Където и когато и да пътуват българите, те винаги се
намират в общност. Тя може да бъде родова, национална, роднинска, но винаги има
общност. Както всички хора, ние също се нуждаем от общност, за да се чувстваме
силни, за да споделяме общи идеи и интереси, за да бъдем общество.
Когато българи заминават за Америка в годините на
коммунизма, това винаги е повод за сбирки на сънародници. Така те се осведомяват
за онова, което се случва в «Стария край». Това са едни малки празници, които
са непринудени и толкова истински, колкото са и самите връзки между хората.
При посещението на Георги и Елена Златкови в САЩ, при
сестрата на Георги – Цветанка, много от съседите им са учудени. Някои от тях не
са посещавали никога местата, които Георги вижда, благодарение на сестра си.
Той се запознава с много българи, създава изключително стабилни контакти, които
след това продължават в писма от България.
Семействата, които Георги, Елена и Цветанка посещават в
САЩ са предимно на български емигранти.
Те са жадни за
новини от България и разпитват за положението в страната. Новините,
които достигат до тях в ерата, когато интернет все още няма, са твърде оскъдни.
Те знаят за България това, което им пишат техните роднини, но те не могат да си
позволят да напишат всичко така, както е в действителност, защото в страната по
това време управлява тоталитарна власт, която осъществява цензура и над кореспонденцията.
Ако излезе истината, това може да предзвика проблеми за хората, които са си
позволили да пишат откровени писма.
Именно поради тази причина, срещата с българи от «Стария
край» е истински празник, защото те без ограничения и без страх от репрессии
могат да разкажат, каква е наистина ситуацията в България.
Така Георги, Елена и Цветнка се срещат през далечната
1971 г. с хора като Вера Костова – бъдеща тъща на известнрия американски
писател Сидни Шелдън, с бай Руси, с инженер Васил Ярловски, чийто брат в
България е адвокат, лишен от правото да упражнява професията си, като една от
причините е, че Васил е в Америка. Те се срещат също и със семейството на Михо
и Мери Колумбия, Петър Пелин и много други.
Такива срещи обаче се организират и в България. Причините
са донякъде същите, но и не съвсем.
Роднитите на сънародници, които живеят в САЩ се събират в
България, когато пристигне човек отвъд «желязната завеса». Такъв е случаят с
Христина Мирчов, която е племенница на Георги.
Тя пристига в София през 1979 г., за първи и последен път
в живота си. Иска да види родината на своята майка. Посещението на такъв човек
е нещо като посещение на извънземни в условията, в които живее тогавашното ни
общество.
В София се събират всички роднини, близки приятели. Те са
в дома на Георги и Елена. Това са едни полулегални срещи, на които са канени
обикновено наистина много близки хора. Христина е нещо като квартална
знаменитост. Всички я наблюдават, как се облича, как пуши, какво кафе пие, кога
си ляга, какво яде. Всичко прави впечатление, защото Христина на практика е
«пришълец» от някакъв друг, непознат свят.
Капсулираният комунизъм е непробиваем за новини от този
свят. А Христина е жив негов представител. Заради това тя е интересна, тя е
аткрация.
Това разбира се не убягва на властите и те се опитват по
всички възможни начини да се доберат до информация за това, какво се говори на
тези срещи, какво е казала Христина на хората. Това е проблем, защото властта
не е в състояние да контролира инфрмцията.
Стаята, в която е настанена Христина в София има два
прозореца. Единият е срещу съседната кооперация, а в този апартамент живее
сътрудник на тогавашната полиция, наричана по съветски образец – милиция.
Домакините на Христина «обличат» прозореца с бял памучен плат – нещо като ръчно
направена щора. Въпросната остава на този прозорец чак до 1990 г.!
Но не само домът на Георги и Елена е сборният пункт. Такива
срещи се оргтанизират и в дома на брата на Елена, Сава Златков. Там отново се
събират всички близки и приятели. Хората посрещат Христина Мирчов като
знаменитост, защото тя е единственият начин да разберат истината за живота
извън България, за живота в Америка, истината – такава, каквато тя е в действителност,
без изопачаването, което се прави през филтъра на комунистическия режим в
България.
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
За в-к «България»
Няма коментари:
Публикуване на коментар