезата е демонстрирала социално положение,
възможности и сан, в годините на Средновековието. Дори и днес, храната също е
белег за богатство. В зависимост от това, как се храним, се определя и
социалният ни статус. Колкото и да не ни се вярва, това все пак е така. Храната
ни разделя, тя и ни обединява, защото трапезата е място, където се събираме не само за да се нахраним, но и
за да общуваме. Не е случайно и това, че в православните манастири, храненето е
неразделна част от Богослужението. Има литургия, след това всички се хранят и
накрая отново всички отиват в църквата, за да продължат и да благодарят за
храната.
Имало е обаче години, в които
храната е имала и чисто идеологическо значение. Разбира се, това са и годините
на комунизма. Някъде в края на 60-те години на миналия век, в столицата София
пристига лелята на Николинка. Въпросната леля е българка но вече е
натурализирана американка и живее в САЩ.
Еуфорията при посещението на
роднина от Америка винаги е била голяма, защото тези хора рядко се прибират и
пътуването отнема много дълги дни и нощи. Именно заради това, когато ще идват
роднини от САЩ, семейството на Николинка винаги се стреми да се представи
най-добре, по възможност. Купува се най-хубавото, готвят се специалитети. Това
се прави, не за да бъдат заблудени емигрантите, че у нас всичко е на ред, а то
далеч не е. Това е традиция, защото на семейно ниво комунизмът не прониква, или
поне не успява да проникне навсякъде. Хората си остават близки, хората
продължават да се уважават, въпреки, че ги разделят, или се опитват да ги
разделят, с „железни завеси”.
Така е и при това посещението на
Цветанка, лелята на Николинка. Семейството купува една от най-новите напитки по
това време – швепс-тоник. Швепс-ът е изключително популярна газирана напитка в
страната по това време. Оказва се обаче, че лелята не пие газирани напитки. В
България по това време се счита, че този тип безалкохолни е последният писък на
модата при производството на разхладителни и безалкохолни напитки. Оказва се обаче, че по това време в Америка
хората ограничават употребата на такива напитки.
Разбира се, това не е изолиран
случай. Години по-късно в София пристига тъщата на известния американски
писател Сидни Шелдън. Това е българката Вера Костова. Тя отсяда при роднини и
при приятели. В семейството на своя приятел Георги Вера е посрещната като
дългоочакван гост. Те се познават още от посещението на Георги в Америка, при
неговата сестра, която живее там от години.
За да посрещне Вера, внукът на
Георги купува банани. Те са поставени в официална фруктиера, на масата. Това се
случва през 1992 г. По това време тази стока все още е скъпа за българските
стандарти и се купува само за празници. Вера така и не се докосва до бананите,
защото за нея това е само един плод. За българите по това време обаче, бананите
все още са признак на заможност и благосъстояние. А това е така, защото дори
вече и да е отворен пазарът, бананите се оказват доста скъп продукт за масовия
българин.
Така храните се оказва, че ни
представят пред общността, в която живеем, където се реализираме като социални
същества и където са нашите близки и приятели.
Храните ни отграничават, за да ни
направят също и автономни, за да се дистанцираме, или за да придадем на
ежедневието си признак, който ние искаме.
Лелята на Николинка иска просто
вода, чиста, българска, софийска вода. Тя не може да бъде впечатлена от нещо,
което вече добре познава като вкус. Вера също не се впечатлява от бананите,
защото, ако тук те са скъпи, в Америка цената им далеч не е признак за особено
финансово състояние.
Така храните, или поне някои от
тях, се превръщат в идеологически инструменти, които понякога ни вкарват в
комични ситуации, защото разстоянията са големи, диспропорциите са много, да не
споменаваме пък за културните различия.
Храненето като част от
идентичността на човека. Храната е самоличност, тя е снимка на онова, което
сме. Идеологическите абсурди на ХХ век ни натрапиха подобен род сравнения и
измерения – да се съизмерваме с храната, която можем да си позволим и която
поглъщаме по един, или друг повод.
ВЕНЦИСЛАВ
ЖЕКОВ
кореспондент
на вестник „България” в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар