Тук публикувам последното писмо от ИВАНКА АТАНАСОВА, близка на СТОЯН КРУШКИН, който се оказа роднина на моя прадядо СТОЙО КРУШКИН. Писмото представлява признание за труда, който полагам, за да опозная повече биографията на моя прадядо Стойо Крушкин и да подготвя книга за него. Именно поради това, признанието от госпожа Атанасова е важно за мен, защото то ми показва, че съм на прав път и делото ми е постижимо като краен резултат-биографично изследване. ИЗПОЛЗВАМ СЛУЧАЯ ДА БЛАГОДАРЯ НА Г-ЖА АТАНАСОВА ЗА ХУБАВИТЕ ДУМИ И ДА Й ОБЕЩАЯ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПОСТАРАЯ ДА НЕ РАЗОЧАРОВАМ ДОВЕРИЕТО Й И ВЪВ ВЕСТНИК "БЪЛГАРИЯ" В ЧИКАГО, И ПО ОТНОШЕНИЕ НА БЪДЕЩАТА БИОГРАФИЧНА КНИГА ЗА МОЯ ПРАДЯДО!
Ето го и самото писмо:
“Здравейте, г-н Жеков,
пише ви отново вашата редовната читателка от Чикаго. Много ме зарадва статията ви "Една имигрантска съдба...", която е продължение на предишни ваши статии. Аз може би съм пропуснала някоя от тях. След като я прочетох се обадих на моя добър приятел Стоян Крушкин и го попитах, дали сте се чували, или виждали отново .Той ми каза,че не сте се обаждали повече .За моя най-голяма изненада аз съм загубила телефоните ви, за да може той да ви се обади. Аз с няколко думи му казах някои интересни неща , но друго е сам да прочете вашите статии и да научи повече за вашият род. Освен това той има внучка,която вероятно ще бъде много щастлива да разбере какъв невероятен е вашият род и колко е талантлив. Много ви моля обадете се на Стоян и му предайте вашите статии. Това за него е много важно. Аз не ви познавам, но четейки вашите статии си мисля, че вие продължавате делото на вашият талантлив род. Прочетох за вас много неща във вашият блог и ме впечатли вашата разностранна култура и склонноста към пътешествия. Накрая искам да ви благодаря отново за прекрасната статия, която сте написали и да продължите по-нататък вашия писателски труд.
С уважение: Иванка Атанасова”
Няма коментари:
Публикуване на коментар