Още един музикант в рода Крушкини

На снимката: Стоян Крушкин и внучката на Стойо Крушкин-Николинка Жекова-в сградата на Софийската Света митрополия-28 септември 2009 г.

Вчера-28 септември 2009 г., отново се срещнах със Стоян Крушкин и отново имаме новина, както казва един известен български журналист. ОКАЗВА СЕ, ЧЕ В РОДА НА СТОЙО КРУШКИН ИМА ОЩЕ ЕДИН ЧОВЕК, КОЙТО Е БИЛ МУЗИКАНТ И ПЕВЕЦ. ТОВА Е САМОДЕЕЦЪТ НИКОЛА ИВАНОВ КРУШКИН /КОЛЬО МАНКИН/. ТОЙ ИМАЛ ГОВОРЕН ДЕФЕКТ, НО КАТО ЗАПЕЕЛ,ВПЕЧАТЛЯВАЛ ВСИЧКИ, ЗАЩОТО ДЕФЕКТЪТ НЕ МУ ЛИЧАЛ, КОГАТО ПЕЕЛ. Това е третият известен ми музикант в рода, след внука на сестрата на Стойо Крушкин-Спаска, който се казва Георги Стойчев и е бил цигулар в оркестъра на Старозагорската опера. Вторият е Райън Бловелт, който се пада два пъти пра-внук на Стойо и живее в Калифорния.
ПО ДУМИТЕ НА СТОЯН КРУШКИН, В МОМЕНТА В СЕЛО БИСТРИЦА, ОТ КЪДЕТО Е И СТОЙО, ИМА ПОНЕ 50-ТИНА КЪЩИ, КОИТО СА ОТ РОДА КРУШКИНИ. ДРУГАТА НОВИНА, КОЯТО ДО СЕГА НЕ ЗНАЕХ Е, ЧЕ КРУШКИНИ ЖИВЕЯТ И В БЛИЗКОТО СЕЛО ЖЕЛЕЗНИЦА, НО ВЕРОЯТНО ТЕ СА ПРЕСЕЛНИЦИ ОТ СЕЛО ЖЕЛЕЗНИЦА КРАЙ БЛАГОЕВГРАД. По информация от “Уикипедия”, село Железница се намира северно от Симитлийската котловина. Отстои на 3,5 км от общинския център град Симитли и на 11 км от областния център гр. Благоевград.
Веществените доказателства за далечното минало на Железница са малко. Като старо селище по средното течение на река Стримон (Струма) върху него е оказало влияние тракийското племе Меди и оживения по това време център Баня или Изворите (сега Симитли). От това време в землището на селото се намира малка могила на запад от р. Струма, наречена "градището". Срещу него, източно от Струма се намира стара римска крепост със същото име в Долно Церово, която е била наблюдателница на пътя край Струма. "Градището" е играело помощна роля, тъй като според преданията е имало стражи. Говори се, че двете крепости са били свързани с мост и подземен тунел под нивото на Струма. Имало е тракийско население. През 6 век от северозапад нахлуват славяните, които се смесват с траките. По-късно към двата етноса се присъединяват и прабългарите през 7 век. Така смесеното население по поречието на средна Струма влиза в Българската държава през 809-810 година под управлението на хан Крум. По-късно то приема управлението на Самуил, след което преживява двувековно византийско робство. През 1187 след успешното въстание на Търновските боляри Асен и Петър България се освобождава от робството. През 1218 година царските синове Иван и Александър, завърнали се от Русия сядат на Българския трон под името Иван-Асен ΙΙ. Създава се Второто Българско Царство. Има предание, че по тяхно време Железница си е извоювала привилегията на свободно село, което е изпълнявало оръжейни и други задачи на държавата. Тук, поради наличието на желязна руда започва да се развива рудодобив и обработка на желязо. Железната руда се добивала и преработвала в района на местност, която сега се нарича Леярната. Останки от тази дейност и сега се срещат в тези местности. Създавани са и ковачници, в които се обработвало добитото желязо. Освен селскостопански сечива се правели и саби, щитове и остриета за стрели и копия. С приемането на православната вяра в селото се построяват няколко църкви: Св. Пророк Илия, Успение Богородично (Бялата Църква), Атанасова Църква и Свети Дух. Село Железница участва и в изграждането на Рилския Манастир, което е отбелязано в летописната книга на манастира. След падането под турско робство през втората половина на 17 век, по време на султан Мохамед Втори (завоевателят на Симитли) за първи път в Симитли се заселват турци от Мала Азия. Техните наследници живеят в земите ни до 1912-1913 година. Те решили да потурчат християнското население, пострадало населението на Долно Осеново, Симитли, Крупник и Церово. Турците направили опит да помохамеданчат и населението на Железница, което тогава наброява около 400 къщи и има църква и килийно училище, на Великден 1625 година. На втория ден от Великден имало събор, провеждан в местността Попадиин Рид, на който идвали както хора от селото, така и жители на околните села. На този ден било нарочено и ислямизирането, но Доброта войвода и неговата дружина, живял през първата половина на 17 век, както и чети от останалите села, обградили къщата на чорбаджията Лазар, където отсядали бейовете и след жестока битка между хайдути и турци българите надделяват и не предават вярата си. За да не пострадат от отмъщението на турците, Доброта войвода извежда селяните и добитъка извън селото и запалват къщите си, повеждайки 300-400 железничани да търсят ново землище за по-добър живот. Някои се заселват в земите около Дупница, но по-голямата част се заселват в източните поли на Витоша, където създават малкото си село, наречено Железница. Към средата на 19 век обучението от килийно става светско. В летописната книга на църквата Свети Пророк Илия са записани имената на учителите, преподавали в Железнишкото училище, сред тях е и името на Ангел Кънчев, съратник на Левски. В края на 18 и началото на 19 век дружини от селото повеждат войводите Ангел и дъщеря му Румена войвода. След Руско-турската освободителна война през 1878 година радостта на жителите е помрачена, заради откъсването на Македония и Тракия от България. През 1880 година тридесет железничани участват в Кресненско-Разложкото въстание, водени от Георги Костов. Чест гост на Железница е и Яне Сандански, който подготвя комитет на ВМРО.
В село Железница на 23 септември 1902 година пуква първата пушка на Горноджумайското въстание. Водят се кървави боеве. Всичко е отразено достоверно във вестник Свобода или Смърт в брой 7 от 24-03-1903 година. Тогава Железница преживява второто си разселване. От 300 къщи остават по-малко от 150. Освобождението идва през 1912 г. През 1941-43 година се построява ново училище с ентусиазираното участие на всички селяни. В двете световни войни вземат участие и са загинали много железничани.
Провежда се събор-земляческа среща с жителите на с. Железница, обл. Софийска, преселници в миналото от с. Железница, обл. Благоевград. Фолклорната група на селото редовно взема участие в събора "Пирин пее", провеждан в местността Предела. На празника Свети Дух се провежда събор и курбан за здраве на жителите на селото, подобни събирания има и на други религиозни значими празници.
Предположенията са, че, или хора от рода Крушкини са се преселили в днешното село Железница-недалеч от село Бистрица, или това е друг род. Факт е обаче, че има доказателства за това, че хора от рода Крушкини са били женени, или омъжени в близкото село Железница и вероятно родът Крушкини в Железница е същият, който е и в Бистрица.
Отново според “Уикипедия”, село Железница, софийско се намира в подножието на Витоша и е на точно 25 км. От площад “Народно събрание” или на около 14 км.от крайните точки на София.
Възникването на Железница и хипотезите по този въпрос са доста спорни тъй-като има сведения че на тази местност е имало селище датиращо от около 3 хил.г. пр.Хр. Сегашното съществувание на селото датира от около 1700-1800-ната година. Зародена от преселници идващи от югозападна и централната част на Македония,причина за преселението е, бягството
на българите от османските завоеватели. Знак и доказателство за достоверността на факта,че жителите са мигрирали македонци, е именно това че диалекта на който се говори е на 80% македонски с малки примеси на шопски, но с течение на времето разликата естествено се стопява. Относно името, тук също е доста спорно, тъй-като има сведения, че именно преселниците от Македония са взели и името на мястото от което са дошли, а то е днешна благоевградска железница. Други мнения относно произхода на името са наличието и добива на желязна руда в местността през онова време. Другата вероятна причина е това че в местността през минали времена е минавала и железопътна линия за което днес няма свидетелства. Причина за мястото на което са решили да се заселят македонските бежанци е географските особености на местността а именно котловинния релеф,наличието на две реки в голяма близост (р.Ведена и р.Стамболова-селската река) по които и днес се виждат останки на воденици по течението на реките, благородната почва.това са все неща, които са били от изключителна важност за живота и поминъка на тогавашния българин.
Освен изброените преимущества на региона,
жителите на железница могат да се похвалят и с минерални извори част от които са пригодени като баня а други са съвсем естествени вирчета, които
привличат много хора тъй-като водата е лечебна, съдържа сяра и желязо което придава специфичен мирис и е причина за появата на утайка при по,
продължително съхранение, което я прави негодна за бутилиране.
Температурата на минералната вода варира между 21-26 градуса по целзий.
От Срещата ни със Стоян Крушкин стана ясно още, че Има книга на журналиста Георги Тахов – “Възрожденските книжари”, където на страница 76 се говори за Никола Крушкин Чолака, който както вече писах в блога, се оказа роднина на Стойо Иванов Крушкин.