НОЖ-ПОДОБЕН ПО УКРАСА НА НОЖА НА СТОЙО КРУШКИН, НО С РАЗЛИЧНА СТИЛИСТИКА НА ИЗРАБОТКАТА

Този нож е "български овчарски нож", който има същата украска на дръжката, както тази на ножа на Стойо Ив. Крушкин, но изработката е различна. Дръжката изцяло е изработена от биволски рог. Публикувам снимката, за да може да се направи разликата и да се установят прилики между новооткрития нож на Стойо и този класически тип "български овчарски нож". Първата снимка е на дръжката на ножа на Стойо, а втората снимка е на дръжката на въпросния класически "български овчарски нож".

ОТКРИТ Е НОЖЪТ НА СТОЙО ИВ. КРУШКИН-ЛИЧЕН ПОДАРЪК ОТ ЦАР ФЕРДИНАНД

Вестник “България” нееднократно писа за популярния български емигрантски капелмайстор Стойо Иванов Крушкин и неговия оркестър “Bulgarian Balkan Band”. Личната история на този българин-имигрант в САЩ непрекъснато изненадва с нови и нови разкрития. Най-новото откритие е неговият личен нож, подарен му от българския монарх цар Фердинанд І Сакс Кобург Готски. Ножът е бил подарен на Стойо при концерт на Гвардейския на Негово Величество оркестър в двореца. Годината на това събитие не ни е известна, но може би е някъде в началото на ХХ в. Ножът прилича по украска на типът “български овчарски нож”, но по кания и материал на изработка на дръжката, той се различава драстично. Канията наподобява турският стил на изработване на дървени кании за ножове. Обковът й е от месинг, с точкова вдлъбната украса. От същия материал е изработена и дръжката на ножа, като се предполага, че част от нея е изработена от биволски рог, както повечето ножове от този клас и тип. Дължината на канията е 22,07 см., дължина на острието е 21,05 см., а дължина на дръжката на ножа е 10,03 см.
Украсата на дръжката е кръстоподобна, което превръща ножа не просто в овчарски нож, но в нож, който има обредна стойност. Украсата се състои от розови точкови инкрустации от неясен материал, наподобяващ пластмаса, но само наподобяващ такава, нанесени двустранно. Между розовите точки има и метални, вероятно месингови точкови инкрустации. Какъв точно е типът на ножа обаче и за какво е бил ползван в Двореца не е известно.
Спомените на сина на Стойо-Георги Ст. Иванов достигат само до тази обща информация за този исторически предмет, която колкото и да е обща, е достатъчно изчерпателна. Ножът дълги години е бил ползван от снахата на Стойо в София-Елена Златкова Иванов, която с него е рязала зелето за туршия. Едва наскоро успяхме частично да реставрираме канията и ножа, за да можем да го заснемем и да го представим пред читателите на вестник “България” за първи път.
На 17 март се навършват 53 години от смъртта на капелмайстора Стойо Иванов Крушкин. Тази макар и не кръгла годишнина ни дава повод още веднъж да си спомним за този българин и чрез историята на един нож, да споменем отново това популярно име сред нашата диаспора в САЩ.
Трябва да помним събитията и хората, които са ги причинявали, защото тази симбиоза се нарича история, а когато тази история е извън родната страна, тя има още по-силно национално значение. Наличието на материални артефакти за историческите събития, какъвто е и намереният и реставриран нож на Стойо Крушкин, дава още повече смисъл и сила на историческите процеси, които са движили и движат живота на нашите сънародници в САЩ и навсякъде по света. Това са материални свидетелства на едно българско историческо време. Всичко това се нарича национално самосъзнание и макар човек да живее в друга държава, той трябва да помни своите корени, дори и на не е роден там, където са били родени неговите предци, защото дърво без корен няма, както и човек без родина няма и както коренът е един, така и родината е само една. Нашите сънародници в САЩ намират своята втора родина и успяват да съхранят през годините своята национална идентичност. Това е и една от най-характерните особености на балканската мегадиаспора в Северна Америка.
Доказателство за последното твърдение е и дейността на Стойо Иванов Крушкин в САЩ, която е пряко свързана с македонските бежанци, представлявали и по-голямата част от неговия оркестър “Bulgarian Balkan Band”. Личният нож на имигрантския капелмайстор е само още един пореден повод да припомним живота и делото на един от нас-Стойо Крушкин, който успява да запише името си в историята единствено и само със силата на своя интелект и огромното си българско сърце.

СТОЙО КРУШКИН И СТОЯН КРУШКИН-ОПИТ ЗА ВИЗУАЛНО СРАВНЕНИЕ

Казват, че роднините си приличат. Това са снимките на Георги Иванов-синът на Стойо Крушкин и на Стоян Крушкин. Мисля, че снимките говорят сами за себе си. За сравнение публикувам и снимка на Стойо. Мисля, че коментарът е повече от излишен!!!

НАМЕРЕН Е ЛИЧНИЯТ ДЖОБЕН ЧАСОВНИК "ELGIN" НА СТОЙО КРУШКИН

През 1869 г. излиза ново месечно списание на издателство “Харпър”. Публикувана е историята на Емануел Суидънбърг. На смъртното си легло той попитал: “Колко е часът?”. Отговорили му, той благословил и се преселил в отвъдното. На пръв поглед тази история няма никакъв конкретен смисъл, ако не беше една подробност-ВРЕМЕТО! В онази епоха, часовниците все още са били въпрос на лукс, благосъстояние и престиж. Часовникът е бил признак на богатство, признак на социално положение.
Както повечето пъти, съвършено случайно стигаме до едно ново откритие-джобният часовник на известният в миналото емигрантски капелмайстор от Стилтън, Пенсилвания-Стойо Иванов Крушкин. Той носи марката “Elgin” и е подарен на неговия син-Георги при последното посещение на Стойо в България през тридесетте години на миналия век. Георги получава един часовник, който заживява собствена история и заради марката си, и заради историята си. Родовата мълва твърди, че въпросният часовник има златно покритие от 18 карата. Дали това е така, може да докаже само проба, каквато не е била правена до сега. Днес този часовник се намира в правнука на Стойо Крушкин и без дори да подозираме, сам по себе си представлява освен семейна, така също и национална ценност, макар и не от общонационално значение.
Една от съкровищниците на емиграцията ни в САЩ-вестник “Народен глас” е изпълнен с реклами за продажба на часовници в най-различни калибри и видове и при най-различни форми на плащане. Това още веднъж потвърждава значението на тези машини за съвременника на онова историческо време. Българите, като част от американското общество в ранния ХХ век също проявяват подчертан интерес към новите технологични придобивки на епохата.
Компанията "Elgin" е създадена през 1864 г. като “Национална компания за часовници” от голяма група от бивши служители на друга подобна фирма- "Уолтъм" и от майстора на часовници от Чикаго-J.C.Adams. Това е първата голяма специализирана компания в Средния Запад. След пътуване до град Уолтъм-Масачузетс, Адамс привлича бившия кмет на Чикаго-Бенджамин Райт Реймънд за инвеститор. Адамс и Реймънд започват да убеждават много други да инвестират в тяхното начинание. Избират град Елджин-Илионис за място, където да бъде изградена новата фабрика. Градът прави дарение от 35 акра /142 хил. кв. м./ земя и фабриката е завършена през 1866 г. Първият часовник е модел “BW-Raymond”, размер 18 и е произведен през 1867 г. През следващите сто години компанията произвежда повече от шейсет милиона джобни часовници и първите ръчни часовници в САЩ /около 1910 г./.
Идеята на компанията “Elgin” е била да произвежда масови, висококачествени часовници с машинно изработени части. Целта е била те да се продават лесно и лесно и евтино да се ремонтират.
През Втората световна война “Elgin” се ориентира към военната индустрия и произвежда редица прецизни инструменти. Фабриката в Елджин е затворена през 1964 г., след като са произвели половината от общия брой джобни часовници в САЩ. Произвеждани са били два вида часовници-“Elgin” и “Lord Elgin”. Тази компания произвежда и много от самонавиващите се /автоматични/ часовници в САЩ. След това производството е пренесено в Колумбия-Южна Каролина, като името на новата компания е "Елджин Южна Каролина". Правата на марката “Elgin” са продадени на компанията "MZ Berger inc.", която се специализира в производството на часовници в Китай и дистрибуция извън традиционните региони, където са били продавани старите часовници.
Часовниците, които носят марката “Elgin” след 1964 г. нямат никаква връзка с компанията за часовници "Elgin". Часовникът на Стойо Крушкин носи марката “Elgin”, но е подарен на сина му Георги много преди 1964 г., което го прави уникално изделие на първородната компания “Elgin”.
Днес колекционирането на часовници с тази марка е особено популярно, защото тези изделия могат да бъдат относително лесно ремонтирани и да работят, макар и да са произведени преди сто години.
Най-важният извод от всичко казано до тук е това, че часовниците на “Elgin” са символ на прехода на Америка от аграрна държава към индустриална сила. Те са едни от малкото машини, произведени през последните 150 години, които работят и днес. В наше време едва ли някой си задава въпроса на Емануел Суидънбърг: “Колко е часа?”, преди да издъхне, но дори и днес, когато човек приключи земния си път, лекарите записват часа на смъртта. Очевидно часът има значение и когато човек се ражда, и през целия му живот, и дори и когато се преселва в отвъдното. Часовникът се явява измерителят на нашето лично време тук в този свят, на тази планета. Не случайно и на капака на часовника на Стойо Крушкин е изобразена птица, както тя отлита, така и времето лети безмилостно напред и нагоре.

Стоян Крушкин-шофьор, личен секретар и бодигард на Негово Светейшество Патриарх Максим

В светлите петна на снимките е Стоян Крушкин-шофьор, личен секретар и бодигард на Негово Светейшество българският патриарх и софийски митрополит +Максим. Въпреки, че вече публикувах негова снимка, тази илюстрира нашия роднина и в работна среда. Срещите ни със Стоян Крушкин ще продължат. Щу му предоставя мои статии, публикувани във вестник "България" в Чикаго, а той ще ми покаже снимки от работното му ежедневие с българския патриарх. Стана ясно също, че Стоян е бил шофьор и на патриарх Кирил, преди интронизацията на настоящия български патриарх.

Още един музикант в рода Крушкини

На снимката: Стоян Крушкин и внучката на Стойо Крушкин-Николинка Жекова-в сградата на Софийската Света митрополия-28 септември 2009 г.

Вчера-28 септември 2009 г., отново се срещнах със Стоян Крушкин и отново имаме новина, както казва един известен български журналист. ОКАЗВА СЕ, ЧЕ В РОДА НА СТОЙО КРУШКИН ИМА ОЩЕ ЕДИН ЧОВЕК, КОЙТО Е БИЛ МУЗИКАНТ И ПЕВЕЦ. ТОВА Е САМОДЕЕЦЪТ НИКОЛА ИВАНОВ КРУШКИН /КОЛЬО МАНКИН/. ТОЙ ИМАЛ ГОВОРЕН ДЕФЕКТ, НО КАТО ЗАПЕЕЛ,ВПЕЧАТЛЯВАЛ ВСИЧКИ, ЗАЩОТО ДЕФЕКТЪТ НЕ МУ ЛИЧАЛ, КОГАТО ПЕЕЛ. Това е третият известен ми музикант в рода, след внука на сестрата на Стойо Крушкин-Спаска, който се казва Георги Стойчев и е бил цигулар в оркестъра на Старозагорската опера. Вторият е Райън Бловелт, който се пада два пъти пра-внук на Стойо и живее в Калифорния.
ПО ДУМИТЕ НА СТОЯН КРУШКИН, В МОМЕНТА В СЕЛО БИСТРИЦА, ОТ КЪДЕТО Е И СТОЙО, ИМА ПОНЕ 50-ТИНА КЪЩИ, КОИТО СА ОТ РОДА КРУШКИНИ. ДРУГАТА НОВИНА, КОЯТО ДО СЕГА НЕ ЗНАЕХ Е, ЧЕ КРУШКИНИ ЖИВЕЯТ И В БЛИЗКОТО СЕЛО ЖЕЛЕЗНИЦА, НО ВЕРОЯТНО ТЕ СА ПРЕСЕЛНИЦИ ОТ СЕЛО ЖЕЛЕЗНИЦА КРАЙ БЛАГОЕВГРАД. По информация от “Уикипедия”, село Железница се намира северно от Симитлийската котловина. Отстои на 3,5 км от общинския център град Симитли и на 11 км от областния център гр. Благоевград.
Веществените доказателства за далечното минало на Железница са малко. Като старо селище по средното течение на река Стримон (Струма) върху него е оказало влияние тракийското племе Меди и оживения по това време център Баня или Изворите (сега Симитли). От това време в землището на селото се намира малка могила на запад от р. Струма, наречена "градището". Срещу него, източно от Струма се намира стара римска крепост със същото име в Долно Церово, която е била наблюдателница на пътя край Струма. "Градището" е играело помощна роля, тъй като според преданията е имало стражи. Говори се, че двете крепости са били свързани с мост и подземен тунел под нивото на Струма. Имало е тракийско население. През 6 век от северозапад нахлуват славяните, които се смесват с траките. По-късно към двата етноса се присъединяват и прабългарите през 7 век. Така смесеното население по поречието на средна Струма влиза в Българската държава през 809-810 година под управлението на хан Крум. По-късно то приема управлението на Самуил, след което преживява двувековно византийско робство. През 1187 след успешното въстание на Търновските боляри Асен и Петър България се освобождава от робството. През 1218 година царските синове Иван и Александър, завърнали се от Русия сядат на Българския трон под името Иван-Асен ΙΙ. Създава се Второто Българско Царство. Има предание, че по тяхно време Железница си е извоювала привилегията на свободно село, което е изпълнявало оръжейни и други задачи на държавата. Тук, поради наличието на желязна руда започва да се развива рудодобив и обработка на желязо. Железната руда се добивала и преработвала в района на местност, която сега се нарича Леярната. Останки от тази дейност и сега се срещат в тези местности. Създавани са и ковачници, в които се обработвало добитото желязо. Освен селскостопански сечива се правели и саби, щитове и остриета за стрели и копия. С приемането на православната вяра в селото се построяват няколко църкви: Св. Пророк Илия, Успение Богородично (Бялата Църква), Атанасова Църква и Свети Дух. Село Железница участва и в изграждането на Рилския Манастир, което е отбелязано в летописната книга на манастира. След падането под турско робство през втората половина на 17 век, по време на султан Мохамед Втори (завоевателят на Симитли) за първи път в Симитли се заселват турци от Мала Азия. Техните наследници живеят в земите ни до 1912-1913 година. Те решили да потурчат християнското население, пострадало населението на Долно Осеново, Симитли, Крупник и Церово. Турците направили опит да помохамеданчат и населението на Железница, което тогава наброява около 400 къщи и има църква и килийно училище, на Великден 1625 година. На втория ден от Великден имало събор, провеждан в местността Попадиин Рид, на който идвали както хора от селото, така и жители на околните села. На този ден било нарочено и ислямизирането, но Доброта войвода и неговата дружина, живял през първата половина на 17 век, както и чети от останалите села, обградили къщата на чорбаджията Лазар, където отсядали бейовете и след жестока битка между хайдути и турци българите надделяват и не предават вярата си. За да не пострадат от отмъщението на турците, Доброта войвода извежда селяните и добитъка извън селото и запалват къщите си, повеждайки 300-400 железничани да търсят ново землище за по-добър живот. Някои се заселват в земите около Дупница, но по-голямата част се заселват в източните поли на Витоша, където създават малкото си село, наречено Железница. Към средата на 19 век обучението от килийно става светско. В летописната книга на църквата Свети Пророк Илия са записани имената на учителите, преподавали в Железнишкото училище, сред тях е и името на Ангел Кънчев, съратник на Левски. В края на 18 и началото на 19 век дружини от селото повеждат войводите Ангел и дъщеря му Румена войвода. След Руско-турската освободителна война през 1878 година радостта на жителите е помрачена, заради откъсването на Македония и Тракия от България. През 1880 година тридесет железничани участват в Кресненско-Разложкото въстание, водени от Георги Костов. Чест гост на Железница е и Яне Сандански, който подготвя комитет на ВМРО.
В село Железница на 23 септември 1902 година пуква първата пушка на Горноджумайското въстание. Водят се кървави боеве. Всичко е отразено достоверно във вестник Свобода или Смърт в брой 7 от 24-03-1903 година. Тогава Железница преживява второто си разселване. От 300 къщи остават по-малко от 150. Освобождението идва през 1912 г. През 1941-43 година се построява ново училище с ентусиазираното участие на всички селяни. В двете световни войни вземат участие и са загинали много железничани.
Провежда се събор-земляческа среща с жителите на с. Железница, обл. Софийска, преселници в миналото от с. Железница, обл. Благоевград. Фолклорната група на селото редовно взема участие в събора "Пирин пее", провеждан в местността Предела. На празника Свети Дух се провежда събор и курбан за здраве на жителите на селото, подобни събирания има и на други религиозни значими празници.
Предположенията са, че, или хора от рода Крушкини са се преселили в днешното село Железница-недалеч от село Бистрица, или това е друг род. Факт е обаче, че има доказателства за това, че хора от рода Крушкини са били женени, или омъжени в близкото село Железница и вероятно родът Крушкини в Железница е същият, който е и в Бистрица.
Отново според “Уикипедия”, село Железница, софийско се намира в подножието на Витоша и е на точно 25 км. От площад “Народно събрание” или на около 14 км.от крайните точки на София.
Възникването на Железница и хипотезите по този въпрос са доста спорни тъй-като има сведения че на тази местност е имало селище датиращо от около 3 хил.г. пр.Хр. Сегашното съществувание на селото датира от около 1700-1800-ната година. Зародена от преселници идващи от югозападна и централната част на Македония,причина за преселението е, бягството
на българите от османските завоеватели. Знак и доказателство за достоверността на факта,че жителите са мигрирали македонци, е именно това че диалекта на който се говори е на 80% македонски с малки примеси на шопски, но с течение на времето разликата естествено се стопява. Относно името, тук също е доста спорно, тъй-като има сведения, че именно преселниците от Македония са взели и името на мястото от което са дошли, а то е днешна благоевградска железница. Други мнения относно произхода на името са наличието и добива на желязна руда в местността през онова време. Другата вероятна причина е това че в местността през минали времена е минавала и железопътна линия за което днес няма свидетелства. Причина за мястото на което са решили да се заселят македонските бежанци е географските особености на местността а именно котловинния релеф,наличието на две реки в голяма близост (р.Ведена и р.Стамболова-селската река) по които и днес се виждат останки на воденици по течението на реките, благородната почва.това са все неща, които са били от изключителна важност за живота и поминъка на тогавашния българин.
Освен изброените преимущества на региона,
жителите на железница могат да се похвалят и с минерални извори част от които са пригодени като баня а други са съвсем естествени вирчета, които
привличат много хора тъй-като водата е лечебна, съдържа сяра и желязо което придава специфичен мирис и е причина за появата на утайка при по,
продължително съхранение, което я прави негодна за бутилиране.
Температурата на минералната вода варира между 21-26 градуса по целзий.
От Срещата ни със Стоян Крушкин стана ясно още, че Има книга на журналиста Георги Тахов – “Възрожденските книжари”, където на страница 76 се говори за Никола Крушкин Чолака, който както вече писах в блога, се оказа роднина на Стойо Иванов Крушкин.

ПИСМО ОТ ИВАНКА АТАНАСОВА ОТ ЧИКАГО

Тук публикувам последното писмо от ИВАНКА АТАНАСОВА, близка на СТОЯН КРУШКИН, който се оказа роднина на моя прадядо СТОЙО КРУШКИН. Писмото представлява признание за труда, който полагам, за да опозная повече биографията на моя прадядо Стойо Крушкин и да подготвя книга за него. Именно поради това, признанието от госпожа Атанасова е важно за мен, защото то ми показва, че съм на прав път и делото ми е постижимо като краен резултат-биографично изследване. ИЗПОЛЗВАМ СЛУЧАЯ ДА БЛАГОДАРЯ НА Г-ЖА АТАНАСОВА ЗА ХУБАВИТЕ ДУМИ И ДА Й ОБЕЩАЯ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПОСТАРАЯ ДА НЕ РАЗОЧАРОВАМ ДОВЕРИЕТО Й И ВЪВ ВЕСТНИК "БЪЛГАРИЯ" В ЧИКАГО, И ПО ОТНОШЕНИЕ НА БЪДЕЩАТА БИОГРАФИЧНА КНИГА ЗА МОЯ ПРАДЯДО!

Ето го и самото писмо:

“Здравейте, г-н Жеков,
пише ви отново вашата редовната читателка от Чикаго. Много ме зарадва статията ви "Една имигрантска съдба...", която е продължение на предишни ваши статии. Аз може би съм пропуснала някоя от тях. След като я прочетох се обадих на моя добър приятел Стоян Крушкин и го попитах, дали сте се чували, или виждали отново .Той ми каза,че не сте се обаждали повече .За моя най-голяма изненада аз съм загубила телефоните ви, за да може той да ви се обади. Аз с няколко думи му казах някои интересни неща , но друго е сам да прочете вашите статии и да научи повече за вашият род. Освен това той има внучка,която вероятно ще бъде много щастлива да разбере какъв невероятен е вашият род и колко е талантлив. Много ви моля обадете се на Стоян и му предайте вашите статии. Това за него е много важно. Аз не ви познавам, но четейки вашите статии си мисля, че вие продължавате делото на вашият талантлив род. Прочетох за вас много неща във вашият блог и ме впечатли вашата разностранна култура и склонноста към пътешествия. Накрая искам да ви благодаря отново за прекрасната статия, която сте написали и да продължите по-нататък вашия писателски труд.

С уважение: Иванка Атанасова”