Една от най-известните и към момента не особено подробно изследвани сфери на комунистическата пропаганда у нас е тази, която пряко касае отношението към западния свят и западните демокрации. Социалистическата система, която имаше ярки претенции за „световност”, се нуждаеше от предпоставки за постигане на тази цел и тази предпоставка тя намираше в пропагандната машина. Макар и да отричаха Фашизма и неговите политически проявления, комунистическите лидери използваха цялата гама от пропагандни трикове на Гьобелс, чието име придобива и този тип пропаганда. Така от откровена гротеска, постепенно се стига до още по-откровена шизофренност в лозунгите и „лозунгативността” на ежедневието. Набиването на плакатни констатации в съзнанието на обикновения човек се превръща в първостепенна задача на партията-държава, защото само по този начин човекът се превръща в зомбирана машина, която може да бъде използвана по предназначение-да бъде ежесекундно манипулирана с цел-комунистическата система да оцелява и да търпи развитие.
Разбира се, пропагандната машина има нужда от външна заплаха и такава се съзира в лицето на западните демокрации и най-вече Америка, която дълго време е наричана „гнездо на осите” за да може обикновеният човек да я запомни именно като такава. Тук се цели да се постигне резултат от известната максима, че ако една лъжа се повтори сто пъти, тя се превръща в истина. Точно така се постига онова, което партията-държава иска, а именно-тотален контрол.
Пропагандната машина на комунистическата държава в България не се различава почти по нищо от същите в останалите страни от така наречената „световна социалистическа система”. Най-общо можем да разделим четири типа пропагандни материали и сфери на развитие на „лозунговата терапия” на обществото в онези години. На първо място можем да поставим най-актуалната тема в пропагандата-борбата със световния империализъм. Лозунги от сорта на: „Хигиенизацията е враг на бактериологическата диверсия!”, „Всеки палет готова продукция - гвоздей в леглото на империалистите!”, „Всяко яйце - бомба, всяка кокошка - летяща крепост срещу агресорите!” и „Всеки буркан компот - юмрук в лицето на империализма!” са само част от опита на властта да натика в съзнанието на човека, че Америка и нейните съюзници са врагът, който застрашава реално устоите на прогресивния комунизъм. Стига се до гротескни твърдения, които дори не са и лозунги, защото са жалки в опита си да предявят претенция за максималистичност. Такъв е примерът с: „Всяко кебапче - куршум в сражението срещу световния империализъм!”, и „Бдителността - най-сигурното оръжие срещу подривната дейност на империализма”. Връх в опита да се организират всички сегменти на обществото в борбата с така наречения империализъм е лозунг от агиттабло в болнично заведение за психично болни – „Всички луди - на борба за мир!”.
На пръв поглед се набиват на очи няколко думи-оръжие, бомба, юмрук, куршум, сражение. Тези понятия веднага ни отпращат в сферата на военните действия и именно това е истината. Тук става дума за война, война, която трябва да се води постоянно, за да се подържа жива системата, а тя от своя страна да подържа жива държавата и нейните обезличени и унифицирани във всяко отношение индивиди.
Втората степен на пропаганда е абсурдността, до която се стига относително бързо, защото инерцията на историческото време неминуемо води до придобиване на рутинност и изобретателност в истеричното желание да се постигнат бързи и максимални резултати. Така се стига до лозунги като: „Да живее българо-съветската дружба между народите!”, нищо не казващото: „Да живее международното положение!”, истеричното: „Да живее СССР - вечният строител на социализма!”, мелодраматичното: „Съветските болни - най-здравите болни в света!”, както и бисерът на българския комунистически диктатор Тодор Живков: „Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията!”, а също и: "СССР - родина на всички безотечественици!" и не на последно място гротескно-шизофреничното: „ЖП-бюфети предлагат питателна храна, която осигурява здраве и сила за построяването на социализма!”.
Тук отново можем да откроим основни понятия, които имат за цел да бъдат запомнени и те са: дружба, здраве, храна, строител, вечна. Тук конотацията е повече от очевидна-подчертава се градивността, съзидателността на СССР и комунизма и по този начин, чрез тотална мистификация се постига основната цел-„правилно” идеологическо възпитаване на индивида.
Постепенно властите и техните пропагандни машини придобиват смелост и установяват, че опитите им да заблуждават цели народи са успешни, разбира се благодарение на тоталните мащаби на репресиите. Така се стига до третата степен на пропаганда-безапелационната констативност, която се оказва успешен модел за масова психоза. Тук лозунгите придобиват една комична експресивност, която граничи с откровена налудничавост. Това може да бъде видяно в пропагандни лозунги като: „Комунизмът е неизбежен!” и „Рейгън - враг номер едно на Тутраканска селищна система!”. Дори само тези два примера са достатъчни, за да ни убедят в смелостта, която пропагандаторите са придобили, за да си позволят да предизвикат на „дуел” американския президент Роналд Рейгън срещу ....(!!!)....Тутраканската селищна система! Тук няма замисляне, няма дори грам мисъл за това, че господин Рейгън е повече от невероятно да е чувал за тази българска селищна система, че да й бъде чак враг, при това враг № 1...!!! Този лозунг идва да покаже страшната инерция на Сизифовия камък, който се търкаля с невъобразима сила по нанадолнището на идеологическия абсурд, за да достигне до собственото си академизиране на гобелсов модел пропаганда, облечена в научни дрехи. Това е четвъртият, последен етап на пропагандата, когато тя се осъзнава до известна степен като свръх-идеологичност и се опитва да вкара правила, като въвежда научни методи в производството на лозунги от сорта на: „При капитализма човек експлоатира човека, а при социализма е точно обратното!”, „Съветският съюз откри нова ера в развитието на човечеството!” и по-пасторалното: „Планината е извор на прогресивни идеи!”.
Опитът лозунгативността да се превърне в нещо като наука се оказва наполовина успешен, но все пак, постига целта си и продължава да въвежда повсеместна психоза и масовост на тоталното идеологическо умопомрачение. Тук може би е мястото да се цитира заглавието на един учебник по история, който в превод от руски гласи: „История на СССР от древността до наши дни”! Коментарът, струва ми се, е повече от излишен! Пропагандата намира дързост да стигне дори още по-далеч-до търсене на вътрешна заплаха-така нареченият „враг с партиен билет”.
Америка и западните демокрации са необходимия контрапукнт на комунистическата система и именно те са в основата на този нов тип гьобелсова пропаганда, който въвежда тоталната заблуда в съзнанието на огромни маси от хора и по този начин ги манипулира в продължение на десетилетия. Америка и „световния империализъм” са основните елементи в двигателя на комунистическата пропаганда срещу Запада и неговите достижения във всички сфери на обществения живот. Това е само един от абсурдите на ХХ век-векът на идеологиите и неуспешните опити за тяхното практическо прилагане, векът на умопомрачаващите експерименти с човечеството.
Снимки: http://www.lostbulgaria.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар